О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 564                                        23.07.2013 г.                  град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно  отделение,  в  закрито заседание на  двадесет и трети юли,  две хиляди и тринадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА

СЕКРЕТАР:

ПРОКУРОР:

                      

като разгледа докладваното от  съдията КАМЕНОВА  НЧД № 356 по описа за 2013  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството  е по чл.243, ал.4 от НПК.

 

С Постановление от 20.06.2013 г. на  Окръжна прокуратура – Стара Загора е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК наказателното производство по ДП № 1369/2012 г. по описа на РУ “Полиция” – Казанлък, водено  срещу Й.С.И. за престъпление  по чл.343, ал.1, б.”в” във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

 

В срока по чл.243, ал.3 от НПК горепосоченото постановление е обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора от Ф.Б.Ф..

В жалбата е повдигнат довод за необоснованост на решаващите  фактически и правни изводи, обусловили прекратяването на наказателното производство.

ИСКАНЕТО в жалбата е постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде отменено и делото върнато на прокурора за продължаване на действията по разследването.

 

Окръжен съд – Стара Загора, въз основа на данните по делото и закона, прие следното:

 

От наличното уведомление по чл.212, ал.3 от НПК до Районна прокуратура – Казанлък е видно, че досъдебното  производство, водено под   № 1369/2012 г. по описа на РУ “Полиция” – Казанлък, е образувано  на 05.08.2012 г. на основание чл.212, ал.2 от НПК срещу Й.С.И., ЕГН ********** ***, за това, че на 05.08.2012 г., на ПП – І – 6,  км 325 + 400 м, в землището на град М., обл.Стара Загора, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил м. “***”, с ДК № СТ *** ВА, нарушил правилата за движение по ЗДП и с това по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Р.Ф.Б. от град М. – престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предложение второ във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

С Постановление от 03.09.2012 г. – л.2 ДП – горепосоченото досъдебно производство, поради това, че в хода на разследването (на 12.08.2012 г.) малолетният пострадал Р.Ф.Б., ЕГН ********** е починал, е прието по компетентност в Окръжна прокуратура – Стара Загора, като със същото постановление е разпоредено разследването да се води за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

От съдържащото се на л.106 ДП Удостоверение за наследници № 509/21.08.2012 г., е видно, че жалбоподателят в настоящото производство – Ф.Б.Ф. е майка и единствен наследник на починалия на 12.08.2012 г. Р.Ф.Б., роден на *** г.

С Постановление от 20.06.2013 г. на  Окръжна прокуратура – Стара Загора е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК наказателното производство по ДП № 1369/2012 г. по описа на РУ “Полиция” – Казанлък, водено  срещу Й.С.И. за престъпление  по чл.343, ал.1, б.”в” във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

Жалбата  на Ф.Б.Ф. - въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена на 05.07.2013 г. (видно от товарителницата на пратката, издадена от DHL Express) от активно легитимирано по смисъла на чл.243, ал.3 от НПК лице и в указания в същата законова разпоредба седмодневен срок, поради което е и процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Основните фактически обстоятелства на пътно-транспортното произшествие, които се съдържат и в  обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство, са следните:

 

На 05.08.2012 г., сутринта, свидетелят Й.С.И. (л.27 ДП) тръгнал от град Казанлък за град М. със собствения си лек автомобил “***” с ДК № СТ ** ВА, като на задната седалка на автомобила пътувала осемгодишната му дъщеря С.И.. Времето било слънчево и ясно. Пътната настилка – суха. Около 10.30 часа свидетелят Й.С.И. се движел по път ПП–І–6, в посока от запад към изток и достигнал равнинен участък от пътя, находящ се на км 325+400 м в землището на град М. и в непосредствена близост до ромската махала. В този момент, от десния по посока на движението на водача банкет, в южния край на пътното платно внезапно навлязъл седемгодишният Р.Ф.Б., който пресичал пътя, придвижвайки се в посока от юг на север. След като го забелязал свидетелят Й.С.И. натиснал спирачките на управлявания от него автомобил, но въпреки това последвал удар между предната дясна част на автомобила и пострадалия Б.. В резултат на удара пострадалото момче отхвръкнало напред и паднало в южния край на пътното платно. Свидетелят Й.С.И. слязъл от автомобила, за да види какво е състоянието на пострадалия и да му окаже помощ, като в този момент на мястото на произшествието пристигнал от ромската махала свидетелят Г.С.И. (л.25 ДП).

От телефона на свидетеля Г.С.И., водачът на лекия автомобил – Й.С.И., се обадил в Бърза помощ, след което двамата натоварили пострадалото момче в лекия автомобил “***” и го откарали до ЦСМП – М.. По-късно пострадалият бил транспортиран до МБАЛ – Казанлък, а от там до неврохирургично отделение на МБАЛ “Проф. д-р Стоян  Киркович” АД – Стара Загора, в която и болница починал на 12.08.2012 г. 

От заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза на труп № 263/12.08.2012 г. – л.96 ДП, е видно, че при огледа и аутопсията на трупа на седемгодишния Р.Ф.Б. са установени:

-черепно-мозъчна травма – разкъсно-контузна рана на лявата вежда, охлузвания на лицето и главата, кръвонасядане на меките черепни покривки, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка; оток на мозъка и белите дробове;

-десностранна бронхопневмония;

-контузия на левия бял дроб;

-счупване на лявата ключица;

-счупване на ІІІ, ІV и V ребра вляво;

-охлузвания на лявата гръдна половина, лявата седалищна област и горните и долните крайници.

От същото заключение се установява, че причината за смъртта на детето е тежката черепно-мозъчна травма – получена в резултат на пътно-транспортното произшествие – усложнена с гнойно възпаление на десния бял дроб.

Въз основа на горепосоченото заключение, в което няма основания за съмнение, обосновано е прието в хода на разследването, че смъртта на малолетното момче, настъпила на 12.08.2012 г., е пряка и непосредствена последица от осъществената на 05.08.2012 г. транспортна злополука.

 

За да прекрати наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, в обжалваното постановление прокурорът е приел, че причината за настъпване на пътно-транспортното произшествие е пресичането на платното за движение от пострадалия Р.Ф.Б., дълбоко в опасната зона за спиране на лекия автомобил, водачът на който – свидетелят Й.С.И., нямал техническа възможност да предотврати настъпването на пътно-транспортното произшествие.

Гореизложеният извод прокурорът е извел въз основа на заключенията на две авто-технически експертизи – единична (л.33 ДП), изготвена от вещото лице инж.И.Д.Ч. и тройна (л.52 ДП), изготвена от вещите лица инж.И.Д.Ч., инж.И.Р.И. и инж.В.И.В.. Макар и в двете заключения да е изложен еднакъв извод относно техническата причина за настъпване на ПТП – внезапното пресичане на пътното платно от детето – двете експертни становища аргументират този извод чрез различни във всяко от тях параметри на величините, имащи значение за механизма на пътно-транспортното произшествие. Въпреки това от прокурора не е посочено в постановлението кое от двете експертни становища кредитира като отговарящо най-обективно на въпросите, касаещи механизма на пътно-транспортното произшествие.

Тъй като  в заключението на единичната експертиза параметрите на посочените величини са със значителен диапазон (т.напр. вещото лице посочва, че непосредствено преди  произшествието л.а. е бил управляван със скорост 54 – 66 км/ч, а  към момента на удара скоростта на същия е била  49.5 – 59 км/ч), който диапазон  в параметрите определя направените въз основа на тях изводи като такива с висока степен на вероятност, както и  тъй  като това заключение е изготвено преди разпита на двама от основните  свидетели–очевидци на произшествието -  З.Д.М. (л.30 ДП)  и   Г.А.Д. (л.31 ДП),  в  показанията  на които се съдържат важни обстоятелства относно начина му на извършване (т.напр. и двете свидетелки съобщават, че  детето, навлизайки на пътното платно се е движело бавно, т.е. със спокоен ход, а  вещото лице  И.Д.Ч.  е  правило изчисления в хипотеза на бърз ход на детето и  такава на спокойно бягане), съдът приема, че   стоят за обсъждане изводите на тройната АТЕ (л.52 ДП).

Гласните доказателства - показанията свидетелите Г.С.И. (л.25 ДП), Й.Т.И. (чл.26 ДП), З.Д.М. (л.30 ДП)  и   Г.А.Д. (л.31 ДП) – са непротиворечиви относно това, че непосредствено преди произшествието, малолетният Р., заедно с други деца от махалата, се къпел в отводнителен  канал,  отстоящ на юг от път ПП–І–6.  За да се прибере в дома си – в ромската махала от северната част на пътя, намираща се  в ляво по посоката на движение на водача  Й.С.И. –  детето следвало да пресече главния път. От обстоятелствата, обективирани в протоколите за оглед на местопроизшествие (л.12 ДП,  съотв. л.14 ДП) и приложените към тях фотоалбуми, както и от заключението на тройната АТЕ се установява, че от двете страни на  участъка  от пътя, разделящ ромската махала и отводнителния канал,   има  крайпътни мантинели,  като тази от южната страна отстои на 0.90 м. южно от южния край на асфалтовото покритие. На  източния край на  тази мантинела излиза пътека, водеща от и към отводнителния канал. Южно от южния край на южния банкет следва скат с дълбочина 1.45 – 1.5 м, при  ръст на детето – 1.2 м (последното, видно от СМЕ на труп – л.96 ДП).

В заключението на обсъжданата тройна АТЕ се излага, че в зоната на км.325+400 , при ограничение на скоростта от 50 км/час, Й.С.И. управлявал лекия автомобил “***” със скорост от 59 км/час. Заключава се, че водачът обективно е могъл да възприеме детето когато то се е намирало на банкета и е било на една линия с продължението на дясната мантинела на десния банкет спрямо посоката му на движение. В заключението се посочва, че към този момент, когато обективно е могъл да възприеме детето, лекият автомобил се е намирал на около 28 м преди коридора на движение на пострадалия, при опасна зона за спиране на лекия автомобил  при наличната скорост от 59 км/час – около 37 м. Поради това, че величината на опасната зона при наличната скорост от 59 км/час – 37 м, надвишава тази на разстоянието, от което водачът обективно е могъл да възприеме детето (28 м преди линията на удара), вещите лица заключават, че техническа причина за възникване на произшествието е пресичането на пътното платно от пострадалия, дълбоко в опасната зона за спиране на лекия автомобил.

В заключението на същата експертиза е изведен и извод, че при скорост на движение 50 км/час, опасната зона за спиране на автомобила би била около 29 м, т.е. отново би настъпил удар между лекия автомобил и детето. Вещите лица заключават, че пътно-транспортното произшествие не би настъпило при управление на лекия автомобил със скорост от 48 км/час и по-ниска от нея.

Именно въз основа на горепосочения извод, че пътно-транспортното произшествие би настъпило и при управление на лекия автомобил със скорост от 50 км/час (застъпен и в двете експертни становища), в обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство прокурорът е приел, че водачът на лекия автомобил, макар и да е управлявал същия със скорост от 59 км/ч – над разрешената,   не е отговорен за извършването му.

 

Оплакването в жалбата за необоснованост на постановлението за прекратяване на наказателното производство, поради безкритично възприемане на експертните становища, съдържащи се в двете АТЕ (и по специално  - в тройната) е основателно.

Разликата (според заключението на тройната АТЕ) между величините на разстоянието, от което водачът обективно е могъл да възприеме детето при скорост 59 км/ч   - около 28 м  и  дължината на опасната зона за спиране  при скорост на движение 50  км/час -  около 29 м, е  минимална.  Същевременно минимална е и разликата  между  величините на  разрешената  в конкретния пътен участък скорост за движение – 50 км/ч и скоростта, при която пътно-транспортното произшествие не би настъпило –  около 48 км/ч.  Т.е. от особено значение в  случая е максимално точното определяне  на разстоянието, от което водачът обективно е могъл да възприеме детето и в тази връзка видимостта му е  следвало да бъде съобразена с  всички  конкретни фактори, които я определят.  Един от тези фактори несъмнено е височината  (която съдът не установи да е взета предвид)  на  дясната мантинела спрямо посоката на движение на л.а., тъй че да е обяснимо защо  водачът обективно е могъл да възприеме детето когато то се е намирало на  банкета и е било на една линия с продължението на дясната мантинела на десния банкет спрямо посоката му на движение, а не например в момента, в който детето  вече се е изкачило по ската и е  било на банкета,  но преди да достигне мислената  линия, явяваща се продължение на дясната мантинела   или  пък (съобразно ъгъла на наклона на ската  и пак съобразно височината на мантинелата) в още по-ранен момент – когато изкачвайки се по ската се е придвижвало към банкета.   В тази връзка е от значение размера на хоризонталната част на банкета след  мантинелата към ската. Друг значим фактор  за видимостта в конкретния случай е височината на погледа на водача, като се има предвид конкретното МПС, което е управлявал, която величина  съдът  също  не установи да е взета предвид при определяне на видимостта. Пак от значение за видимостта, макар и произшествието да е осъществено в светлата част на денонощието, е това какво е било облеклото на пострадалото дете (което обстоятелство също не е установено), тъй че да бъде отчетен и факторът контрастност.

Що касае оплакването в жалбата, че вещите лица, изготвили тройната експертиза, са игнорирали гласните доказателства относно начина на придвижване на пострадалото дете, съдът приема същото за неоснователно.   Както вече  се посочи по-горе, свидетелките  З.Д.М. (л.30 ДП) и Г.А.Д. (л.31 ДП) – очевидци на произшествието,  твърдят, че  детето, навлизайки на пътното платно се е движело бавно, т.е. със спокоен ход.  Съобщеното от тях съответства на приетата от вещите лица хипотеза на  средна скорост на движение при спокоен ход (виж л.19 от заключението).

 

В материалите от  досъдебното производство  съдът не установи наличие на молба от жалбоподателката, съдържаща искане за отвод на вещото лице  И.Д.Ч., но дори и при наличието на такава,  съдът няма правомощия на този етап от наказателното производство да се произнася по искания като горепосоченото или пък да преценява правилността на действията на  органите на досъдебното производство, касаещи такива искания.

 

Изключая непосредствено гореизложеното,  имайки предвид  посоченото  преди него,   Окръжен съд – Стара Загора прие,  че обжалваното постановление, с което е прекратено наказателното производство следва да бъде отменено и делото върнато на  прокурора с указания  за  събиране на доказателства относно неизяснените обстоятелства, касаещи видимостта  на водача на л.а. (несъмнено, без да са налице пречки за събиране на доказателства  и относно други  обстоятелства от значение за механизма на  ПТП,  имайки предвид  твърдението  на жалбоподателя за  наличието на още  един свидетел – очевидец на произшествието)  и за назначаване на  нова, повторна тройна АТЕ, в състава на която да участва съдебен лекар.

 

Поради и на основание изложеното, Окръжен съд – Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ  Постановление от 20.06.2013 г. на  Окръжна прокуратура – Стара Загора, с което  е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК наказателното производство по ДП № 1369/2012 г. по описа на РУ “Полиция” – Казанлък, водено  срещу Й.С.И. за престъпление  по чл.343, ал.1, б.”в” във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

 

ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Стара Загора с указания относно разследването, съдържащи се в мотивите на настоящото определение.

 

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 7 –дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                        

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: