МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 42 /09.07.2013г., постановена

по  НОХД № 573 /2012г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

Повдигнато е обвинение срещу М.П.П.
ЕГН
********** за това, че: през периода 27.10.2005 – 03.12.2009г. в гр.Чирпан, обл.Стара Загора, без съответно разрешение по чл.11 ал.1 и чл.1 от Закона за банките /отм. в сила до 01.01.2007г./ и чл.13 ал.1 от Закона за кредитните институции, извършил по занятие банкови сделки по смисъла на чл.1, ал.4, вр.ал.1 от Закона за банките  и чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции, за които се изисква такова разрешение, като предоставял кредити в български лева срещу задължение получените в заем суми да бъдат върнати ведно с договорената месечна лихва върху тях, на следните лица: на М.В.В. – на 27.10.2005г.- сума в размер на 5000 лева; на В.М.В.– на 17.01.2006г.- сума в размер на 30 000 лева и на 10.02.2006г.- сума в размер на 45 000 лева; на С.В.К. – на 14.09.2006г.- сума в размер на 4000 лева и на 22.11.2006г.- сума в размер на 20 000 лева, и на Д.Р.К. – през м.10.2007г.- сума в размер на 4000 лева, и А.Х.Х. – на 03.12.2009г.- сума в размер на 12 000 лева – престъпление по чл.252 ал.1 от НК.  

 В съдебно заседание  представителят на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора поддържа така повдигнатото обвинение като счита, че същото е безспорно и категорично доказано. Счита, че подсъдимият М.П.П. е извършил през инкриминирания период 27.10.2005 – 03.12.2009 г. банкови сделки - кредитиране без съответното разрешение по чл.11, ал.1 и чл.1 от Закона за банките /отм. в сила до 01.01.2007г./ и чл.13 ал.1 от Закона за кредитните институции, по смисъла на чл.1, ал.4, вр.ал.1 от Закона за банките/отм./ и чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции, за които се изисква такова разрешение, като предоставял кредити в български лева срещу задължение получените в заем суми да бъдат върнати ведно с договорената месечна лихва върху тях, на горепосочените лица и размери. Това кредитиране подсъдимият М.П.П.  е извършил с цел получаване на материална облага, а именно получаване лихви за дадените заеми на тези лица, като е извършвал дейността по занятие, осъществявайки по този начин от обективна и субективна страна състава на чл.252 ал.1 от НК. Намира за безспорно установено, че подсъдимият не е бил в близки отношения с кредитираните лица, че се е запознавал с тях посредством други хора, и че те са търсили контакт с него  по повод тази му дейност;  не е обезпечавал с писмени документи  сумите, които е давал и при връщане на заемите не е издавал такива документи. Поради което счита, че  дадените от подсъдимия обяснения в основната си част са защитна позиция, и същите не кореспондират  с обективната истината, както и с останалите доказателства по делото.

             С оглед гласните доказателства по делото – показанията на разпитаните пред съдия свидетели по ДП, които бяха прочетени пред съда по време на съдебното следствие, както и писмените и веществените такива /тетрадка – бележник/ намира, че съда следва да приеме за безспорно установено описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, която конкретно и детайлно обсъжда. Намира, че същата допълнително се подкрепя и от приложените по делото ВДС за извършени СРС-та през инкриминирания период.

Моли съда като признае подсъдимия за виновен по обвинението по чл.252 ал.1 НК, да му наложи наказание при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства и то към минималния размер, като подсъдимият М.П.П.  бъде осъден на три години лишаване от свобода и се приложи института на условното осъждане с изпитателен срок от пет години. Моли също съдът да постанови кумулативно предвиденото от закона наказание, а именно конфискация на една четвърт от притежаваното от подсъдимия имуществото. По отношение на веществените доказателства намира, че приложените по делото официални удостоверителни документи следва да бъдат върнати на подсъдимия, а останалите писмени доказателства, представляващи ксерокопия, да бъдат приобщени като писмени такива по настоящото производство.

  Защитникът на  подсъдимия адв.Х.Ю. намира, че досъдебното производство е било образувано и изцяло водено тенденциозно от разследващите във вреда на подзащитния му. Счита, че във връзка с това по време на ДП са били манипулирани всички писмени и гласни доказателства по делото и са били „притискани” свидетели. В протоколите за разпитите им, съставени на принципа „копи-пейст” от дадените от тях първоначални обяснения по ДП, не са били отразявани техните действителни изявления, а освен това при извършването на същите в стаята за разпит са присъствали повече служители на полицията, отколкото е било необходимо, с цел оказване на психологически натиск. Заявява, че всичко това е било направено с единствената цел подсъдимият М.П.П. да бъде обявен за престъпник, защото в този период е отказал да бъде спонсор на полицията, след като е бил такъв дълго време. По отношение на конкретното обвинение намира, че същото не е безспорно доказано, тъй като не е установено по безспорен начин, че предоставянето на заеми от негова страна е било извършвано срещу лихва като заявява, че подсъдимият е предоставял парични суми на свои познати, за да ги подпомогне или, за да участва в обща стопанска дейност с някои от тях. Освен това тази дейност не е извършвал системно, „по занятие”, т.е. последната не е била за него източник на доходи. Представя писмени документи с цел установяване произхода на даваните в заем парични средства и получени законни доходи, като заявява, че същите са придобити основно от дейността на фирмите му за млекопроизводство и млекопреработване. Предвид което моли съда, след като разгледа и анализира всички доказателства по делото да признае подзащитния му за невинен, поради което да го оправдае по повдигнатото му обвинение.

 Другият защитник на подсъдимия адв.Ч.П. също счита, че гласните доказателства по делото не са събрани по реда на НПК, тъй като протоколите за разпит на свидетелите по ДП са били съставени след оказан психологически натиск. Излага съображения във връзка с правната страна на обвинението, като счита, че с оглед практиката по приложение на закона се изисква предоставянето на банковите заеми да е извършено „системно”, именно поради което прокуратурата целенасочено била събрала доказателства само за посочените в ОА банкови сделки по неправомерното според нея кредитиране/повече от три на брой/. Взема отношение по представеното по делото веществено доказателство, а именно намереното в дома на подсъдимия тефтерче със сини корици, като заявява, че същото не може да се ползва като такова, защото съдържанието му било неясно, и от него не можело да се направят такива изводи, каквито е направила прокуратурата.  Прави довод, че даването на парични заеми между физически лица, които са обезпечени, както в случая това е станало с оформените   официални писмени документи говори, е извършено съобразно Закова за задълженията и договорите, и като такава тази дейност не следвало да бъде санкционирана по наказателно правен ред.

Освен това намира, че прокуратурата не е доказала, че в резултат на тези сделки подсъдимият е получавал доходи, които са били за него основни или допълнителни средства. Напротив, от представените от защитата документи, относно произхода на паричните средства, с които е разполагал, както и годишните данъчни декларации, се установявало, че доходите от управляваната от него мандра са напълно достатъчни както за издръжка на семейството му, така и за извършването на дарения, както и спонсориране на полицията. Счита, че съгласно ПЗР на закона за банките /отменен/, за да се приеме, че е налице банково кредитиране  следвало да бъде установено, че подзащитният му е извършвал дейност като банка, каквито възможности той е нямал, и не е извършвал. Поради което моли подзащитния  му да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.  

Подсъдимият М.П.П. заявява, че настоящото наказателно производство е било образувано срещу него в момента, в който престанал да бъде спонсор на полицията/ с горива и др./. Не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че е извършвал банкова дейност без разрешение и никога не се е облагодетелствал от даването на заеми, тъй като не е уговарял лихви за връщането им. Заявява, че не се занимава с лихварство по занятие, тъй като основните му средства произтичат от законно осъществяван бизнес, от който е придобил и цялото си имущество. Дава частични обяснения като конкретно взема отношение по всеки един факт на обвинението. Представя документ от ЦД на БСТ за спечелена от тотото през 1998г. сума в размер на 125 367,050 лв./недоминирани/, като твърди, че от този момент започнал да раздава на приятели и роднини парични заеми, но не срещу лихва. Счита, че от представените данъчни декларации можело да се види, че произхода  на имуществата му е напълно законен и дейността му на производител била декларирана по чл.50 от ЗКПОФЛ. Досежно вещественото доказателство- тетрадката –бележник,  иззета при извършеното претърсване и изземване, взема становище, че водените в нея от него записки действително касаели дадени от него заеми на други лица, но без лихва, и целта на това записване било да докаже пред съпругата си, че не ощетява семейството си. Признава, че разписки за дадените заеми не е издавал, тъй като парите давал на свои близки приятели или роднини. В последната си дума заявява, че не се признава за виновен и иска правосъдие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

Настоящото наказателно производство е образувано чрез отделяне на материали от ДП № 720 /2010г. по описа на РУП – гр.Чирпан /пр. преписка № 3766 /2010г. по описа на ОП- Стара Загора/ за извършено престъпление по чл.339, ал.1, предл. ІІ-ро от НК. Същото е започнало с процесуално-следствени действия – претърсвания и изземване в дома на подсъдимия   М.П.П. ***, при което са иззети голямо количество боеприпаси и оръжия. От лек автомобил „Мерцедес” - собственост на фирмата на П.  - „П. – 2002” ООД  - с.Градина е бил иззет черен тефтер, както и множество други писмени и финансови документи, станало повод за образуване на настоящото производство, чрез отделяне на материалите от горното ДП. Последните са приобщени като веществени доказателства по настоящото дело. Освен това са извършени претърсвания и изземване и на други адреси и офиси, собственост на подсъдимия. Всички претърсвания и изземвания са били одобрени с последващи одобрения на съда на основание чл.161, ал.2 от НПК. 

Въз основа на събраните по ДП както и при проведеното съдебно следствие доказателства настоящият съдебен състав намери за установено следното:

Подсъдимият М.П.П. е роден на ***г***. Живее в същия град, със средно образование, едноличен собственик и управител на „П. 2002” ЕООД-с.Градина,  по повод работата на което бил известен на обществеността в града, женен, неосъждан /реабилитиран по право/. През инкриминирания период подсъдимият П. разполагал с парични средства, за които много от жителите на гр.Чирпан знаели, че предоставя в заем при определени условия и договорен лихвен процент.

Св.Милчо В.В. /показания на л.76, т.І по ДП/ от с.Спасово общ.Чирпан, без родствена връзка с подсъдимия, безработен, през 2005г. като любител автотехник извършвал ремонти на автомобилите на подсъдимия. През м.10.2005 година св.В. имал спешна нужда от парични средства, за да ремонтира стара къща - сума в размер на 5 000 лева.  Тъй като бил безработен, той не отговарял на изискванията за отпускане на парични заеми от банките, и поради това се обърнал към подсъдимия като поискал от него на заем нужната му парична сума. Подсъдимият се съгласил да предостави искания заем и двамата уговорили условията по същия. Тъй като свидетелят нямал възможност да върне сумата в кратък срок, поискал разсрочване на задължението в двугодишен период от време. Постигнатата с подсъдимия устна уговорка била връщането да стане на 48 равни месечни вноски, всяка на стойност 100 щ.долара. На 27.10.2005г. подсъдимият П. дал сумата от 5000 лева на св.В. и последният започнал ежемесечното й погасяване чрез заплащане на ежемесечна вноска от по 100 щ.долара. В съдебно заседание св.В. промени показанията си като заяви, че двамата са постигнали уговорка, тъй като подсъдимият имал сключен заем на името на жена си,  той да изплаща вноските по този заем в размер на 100 долара месечно /равняващи се на 150 лв./ вместо него, като именно поради това било уговорено това да стане на 48 равни месечни вноски за четиригодишен период. Пет вноски му изплатил с работа като му извършил автомонтьорски услуги. В съдебно заседание този свидетел заяви, че не си спомня колко вноски му е изплатил и дали е изплатил всичките, но декларира, че накрая с подсъдимия се разбрали да приключат, без значение колко е изплатил или изработил.

Във връзка с което показанията на този свидетел, дадени по ДП пред съдия /на л. 76 от т.І/, бяха прочетени на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК в съдебно заседание, и приобщени като доказателство по делото.

По отношение на така променените показания на този свидетел, явно имащи за цел да услужат на подсъдимия, съдът прие, че в случая е без значение дали действително последният е внасял даваната ежемесечно от свидетеля сума за покриване на евентуално съществуващи негови задължения към банка ДСК, както и дали изобщо е съществувал такъв заем, който е следвало да се изплати за 4 години.

В случая от значение се явява установения от този свидетел факт /в показанията му пред съдия по ДП, дадени при предупреждения за наказателната му отговорност/, че тъй като той е бил в затруднение, и не е можел да плаща голяма вноска, е било уговорено тази сума бъде изплатена за две години, и да бъде платена на 48 равни месечни вноски всяка в размер на по 100 долара. Видно от приложената справка за валутния курс на лева към долара за този период /на л.78 от ДП/, се установява какъв е бил същия към този момент. Последната отговаря на декларирания размер на месечната вноска, посочена от свидетеля при този му разпит, а именно 150 български лева към онзи момент. Поради тази детайлност и точност на показанията при този му разпит съдът кредитира с доверие именно първите му показания по делото, а не дадените пред настоящия съдебен състав. Поради което прие, че заемът в размер на 5 000 лв. е бил изплатен от свидетеля именно по декларирания от него начин в този протокол за разпит пред съдия. Вследствие на това, че същият е бил принуден да сключи заема при тези условия, макар и при разсрочване на плащането, но при допълнителни утежняващи обстоятелства- върнатите суми да бъдат в долари, а не в лева, св.В. всъщност приел заемът да бъде върнат с 30 процента месечна лихва. В горния разпит същият заявява, че е знаел това, но си е бил „сложил главата в торбата” и е трябвало да се съгласи на тази уговорка. С оглед на което съдът прие за безспорно установено, че именно при тези условия той е изплатил на подсъдимия 43 месечни вноски, а останалите 5 вноски е изплатил с поправка на автомобилите на подсъдимия. В тази насока съдът взе предвид è вещественото доказателство по делото - тетрадката-бележник на подсъдимия, в която същият е отразил както името на свидетеля В., така и цифрата „48” месечни вноски, от които под формата на кръгчета са отразени изплатените 43 вноски. Останалите пет с оглед показанията на този свидетел са били прихванати с работа. В тази тетрадка изрично е посочена както сумата 5000 лв., така и датата - м.10.2005г., поради което съдът намира, че тези записвания напълно отговарят на гласните доказателства събрани по ДП - показанията на св.В.. Освен това за всички върнати суми по заема не са били издавани от подсъдимия никакви разписки.

В крайна сметка изплатената от този свидетел сума при така уговорените с подсъдимия по взетия от него заем през 2007г. е не дължимата- 5 000 лв., а сумата 6 450лв., за което няма никакво законово основание.

Друг, още по-фрапиращ случай е този със свидетеля В.М.В.. В края на 2005 година св.В.М.В. /св. показания на л.71 т.І от ДП/ от гр.Стара Загора също се нуждаел от парични средства, които да вземе назаем. Негов познат - св.Л.К.К. ***, му казал, че ще му съдейства, като го свърже с човек от гр.Чирпан, даващ заеми при определени условия и лихва - подсъдимия П.. Чрез посредничеството на св.К. св.В. се срещнал с подсъдимия и уговорили предоставянето от подсъдимия на свидетеля на заем в размер на 30 000 лева. Срока на заема бил 2 месеца при месечна лихва в размер на 5 %. Тъй като подсъдимият и св.В. до договаряне на този паричен заем не са се познавали, а и св.В. ***, за да гарантира вземането си подсъдимият поискал както сключване на договор за заем, така и обезпечение чрез учредяване на договорна ипотека върху  недвижим имот, собственост на св.В.. На 17.01.2006 година между подсъдимия и св.В. бил сключен договор за заем /приложен по ДП/, а на база на същия бил изготвен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека на недвижим имот в гр.Стара Загора, собственост на свидетеля, като и в двата документа предвид срока за връщане на заема - два месеца, в размера на заема била включена и лихвата. По този начин вписаната в НА като дължима и обезпечена от св.В. сума включвала както размера на дадения заем от 30 000 лева, така и уговорената върху същите месечна лихва в размер на 5% за срок от два месеца, като сумата от 33 000 лева била общата сума от двете. Същият ден, след изготвяне на горните документи, подсъдимият дал на св.В. паричния заем в размер на 30 000 лева.

Предвид наличието на противоречия между показанията на свидетеля В.М.В. и дадените от него по ДП пред съдия /на л.71-л.73,т.І по ДП/ досежно: размера на лихвата по първия заем, времето, получените суми, периода на връщания и уговорките за обезпечение, показанията на този свидетел изцяло бяха прочетени в с.з., и бяха приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК/л. 60 от делото/.

По отношение на така изложената фактическа обстановка, спорни по делото с оглед тезата на подсъдимия и неговите защитници се явяват следните въпроси: какъв в действителност е размера на този заем, даден ли е същия срещу лихва, и какъв е нейният размер. С оглед на обстоятелството, че показанията на този свидетел са били дадени по ДП пред съдия и то в по-близък до датата на събитието интервал от време, съдът прие, че размера на лихвата по този първи заем е бил 5 %, а не 10 % /както твърди в с.з. този свидетел/, и същият е бил обезпечен с ипотека върху недвижим имот /видно от НА за учредяване на договорна ипотека № 2 том І, рег.№ 266, дело № 2  от 17.01.2006г. - офис № 10 на ІV-ти етаж в масивна сграда – гр.Стара Загора, бул.”Цар Симеон Велики № 112 - нотариален акт /приложен на л.123 - л.124 , т.ІІ от ДП/, в който писмен документ размерът на лихвата не е посочен, но всъщност е отразен в размера на задължението. Впрочем при прочитането на показанията му този свидетел си спомни горните обстоятелства като заяви, че всичко е така, както го е предал при този първи разпит на ДП.

Видно от самия нотариален акт за договорна ипотека, в същия е отразена дадената в заем сума- 33 000 лв., както и уговорената в случай на неиздължаване върху нея неустойка – 7,5 % месечно. Впоследствие поради неизплащане /изцяло/ на заемите от св.В., на основание сключения договор за заем от 17.01.2006г. и обезпечението по същия подсъдимият е упражнил правата си по гражданскоправен ред, в резултат на което придобил собствеността върху служещия за обезпечение  недвижим имот, находящ се в гр.Стара Загора бул.”Цар Симеон Велики” № 122 офис № 10, собственост на св.В.. Видно от постановление за възлагане на недвижим имот от 27.04.2009г. на ЧСИ този недвижим имот е бил изнесен публична продан и възложен на подсъдимия М.П.П. по реда на публичната продан. Видно от решение от 02.06.2008г. по гр.д.№ 916 /2008г. по описа на Старозагорския окръжен съд, св.В. е бил осъден да заплати на подсъдимия и договорената неустойка върху сумата от 33 000 лева. Със средствата от този  заем бил погасен стар заем на св.В., но от тях той дал и на св.К.. По отношение на този заем по ДП, както и в съдебно заседание бе разпитан и свидетеля Л.К.К., свидетел по сключване на тази сделка /л. 98, т.І от ДП/./ Относно неговите показания вж. по- долу/.

След по-малко от месец свидетелят В. предвид свое задължение към трето лице /собственик на заложна къща от Ст.Загора- Боендруков/, както и поради дадено на св.Л.К. обещание да предостави на последния средства за общ бизнес, отново се обърнал към подсъдимия с искане за предоставяне на паричен заем, а той се  съгласил да му отпусне и втори заем. През месец февруари 2006г. той се съгласил да му отпусне и му дал заем в размер на 45 000 лева като това станало на два пъти.

Предвид размера на заема и наличието на предходния заем с падеж 17.03.2006г. по този заем не бил уговорен краен срок за плащане, но била уговорена по-висока лихва – в размер на 7,5% , както и прехвърляне на подсъдимия на недвижим имот, собственост на свидетеля, с цел гарантиране на вземането. Така на 10.02.2006г. св.В. прехвърлил чрез покупко-продажба на подсъдимия собствен недвижим имот, находящ се в с.М.В., обл.Стара Загора, а подсъдимият дал исканата сума, като 25 000 лева платил на кредитора на св.В., а остатъка от заема - сумата от 20 000 лева, подсъдимият дал на св.В..

В с.з. и след прочитане показанията му пред съдия св.В. потвърди горните обстоятелства като заяви, че действително св.К. го е свързал с подсъдимия. Тъй като двамата имали общ познат, който впоследствие починал /И.К./, решил да му предостави тези средства за общ бизнес като с една част от средствата от първия заем /от 30 000 лв./ е погасил друг заем. По отношение на твърденията си, че е дал на св.К. общо 45 000 лева на два пъти уточни, че след получаването на първия заем от 30 000 лв. е дал на св.К. 20 000 лева, а след втория път- 25 000 лв., за което е представил пред съда частен писмен документ, подписан от св.К., съдържащ 2 броя разписки /приложен на л.89 от делото/. Освен това св.К. отделно поискал от негово име още 15 000 лв. от подсъдимия, които не върнал, и за които той също останал длъжник на подсъдимия.

             По отношение на действително получената по първия заем парична сума този свидетел е категоричен относно обстоятелството, че предмет на първоначалния заем е била само сумата от 30 000лв., и именно тя му е била дадена от подсъдимия при изслушването на ипотеката пред нотариус Веселина Иванова в гр.Стара Загора. След предявяване  на нотариален акт за учредяване на ипотека  № 2, т.І, рег.№ 266, дело № 2 от 17.01.2006г. - /л.123 , т.ІІ от ДП/ потвърди, че действително това е НА, но продължи да твърди, че сумата в действителност е била 30 000 лв. и му е била дадена за срок от два месеца, а в НА е вписана друга сума - 33 000 лв., включваща и лихвата.

               По отношение на обстоятелствата около сключване на втория заем този свидетел заяви следното: Преди изтичане на срока от два месеца по първия заем, св.Л.К. заедно с неговия приятел Ив.К., който впоследствие починал, отново имал  спешна нужда от нови парични средства за бизнес с олио, този път в размер на 45 000 лв.. В тази връзка той отново го ангажирал с вземането на заем от подсъдимия. Тъй като притежавал имот в с.М.В., св.В. можел лесно да го получи след като го предостави в обезпечение на евентуално сключен нов заем с подсъдимия. Във връзка с този заем подсъдимият разгледал имота в с.М.В. и между тях е било договорено следното: подсъдимият да  изплати стар дълг на св.В. към негов кредитор /Боендруков/ и да освободи имота от тежест, а ако свидетеля не му намери купувач, този имот да бъде прехвърлен на подсъдимия. След изплащане на задължението на св.В. /в размер на 20 000 лв./  остатъка от заема в размер на  25 000 лв. е бил предоставен от подсъдимия на св.В., но срещу продажбата на имота в с.М.В.. След което е дал 25 000лв. от тази сума на св. Л.  К..

             Показанията му по този въпрос се потвърждават напълно от представените по ДП и пред съда писмени доказателства, от които се установява, че имотът е прехвърлен на 10.02.2006г., видно от приложение на л.132 от т.ІІ по ДП Н.А. № 1081 т.І по нот.дело № 617 дело № 48 от 2006г. на нотариус Антония Коева, а разписката между св.В. и св.К. е от 21.02.2006г.. По отношение на определения размер на дължимата лихва по този втори заем /7, 5 %/, св.В. твърди, че същата е била по-висока, тъй като все още не е бил изплатил първия заем. Първоначалната уговорка с подсъдимия във връзка с този втори заем двамата се били разбрали, че св.В. ще намери купувач на имота и след продажбата му ще върне заема  на подсъдимия  в размер на 45 000 лв. ведно с уговорената лихва. Впоследствие обаче тъй като той не намерил купувач, а имотът според него в с.Малка Верея струвал към онзи момент към 100 000 евро, той останал собственост на подсъдимия. Действителната пазарна стойност на имота обаче е без значение в случая с оглед предмета на обвинението по чл.252, ал.1 от НК/. Поради което съдът кредитира с доверие свидетелските показания на св.В. досежно гореизложените обстоятелства.

             По повод твърденията на св.В. по делото по време на съдебното следствие бе разпитан и св.Л.К.К., който даде противоречиви показания, изцяло в защита на подсъдимия, които обаче не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Съдът прецени, че горепосочените 2 броя разписки, подписани от  св.К., удостоверяват безспорно размера на получените в действителност от него парични суми от св.В. на дати, относими към периода на двата заема на св.В.. Поради което прие, че св.К. косвено потвърждава верността на отразеното в тези разписки/, тъй като  в разпита си пред съда в предшестващото съдебно заседание преди представянето им е признал, че по принцип е подписвал документи /разписки/, съставяни му от свидетеля В., когато е вземал пари от него/. Видно от представените по време на съдебното следствие от св.В. 2 бр. разписки /на л.89 от делото/, на датата „17.01.2005г.” /всъщност годината е „2006”, така както е установил св.В.  в съдебно заседание при представянето на документ, съставен собственоръчно от самия него/. Съдът също няма основание да се съмнява в това, тъй като и двете разписки са написани на един документ. Поради което е несъмнено установено, че на тази дата св.В. е дал на св.К. сумата от 20 000лв.. А на датата 21.02.2006г. от втория заем му е дал и сумата от 25 000 лева. Двете разписки, са написани на един и същ документ, подписани са от длъжника/ в случая св. К./, и представляват оригинални частни писмени документи, които св.К. по принцип не оспорва. Поради което прие за безспорно установено от датите на тези два документа, съотнесени и към показанията на св.В., и датите на двата нотариални акта за учредяване на договорна ипотека, че към датата на първия заем /от 17.01.2006г. св. В. е дал на св.К. сумата от 20 000 лв., а към датата на втория заем /от 10.02.2006г./,  му е дал и сумата от 25 000 лв.. Освен това и св.К. потвърждава казаното от св.В., че с част от сумата  в  размер на  25 000лв /от втория заем/, е бил изплатен стар дълг на св.В. към Боендруков, а останалите 20 000 лева св.В. му ги е дал, което кореспондира напълно с показанията на св.В. /на л.58 от делото, гръб/. Последното напълно се покрива с отразеното в разписката от 17.01.2006г., че на тази дата св.В. му е дал парична сума в размер на 20 000 лева.

               Предвид гореизложеното при съвкупната преценка на така изложените доказателства съдът извърши следната преценка на относимите към тези сделки доказателства, които се групират в две групи: от една страна се явяват  показанията на св.В., както и представените от него писмени такива - 2 броя разписки, от друга страна- показанията на друг разпитан по делото свидетел- св.Л.К. както и обясненията на подсъдимия, във връзка с  отразения в първия НА размер на първия заем /33 000лв./. Предвид представените от св.В. писмени доказателства, приложени по делото, включително и разписките, издадени в полза на св.Л.К., съдът кредитира като достоверни само показанията на св.В., тъй като те са по-логични, последователни и непротиворечиви, и се намират в синхрон с представените по делото писмени доказателства, а именно- представените в хода на съдебното следствие 2 броя разписки, които опровергават обясненията на подсъдимия и показанията на св.Л.К.. С оглед на което не кредитира с доверие показанията на този свидетел, че при изслушването на сделката пред нотариус подсъдимият е видял, че парите са били точно 33 000 лв., подкрепящи защитната теза на подсъдимия. Поради което прие за безспорно установено по отношение на първия заем, че в договора за ипотека в размера на заема е била отразена и лихвата, която е точно 5% за срок от два месеца, отговаряща на сумата от 33 000 лева. Действителната сума на дадения заем обаче е твърдяната от св.В. сума - 30 000 лв.. Сумата „33 000 лв.” е била вписана, за да се гарантира връщането на дадения заем с лихвата. Последното е безспорно доказателство, че заемът е бил предоставен от подсъдимия при горепосочените условия. По отношение  на втория заем съдът намери, че също е безспорно установено с оглед показанията на св.В., че същият е даден срещу лихва, потвърждения на което е обективния факт, че свидетелят е загубил имотите си, които са били продадени на цена много по-ниска от действителната им стойност, за което по делото са представени неоспорими писмени доказателства.

По делото е налице и друга доказана по безспорен начин извършена от подсъдимия друга банкова дейност по кредитиране - по отношение дадените на свидетеля С.В.К. заеми срещу лихва през инкриминирания период, относно които съдът прие за установено следното:

През 2006-2007 год. св.С.В. ***. Св.К. имал хранителен магазин и периодично имал финансови затруднения. Същият бил познат на подсъдимия, и знаел, че същият дава заеми, поради което през м.09.2006 година се обърнал към него с молба да му даде на заем сумата от 4000 лева, от която имал спешна нужда. Подсъдимият се съгласил и на 14.09.2006г. дал на св.К. сумата от 4000 лева при уговорена между тях 4 % месечна лихва. Горното обстоятелство се потвърждава от вписаното от подсъдимия във водената от него тетрадка-бележник размера на заема и на ежемесечната лихва, която е обозначена в тефтерчето срещу името на свидетеля, като размера на заема е обозначен като „4000” , а датата като „14.09.2006 с „х 4”.  

Свидетелят започнал да изплаща заема съгласно уговореното, но през м.11.2006г. отново му били необходими парични средства- този път в по- висок размер - 20 000 лева. Св.К. отново се обърнал към подсъдимия, който се съгласил да му даде искания заем. Тъй като размера на заема бил значителен, подсъдимият П. се съгласил същия да бъде при по-нисък лихвен процент - при 3% месечна лихва, но при гарантиране кредитирането със залог върху МПС-микробус, в полза на подсъдимия. Горното обстоятелство се установява от изписаното от подсъдимия в тетрадката- бележник. На 22.11.2006г. искания от него залог бил учреден и той дал на св.К. сумата от 20 000 лева. В тетрадката –бележник, веществено доказателство, подсъдимият е отразил до датата „22.11.2006” цифрата „ 20 000”, и отново е посочен процента на заема с обозначението: „х 3”. Видно от изписванията след тези обозначения и по двата заема, на следващите дати сумите се променят като нарастват, поради което съдът прие за установено, че това не може да се дължи на нищо друго освен, че месечните вноски са нараствали поради включения в размера на задължението процент на лихвата. От тефтерчето за този свидетел е видно, че върху името и водените записвания е налице зачертаване върху страницата, върху която е вписано името на този свидетел, с което е обозначено изплащането на сумата по първия заем. От същото се установява, и че на датата 14.03.2007г., изписана като „14.03.”, окончателната сума, която е върната по първия заем, е 5 060 лв..

По отношение на втория заем от 20 000 лв. на датата 27.03.2007г., изписана като „27.03”, сумата, която е върната, също е нараствала с включения в размера на задължението процент на лихвата. Въпреки  довода на защитата за липса на безспорна установеност, че цитираните цифри “4” и „3” не представляват изписване на процента на лихвата, съдът намира, че същият е неоснователен, тъй като след направени изчисления се установи, че същите представляват капитализираната лихва, начислена с оглед тези проценти върху размера на заемите.

Поради непогасяване на втория заем с оглед предварително учредения залог на МПС-товарен автомобил„П.Б.” с рег.№ Ст 87 59 СХ, същото е било продадено на подсъдимия. По време на съдебното следствие бе изискан въпросния договор за залог. С официално писмо /приложено на л.86 от делото/ нотариус Л.И. след направена справка от общия му регистър от служебния му архив е съобщил на съда, че действително пред него е бил сключен договор за  залог на вещ рег. № 7440 от 27.11.2006г. между подсъдимия и св.Копъров, копие от който не може да предостави, тъй като не е бил длъжен да го съхранява служебно съгласно Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите. Съвременно е представил на съда договор за продажба на същото МПС от 27.05.2009г. с нотариална заверка на подписите /л.87 от делото/, от който се установява, че същото е било продадено от бащата на св.К. на подсъдимия на 27.09.2009г.. В разпита си по ДП св.К. заявява, че е изплатил на подсъдимия около  6000 - 7000 лева от тази сума, но впоследствие след като не успял да плаща повече вноски по този заем по взаимно съгласие договора за залог между тях двамата бил развален и вместо това баща му продал въпросния микробус на подсъдимия срещу вписана фиктивна продажна цена. По този начин задълженията му били погасени. В тази връзка в съдебно заседание подсъдимият заяви, че св.К. изобщо не му е върнал никакви пари.

По време на съдебното следствие този свидетел потвърди обстоятелството, че е върнал на подсъдимия  първия заем от 4000 лв.  заедно с уговорената лихва в края на 2006 и началото на 2007г.. Относно вторият заем в размер на 20 000 лева заяви, че е взет през 2006г. и след като  в продължение на три години е върнал около 6 000 – 7000 лева/всъщност това е размера на лихвата/, е спрял да го изплаща поради това, че фирмата на баща му е  стигнала до фалит. Тогава подсъдимият поискал да му продадат микробуса, който е бил  заложен   предварително, и който е бил на стойност, прокриваща размера на втория заем - 36 000 лева. Междувременно през цялото време, докато са плащали вноските по този заем, микробусът е бил ползван от подсъдимия. Предвид обстоятелството, че този свидетел заяви, че не си спомня някои от обстоятелствата във връзка с предходния си разпит пред съдия, на основание  чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК бе прочетен този му разпит /на л.74 – л.75 , т.І от ДП/, след което свидетелят изцяло потвърди казаното от него в този разпит. Съдът при съвкупната преценка на доказателствата кредитира с доверие именно показанията на св. К. досежно сключените от него неформални договори за заем, като прие за безспорно установено, че и при двата е било поето задължение за заплащане на лихва върху дадената в заем парична сума като първият заем е бил изплатен ведно с лихвата, а поради невъзможност за изплащане на втория е бил продаден на подсъдимия съгласно поетото задължение при сключването на заема въпросния товарен автомобил и то на много по-ниска стойност от цената на сделката  /при действителна стойност от 36 000 лв., тъй като същият е бил напълно нов/.

По отношение на извършените по отношение на свидетеля Д.Р.К. сделки съдът прие за установено следното:

Св.Д.Р.К. /показания на л.79-80 от ДП/, живеел в гр.Ч. и бил познат на подсъдимия. Същият по време на ДП е заявил, че знае, че човек от гр.Ч. отпуска заеми срещу лихва, и че това е подсъдимият П.. В първия си разпит по ДП и пред съдия същият е заявил, че тъй като имал нужда от парична сума в размер на 4000 лева през м.10.2007г., се обърнал към подсъдимия П., и последният се съгласил да му предостави искания заем, но срещу 4% месечна лихва. На 14.10.2007г. подсъдимият П. дал на св.К. сумата от 2000 лева, която вписал във водената тетрадка-бележник, приложена като ВД по делото. Няколко дни по-късно подсъдимият дал на свидетеля и другата част от уговорения заем. Впоследствие уговорения и получен заем свидетеля не издължил, а предвид обстоятелството, че в края на 2007г. се преместил да живее в гр.Стара Загора, прекъснал всякакви отношения с подсъдимия.

Показанията му се потвърждават от отразеното от подсъдимия в тетрадката- бележник, където името му е записано със съответните суми, представляващи размера на вноската заедно с лихвата за всеки месец.

Този свидетел в показанията си пред съда заяви, че е бил приятел на подсъдимия, като отрече в разпита си на ДП пред съдия да е заявявал, че подсъдимият му е дал заем срещу лихва от 4 %, както и че е взел сумата на два пъти. Твърди, че подсъдимият му е дал сумата от 4000 лева наведнъж. След прочитане на показанията му дадени по ДП, същия ги потвърди, като внесе и уточнения в показанията си. Всъщност този свидетел не потвърди казаното от него в разпита му пред съдия, че: ”Много хора знаели, че има човек който отпуска заем с по-висока лихва или със залог. Аз също знаех, че това е М.П.”, и това е била причината, поради която той е отишъл при него да иска заем. Призна обаче, че и друг път преди това е вземал от подсъдимия П. пари в заем, но за по-малки суми. Предвид множеството противоречия в показанията на свидетеля, дадени по време на съдебното следствие и по ДП, и липсата на спомен кога е бил взет въпросния заем, в какви отношения се е намирал с подсъдимия, и бил ли е негов приятел или просто познат, както и относно обстоятелството дали същият е бил взет при уговорена лихва, на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК съдът прочете показанията му, дадени по ДП пред съдия/ л.64-65 по делото/. След прочитането им св.Р. продължи да твърди обстоятелствата, които съобщи пред настоящия състав на съда, а освен това заяви, че не е чел протокола за разпит пред съдия, въпреки че последния му е бил предоставен от съдията.

Тъй като обаче този свидетел е разпитан пред съдия, и видно от протокола за разпит, същият е бил предупреден за правата и отговорностите си като свидетел, и той е имал възможност да прочете показанията си, а на този разпит е присъствал и обвиняемия П., който също го е подписал, съдът не кредитира с доверие показанията му, дадени пред настоящия съдебен състав в частта им относно обстоятелството, че подсъдимият се занимава с лихварска дейност и това е бил факт, който много хора от гр.Чирпан са знаели.  Така депозираните показания от св.Р. в този му разпит са последователни и убедителни, дадени са в момент, който е по- близо до инкриминирания период от време за разлика от показанията му, депозирани в настоящото съдебно производство. Предвид което и поради по-голямата детайлност, която няма как да бъде подменена, съдът прецени тези му показания като по-достоверни. Поради което счете, че отразените в него факти и обстоятелства следва да бъдат признати за безспорно установени. Освен това показанията, дадени пред съдия по ДП, са депозирани от свидетеля под страх от наказателна отговорност. Поради което съдът не прие направения довод от страна на защитата за някаква манипулация на показанията на този свидетел при този разпит.

Наред с горното показанията на св.К., дадени по ДП, изцяло кореспондират с вещественото доказателство, създадено от самия подсъдим, а именно отразеното от него в тетрадката, удостоверяващо безспорно вземането на заем срещу 4% месечна лихва.

           В тази насока съдът прие за безспорно установено и приетото по отношение на свидетеля С.М.И. в обвинителния акт:

          Свидетелят С.М.И. заяви пред настоящия състав на съда /л.115-116 от делото/, че е вземал от подсъдимия заеми – малки суми от по 2000, 3 000, 5000 лв.. Отрича да е вземал по-големи суми от порядъка на 15 000 лв. срещу лихва като дава абсурдни показания по този въпрос във връзка със записания със СРС разговор между него и подсъдимия на датата 23.09.2010г./ вж. ВДС от проведени СРС на телефона на този свидетел /0897/942794/.  Видно от същото, в този разговор между него и подс.П., той моли подсъдимия да му даде заем като уточнява сумата и предлага лихвата: “Трябват ми 9000 лв. за едни ДДС-та, невнесени от май и юни, и не мога да си взема удостоверение за липса на задължения. Значи, ако трябва и на 15% лихва ми ги дай. Трябват ми още 15 000 лева. Ако искаш и 15 – 20 %  лихва отгоре служи, това не ми пречи. Аз ти казах, че и на  20% съм съгласен”.   По  повод на този разговор пред съда същият заяви, че си спомня, че подсъдимият го е карал да му се обажда по телефона, но тава било сценарий за пред съпругата на последния, както и, че това се е случило два пъти през няколко дни. Поради липсата на всякаква логика и смисъл в това обяснение, дадено по време след като подсъдимият вече се бил запознал с изготвените ВДС-та, съдът прецени показанията на този свидетел като недостоверни и заинтересовани, обслужващи изцяло защитната теза на подсъдимия, които са в пълно противоречие с останалите събрани по делото доказателства. Поради което не им даде вяра.

Предвид гореизложеното съдът прие за безспорно установена изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, установена по категоричен начин от показанията на свидетелите: Св.М.В.В., св.В.М.В., св.С.В.К., Св.Д.Р.К., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 НПК, потвърдени пред настоящия състав на съда, както и тези на св.С.М.И., чиито показания бяха обсъдени по-горе. Предвид гореизложеното при съвкупната им преценка с останалите писмени и веществото доказателство по делото, съдът намери установените с тях факти за напълно установени и доказани.

От друга страна съдът извърши преценка и на показанията на свидетелите, подкрепящи защитната теза на подсъдимия, някои от които са дали различни показания по ДП в първоначалните си обяснения или разпити, а пред съдия или пред настоящия състав на съда са се отрекли от тях. Свидетелят Ж.С.Ж., земеделски производител от с. Горно Белево, общ. Бр. Даскалови,  далечен роднина на подсъдимия,  в първия си разпит по ДП е заявил, че няколко пъти е искал пари от подсъдимия и последният му е давал като е искал „малко пари отгоре”. В разпита си пред съдия по време на ДП /л.81-82, т.І/ обаче същият е променил тези си показания в частта им, в която е заявил, че е връщал повече, отколкото е получавал, като е заявил, че е казал това, тъй като се бил объркал, когато му показали тетрадката-тефтерче, където безспорно фигурира и неговото име. В разпита си пред настоящия съдебен състав заяви, че лихва не е имало, тъй като с подсъдимия са се познавали добре покрай изкупуването на млякото, което той му предавал. Свидетелят Д.Т.Т., също в разпита си пред съдия на ДП/ на л. 83-84, т.І/ отрича да е вземал от подсъдимия заем срещу лихва и по- конкретно, че за дадената му в заем сума от 7 000 лв. през 2007 г., срещу което е заложил имот, подсъдимият е поискал при връщането и да му бъде платена и лихва. В първите си показания по ДП/ на л. 96-97т.І/ обаче подробно разказва за това при какви обстоятелства е взет този заем. Аналогични са показанията на свидетелите Г.И.В. и П.С.Н.. Предвид тяхната колебливост и с оглед съвкупната им преценка с останалите събрани по делото доказателства съдът прецени горните показания като такива, които нито потвърждават, нито отричат обвинителната теза. Впрочем установените от техните показания факти не са включени в предмета на обвинението, като съдът също намери депозираните от тези свидетели показания в настоящото съдебно производство за неубедителни и вътрешно противоречиви.

По отношение на обвинението за предоставяне на заем срещу лихва на свидетеля А.Х. *** /вж. протокол за разпит на този свидетел на л.88-89, т.І от ДП/:

По отношение на дадения на този свидетел заем, в обвинителния акт се твърди, че в края на 2009 г., същият имал нужда от парични средства, за да се занимава с млекопроизводство. Тъй като не разполагал с необходимите му средства, за да си закупи крави, но знаел, св.Х. решил да се обърне към подсъдимия П., „за когото знаел, че предоставя кредити – парични заеми срещу лихва”, и да поиска от същия заем. Твърди се, че св.Х. ***, срещнал се с подсъдимия и поискал от него заем в размер на 12 000 лева. Подсъдимият П. се съгласил да му предостави искания заем при месечна лихва в размер на 5%, но да гарантира кредита като прехвърли свой недвижим имот на посочено от подсъдимия лице.  Нуждаейки се от паричната сума, св.Х. се съгласил и на 03.12.2009г. с нотариален акт за продажба недвижим имот, находящ се в с.Държава общ.Чирпан, собственост на Иван Х. - син на св.Х., чрез пълномощие на св.Х., дадено му по-рано, прехвърлил собствеността на имота на посочено от подсъдимия П. лице./ вж. НА № 10 том VІІІ, рег.№ 1389/ 2009г. по описа на нотариус Люсиен И. при РС- гр. Чирпан, копие от който е приложен на л. 167 том ІІ от ДП/. Съгласно уговореното в същия ден - на 03.12.2009г. подсъдимият предал на св.Х. сумата от 12 000 лева, а последният започнал да изплаща ежемесечно сумата от 600 левадължимата лихва по заема. В изплащането се включила и съпругата на св.Х.-св.Р.Х., която по това време работила извън България. За платените суми подсъдимият П. не издавал разписки, като си отбелязвал плащанията в тетрадката-бележник. Тъй като свидетелите Христови не смогвали да плащат заема с лихвата по него, синовете им започнали работа в търговското предприятие на подсъдимия, което им позволило да изтеглят банкови кредити, и по този начин погасили заема на баща си ведно с лихвите по същия.

Така изложената в обвинителния акт фактическа обстановка по отношение на последните обстоятелства обаче не се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите А.Х.Х. /л.88-89, т.І от ДП/ и Р.П.Х. /л.87, т.І от ДП/, дадени в хода на досъдебното производство.

Свидетелката Р.П.Х. по време на разпита и пред настоящия състав на съда установява, че е била разпитвана два или три пъти по ДП. Тази свидетелка не е била  разпитвана пред съдия на ДП. По време на съдебното следствие заявява, че е разбрала за заема на съпруга си „случайно” като се срещнала с подсъдимия. Той и обяснил, че преди 3-4 години, е дал пари на съпруга и в заем - 10 000 лева. Не и бил казвал, че тъй като съпруга и го нямало, тя и синовете и трябва да го връщат. Не бил това и поводът за заминаването им да работят със синовете и Кипър. Заемът бил погасен след като децата и изтеглили заем от банката, и  върнали парите на подсъдимия П.. Той не им съставил документ за връщането на парите. Признава, че за да изтеглят заема е взел синовете им е трябвало да започнат работа при него. Не признава обаче, че докато са били на работа в Гърция и в Кипър са плащали по 600 лв., представляващи размера на месечната вноска за погасяването на заема. По време на разпита си по ДП от 04.04.2012г. обаче е заявила, че от Гърция е пратила една вноска на подсъдимия за около 300 евро. Заявява, че колкото са взели по този заем- 10 000 лв., толкова са и върнали на подсъдимия като това е станало от изтеглените от синовете им заеми- по 9 000 и нещо лева.По време на разпита си по ДП от 04.04.2012г. обаче е заявила, че след като са изтеглили заема от ДСК двамата и сина са дали по 10 000 лв., общо 20 000 лв. на подсъдимия П..

Обяснява подписа си под този разпит с обстоятелството, че е била много уплашена, че когато са я разпитвали, тъй като са и казали, че ще върнат  синовете и от Кипър  с белезници, а нея ще сложат „на тока”. Въпреки това казала на разследващите, че няма защо да я водят на разпит пред съдия в Стара Загора, защото и там ще каже същото. Тогава чула, че някой казал да не я водят, защото ”ще развали работата”. След прочитане протокола и за разпит по ДП  от 04.04.2012г.  – /на л.87- т.І / тази свидетелка заяви, че не е вярно записаното,  че е казала, че всеки месец е трябвало да плащат на подсъдимия дължимите суми по заема, а освен това са доили мляко и са го давали на подсъдимия вместо лихва. Заявява, че  протокола за разпит на ДП не и е бил четен, нито пък тя го е чела, макар че подписът под него е неин. След прочитане на протокола и за разпит от 05.04.2012 г. /на л.90- т.І  по ДП/ на основание чл.281, ал. 4 във вр. с чл. чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, същата заявява, че не помни дали се е обаждала на подсъдимия П. от Гърция като смята, че по- скоро не е. Освен това представи п ред съда и удостоверителни документи за получените от синовете и заеми от банка ДСК. По делото бяха изискани и приети като доказателства и справки, относно трудовата заетост и на двамата и сина. За същите се установи, че те са имали трудови правоотношения с ЕТ “Е.– М.П.” за периода 15.01.2011г. – 25.07.2011г.  в продължение на шест месеца,  след което са успели да изтеглят банковите кредити на 19.07.2011г. и съответно на 22.07.2011г., които договори за кредит за текущо потребление са приложени по делото. Показанията и като свидетел, че не е изпращала пари от чужбина и то в размера, установен от ВД /тефтерчето на подсъдимия/ не са твърде убедителни. Същите не кореспондират   с показанията и дадени по ДП, както и с наличните по делото ВДС за проведени СРС в този период. Налице е ВДС от 27.10.2010г., от който се установява, че на тази дата между св.Р.Х. и подсъдимия е проведен следния разговор, в който тя казва: ”Ще изпратя двете вноски, ама двете лихви на един път, ще ги изпратя. Поради което съдът намери за недостоверни показанията и, че е била в чужбина, за да поддържа финансово семейството на синовете си. В тетрадката-бележник,  водена от подсъдимия, за с.Държава, е отразено, че в този период са внасяни точно по 600 лв. месечно -  пет вноски. По делото е приложената справка от  АИС”Граничен контрол”, от която е видно че св.Р.Х., че действително в този период е била в чужбина. Съдът обаче намери, че поради категоричното оспорване от нейна страна на протокола и за разпит от 04.04.2012г., наличието на известни несъответствия между нейните показания и тези на съпруга и при неговия разпит от 05.04.2012г., както и противоречията, установени при очните ставки на тази свидетелка и свидетелите В.Д. и М.К., не може да се приеме, че същата действително е признала гореизложените обстоятелства в този си разпит, макар че е подписала този протокол. С оглед личните впечатления, които съдът придоби за тази свидетелка, бе установено, че същата е и крайно манипулируема, поради което нейните показания се явяват необективни без да може да бъде преценено в каква част същите са достоверни или не.

Крайно неубедителни по този въпрос са и показанията на нейния съпруг, свидетеля А.Х.Х.: /л.88, Т.І  от ДП/.

Видно от протокола му за разпит от 05.04.2012 г. по ДП, в него е записано, че преди три години във връзка с покупката на крави е взел в заем от подсъдимия П. сумата от 12 000 лева срещу лихва, която не помни в какъв размер е била. В пълно противоречие с горното в същия протокол за разпит е записано, че лихвата е била 4 %./!/ Като гаранция, че ще върне сумата подсъдимият му поискал нотариалния акт на къщата му в с. Д., общ. Ч.. Тъй като той имал пълномощно за това от сина си, и тъй като подсъдимият му посочил купувач, отишли при нотариус и продали имота, след което подсъдимият му дал исканата сума. Не успял да му върне парите./всъщност върнал само 2 000 лв./ Помолил синовете си да започнат работа в мандрата му в Чирпан като общи работници, за да изтеглят заем от ДСК. Те изтеглили по 10 000 лв. и върнали на подсъдимия 14 000 лв., с което задължението им по заема приключило. За тях останали 6 000 лв. от тези заеми.

В съдебно заседание обаче заявява, че никога не е казвал тези неща, които са записани в този протокол и заявява, че освен първоначалните 10 000 лв., е взел допълнително още 2 000 лв. за фураж, т.е. общо 12 000 лева. За лихва въобще не са говорили. Имали само уговорка да предава млякото, което изкарва, само на него като смятал, че като предава по 100 литра мляко на ден ще се изплати на подсъдимия. След като не могъл да върне парите и продал кравите, а жена му разбрала за заема, се скарали и той ги напуснал. След време разбрал, че те са изплатили заема му като били върнали на подсъдимия сумата от 12 000 лв..

По отношение на начина, по който е депозирал показанията си пред разследващия орган заявява, че е бил разпитван два или три, но не по- малко от два пъти в полицията. Заявява, че са го разпитвали четирима души, единият от които е бил униформен, а другите цивилни; че при разпита си е бил заплашван, че ще го сложат „на тока”, че при прочитане на протокола им е казал, че не е вярно записаното относно лихвата, както и, че им е казал, че когато отиде при съдията, ще каже, че е бил заплашван. Последното е станало повод някой от тях да каже: ”Махайте го, той ще провали делото и ще ни изложи”.   

Въпреки че показанията на този свидетел бяха прочетени на основание чл.281, ал.4 във вр. с чл. чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК /на л.88 т.І  по ДП/, същият продължи да твърди че невярно е отразено процента на лихвата както и, че е върната сума по- голяма от 12 000 лв..

При предявяване на протокола за разпит от 05.04.2012г. – /л.88, т.І  по ДП/ от 05.04.2012г. същият заяви категорично, че подписа, положен върху него на мястото на „свидетел”, не е негов.

По искане на прокурора по делото за установяване достоверността на показанията на този свидетел бяха проведени очни ставки между него и полицейските служители, снели предварителните обяснения/сведения/- свидетелите В.Д. и М.К.. От същите се установяват обстоятелствата, при които са били снети обясненията и са били проведени разпитите на св.А.Х. и на св. Р.Х.. От проведените очни ставки не бе установено по категоричен начин твърдението на свидетеля, че е бил заплашван при снемане на обясненията му и при провеждане на разпита му, чрез изразите, че ще го „сложат на тока”, нито че „синовете им ще бъдат принудително доведени от Кипър”. По делото обаче обективно не фигурират протоколи за разпит на тези свидетели пред съдия, въпреки че останалите свидетели, които са разпитани по настоящото дело, са били разпитани пред съдия. Последното прави вероятно изнесеното от двамата в разпита им пред настоящия състав на съда, че това е станало, защото при поканата да ги доведат в гр.Стара Загора, за да дадат показания пред съдия, и двамата са заявили, че ще кажат същото, каквото са казали и пред разследващия в гр.Чирпан. Тъй като по този повод възникнаха съмнения по отношение верността на отразеното в разпита на двамата свидетели, съдът уважи искането на защитата за назначаване на съдебно - графологическа експертиза на подписа на св.Х. върху протокола от 05.04.2012г. /л.88,т.І от ДП/. Видно от заключението на съдебно-графологичната експертиза- Протокол № 11 от 05.06.2013г./ л. 370 от делото/, вещото лице е стигнало до извода, че подписите положени срещу реквизита „свидетел” и на двете места в този протокол, не са изпълнени от А.Х.Х.  с ЕГН **********. Съдът възприе напълно това заключение като правилно и компетентно изготвено, и предвид обстоятелството че същото не бе оспорено от страните, прие същото като доказателство по делото. Поради което изключи този протокол за разпит от доказателствата по делото.

Във връзка с което даде вяра на показанията на свидетелите Р. и А.Х., депозирани пред настоящия състав на съда. Поради което прецени, че събраните по ДП доказателства по отношение на този заем, даден на св.Х. не са достатъчно убедителни, за да бъде прието, че такава банкова сделка е била извършена от подсъдимия, с оглед на което намери обвинението в тази му част за недоказано по несъмнен начин.     

 Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя напълно и от приложените в том ІІІ оригинални документи по ДП /поставени в 33бр. найлонови джоба/, представляващи: нотариални актове за продажба, за учредяване на договорна ипотека, договори за заем, банкови документи, документи във връзка с изпълнителни производства, както и от както и от веществените доказателства, съдържащите се в отделен плик, между които най- важното ВД е  тетрадката-бележник с тъмносини твърди, а също така и  веществените доказателствени средства, събрани чрез специални разузнавателни средства, съдържащи класифицирана информация, находящи се в отделен плик по ДП /секретни материали/ писмо рег. № ОП/ 12-328 от 25.10.2012г.  по ДП № ЗМ – 720 / 2010г. по описа на РУП – гр.Чирпан.

При съвкупната преценка и анализ на всички описани по-горе свидетелски показания и писмени доказателства, съдържащи се по досъдебното производство, и приобщени в настоящето чрез прочитането им по съответния процесуален ред, както и на събраните по време на съдебното следствие писмени доказателства, съдът намери за установена описаната по горе фактическа обстановка.

                                

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

По описания начин с деянието си подсъдимият М.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.252, ал.1 НК. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че през инкриминирания период- 27.10.2005г. - 03.12.2009г. подсъдимият е предоставил в заем парични средства в различни размери на множество лица  при уговорена насрещна материална облага от същите.

От горепосочените доказателства бе установено, че сделките в някои от случаите са били сключвани устно като в горепосочените случаи е безспорно установено, че отпускането на заема е ставало срещу лихва. Последната е била насрещната материална облага за подсъдимия, срещу която същият си е набавял значителни доходи. От изисканите справки относно притежаваното от него имущество във връзка с допуснатото обезпечение се установява какво голямо количество движимо и недвижимо имущество същият е притежавал и отчуждил по време на образуваното наказателно производство, а и в момента притежава.

Досежно довода на защитата за това, че в случая сме изправени пред обикновени договори за заем, съдът намира за установено следното: Действително, разпоредбата на чл.240 ЗЗД урежда договора за заем, която позволява при предоставяне на сума в заем да се уговори и лихва за забава. В конкретния случай обаче не е налице хипотезата, уредена в посочената разпоредба от ЗЗД, тъй като лихвите, които П. е уговарял при предоставянето на съответния кредит, не представляват лихви за забава, а лихва, дължаща се поради предоставената услуга. При това, макар и да са в различен процент във всеки отделен случай, уговорените лихви са такива върху целия размер на отпуснатата в заем сума и са се дължали в този размер въпреки погасяването на част от главницата. От ВД по делото – тетрадката- бележник, се установява, че в някои случаи, когато заемателят не е могъл да погаси месечната вноска, е била установявана от подсъдимия т. нар. капитализирана лихва. Установените по този начин размери на уговорените лихви надхвърлят драстично определения към съответния момент основен лихвен процент на банките.

От друга страна броят на отпуснатите кредити на различни физически лица срещу лихва, както и обстоятелството, че с тази дейност подсъдимият П. се е занимавал в един продължителен период от време, и същата е била преустановена единствено поради образуваното наказателно производство против същия, сочат по несъмнен начин, че с тази дейност подсъдимият се е занимавал „по занятие” по смисъла на чл.252, ал.1 НК. Без значение в тази връзка е обстоятелството, че през някакъв период от време дейността му не е била разследвана от  полицията.

По отношение на материално-правната предпоставка от обективния състав на горното престъпление.– „по занятие”, в правната доктрина е прието, че деяние „по занятие” се осъществява тогава, когато са извършени поне три сделки и тази дейност е насочена към получаване на траен източник на доходи и печалби. В правната теория и константната практика на съдилищата се приема, че не е нужно занятието да съставлява единствен или главен поминък, а е възможно лицето да има и други източници на доходи /Решение № 122 /2009г. на ВКС по н.д. № 88 /2009г. , ІІІ-то н.о. н.к.; Решение № 516 /2005г. на ВКС по н.д. № 1072 /2004г., І-во н.о./. В настоящия случай безспорно е установено, че в повече от три от случаите при предоставяне на заемите е била уговаряна и получавана лихва, т.е. е била реализирана материална облага.

Налице е системност на предоставяните кредити. Самият обективен състав на престъплението включва в съдържанието си системно осъществяване на еднородни деяния, поради което съответната усложнена престъпна дейност не може да се квалифицира като продължавано престъпление. По настоящото дело са налице безспорни доказателства не за отделни или инцидентни случаи, а за системност на действията на подсъдимия, тъй като в конкретния казус процесните случаи са повече от три, а освен това тази дейност е извършвана в значителен период от време – около три години. От приложените по делото представени от защитата писмени доказателства за другите доходи на подсъдимия е изяснено обстоятелството, че тези кредити не са улеснявани основната или търговската дейност на подсъдимия. Напротив извършваното от подсъдимия кредитиране е било източник да реализира основни доходи за преживяване и издръжка, както за себе си така и за семейството си. Видно от представените по делото данъчни декларации, доходите на подсъдимия не са били в такива размери, че средствата му за живот и издръжка да са му били достатъчни, а наличните доказателства придобити по време на инкриминирания период недвижимо имущество и МПС-та /договори за покупко-продажби на МПС и нотариални актове/ значително надхвърлят възможностите му с декларираните доходи да реализира такива придобивки. Освен това, според съдебната практика получаването и на други доходи не е пречка да се приеме, че дейността е насочена към осигуряване на траен източник на печалба, и че съответно инкриминираното деяние е извършено „по занятие”. За съставомерността на деянието не е необходимо придобитите доходи да са единствен източник на издръжка.

Поради което съдът счита, че са опровергани доводите на защитата, че не се касае за упражнявана „по занятие” инкриминирана дейност, а за подпомагане чрез отпускане на заеми на близки и познати, които са го потърсили за това, при изричното противопоставяне на подсъдимия да се приемат за достоверни показанията на някои от свидетелите за влагане на част от средствата в съвместна стопанска дейност. Вярно е, че част от свидетелите, на които П. е предоставял кредитите, са го познавали от по-рано и съответно са били запознати с обстоятелството, че същият разполага с немалки парични суми. Вярно е обаче  също така, че тези познати лица, които вече са получили кредит срещу лихва от подсъдимия, са водили при него за същата услуга друга част от свидетелите/какъвто е случая със св. В.В./, които не са го познавали до този момент, но са споделяли с предходните свидетели своите финансови затруднения във връзка с предприетия бизнес. Установеното от тях опровергава доводите на защитата, че се касае за помощ и услуга само на познати и приятели. Напротив, така заявените факти подкрепят извода, че с даването на тези заеми на непознати лица подсъдимият е търсел възможност да вложи притежаваните парични средства по начин, който да му осигури печалба, без това да му е необходимо за основната или търговската му дейност. Впрочем, цялата дейност на подсъдимия П. по предоставянето на заеми на различни физически лица е била именно с цел да му осигури печалба. Самият той в обясненията си признава, че е водил въпросната тетрадка именно с такава цел, макар че отрича тя да представлява негово действително счетоводство, като твърди, че я е водил с цел заблуда на съпругата му, която ме се сърдела, че раздава заеми от спечеления през 1998 г. джакпот. Това обяснение съдът намери за твърде нелогично и абсурдно не само поради значително отдалечения във времето момент на това събитие/ дори и да се приеме, че то се е случило/. Поради което прие, че по недвусмислен начин именно чрез въпросното веществено доказателство е установено обстоятелството, че целта на даването на заемите е била единствено печалба, доколкото във всеки отделен случай е бил уговарян висок размер на лихва върху цялата сума, а всяка следваща вноска включва размера на вноската + този на лихвата. В някои от случаите при забавяне изплащането на заема е била уговаряна капитализирана лихва, т.е. лихва върху сумата, включваща главница и първоначално уговорена лихва. Именно непосилният размер на уговорените лихви е бил причина свидетелите, на които са били предоставени заемите, да бъдат затруднени във връщането на сумите. Повечето от тях едва са успявали да изплащат само дължимите лихви и са били поставени в невъзможност да издължат и главницата на подсъдимия, като в крайна сметка са загубвали имотите си, които са служели за обезпечение на заемите. Предвид което следва да се приеме за безспорно установено, че получаваните по описания начин лихви върху предоставените кредити представляват допълнителен доход за подсъдимия П. извън получаваните от него трудови доходи от дейността на фирмите му.

В чл.430 от Търговския закон е уреден договора за банков кредит, в който страни се явяват заемателя и отпускащата паричния заем банка, чиято валидност се изиска включването му в писмена форма. За наличието на обективния състав на чл.252, ал.1 от НК обаче не е от значение дали е налице валиден договор, както и от какъв характер и какви са неговите гражданско-правни последици, тъй като законодателят е инкриминирал нерегламентираното сключване на подобни сделки „по занятие” без нужното разрешение, така че даването на подобни заеми не може да бъде определено като търговска дейност /сделка/, по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ. В разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за банките /отменен/ действащ към момента на деянието, и чл.2, ал.1 от сегашния Закон за кредитните институции, е дадено определението за понятието „банка” и естеството на основните приходни банкови сделки, които имат право да извършват по занятие- публично привличане на влогове и предоставяне на кредити за своя сметка и за собствен риск. Тези банкови операции отразяват съществото на банковата дейност, която изисква определено лице да има статут на банка и извършването на тези операции да фигурират в издавения по съответния ред лиценз. Законът за банките /отменен/ и актуалния днес Закон за кредитните институции не дават правото на обикновени физически лица да извършват със собствени парични средства системно банково кредитиране, поради което тази дейност е под разрешителен режим, съгласно чл.1, ал.4 и чл.1, ал.1 от ЗБ /отменен/. Подсъдимият не е бил сред субектите, оправомощени в чл.1, ал.4, т.1 от този специален закон за осъществяване на подобна дейност, нито е имал специално издадено надлежно разрешение, съгласно  действащия ЗКИ.

Всъщност системното заемане на парични средства на широк кръг лица срещу насрещна печалба, насочена към обезпечаване издръжката на заемодателя, съответства за понятието за банково кредитиране. Поради което по тези причини предоставянето на кредити по занятие на други физически лица, без това да е основно занимание,  дава възможност за ангажиране на наказателната отговорност на дееца, когато е действал единствено и само в личното си качество, без да е получил съответното разрешение. Цялата дейност на подсъдимия по предоставянето на заеми на различни физически лица е била именно с цел да му осигури печалба, осигуряваща издръжката на семейството му, паралелно с получаване на трудовия доход от дейността на фирмите му.

От субективна страна подсъдимият П. е извършил деянието виновно под формата на пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Умисълът се извежда от конкретните действия на подсъдимия. Същият е съзнавал, че няма разрешение за извършването на процесната банкова дейност лично като физическо лице, както и че разрешение за извършване на банкови сделки не е искано и не е получавано от БНБ. Независимо от липсата на такова разрешение /лиценз/ е извършвал такава банкова дейност по занятие като е целял получаване на доходи. Съзнавал е, че придобива неправомерни значителни доходи, получавайки уговорени лихви от заемателите. Това знание се извежда от факта, че не е съставял писмени договори за предоставяните заеми, не е издавал разписки за изплатените от длъжниците суми, в един от случаите дори, касаещ свидетеля Милчо В.В., лихвата е била уговорена и вписана в договора за ипотека. Въпреки, че е съзнавал обществената опасност на извършеното от него деяние и е предвиждал настъпването на противоправните последици, подсъдимият е искал настъпването на противоправния резултат, целейки да се облагодетелства по неправомерен начин. 

Поради което съдът прие, че в конкретния случай  е установено по несъмнен начин, че подсъдимият П. е съзнавал наличието на всички обективни признаци на състава на чл.252, ал.1 НК, като е съзнавал не само обстоятелството, че многократно предоставя кредити срещу насрещна материална облага, осигуряваща издръжката му паралелно с получавания трудов доход, но и обстоятелствата, че тази дейност представлява банково кредитиране, и че същият няма надлежно разрешение да я извършва. Знанието на последните правнорелевантни факти се извлича от правилото, че всеки е длъжен да знае закона. Ето защо съдът счита, че деянието е съставомерно, както от обективна, така и от субективна страна, като последната се изразява в наличието на пряк умисъл за извършването му.

 

ДОСЕЖНО ВИДА

И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ

 

За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до пет години и конфискация до 1/2 от имуществото на дееца. В конкретния случай съдът взе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на водени срещу него други наказателни производства/ с оглед представеното по делото постановление на РП- Чирпан за частично прекратяване на воденото срещу него наказателно производство по ДП № 175/ 2012г. - досежно обвинението по чл.339, ал.1 от НК/, трудовата му ангажираност във връзка с друг законен бизнес, а като отегчаващо- множеството случаи на неправомерно банково кредитиране и продължителния период от време, в което същото е извършвано. Касае се за престъпление с висока степен на обществена опасност, което бележи висок ръст и към момента. Поради изложеното съдът прие, че в случая следва наказанието да се определи при условията на чл.54 от НК. Поради което наложи на подсъдимия П. наказание при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства и то в минимален размер - три години лишаване от свобода. В тази насока съдът прецени, че не са налице основанията на чл.55, ал.1 т.1 от НК- наличие на многобройни или смекчаващи вината и отговорността обстоятелства. С оглед наличието на предпоставките на чл.66, ал.1 от НК по изложените съображения  съдът счете, че в случая следва да отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от пет години.

По делото след внасянето му в съда бяха представени от прокурора във връзка с искането за допускане на обезпечение доказателства за притежаваните от подсъдимия П. недвижими имоти и МПС, като се установи, че същият е собственик на 1/2 ид.ч. от посочените по- долу недвижими имоти и МПС, представляващи СИО. С оглед на това съдът прецени, че следва да се наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото по-леко наказание- конфискация на ¼ идеална част от имуществото на подсъдимия, от следните недвижими имоти и МПС, негова собственост, а именно: 1. поземлен имот, пл. № -103005 с площ 4,354 дка. в местността „Каратопрак” в землището на с.Арнаутито, общ. Стара Загора, обл.Стара Загора, имотна партида 67983, заедно с построена в същия сграда от 810кв.м.  – имотна партида 42812.          

        2. самостоятелен обект в сграда, предназначен за офис с площ 42.620 кв.м. в гр.Стара Загора, ул.”Цар Симеон Велики” № 112, ет.3- офис № 10, идентификатор 68850.516.32.1.111; имотна партида 8894.

        3. самостоятелен обект в сграда с площ 76,810 кв.м. в гр.Хасково, ул.”Заря” ет.1 ап.В1, идентификатор 77195.737.403.1.1;

        4.  сграда, представляваща масивна сграда с площ 152.000 кв.м. , построена в УПИ I – „ За баня” с пл. № 190 с площ от 880 кв.м. в с.Зетьово, общ.Чирпан, обл.Стара Загора , имотна партида 27650 и поземлен имот пл. № I –„За баня” с площ 880.000кв.м. в с.Зетьово общ.Чирпан обл.Стара Загора, имотна партида 27649;

        5. селскостопанска сграда с площ 1078 кв.м. , представляваща сеновал, построена в имот № 019014 в с.Черна гора, община гр.Чирпан, целият от 6.019 дка.-държавна собственост, в м.”Стопански двор” обл.Стара Загора –партиден номер 13376 ;

       6. поземлен имот, пл. № 028029 с площ 6.229 дка. в с.Гита местност „Чаталска могила”, общ.Чирпан, обл.Стара Загора, имотна партида 11176 ;

       7.  поземлен имот-нива от 5.498 дка – имот № 013020 в местността “Среден Бозалък” в землището на с.Ценово обл.Стара Загора ;

       8. поземлен имот, дворно място в с.Братя Даскалови, общ.Братя Даскалови, обл.Стара Загора с площ от 1160 кв.м. –УПИ XVII- 248 в кв.45 заедно с построените масивна жилищна сграда и стопански постройки ;

       9.  поземлен имот- нива от 4.951 дка. –имот № 020020 в местност “Машатлъка” в землището на с.Зетьово, община гр.Чирпан, обл.Стара Загора;

      10.  товарен автомобил м.”Мерцедес 207Д” с рег. № СТ 4269 СС с номер на рама WDB60136110826365;

       11.  лек автомобил м.”Фолксваген Голф” с рег. № СТ 3117 АХ  с номер на рама WVWZZZ1HZNW048936;

      12.   лек автомобил м.”Фиат Браво” с рег. № СТ 0053 АХ  с номер на рама ZFA18200004291386;

      13.  лек автомобил м.”БМВ 730 Д” с рег. № СТ 9849 АВ  с номер на рама WBAGM21050DR50387;

      14.   лек автомобил м.”БМВ 730 Д” с рег. № СТ 2828 АТ  с номер на рама WBAGM210X0DR47193;

      15.   товарен автомобил м.”Мерцедес 407 Д” с рег. № СТ 7827 АР  с номер на рама 61131710703255, и    16.   товарен автомобил м.”Форд Транзит” с рег. № СТ 3481 ВА  с номер на рама WF0LXXGBFLYY55304.

Предвид служебно изисканата официална справка, от която се установи и наличието на притежавани лично от подсъдимия дялове във фирми с негово участие, съдът наложи на подсъдимия и конфискация върху ½ от дружествените дялове в посочените по- долу фирми, а именно:

-          КАЛМАНИТ” ООД с ЕИК 202244489

-          “ЕЛИТ - 63” ЕООД   с ЕИК 202163635

-          “П. – 2002” ЕООД с ЕИК 123137920

-          “КРИСТАЛ – ЗАЛОЖНА КЪЩА” ООД с ЕИК 200411288.

 

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

              На основание чл. 112, ал.4 от НПК съдът постанови иззетите като веществени доказателства документи, съдържащи се в отделен плик, както и оригиналните документи, находящи се в папка № 3 по ДП № 720 /2010г. на РУ”Полиция” – гр.Чирпан, т.ІІІ,/поставени в 33бр. найлонови джоба/, след влизането в сила на присъдата да бъдат оставени към делото или предадени на заинтересованите учреждения, юридически или физически лица. А веществените доказателства, съдържащи класифицирана информация, след влизане на присъдата в законна сила да се унищожат при условията и по реда на закона за специалните разузнавателни средства.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

 

Подсъдимият беше осъден за заплати направените по делото разноски, представляващи възнаграждения на експерти и пътни разноски за един свидетел общо в размер на 320 /триста  и двадесет лева/.

 

ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

Като такива съдът прецени ниското правно съзнание на подсъдимия, стремежът му към облагодетелстване по неправомерен начин.

 

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.                                                   

                                                                  

 

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: