МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 39/ 02.07.2013г. по

НОХД № 251/2013г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Производството е по реда на глава ХХVІІ – чл. 371 т.1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 354а, ал.1, пр. пето, и чл. 55, ал.1 т.1 от НК.

 

На 25.04.2013г. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура- Стара Загора против подсъдимия Н.Х.Ш. за това, че на 26.07.2012г. в гр.К., без надлежно разрешително разпространил на Н.А.П. и Б.Е.Г. високо рискови наркотични вещества – марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло 0,1874 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4,6% /тегловни проценти/, на стойност 1,12 лева/един лев и дванадесет стотинки/ - престъпление по чл.354а, ал.1, предл. пето от НК.

 

В съдебно заседание представителят на ОП- Ст.Загора поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, което намира за изцяло обосновано и доказано, като във връзка с процедурата, по която е протекло съдебното следствие, и наличието отделно на едно изключително и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, предлага на съда на подсъдимия да бъде определено едно наказание при условията на чл.58а от НК в минимален размер, а именно- шест месеца лишаване от свобода. Счита, че са налице условията на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването му в минимален изпитателен срок от три години. Категорично счита, че не са налице основанията на чл.9, ал.2 от НК и деянието с оглед неговата висока обществена опасност, въпреки малкото количество наркотично вещество/достатъчно за две цигари/, не е малозначително поради това, че липсва или че е с явно незначителна обществена опасност. Обосновава тезата си с високата обществена опасност на деянието, поради която и самият текст на разпоредбата на чл. 354а от НК бе изменен под напора на общественото мнение, тъй като употребата и на една цигара може впоследствие да доведе до привикване и създаване на зависимост и то предимно в подрастващата част на населението. В тази насока развива подробни доводи в обвинителната си реч. По отношение на кумулативно предвиденото в закона наказание „Глоба” счита, че предвид наличието на многобройни  смекчаващи вината обстоятелства не само поради реда на съдебното следствие, такова не следва да бъде налагано. Счита, че едно такова наказание като предложеното би изиграло своята възпираща роля не само по отношение на подсъдимия, но и по отношение на останалите членове на обществото.

Подсъдимият Н.Х.Ш. се признава за виновен по така предявеното му обвинение като не оспорва обстоятелството, че е извършил описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт действия, а именно- разпространението на наркотичното вещество, които напълно осъзнава, разкайва се за извършеното  и изразява искрено съжаление за това. Заявява, че е извършил деянието, тъй като не е предполагал, че това ще поради такива големи проблеми за него. След разясняване на правата му по чл. 371 от НПК сам е изявил желание във връзка с направеното от него самопризнание на всички факти и обстоятелства по обвинителния акт съдебното следствие да протече по реда съкратената процедура по чл. 371 т.1 и т.2 от НПК- без разпит на свидетели и вещото лице. В последната си дума заявява, че съжалява за постъпката си и, че това повече няма да се повтори.

Защитникът му по делото адв.Р.К. *** също е изразил желание делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК- чл. 371 т.1 и т.2 от НПК,  и е заявил, че се отказват от разглеждането на делото по общия ред, като молят да не се разпитват свидетелите и вещото лице, както и че признават всички факти и обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и са съгласни съответните протоколи и другите експертни заключения да се ползват при постановяване на присъдата.

В пледоарията си по същество заявява, че предвид събраните на ДП доказателства съдът следвало да обсъди дали от така установените обективни обстоятелства се установява умисъла на подсъдимия и дали в случая действията му са извършени именно с умисъл за „разпространение” или че той само бил извършил „приятелска услуга” на св.П. предвид изявленията на последния в  протокола за очна ставка между подсъдимия и св. Н.П.. Освен това по делото нямало други данни, от които да установява, че подсъдимият е  дилър на наркотични вещества. Освен това прави довод за наличие на предпоставките за приложение в случая на чл.9, ал.2 от НК с оглед явната според него малозначителност на обществената опасност на деянието поради: малкото количество на наркотичното вещество, липсата на вредни последици, наличие на самопризнания от страна на подзащитния му още по време на ДП. С оглед на което намира, че съдът следвало да приложи чл. 9, ал.2 от НК като с оглед явната незначителност на извършеното да признае подзащитния му за невиновен в извършване на деянието, за което му е повдигнато обвинение- по чл. 354а, ал.1, пр. пето  от НК.

 

ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

 

От събраните на ДП и приобщени по съответния процесуален ред доказателства както и с оглед направеното от подсъдимия самопризнание на установените с тях факти и обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, с оглед процедурата на протичане на съдебното следствие като съкратено такова съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н.Х.Ш. е роден на ***г***, българин, български гражданин,  неженен, със средно образование, неосъждан, работи в **** – гр.К. като ****, с постоянен адрес:***, с ЕГН **********.

На 26.07.2012г. свидетелят Н.П., по прякор „****”, и св.Б.Г., по прякор „****”, решили да пушат марихуана. Свидетелят П. бил чул от свои познати, че подсъдимият Н.Х.Ш., по прякор „****” може да му осигури марихуана, а и имал негов телефонен номер. Затова решил да се обърне към него за да поиска да му достави марихуана.

На 26.07.2012г. между св. Н.П. и подсъдимия Н.Ш. били проведени няколко телефонни разговора.

 След като провел първия си телефонен разговор с подсъдимия Ш., св. П. се обадил на приятеля си св.Б.Г. и му съобщил, че ще купи марихуана от подсъдимия Ш.. Двамата свидетели се уговорили и се срещнали да магазин „****” в гр.К.. Тръгнали към клуба за танци, който се намирал срещу магазина, където подсъдимия Ш. трябвало да дойде и да им предаде марихуаната. Тъй като подсъдимият Ш. се забавил, св. П. отново му се обадил, за да разбере какво става. Свидетелите П. и Г. събрали общо пет лева, с които да платят марихуаната на подсъдимия Ш., като св.П. дал 2,50 лева и св.Г. дал 2,50 лева.

Почти веднага след последния телефонен разговор между св. П. и подсъдимия Ш., същият пристигнал с колата си – лек автомобил, марка „****”, червен на цвят. Спрял автомо**** на улицата пред клуба. В автомо****, управляван от подсъдимия Ш., на предна дясна седалка, се возел св.С.М.. Св. П. се приближил към автомо**** и подсъдимият Ш. му подал полиетиленов плик с марихуана, а св. П. му платил за нея сумата от пет лева. Подсъдимият Ш. си тръгнал. Свидетелите П. и Г. отишли зад един блок, срещу магазин „****”, на ул. „****”, в гр.К.. Св. П. скъсал полиетиленовия плик, в който **** марихуаната и двамата със св. Г., я накъсали върху една банкнота с номинал от два лева. Св. П. свил марихуаната в една хартийка за цигара. Преди да започнат да пушат марихуаната на място пристигнал екип на РУ „Полиция”-гр. К.. Св. П. смачкал цигарата с марихуана и я хвърлил на земята. Св. Г. изхвърлил на земята банкнотата, върху която преди това били накъсали марихуаната. Банкнотата и цигарата били иззети от служителите на полицията.

Срещу Н. П. и Б.Г. било образувано бързо производство № ЗМ 1324/2012г. по описа на РУП-К., пр. пр. № 2276/2012г. по описа на РП-К., за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Наказателното производство по същото е било прекратено с постановление на РП-К. от 06.08.2012г., на основание чл.243, ал.1 от НПК, във вр. с чл.9, ал.2 от НК, като от същото са отделени материали и е образувана нова преписка № 2548/2012г. по описа на РП-К.. С постановление на РП-К. от 05.10.2012г. пр. № 2548/2012г. е изпратена по компетентност на ОП-Стара Загора и е образувано ДП № ЗМ 1890/2012г. по описа на РУП-К., пр. № 3471/2012г. по описа на ОП-Стара Загора.

Видно от протокол № 301 /30.07.2012г. за извършената физико-химическа експертиза, растителната маса е марихуана /коноп, канабис/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4,6%/тегловни проценти/ и нетно тегло преди всички изследвания 0,1874 грама. За анализа е било изразходвано цялата количество марихуана от 0,1874 грама без остатък.

Съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, цената в лева на 1гр. марихуана, без изисквания за процентно съдържание е 6 (шест) лева, т.е. стойността на 0,1874 грама марихуана е 1,12 лева.

Разпитан в хода на досъдебното производство подсъдимият Ш.  дава обяснения, признава се за виновен и изразява съжаление за извършеното, което потвърждава по- късно и пред съда.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото на ДП протоколи и други документи, събрани по ДП № ЗМ 1890 /2012г. по описа на РУ”Полиция”- гр.К., съдържащи факти, имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, приобщени по реда на чл. 374, вр. с чл. 283 и чл. 107, ал. 2 от НПК.

Още на ДП подсъдимият Н.Х.Ш. е признал вината си като в разпита си от 26.03.2013 г., извършен по негово желание в отсъствие на защитник, е дал пълни обяснения като е разказал подробности относно това как е извършил деянието: как след като по телефона му се е обадил св. Н.П., „случайно” е намерил марихуана „от един човек, който виждал за първи път”от „****” на гр. К., как той му е предложил да закупи от него „трева” , и как той се бил съгласил и купил малко количество от нея за 5, 00 лв., как след това се обадил на Н. по прякор „****”, и как след като си уредили среща до „****” срещу магазин „****” в гр. К., се срещнал с него и му дал тревата, а той му дал за нея 5 лева. В този си разпит подсъдимият е заявил, че съжалява за извършеното и желае да сключи споразумение с прокуратурата, както и че не желае да му бъдат предявявани материалите по разследването. Във връзка с което съдията- докладчик е внесъл делото в открито съдебно заседание за предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК- чл. 371 т.2 от НПК.

В първото по делото заседание подсъдимият се е явил с упълномощен договорен защитник, а именно- адв. Р.К., който е заявил, че той и подсъдимият не дават съгласие и не желаят провеждане на съкратено съдебно следствие предвид наличието на противоречиви доказателства по ДП. Поради което съдът е отложил делото и е насрочил същото за друга дата- с призоваване на свидетелите и вещото лице като е приел, че подсъдимият се отказва от заявеното от него намерение на ДП да поиска съкратено съдебно следствие.

Във второто по ред съдебно заседание подсъдимият даде подробни обяснения по реда на 277 от НПК. В тях отново заяви, както по време на разпита му по ДП, че се признава за виновен  по предявеното му обвинение. като призна обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и заяви, че знае, че извършеното от него е незаконно, както и че е осъзнал вината си, и че е извършил престъпление. Във връзка с тези му обяснения съдът е дал възможност да се консултира със защитника си, след което двамата са изразили съгласие за провеждане на съкратено съдебно следствие и отмяна на определението, с което е даден ход на делото по общия ред. Тъй като въпреки дадените обяснения от подсъдимия съдебно следствие не е започнало, а и съгласно чл. 370, ал.1 от НПК съдът не може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице условията за това, съдът допусна такова. След разясняване на правата на подсъдимия по чл. 371 от НПК и съответните изявления на страните, че ще се ползват от събраните на ДП доказателства и няма да искат събирането на нови такива, както и след служебна проверка и преценка, че събраните на ДП на доказателства подкрепят направените самопризнания, съдът бе даден ход на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие- по чл.371 т.1 и т.2 от НПК. С определение на основание чл. 372, ал.3 от НПК съдът бе одобрено изразеното съгласие на подсъдимия и неговия защитник да не се провежда разпит на свидетелите и вещото лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от ДП. На основание чл.372, ал.4, във вр. с чл.371 т.2 от НПК, бе обявено, че при постановяване на присъдата съдът ще ползва направените самопризнания от подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. 

               Предвид гореизложеното както и във връзка с направените от подсъдимия пълни самопризнания на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, и с оглед предварително извършената служебна проверка че събраните на ДП на доказателства подкрепят направените самопризнания, съдът намира, че по безспорен начин е установена описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа и правна обстановка, която се подкрепя от следните писмени доказателства, събрани по ДП: Постановление на ОП – гр.Стара Загора от 22.10.2012г. /л.1 от ДП/; протоколи за разпит на свидетели- на свидетеля Н.А.П. /л.18 от ДП/, на свидетеля Б.Е.Г. /л.19 от ДП/; на обвиняемия Н.Х.Ш. /л.27 от ДП/; на свидетеля С.С.М. /л.28 от ДП/; на свидетеля Н.А.П. /л.29 от ДП/; на свидетеля Н.А.П. /л.18 от ДП/; на свидетеля Н.Х.Ш.  /л.30 от ДП/; на свидетеля Б.Е.Г. /л.31 от ДП/; на свидетеля П.П. Пенев /л.32 от ДП/; както и протокол за очна ставка между обв.Н.Х.Ш. и св.Н.А.П. /л.34 от ДП/; на свидетеля Н.А.П. /л.135 от ДП/; и протокол за очна ставка между обв.Н.Х.Ш. и св.Н.А.П. /л.36 от ДП/; Протокол № 301 /30.07.2012г. физико-химическа експертиза /л.21 от ДП/; Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 22.03.2013г.;  писмо изх.№ 28 290 от 03.12.2012г. от “****” ЕАД ведно с 2 листа разпечатка на телефонните разговори на подсъдимия /л.39-41 от ДП/; писмо изх.№ 28 291 от 03.12.2012г. от “****” ЕАД ведно с 1 листа разпечатка на телефонните разговори на подсъдимия /л.44 от ДП/;  писмо изх.№ 1469 от 21.01.2013г. от “****” ЕАД   /л.48 от ДП/; справка за съдимост  рег.№ 5072 от 07.11.2012г. издадено от Районен съд – гр.Стара Загора /л.50 от ДП/; характеристична справка /л.51 от ДП/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние / л.52 от ДП/ и заключително мнение от 29.03.2013г. /л.67 от ДП, а така също и приетите в хода на съдебното следствие: характеристика от управителя на Бистро”****”- гр.К., и актуална справка за съдимост рег. № 1937 от 07.05.2013г., издадена от Районен съд– гр.Стара Загора и справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на РБългария към датата 24.04.2013г..

Горепосочените доказателства са събрани по съответния процесуален ред и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при тяхното събиране.

Поради което и с оглед направените пълни самопризнания на подсъдимия в настоящия наказателен процес, и реда, по който протече съдебното следствие, които се подкрепят от горепосочените доказателства, следва да бъде прието за установено, че подсъдимият е безспорен извършител на деянието, което и като механизъм е напълно установено и доказано.

От изготвената по дознанието физико- химическа експертиза-Протокол №301/ 30.07.2012г. за извършената физико-химическа експертиза, растителната маса, се установява, че разпространеното наркотично вещество е марихуана /коноп, канабис/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4,6%/тегловни проценти/ и нетно тегло преди всички изследвания 0,1874 грама. Видно от този протокол, за анализа е било изразходвано цялата количество марихуана от 0,1874 грама без остатък.

Марихуаната се явява наркотично вещество, поставено под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/ ЗКНВП/ и Единната конвенция за упойващите вещества на ООН от 1961 г., ратифицирана от Р България. Същото се съдържа в Приложение № 1 към чл. 3, ал.2 на ЗКНВП, включващо „Растения и вещества с висока степен а риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и  ветеринарната медицина”.

Съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, цената в лева на 1гр. марихуана, без изисквания за процентно съдържание е 6 (шест) лева, т.е. стойността на 0,1874 грама марихуана е 1,12 лева.

С оглед на всички тези събрани по делото доказателства, които са взаимно допълващи се и непротиворечиви, съдът прие, че от обективна страна фактическата обстановка по делото е напълно установена и безспорна и подсъдимият е осъществил  изпълнителното деяние на състава на престъплението по  чл. 354 а, ал.1, пр.пето от НК- разпространение на високорисково наркотично вещество-марихуана.

По отношение на субективната страна на деянието във връзка с направения от страна на защитника на подсъдимия довод за наличие на противоречие между събраните на ДП доказателства по този въпрос, и по- специално установеното в протокола за очна ставка между подсъдимия и св. П. от 12.12.2012 г./ на л.34 от ДП/, в който смисъл според него съдът следвало да обсъди дали подсъдимият „не е извършил услуга” на св.П. като само е пренесъл наркотичното вещество, съдът намери същия за неоснователен. На първо място поради направените от подсъдимия самопризнания на всички факти и обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, във връзка с което делото протече по съкратената процедура по глава ХХVІІ от НПК- чл. 371 т.1 и т.2 от НПК, включваща и самопризнание във връзка с обстоятелството, че от него е било поискано и той лично е разпространил на св.П. и Г. наркотичното вещество. В тази насока следва да бъде уточнено, че при преценка на обстоятелството дали направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните на ДП доказателства, съдът счете, че по безспорен начин е установена описаната в обвинителния акт фактическа и правна обстановка. Видно от протокола за очна ставка от 12.12.2012г., действително при провеждането и св.П. е заявил, че сам е помолил подсъдимия да му свърши една услуга- да вземе от „****” трева за 5 лева, да му я плати, да му я донесе, след което той щял да му върне парите. Видно от този протокол обаче, след като е бил запитан дали това е вярно, подсъдимият е уточнил, че предварително е знаел за каква услуга става въпрос. Освен това, на следващия ден,  /13.12.2012г./, св.П. сам е поискал да бъде разпитан, и видно от този протокол за допълнителен разпит, се е отрекъл от показанията си от предния ден като е заявил, че са дадени под заплаха от страна на подсъдимия. Заявил е, че не познава лице с прякор „****”, никога не го е виждал и не знае дали се занимава с такива работи. Заявил е, че поддържа първоначалните си показания, че обаждането му е било директно до подсъдимия и директно от него е поискал да закупи „трева”- марихуана. Показанията му от този разпит, който е последен по ДП, са били взети предвид при предявяване на обвинението, на което подсъдимият не е присъствал, тъй като изрично е заявил, че не желае това, както и от прокурора при съставянето на обвинителния акт. Видно от самия обвинителен акт, такива факти, каквито се твърдят в протокола за очна ставка, не са приети за установени.

Съгласно съдебната практика след като веднъж е направил самопризнания по изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и обстоятелства, във връзка с което се е възползвал от възможността делото да протече по диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК, подсъдимият няма право да оспорва приетите за установени в него фактически положения. На второ място, дори и да се приеме, че подсъдимият оспорва умисъла си за извършване на деянието, не може да бъде пренебрегнат обективния факт, който същият не се оспорва от него, а именно, че именно чрез неговите възможности/ и контакти/ свидетелите П. и Г. са се снабдили с наркотичното вещество, както и че той лично им е предоставил същото.  Тези факти са абсолютно и безспорно установени по делото с оглед протокола за разпит от 13.12.2012 г. на св. П., в който разпит същия е категоричен относно факта, че именно подсъдимия, а не друго лице/ по прякор „****”/ му е разпространил наркотичното вещество. Този свидетел при призоваването му от съда се яви по делото и не бе разпитан само поради промяната в линията на защитата и направените от подсъдимия самопризнания по фактите и обстоятелствата на ОА/, поради което следва да се приеме, че това формално противоречие е било отстранено. Още повече при липсата на всякакви искания от страна на подсъдимия и неговия защитник в тази насока. Поради което съдът намира, че този довод е неоснователен и противоречи на всички събрани по ДП доказателства, а именно: първоначалните показания на св.П. в протокола за разпит от 01.08.2012г./ че подсъдимият се занимава с продажба на „трева”/, и че обаждането им до него е било именно затова, защото са знаели, че той може да ги снабди с „трева”; както и показанията му от 12.11.2012г., че е знаел от свои познати, че последният „продава трева” /л.29 от ДП/. В тази насока са и непротиворечивите и взаимно допълващи се показания на свидетелите: П.П. П. /по прякор „****”, на л.32 от ДП/, за чието участие в деянието няма никакви доказателства, и искания за събиране на такива не постъпиха от подсъдимия и неговия защитник; на св. Б.Е.Г. /по прякор „****”/, който на инкриминираната дата е бил със св.П., и е разбрал, че същия ще купува марихуана лично от подсъдимия, а не от друго лице /л.19/, и който не е променял показанията си по време на цялото ДП; на св.С.М. /л 28/, който е очевидец на предаването на наркотичното вещество, което е видял, че подсъдимият е извадил от джоба на дрехите си, както и на заплащането му. В тази насока са и приложените по ДП и приети като доказателства по делото разпечатки от проведените от телефона на подсъдимия /*****/, относими към инкриминираната дата и период от време, доказващи проведените от телефона на подсъдимия разговори /л.40-41 от ДП/.

Поради гореизложеното съдът прие, че направените от подсъдимия самопризнания по фактите и обстоятелствата на обвинителния акт се подкрепят напълно и непротиворечиво от всички доказателства, събрани на досъдебното производство, още повече, че същия не ги оспорва въпреки, че прави довод за липса на умисъл за извършване на деянието- разпространение на наркотици. За умисъла, според съдебната практика, се прави извод от конкретното поведение на подсъдимия, при конкретната обстановка, а не въз основа на устните му изявления.

Подсъдимият не е нито малолетен, нито невменяем, и не може да бъде прието, че е заблудено лице, което е участвало в деянието поради незнание на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението, и което действа като оръдие на дееца, без да съзнава противоправността и наказуемостта на деянието си. Същият много добре е съзнавал, че пренася забранено вещество- марихуана и че го предоставя на лица, които ще го консумират без разрешение- свидетели П. и Г.. Несъстоятелни са изявленията му, че първоначално не разбрал, че извършва престъпление, а впоследствие си бил дал сметка за това, които всъщност представляват довод за посредствено извършителство, респ. за липса на умисъл, са всъщност една защитна теза, която е опровергана от събраните по ДП доказателства, въз основа на които са приети за установени описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения, и във връзка с които са и направените от подсъдимия самопризнания.

Поради което съдът прие, че  по описания начин, с деянието си подсъдимият Н.Х.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.354а, ал.1, предл. пето от НК, /, за което го призна за виновен.

 

ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че с горепосоченото си поведение подсъдимият Н.Х.Ш., затова че на 26.07.2012г. в гр.К., без надлежно разрешително разпространил на Н.А.П. и Б.Е.Г. високо рискови наркотични вещества – марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло 0,1874 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4,6% /тегловни проценти/, на стойност 1,12 лева /един лев и дванадесет стотинки/,  е осъществил състава на престъплението по чл.354а, ал.1, предл. пето от НК, както от обективна така и от субективна страна.    От обективна страна формата на изпълнителното деяние е по петото предложение на ал. 1 на чл. 354а от НК- разпространение. Съгласно ал.5 на чл. 354а от НК за тази форма на изпълнително деяние законодателят не е предвидил хипотезата на т. нар.„маловажен случай”.

Изпълнителното деяние „разпространение” се изразява в нарушение на правилата за пренасяне на наркотичните вещества, за което деецът няма разрешение, като в случая се касае до високорисково такова- марихуана, намиращо се под разрешителен режим съгласно гореизложеното. Престъплението е формално, на просто извършване.

Физическото придвижване на дееца с намиращия се в него наркотик не представлява „разпространение”. За да е налице такова деецът следва да действа със съзнание, че пренася наркотик, за което няма надлежно разрешение, и че го предава на лица, които ще го консумират като такъв също без разрешение.

Досежно довода на защитата по чл.9, ал.2 от НК, съдът намери същия за неоснователен и незаконосъобразен. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, макар и да е приложима за всички престъпления по НК, защото е обща, без да има значение липсата или наличието на парична равностойност на предмета на престъплението, изисква като необходимо условие деянието, макар и да осъществява признаците на престъпление поради своята малозначителност да не е обществено опасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Малозначително според съдебната практика е това деяние, което или въобще не може да окаже отрицателно въздействие, тъй като е лишено от значение по начин, че не застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е обществено опасно, или без да се изключва обществената му опасност може да обоснове явна незначителност, т.е. такава ниска степен, че не е достатъчно, за да бъде определено извършеното като престъпление. Липсата на възможно отрицателно въздействие и незначителност обаче трябва да бъде установено по категоричен начин и без съмнение да бъде изключено дори вероятността за някакъв обществено значим, отрицателен обществен ефект. В този смисъл е Решение № 247 от 08.06.2009г. на ВКС по н.д. № 204 /2009г. на ІІ-ро н.о.. Тъй като в случая се касае за тежко умишлено престъпление, поначало с висока степен обществена опасност, което предполага и настъпването на вредни последици /или възможност да настъпят такива/ за здравето и живота, е налице висока обществена опасност на деянието, която не може да бъде пренебрегната.

В практиката по приложението на закона в друго свое решение ВКС обосновава високата обществена опасност на деянието с факта, че по начало крайните разпространители на наркотични вещества обикновено не носят със себе си големи количества. Поради което количеството на предмета на престъплението не е от решаващо значение. В този смисъл е напр. Решение №284/ 27.05.2010 г. на ВКС по н.д. № 180/ 2010 г., ІІ н.о., докл. Л. Методиева. С оглед на което съдът намери за неоснователни доводите на подсъдимия и неговия защитник като прие, че в случая подсъдимият е бил краен участник по веригата, занимаваща се с разпространение на наркотични вещества, които е доставил до наркозависими лица, и макар да е налице само един единствен случай, и въпреки данните за ниска обществена опасност на дееца/ млада възраст, липса на осъждания, добри характеристични данни, трудова ангажираност и изразено съжаление за извършеното/, това не изключва обществената опасност на извършеното от него деяние като се имат предвид мащабите на обществената опасност на този вид престъпления, които обхващат широк кръг от лица поради свойствата му с минимално количество наркотик да се порази здравето на мнозина.

Предвид гореизложеното съдът не уважи довода на защитата за явна незначителност на обществената опасност на деянието /по втората алтернатива на чл.9, ал.2 от НК/.

 

ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:

 

          При така изяснената фактическа и правна обстановка и с оглед направените пълни самопризнания от подсъдимия съдът намира, че деецът- подсъдимият Н.Х.Ш., е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, като е искал и е целял настъпването на тези последици, поради което при извършването на деянието е действал умишлено /при наличие на пряк умисъл/ по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 от НК.

С оглед на което съдът намира, че подсъдимият Ш. е осъществил състава на престъплението, за което съдът го  призна за виновен, както от обективна така и от субективна страна и то при наличието на при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1, във връзка с чл.354а, ал.1, предл.пето от НК.

 

 

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА и начина на изтърпяване

на  НАКАЗАНИЕТО:

 

Видно от събраните по делото доказателства /свидетелство за съдимост, характеристична справка от работодателя на лицето, декларация за СИП и др./ подсъдимият Н.Х.Ш. не е осъждан; същият е с много добри характеристични данни, видно от представената характеристика. На досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса подсъдимият е направил самопризнания, които се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.

 

С оглед на процедурата, при която е протекло делото - Глава ХХVІІ-чл. 371 т.2 от НПК и разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието директно при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а само когато едновременно с това отделно са налице и условията по чл.55 от НК, съдът може да приложи само при условията на чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Приложението на тази разпоредба изисква освен признанието на вината от подсъдимите и наличието на други изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства/ арг. от чл. 58а, ал.4 от НК/.

Съдът с оглед малкото количество наркотично вещество/достатъчно за две цигари/,  намира че в случая е налице такова изключително смекчаващо обстоятелство. Освен това в случая с оглед младата възраст, липсата на предишни осъждания, добрите характеристични данни, трудовата ангажираност и изразеното съжаление за извършеното, са налице и многобройни смекчаващи вината обстоятелства. За да бъде наложено справедливо наказание, което да съответства на действителната тежест на извършеното престъпление/обществената му опасност/, както и на личността на дееца и целите на чл. 36 от НК за индивидуалната и генералната превенция, съдът счете, че в случая при определяне на наказанието следва да приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1 т.1 от НК. Последната се прилага винаги, когато и най-лекото предвидено в специалната норма на закона наказание се явява несъразмерно тежко. В случая с оглед горната преценка и наличието на посочените по – горе обстоятелства определянето на наказанието по този начин би бил най- справедлив.

Разпоредбата на чл.354а, ал.1 пр. пето от НК/ във връзка с разпространението/ на наркотични вещества без надлежно разрешително, предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” от две до осем години и „Глоба” в размер на 5000 до 20 000лв.. При приложението на чл. 58а, ал.4, във вр. с чл. 55, ал.1 т.1 от НК, съдът следва да определи наказанието под този минимум от 2 години лишаване от свобода.

 

                 За да индивидуализира размера на наказанието при условията на чл.55, ал1 т.1 от НК съдът взе предвид следните смекчаващи вината обстоятелства: младата възраст, липсата на предишни осъждания, добрите характеристични данни, трудовата ангажираност, както и обстоятелството, че за подсъдимия деянието представлява изолирана проява, а като изключително такова- малкото количество наркотично вещество,  както и липсата на отегчаващи такива. Освен това взе предвид и конкретното количество, стойността и съдържанието на активнодействащ компонент на наркотичното вещество.

                     Поради което съдът определи наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55, ал.1 т.1 от НК- под минимума на предвиденото в закона наказание /две години лишаване от свобода/, и то на самия минимум на наказанието „лишаване от свобода”, а именно- три месеца. Този размер съдът прецени като най- подходящ и целесъобразен с оглед целите на чл. 36 от НК в настоящия случай. Съдът определи същия като взе предвид, и че един по-висок от посочения размер наказание лишаване от свобода с оглед гореизложените обстоятелства, би довел до ненужна наказателна репресия.

               Съдът прецени, че с оглед наличието на предпоставките  на чл.66, ал.1 от НК / липса на предишни осъждания, добри характеристични данни, налагане на наказание под 3 години, и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на  осъдения/, не е необходимо същият да изтърпи наложеното му наказание/, поради което отложи изтърпяването на така наложеното наказание за минимален изпитателен срок от три години. Този срок съдът определи като взе предвид начина на извършване на деянието и най- вече адекватността на наказанието с целите на чл. 36 от НК, а именно: да поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, както и  да въздейства предупредително върху него и останалите членове на обществото. Съдът счете, че друг начин на изтърпяване на наказанието би бил несъответен на тези цели, а и би представлявал една неоправдана репресия над млад човек, с което ще бъде постигнат обратен резултат. Съдът прецени, че единствено отлагането на изтърпяването на наказанието в  този изпитателен срок би изиграло една превантивна и превъзпитателна роля спрямо подсъдимия за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, поради което отложи същото в този срок.

                    По отношение на допълнителното наказание, предвидено кумулативно с наказанието „лишаване от свобода”, съдът прецени, че с оглед и на данните от декларацията на подсъдимия за СИМПС, и предвид разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, с оглед на която това наказание може да бъде наложено по преценка на съда, не е целесъобразно налагането на другото кумулативно предвидено в наказание-„глоба в размер от 5 000 до 20 000 лв.”.  С оглед на което не наложи такова наказание.  

    

                    Съдът счете, че този вид и размер на наказанието е изцяло съобразен с фактическата и  правната обстановка по делото, вината и отговорността  на извършителя- подсъдимия Н.Ш., и изцяло отговаря на целите на наказанието, предвидени в чл. 36, ал.1 от НК, а именно- да поправи и превъзпита  осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да въздейства предупредително върху него, както и да се въздейства възпитателно и  предупредително върху други членове на обществото.

 

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

                 Тъй като същото е било твърде малко и при извършената ФХЕ е било изразходено, не съществува предмет на престъплението, който на основание чл. 354а, ал.6 от НК да бъде отнет в полза на Държавата. Поради което съдът не постанови отнемане на предмета на престъплението.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

 

                          Тъй като такива по ДП, а и по време на съдебното следствие такива не са направени, въпреки че подсъдимият Ш. бе признат за виновен и му бяха наложени съответните наказания по НК,  същият не дължи заплащане на разноски по делото.

 

 

ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

                   Като такива следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимия Ш., младежката му възраст, лекомисленото и повърхностно отношение към живота.

 

                    Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                     

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

                                                                        / СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА/