Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер № 144/26.07           Година 2013                 Град Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд                    Първи наказателен състав

На деветнадесети септември                                                      Година 2012

в публичното заседание в следния състав:

                                                                         

                                                         Председател: ТОНЬО ТОНЕВ

                                                                  Членове:1. КРАСИМИР РАЧЕВ

                                                                                  2.СОНЯ КАМЕНОВА

 

Секретар: Н.К.

Прокурор ЮЛИЯНА СТ.А

като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР РАЧЕВ ВНОХ дело № 1214 по описа за 2012 година, прие за установено следното:

 

Производството е на основание чл. 318, ал. 1 от НПК.

С Присъда № 64 от 04.04.2012 год., постановена по НОХ дело № 2417/2011 год. по описа на Старозагорския районен съд е признал подсъдимия А.Н.А. за виновен в това, че на 10.04.2011 год. в гр. Стара Загора, в клуб “***”, причинил лека телесна повреда на Е.М.Х. с ЕГН **********, изразяваща се във временно разстройство на здравето, не опасно за живота й, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, вр.чл. 58а, ал. 4 от НК, вр. чл. 42а, ал. 1, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 3, т. 1 вр. чл. 42б, ал. 1 и ал. 2 от НК и чл. 54 от НК е осъден на “пробация” със следните пробационни мерки:

-“Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от три години с периодичност два пъти седмично и

-“задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от три години.

Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия А.Н.А. да заплати в полза на държавата по бюджетната сметка на Районен съд гр. Стара Загора сумата в размер на 345 лв., представляваща направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия А.Н.А., който в законоустановеният срок е обжалвал същата. В жалбата се твърди, че  наложеното наказание е явно несправедливо.

Моли настоящата инстанция първоинстанционната присъда да бъде изменена, като му бъде наложено значително по-леко наказание.

 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Счита, че съдът правилно предвид изключително високата обществена опасност на деянието е определил размера на наказанието.

 

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият А.Н.А. лично и чрез защитника си – адв. К.В. поддържа жалбата и моли съда присъдата да бъде изменена като се намали размера на наложеното наказание.

 

След като взе предвид становищата на страните и цялостна служебна проверка на НОХ дело № 2417/2011 год. по описа на Старозагорския районен съд, съгласно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК настоящата инстанция стигна до извода, че жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора е образувано въз основа на обвинителен акт срещу подсъдимия А.Н.А., като същият е предаден на съд за това, че на 10.04.2011 год. в гр. ***, в клуб “***”, причинил лека телесна повреда на Е.М.Х. с ЕГН **********, изразяваща се във временно разстройство на здравето, не опасно за живота й, като деянието е извършено по хулигански подбуди, престъпление по - чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

 

За да постанови обжалваната присъда спрямо подсъдимия А. по посоченото обвинение, районният съд е приел следните фактическа обстановка:

Подсъдимият А.Н.А. е роден на ***, с ЕГН ********** .

Установено е по делото, че на 09.04.2011 год. пострадалата Х. била в гр. **** и решила вечерта да излезе с близки. След 00.30 ч. на 10.04.2011 год. заедно с брат си и със св. Х. отишли в клуб  “***” в гр. ****. Около 03.00 ч. брат й Х.Х. си тръгнал от клуба и оставил момичетата да танцуват. Около 5.00 ч. на същата дата заведението започнало да затваря, музиката била намалена и св. П. и св. Т. чакали клиентите да си тръгнат. Свидетелките Х. и П. решили да си ходят, платили сметката си и започнали да оправят чантите и дрехите си. Тогава към тях се приближил подсъдимият А., когото двете свидетелки не познавали и не го били виждали до тогава. Подсъдимият застанал до пострадалата и поискал от нея да го запознае с другите момичета и да ги заведе в друго заведение. Свидетелката Х. му казала, че не желае да ходи с него никъде, че ще се прибира и ако иска да се запознае с другите момичета да го стори сам. Св. Х. казала това със спокоен тон, без да изразява отношение към подсъдимият. Тогава подс. А. натиснал силно главата на св. Х. ниско надолу, след което рязко опънал същата за косата назад и в дясно. При движението назад в ръката му останали кичури от косата на пострадалата. Държейки с дясната ръка св. Х. за косата подсъдимият с лявата ръка се приготвил да я удари с юмрук в главата. Св. П., която се намирала най-близко до случващото се, бързо го хванала за ръката, с което предотвратила последващ удар. Подсъдимият се обърнал към свидетелката и й казал да го пусне “защото и тя щяла да го отнесе и ще я убие”. Двете момичета започнали да викат за помощ при което св. П. и св. Т. преустановили вербалното и физическо насилие извършвано от подс. А..

Пострадалата Х. и св. П. напуснали заведението и потърсили служители на полицията. На сигнала им се отзовал екип на 1 РУП на МВР, като на подс. А. в 05,45 ч. е съставен предупредителен протокол по ЗМВР.

След така нанесената телесна повреда св. Е. Х. провела интензивно лечение, което започнало още на 10.04.2011 год.

В резултат на описаните действия на подсъдимия, св. Х. получила навяхване на шийните прешлени с обостряне на цервикобрахиален плексит двустранно. Същите са довели до рязко повишаване на налягането в междупрешленните пространства /дискове/, което води до влошаване на стари заболявания /пролапси и начални дискови хернирания/. При инцидента св. Е. Х. е получила рязко влошаване на хронично заболяване в областта на шийните прешлени С 4, 5, 6 и 7, което се изразява в пролапси на междупрешлените пространства /дискове/ със характеристиката на начални дискови хернии. същите са предизвикали двустранно травматичен цервикобрахиален плексит, който е довел до принудително извиване на главата на дясно, с повишен мускулен тонус паравертебрално в дясно, тръпнене в областта на пръстите на дясната ръка, силна болезненост при изправяне на главата в нормална позиция в областта на шията. Хроничното заболяване в областта на шийните прешлени С 4, 5, 6 и 7, което се изразява в пролапси на междупрешлените пространства /дискове със характеристиката на начални дискови хернии е причинявало трайно затруднение на движенията на врата. Към момента на травматичното въздействие на 10.04.2011 год. заболяването е било в ремисия.

Обострянето на хроничното заболяване е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

При така изложеното първоинстанционния съд правилно е приел, че по описания начин подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като на 10.04.2011 год. в гр. ****, в клуб “***”, причинил лека телесна повреда на Е.М.Х., с ЕГН **********, изразяваща се във временно разстройство на здравето, не опасно за живота й, като деянието е извършено по хулигански подбуди.

От обективна страна нанесената телесна повреда на пострадалата е била съпроводена с хулигански действия, извършени на публично място, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Чрез нараняването на св. Х. и цялостното си поведение, подс. А. е демонстрирал явното си пренебрежение към установения в страната правов ред и морал и гарантираният от тях личен избор относно придвижване и контакти. Извършеното от подс. А. е възприето от множество присъстващи в заведението лица, които изказват възмущението си от постъпката му. Участниците в инцидента не са се познавали, което изключва личния мотив на деянието, поради което деянието е осъществено по хулигански подбуди.

Описаната фактическа обстановка и обвинението се доказват от събрания в хода на разследването доказателствен материал – свидетелски показания, обясненията на подсъдимия, обяснения на пострадалото лице св. Е. Х., св. И.Д., св. М. П., св. Г. Т., св. Д. П., съдебно-медицинска експертиза, справка за съдимост, декларация за СМПИС и другите писмени доказателства по описа на делото.

 

За да приеме за установена изложената фактическа обстановка и правна квалификация, съдът на основание чл. 373, ал. 3 от НПК е взел предвид направените от подсъдимия А.Н.А. признания при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, както и събраните в досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят, а именно показанията на свидетелите и заключението на изготвената експертиза, протоколите и другите материали, приложени към ДП.

 

В хода на производството първоинстанционния съд е положил всички усилия за събиране на възможните доказателства и след анализът им в тяхната съвкупност и поотделно е стигнал до обоснованият извод, че именно подсъдимия А.Н.А. е извършител на инкриминираното деяние. Още повече, че и самият подсъдим не отрича, описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка и изцяло признава фактите и обстоятелствата отразени там и по искане на подсъдимия А. производството е протекло по реда на Глава ХХVІІ от НПК.

 

При определяне размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил наличните по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и е определил на подсъдимият А.Н.А. наказание “пробация” със следните пробационни мерки:

-“Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от три години с периодичност два пъти седмично и

-“задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от  три години.

с приложение разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, като е наложил на подс. А. справедливо наказание, което с оглед на множеството отегчаващи вината обстоятелства се явява дори до известна степен занижено.

 

Тъй като присъдата не е протестирана от Районна прокуратура гр. Стара Загора настоящата инстанция не следва да обсъжда въпроса за утежняване положението на подсъдимия чрез определяне на по-тежко наказание. 

С оглед гореизложените съображения и тъй като настоящият съдебен състав не констатира допуснати от районния съд съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които биха могли да доведат до отмяна или изменение на постановената присъда, то същата следва да бъде потвърдена изцяло.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 64 от 04.04.2012 год., постановена по НОХ дело № 2417/2011 год. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

 

                   2/