Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер № 149               26.07.        Година 2013             Град Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд                      Първи наказателен състав

На двадесет и четвърти октомври              Година 2012

в публичното заседание в следния състав:

                                                       

Председател: ТОНЬО ТОНЕВ

Членове: 1. КРАСИМИР РАЧЕВ

                          2.СОНЯ КАМЕНОВА

 

Секретар:  Н.К.

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР РАЧЕВ ВНЧХД
№ 1283 по описа за 2012 година, прие за установено следното:

 

 

Производството е на основание чл. 317, ал. 3 от НПК.

 

С Присъда № 97 от 14.06.2012 год., постановена по НЧХД № 1181/2011 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, първоинстанционния съд е признал подсъдимата Д.Н.С. за виновна в това, че на 10.10.2011 год. в гр. К.е казала нещо унизително за честта и достойнството на другиго - на тъжителя И.Д.И., с ЕГН - ********** в негово присъствие, а именно изразите: "Дърт педераст", "Майка ти ще еба", "Ще те унищожа" - престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание глоба в размер на хиляда лева, а по първоначално повдигнатото с тъжбата обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК - че обидата е нанесена публично я признал за невиновна и я оправдал.

 

Със същата присъда подсъдимата Д.Н.С. със снета самоличност е осъдена да заплати на тъжителя И.Д.И. със снета самоличност сумата от 300.00 лв., представляваща обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 10.10.2011 год. до окончателното изплащане, а в останалата част до предявените 500.00 лв. е отхвърлил предявеният гр. иск от тъжителя И.Д.И. срещу подсъдимата Д.Н.С. като неоснователен и недоказан в тази му част.

С присъдата подсъдимата Д.Н.С. е осъдена да заплати на Казанлъшкия районен съд държавна такса върху уважения размер на гр. иск в размер на 12.00 лв.

Със същата присъда подсъдимата Д.Н.С. е осъдена да заплати на тъжителя И.Д.И. направените от него по делото разноски в размер на 162.00 лв.

 

Недоволна от така постановената присъда е останала подсъдимата Д.Н.С., която в законоустановения срок чрез защитника си адв. Ф.Г. е депозирала въззивна жалба срещу същата. В жалбата се излагат съображения за не законосъобразност на атакуваната присъда. Моли съда същата да бъде отменена и постановена нова, с която да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение.

 

В съдебно заседание частният тъжител лично и чрез повереника си адв. Д. изразява становище, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна.

 

В съдебно заседание подсъдимата Д.Н.С. лично и чрез защитникът си адв. Г. поддържа изцяло подадената жалба и моли атакуваната присъда да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана.

 

След като взе предвид становищата на страните и цялостна служебна проверка на НЧХ дело № 1181/2011 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, съгласно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК настоящата инстанция стигна до извода, че жалбата е неоснователна.

 

В хода на производството първоинстанционния съд е положил всички усилия за събиране на възможните доказателства и след анализът им в тяхната съвкупност и поотделно е стигнал до обоснованият извод, че подсъдимата Д.Н.С. е извършител на инкриминираното деяние.

Безспорно установено по делото е, че на 10.10.2011 година привечер тъжителят И.Д.И. и подсъдимата Д.Н.С. се срещнали в ресторанта на мотел "****" край гр. ****, където вечеряли и тъжителят И. дал на подс. С. сумата от 500 лева по нейна молба за лечение на болния и баща. Още там - в ресторанта към посочения мотел подсъдимата С. изразила недоволство от ниския размер на предоставената от тъжителя сума и отношенията между тях се обтегнали. Същата вечер двамата се прибрали в гр. Казанлък с лекия автомобил на подсъдимата, който бил управляван от нея. Освен тъжителят и подсъдимата в автомобила нямало други лица. Пристигайки в гр. Казанлък, подс. С. закарала тъжителя И. срещу бензиностанция "Шел", пред магазин "Лъки", находящ се на бул."***г". На това място тъжителят имал уговорена среща в 19 часа със свидетелите Д.К. и К.К., които вече били там и го чакали. Когато тъжителят и подсъдимата пристигнали, подсъдимата С. спряла автомобила до тротоара пред магазина и тъжителят И. започнал да излиза от автомобила като отворил предната дясна врата на мястото до шофьора, където бил седнал, и подал навън десния си крак, за да излезе. В този момент подсъдимата С. на висок глас, крещейки, отправила към тъжителя И. изразите "Дърт педераст", "Майка ти ще еба", "Ще те унищожа" и тези нейни думи и изрази били ясно чути и възприети от стоящите на тротоара пред магазин „Лъки" свидетели К. и К.. Тъжителят И. бил много разстроен, смутен и притеснен от казаните му думи от подс. С., поради което казал на свидетелите К. и К., че работата, за която ги е извикал се отменя и всички се разотишли по домовете си.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К., К., Н., Й., С., писмо до Началника на РУП Казанлък № 3770/11 от 14.12.2011 год., заверен препис от тъжба № 3770/11 от 24.11.2011 год., сведение от И.Д.И., протокол за полицейско предупреждение, докладна записка от полицейски инспектор П., писмо до И.Д.И. ***/27.12.2011 год., заверен препис от протокол за доброволно предаване от 14.12.2011 год., които доказателства кореспондират помежду си. както и отчасти кореспондират с обясненията на подсъдимата дадени в хода на съдебното следствие.

Подсъдимата С. твърди, че не е отправяла обидни думи към тъжителя И., но съдът не може да не даде вяра на показанията на двамата свидетели - очевидци, които са се намирали на мястото на извършване на деянието и пряко и непосредствено са възприели отправянето на обидните думи - свидетелите К. и К.. Показанията на тези двама свидетели кореспондират както помежду си, така и с твърденията в тъжбата като свидетелите К. и К. посочват точно и категорично конкретните обидни думи и изрази, изречени от подсъдимата - "Дърт педераст", "Майка ти ще еба", "Ще те унищожа". Що се касае до посочените в тъжбата изрази "Ще те разсипя", "Ще поръчам да те ликвидират", те по-скоро насочват към други престъпни състави - по чл. 144, ал. 1 и ал. З от НК и не следва да бъдат предмет на произнасяне от страна на съда в настоящото производство, което е от частен характер и е по обвинение за извършено престъпление „обида". Видно от приетите по делото писмени доказателствата за тези закани тъжителят И. е подал отделна тъжба до Началника на РУП Казанлък, по която е била образувана преписка вх. № 18907/11 год. по описа на РУП Казанлък и проведената по нея предварителна проверка е приключила със съставен протокол за полицейско предупреждение на подсъдимата С. от 19.12.2011 год. по чл. 56, ал. 2 от ЗМВР.

Не е налице никакво съмнение и относно авторството на извършеното деяние по настоящото дело, тъй като свидетелите К. и К. са категорични те ясно са възприели, че освен подсъдимата С. и тъжителя И. в управлявания от подсъдимата автомобил не е имало други лица; ясно са видели, чули и възприели, че обидните думи са били казани именно от подс. С., която е седяла на мястото на водача и е управлявала автомобила, а предната дясна врата на автомобила вече е била отворена от тъжителя И. и същият е излизал от автомобила, когато подсъдимата е казала обидните думи-поради това те са се чули ясно.Също така свидетелите К. и К. установяват, че познават визуално подсъдимата С., тъй като са я виждали и преди заедно с тъжителя по заведения в гр. Казанлък и в с. Средно Изворово и са категорични, че водачът на автомобила и съответно - лицето, изрекло обидните думи, е била именно тя.

Показанията на доведените от подсъдимата свидетели Н., Й. и С. съдът приема като косвени /които обаче подкрепят преките доказателства и са в съответствие с тях/, тъй като тези трима свидетели установиха, че не са присъствували на инцидента, а двама от тях-свидетелите Й. и С. само са чули от тъжителя И. за този инцидент, който им е бил разказан  и пресъздаден от тъжителя. Тримата свидетели - Н., Й. и С. установяват факти най-вече касаещи отношенията между подсъдимата и тъжителя, които имат значение за определяне на степента на наказателната отговорност на подсъдимата, но нямат значение за главния факт на доказване по делото. Твърденията на цитираните трима свидетели, че тъжителят И. им казал, че е завел това дело като тактически ход да докаже противоправно поведение от страна на подсъдимата и така да си върне дарен и от него недвижим имот, също не могат да променят правно релевантните изводи по делото, че от страна на подсъдимата е осъществен състава на престъплението "обида" спрямо тъжителя И. на посочените в тъжбата дата и място.

 

Предвид изложеното първоинстанционния съд основателно е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимата С. е осъществила състава на чл. 146, ал. 1 от НК.

 

По отношение на предявеният и приет за разглеждане граждански иск първоинстанционният съд правилно е приел, че в резултат на извършеното от подсъдимата С. деяние тъжителят И. е претърпял неимуществени вреди – унижение и срам, силно притеснение и смущение, подронване на авторитета му пред свидетелите – негови приятели.

 

Действително са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане: виновно поведение от страна на подсъдимата и причинени на тъжителя неимуществени вреди, като всички те са в причинна връзка помежду си.

 

При определяне на обезщетението за не имуществени вреди правилно и по справедливост първоинстанционният съд е приел, че гражданският иск за не имуществени вреди предявен от тъжителя и гражданки ищец се явява доказан до размера на 300 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на непозволеното увреждане /10.10.2011 год./ до окончателното й изплащане и основателно гражданският иск над тази сума до размера на претендираните 500 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

Подсъдимата С. правилно е осъдена да заплати направените от тъжителя по делото разноски, както и на държавата държавна такса и бюджетни разноски.

 

С оглед гореизложените съображения и тъй като настоящият съдебен състав не констатира допуснати от районния съд съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които биха могли да доведат до отмяна или изменение на постановената присъда, то същата следва да бъде потвърдена изцяло.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 97 от 14.06.2012 год., постановена по НЧХД № 1181/2011 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, като правилна и законосъобразна.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                           2.