Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер №         26.07.           Година 2013                    Град Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд                           Първи наказателен състав

На пети декември                                               Година 2012

в публичното заседание в следния състав:

 

                                                                  Председател: ТОНЬО ТОНЕВ

                                                        Членове:1. КРАСИМИР РАЧЕВ

                                                                                  2.СОНЯ КАМЕНОВА

Секретар: Н.К.

Прокурор ВАНЯ МЕРАНЗОВА

като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР РАЧЕВ ВНОХ дело № 1299 по описа за 2012 година, прие за установено следното:

 

Производството е на основание чл. 318, ал. 1 от НПК.

 

С Присъда № 77 от 12.04.2012 год., постановена по НОХ дело № 806/2011 год. по описа на Старозагорския районен съд е признал подсъдимата Х.Т.Т. за невиновна в това, че на 27.12.2010 год. около 11.30 ч. на главен път I - 5 на км. 224+800 в Община Стара Загора при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „***" с рег. № *** в посока север - юг е нарушила правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закон за движението по пътищата - „Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди"; чл. 20, ал. 2 от Закон за движението по пътищата - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост на спрат, когато възникне опасност за движението"; чл. 21, ал. 1, предл. второ от Закон за движението по пътищата - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от Категория В извън населено място - 90 км/ч", като по непредпазливост е причинила значителни имуществени вреди на стоманена предпазна ограда /СПО/ на главен път I - 5, км, 224+800 в средна ивица, собственост на Агенция "***" *** - *** Загора, представлявано от *** ЕГН **********, в размер на 4 560 лв. /четири хиляди петстотин и шестдесет лева/, включващи демонтаж на стоманена предпазна ограда, доставка на стоманена предпазна ограда и монтаж на стоманена предпазна ограда - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а" вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като я оправдал изцяло по повдигнатото обвинение.

 

Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимата Х.Т.Т. да заплати на Агенция “***" гр. С., със седалище и адрес на управление ***** - Директор на *** - *** Загора, упълномощен с пълномощно изх. № 94-00-2401/13.07.2010 год. на Председателя на управителния съвет на Агенция „***" сумата от 745,90 /седемстотин четиридесет и пет лева и 90 стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 27.12.2010 год. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил предявения иск в останалата му част над 745,90 лева до претендираните 4 560 лева, като недоказан, както и направените по делото разноски в размер на 70 /седемдесет/ лева, съобразно уважената част от гражданския иск.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимата Х.Т.Т. да заплати държавна такса съобразно уважения граждански иск в размер на 50,00 /петдесет/лева, по сметка на Старозагорски районен съд.

 

Недоволен от постановената присъда е останал представителят на Районна прокуратура – Стара Загора, който в законно установения срок е подал протест срещу същата. В протеста се излагат съображения, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Искането до въззивния съд е за отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, с която предвид събраните по делото доказателства подсъдимата Т. да бъде призната за  виновна и наказана по повдигнатото й обвинение.

Недоволна от така постановената присъда е останала и подсъдимата Х.Т.Т., която чрез защитника си адв. Л.Д. в законоустановеният срок я обжалва. В жалбата се излагат доводи, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована в частта, с която е уважен гражданския иск. 

Искането до въззивния съд е първоинстанционната присъда да бъде отменена в гражданската й част за присъденото обезщетение на агенция “***” гр. С. в размер на 745,90 лв. и законната лихва върху тях от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на главницата, както и присъдените съдебни и деловодни разноски в размер на 120 лв.

В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура - Стара Загора заявява, че поддържа протеста подаден от РП-Стара Загора против постановената оправдателна присъда. Взема становище, че атакуваната присъда следва да бъде отменена като неправилна и некореспондираща с доказателствата по делото, като бъде постановена нова, която да се съобрази с искането на Районна прокуратура Стара Загора.

 

В съдебно заседание жалбоподателката Х.Т.Т. лично и чрез защитника си адв. Д. заявяват, че поддържат жалбата като изразяват становище, че присъдата в наказателната част следва да бъде потвърдена и отменена в гражданската част, като бъде постановена друга, с която гражданския иск против подсъдимата да бъде отхвърлен изцяло.

 

След като взе предвид становищата на страните и цялостна служебна проверка на НОХ дело № 806/2011 год. по описа на Старозагорския районен съд, съгласно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК настоящата инстанция стигна до извода, че жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора е образувано въз основа на обвинителен акт срещу подсъдимата Х.Т.Т., като същата е предадена на съд за извършено престъплениепо чл. 343, ал. 1, б. ”а” вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

За да постанови обжалваната присъда спрямо подсъдимата Т. по посоченото обвинение, районният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Х.Т. е правоспособен водач на МПС.

На 27.12.2010 год. Т. управлявала лек автомобил марка „***" с рег. № ***, по главен път 1-5, в посока от гр. К. за гр. *** Загора. Времето било неясно, с намалена видимост, а пътната настилка - мокра. Малко преди разклона за гр. Х., при движение в плавен десен завой и скорост около 109 км/ч., подсъдимата загубила управление над автомобила, който започнал да се плъзга към лявата двойна предпазна еластична ограда. Настъпил удар между предпазната мантинела и задната дясна част на автомобила. Към момента на удара с мантинелата, скоростта на автомобила била около 80 км/ч. Вследствие на удара в задната дясна част на автомобила настъпили деформации и се повредила задното дясно окачване с изместване на задното дясно колело. След удара под въздействието на ударните сили, лекият автомобил продължил напред с посока обратна на часовниковата стрелка, оставил следа от странично приплъзване от задното си дясно колело в посока югозапад, навлязъл в десния по посока на движение банкет и се установил в покой, насочен с предната си част на югоизток. Вследствие на настъпилия удар между автомобила на подсъдимата и предпазната мантинела, бил унищожен напълно участък от нея, възлизащ на 3,80 м. Освен него вляво и вдясно от него бил повреден участък общо от 15,20 м.

На мястото на произшествието пристигнал екип на гражданска защита, служители на КАТ и разследващи органи. Подсъдимата била отведена в ЦСМП, за оказване на спешна помощ.

По делото са изготвени заключения на автотехническа експертиза /лист 36-39 от ДП/ и оценъчна такава /лист 31 и 32 от ДП/. В хода на съдебното следствие са назначени повторна съдебно оценъчна експертиза и комплексна автотехническа оценъчна експертиза.

При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е приел, че не следва да възприема първоначално изготвените в хода на досъдебното производството заключения. Съдът е намерил, че заключението на автотехническата експертиза е недостатъчно добре обосновано и мотивирано, липсва подробен и задълбочен анализ на приобщените материали по делото и преценка за настъпилите щети на предпазната ограда във взаимовръзка с наличните деформации по лекия автомобил и нанесените по него повреди. Заключението на съдебнооценъчната експертиза не е прието от съда още в хода на съдебното следствие. Съдът е приел, че същото е необосновано и немотивирано, като при изготвянето му е подходено формално, ползвайки безкритично ненадлежни писмени доказателства, изходящи от пострадалия.

Съдът счита, че за определяне на механизма на настъпване на произшествието и установяване характера и размера на причинените вследствие на деянието вреди, следва да се позове на заключението на комплексната автотехническа оценъчна експертиза. Същото е отлично обосновано, мотивирано и онагледено. Вещите лица са изготвили същото след извършване на оглед на местопроизшествието и подлагане на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Оценката на вредите е направена, съобразявайки пазарната стойност на повреденото съоръжение, датата на настъпване на произшествието и след приспадане на съответната амортизация и остатъчната стойност на мантинелата, като отпадъчно желязо.

Видно от заключението на комплексната експертиза, при движение в плавен, десен по посоката си на движение, завой и скорост около 109 км/ч., подсъдимата е загубила управление над автомобила. Последният е загубил напречната си устойчивост на мокрото асфалтово покритие и е започнал да се плъзга към лявата предпазна мантинела. Вследствие на това е настъпил удар между нея и задната дясна част на автомобила. Към момента на удара, скоростта на лекия автомобил е била около 80 км/ч. Вследствие на настъпилия удар са получени деформации в задната дясна част на автомобила, изместено е задното дясно колело, повредено е задното дясно окачване. В резултат на ударните сили, автомобилът се е придвижил напред с посока обратна на часовниковата стрелка, навлязъл е в десния банкет и преустановил движението си, ориентиран на югоизток с предната си част. При така създадения ударен импулс, съобразно посоката на движение на автомобила и ъгъла под който се е ударил в предпазното съоръжение, е бил разрушен напълно един участък с дължина около 3,80м. и увредени още четири с дължина общо около 15,20 м.

Предвид изложеното, съдът е приел за безспорно установено, че подсъдимата е нарушила правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закон за движението по пътищата: „Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди"; чл. 20, ал. 2 от Закон за движението по пътищата - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост на спрат, когато възникне опасност за движението"; чл. 21, ал. 1, предл. второ от Закон за движението по пътищата - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от категория В извъннаселено място - 90 км/ч", като в следствие на това, по непредпазливост е причинила имуществени вреди на стоманена предпазна ограда /СПО/ на главен път I - 5, км. 224+800 в средна ивица, собственост на Агенция "***".

Както е посочено, в следствие на настъпилия удар между лекия автомобил на подсъдимата и предпазната мантинела, е бил разрушен напълно един участък с дължина около 3,80 м. и увредени още четири с дължина общо около 15,20 м. Съдът правилно е счел, че при преценка на дължината на повредения участък от предпазното съоръжение, следва да съобрази заключението на комплексната автотехническа експертиза. На първо място, както вече е посочено, при изготвяне на предходното заключение на автотехническата експертиза е приложен формален подход, като безкритично е възприето отбелязването в изготвения огледен протокол, макар същият да не съдържа каквато и да е конкретика, от която да е видно, каква точно е дължината на участъка, коя е неговата начална и крайна точка и въз основа на какви обективни находки е направен извода, че повредата е вследствие на процесното пътно транспортно произшествие. Допуснатата неприцизност в изготвения огледен протокол по отношение размера на повредения вследствие на деянието, участък от предпазната мантинела, не бе отстранена и с помощта на разпита ча поемнитз лица, присъствали на огледа. В показанията си св. А. сочи, че не знае дали е правено измерване на увредената част от предпазната ограда. Спомня си, че такова е извършвано на автомобила на подсъдимата. Впоследствие, след предявяване на огледния протокол, заявява, че повреденият участък е възлизал на 40 линейни метра. Не уточнява, обаче, по какъв начин е направено измерването и как е установено, че повредата е в резултат именно на процесното ПТП. Св. К. също не си спомня дали в момента на огледа са извършвани замервания на повредената мантинела. Като работник в строителната компания, извършила по-късно ремонта, свидетелства, че са подменени единадесет парчета по 3,80 м., всяко от предпазната ограда. При първоначалното заключение, за да се обоснове извод, че е повредена около 40 м. от предпазното съоръжение, безкритично, без да се извърши надлежна проверка, е ползвано писмо, изходящо от пострадалия, в което се сочи, каква част от съоръжението година по - късно е подменена /а не каква част от него е повредена, вследствие на настъпилото пътно транспортно произшествие/. Обстоятелството, че значително по - късно след нанасянето на вредата, е подменен даден участък от съоръжението, не дава основание да се приеме за безспорно, че цялата настъпила вреда е в резултат на неправомерното поведение на подсъдимата. В подкрепа на този извод на съда е обстоятелството, че на същия пътен участък около половин час след настъпване на ПТП - то с подсъдимата е станало и друго произшествие, при което видно от приложения по делото протокол за ПТП от 27.12.2010г, също има повредена предпазна мантинела. Видно от постъпилата справка изх. № 14671/16.03.2012 год. на ОД на МВР /лист 114/ в периода след инкриминираното деяние до 17.02.2011 год. - датата на извършване на огледа при изготвяне на първоначалното заключение на автотехническата експертиза, е регистрирано и друго тежко пътно транспортно произшествие с товарен автомобил. Видно от показанията на св. А. /лист 89/ - служител на гражданска защита, в деня на инкриминирания инцидент по време на огледа е настъпило и друго пътно транспортно произшествие с микробус, който също се ударил в пътната мантинела. Освен това, съдът е съобразил и показанията на свидетелите Д. /лист 32/, С. /лист 32/ и С. /лист 88/, както и тези на свидетеля А., които посочват пред съда, че в този пътен участък често стават произшествия и че предпазното съоръжение е почти непрекъснато повредено и изкривено.

Ето защо и с оглед на това, че заключението на комплексната експертиза почива на обективни находки /повреди и деформации по автомобила и пътното съоръжение, спирачни следи, такива от триене, хоризонталната и вертикалната характеристика на пътя, състоянието на пътната настилка/ и математически изчисления, съдът приема за безспорно, че в резултат на ПТП, причинено от подсъдимата, е повреден участък от двойната предпазна ограда в размер на 19 линейни метра. Съдът правилно е счел, че следва да приеме, че е нанесена вреда с дължина 19 м., тъй като съобразно заключението на вещото лице, при нанасяне на удар върху предпазна еластична преграда се загубват качествата на съоръжението, спомагащи да изпълнява предназначението си.

От заключението се установява още, че при направено запитване до ръководителя на РПС Стара Загора - св. С. С. е установено, че предпазната еластична ограда в района на настъпилото ПТП - от км. 213+800 до км. 225+600 е подменяна последно на 14.07.2005 год. Оттогава, до датата на произшествието - 27.12.2010 год., няма данни за подмяна на съоръжението. След приспадане на съответната амортизационна стойност и остатъчната такава на повредената мантинела като отпадъчно желязо към датата на деянието, стойността на повредената предпазна еластична ограда възлиза на 745,90 лева. Съдът счита също, че при определяне пазарната стойност на настъпилата вреда следва да приспадне остатъчната стойност на повредената метална ограда, тъй като в противен случай, би се стигнало до неоснователно обогатяване на пострадалия. Обстоятелството, че в хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, как точно същият се е погрижил за съхранението на повредените елементи и по какъв начин ги е използвал или предал като отпадъчно желязо, не променя горния извод.

Що се касае до изготвения по делото протокол за оглед: съдът правилно е приел, че същият действително не отговаря в пълна степен на изискванията на закона за пълно, конкретно и точно отразяване на процесуалноследствените действия, които удостоверява. Съдът констатира, че в изготвения протокол е посочено, че произшествието е настъпило на км. 225+0, а в обв. акт се сочи, че същото е станало на км 224+800. Това несъответствие, съдът е счел за отстранено, благодарение на извършените допълнителни действия по разследването. Видно от показанията на св. С., както и от направените уточнения от вещите лица, изготвили комплексната автотехническа експертиза, допусната непрецизност в протокола се дължи на липсата на техническа възможност за точно измерване на разстоянието в момента на огледа. Всички те са категорични, че действителното място за настъпване на произшествието е км. 224+800. Ето защо, съдът е намерил, че в останалата си част по отношение на времето, конкретната метеорологична обстановка, състоянието на пътните съоръжения, участниците в пътния инцидент, състоянието на пътното платно, хоризонталната маркировка, разположение на пътните превозни средства и огледният протокол представляват годни доказателствени средства.

Горната фактическа обстановка правилно е възприета за безспорно установена от заключението на комплексната автотехническа оценителна експертиза и от показанията на св. Д., С., С., А. и К..

 

С оглед гореизложените съображения и тъй като настоящият съдебен състав не констатира допуснати от районния съд съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които биха могли да доведат до отмяна или изменение на постановената присъда, то същата следва да бъде потвърдена изцяло.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 77 от 12.04.2012 год., постановена по НОХ дело № 806/2011 год. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

 

                   2/