Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер № 162             26 юли             Година 2013   Град Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд                    Първи наказателен състав

На двадесети март                                                               Година 2013

в публичното заседание в следния състав:

                                                                         

                                                         Председател: КРАСИМИР РАЧЕВ

                                               Членове:1.МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

                                                                                  2.ИВА СТЕФАНОВА

 

Секретар: М.Т.

Прокурор МИТКО ИГНАТОВ

като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР РАЧЕВ ВНОХ дело № 1378 по описа за 2012 година, прие за установено следното:

 

Производството е на основание чл. 318, ал. 1 от НПК.

С Присъда № 159 от 07.11.2012 год., постановена по НОХ дело № 279/2012 год. по описа на Казанлъшкия районен съд е признал подсъдимия М.П.П. за виновен в това, че на 16.12.2011 г. в гр. ***, обл. Стара Загора в съучастие с Ф.С.С., като извършител е отнел чужди движими вещи на обща стойност 714,10 лв. /мъжки кожен портфейл на стойност 10,00 лв. и сумата от 360 евро, равняваща се на сумата от 704,10 лв./, от владението на Х.П.С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, поради което и на осн. чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК го осъдил на три години лишаване от свобода при първоначален “строг” режим, което наказание да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип.

С присъдата съдът е постановил на основание чл. 68, ал. 1 НК отложеното наказание по НОХД № 596/2008 год. по описа на Казанлъшки районен съд от една година лишаване от свобода да се изтърпи отделно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия М.П.П. да заплати направените по делото разноски в размер на 100 лв., представляващи направените по делото разноски.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия М.П.П., който в законоустановеният срок е обжалвал същата. В жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо.

Моли настоящата инстанция първоинстанционната присъда да бъде отменена и постановена нова, с която да бъде признат за невиновен. Алтернативно моли съда да измени присъдата в частта относно определеното му наказание и да му бъде определено наказание в размер около една година и шест месеца лишаване от свобода.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Счита, че съдът правилно предвид високата обществена опасност на деянието е определил размера на наказанието.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият М.П.П. лично и чрез защитника си – адв. В.Л. поддържа жалбата и моли съда присъдата да бъде отменена и подсъдимия признат за невиновен. Алтернативно моли, ако съдът приеме, че подсъдимия е виновен, присъдата да бъде изменена като се намали размера на наложеното наказание.

След като взе предвид становищата на страните и цялостна служебна проверка на НОХ дело № 279/2012 год. по описа на Казанлъшки районен съд, съгласно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК настоящата инстанция стигна до извода, че жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък е образувано въз основа на обвинителен акт срещу подсъдимия М.П.П., като същият е предаден на съд за това, че на 16.12.2011 год. в гр. ***, обл. Стара Загора в съучастие с Ф.С.С., като извършител е отнел чужди движими вещи на обща стойност 714,10 лв. /мъжки кожен портфейл на стойност 10,00 лв. и сумата от 360 евро, равняваща се на сумата от 704,10 лв./, от владението на Х.П.С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила – престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК.

Настоящата съдебна инстанция, след самостоятелна проверка и преценка на доказателствата по делото, намира, че правилно районният съд е установил фактическите обстоятелства по делото, които са следните:

На 16.12.2011 год. свид. С. и свид. М.М. доста почерпени след полунощ отишли в казино в гр. ***. В казиното били подсъдимия П. и Ф.С. както и свид. Д., който работил там като крупие. Там св. С. и подсъдимия П. играли на “машинките.

В себе си свидетеля С. имал сумата от 400 евро и тъй като му свършили българските левове помолил св. Д. да му обмени евро в левове. Свидетелят Д. му казал, че не може да му обмени пари и св. С. отишъл до ресторант “***”, където обменил 40 евро за сумата от 70 български лева.

След това свид. С. се върнал обратно в казиното, където помолил подсъдимия да му намери “трева – марихуана” за да изпуши една цигара.

С автомобила на подс. П. и заедно с Ф.С. св. С. отишъл в с. Г., където за сумата от 15 лв. подс. П. му дал една цигара, а св. С. му дал и сумата от 10 лева за гориво. Върнали се обратно в казиното и след около половин час св. С. тръгнал да се прибира в дома си.

Излязъл от казиното, а вътре останали св. М., Д., подс.П. и Ф.С..

Навън св. С. спрял до една кафемашина, пуснал стотинки за да си вземе кафе и видял, че откъм близкия магазин идвали подс. П. и Ф.С.. Подс. П. казал на св. С. “о ще пием по едно кафе”, след което го ударил в дясната част на лицето и св. С. паднал на земята. Св. С. се досетил, че искат да му вземат парите след което с двете си ръце хванал десния си джоб, в който бил портфейла му с парите. Подсъдимият П.  и Ф.С. започнали да му дърпат ръцете, но тъй като св. С. не пускал джоба си подс. П. го стиснал за гърлото с ръце. Св. С. усетил, че се задушава и пуснал ръцете си, и тогава Ф.С. му скъсал джоба като го дръпнал и взел портфейла му, в който имало сумата от 360 евро, след което двамата с подс. П. избягали. Св. С. се върнал обратно в казиното разказал за случилото се на св. М. и св. Д. и след това отишъл заедно със св. М. в Полицейския участък в гр. ***, където подал сигнал за извършеното престъпление.

След разкриване на престъплението с протокол за доброволно предаване от 17.12.2011 год. подс. П. предал на органите на МВР две банкноти с номинал от 50 евро, за които дал обяснения, че ги е взел от Х. /***/, след като го набил в гр. *** на 16.11.2011 год. С протокол за доброволно предаване от 16.12.2011 год. свидетеля Ф.С. предал 5 банкноти с номинал от 20 лв. и други 4 банкноти също с номинал от 20 лв., за които дал обяснения, че му били дадени от подс. П.. С разписка от 22.12.2011 год. предадените доброволно банкноти с протоколите за доброволно предаване били върнати на св. Х. С..

От експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза се установява, че стойността на отнетия портфейл е за сумата от 10 лв. От справката за фиксираните курсове на еврото и на валутите на държавите от еврозоната към българския лев на БНБ валидни към 03.01.11 год. се установява стойността на сумата от 360 евро в български лева е 704,10 лв., с което и общата стойност на отнетите вещи е за сумата от 714,10 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Х. С., М.М., Д. Д. депозирани в хода на съдебното следствие и показанията им депозирани на досъдебното производство прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, от експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза и писмените доказателства - протоколи за доброволно предаване от 16.12.11 год.,17.11.2011 год., разписка за върнати вещи от 22.12.11 год., справка за фиксирани курсове на еврото и на валутите на държавите от еврозоната към българския лев.

Това, че показанията на св. С., М. и Д. са бели прочетени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като те не си спомнят някои неща не внася съмнение в тяхната достоверност и правдивост и не намалява тяхната доказателствена стойност.

Обясненията за това, че свидетелите не се спомнят нещо е изминалия дълъг период от време от осъществяване на деянието и участието им в съдебното производство, което се отразява на спомените и възприятията им свързани с престъпното деяние.

Съдът не е ценил показанията на св. И.К. и не ги е включил в доказателствения материал, тъй като се е установило, че той е провеждал разследване по делото - разпит на свидетеля Х. С., поради което и съобразно нормата на чл. 118, ал. 2 от НПК не може да бъде свидетел, тъй като е имал и друго процесуално качество. Съдът правилно не е кредитирал и показанията на подсъдимия Ф.С. -  /разпитан в качеството си на свидетел на основание чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК /, в частта им, в която твърди, че само той е извършил деянието, а подсъдимия П. не е участвал при осъществяване на престъплението, тъй като те се опровергават от останалия доказателствен материал - протокол от съдебното заседание на 22.05.12 год. с председател Н.И. когато е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, а С. е признал, че е извършил деянието в съучастие като съизвършител с подс. П., от показанията на св. С. от което се установява, че двамата заедно с подсъдимия П. са му отнели парите, от протоколите за доброволно предаване от 16.12.11 год. и 17.12.11 год. и косвено от показанията на св. М. и Д., в които и двамата твърдят, че той и подсъдимия П. са излезли веднага след свидетеля С..

Поради гореизложеното, съдът не кредитира показанията на св. Ф.С.С. и ги приема като опит той да поеме цялата вина.

Тъй като присъдата не е протестирана от Районна прокуратура гр. Казанлък настоящата инстанция не следва да обсъжда въпроса за утежняване положението на подсъдимия чрез определяне на по-тежко наказание.

С оглед гореизложените съображения и тъй като настоящият съдебен състав не констатира допуснати от районния съд съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които биха могли да доведат до отмяна или изменение на постановената присъда, то същата следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда  № 159 от 07.11.2012 год., постановена по НОХ дело № 279/2012 год. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

 

                   2/