Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер №  163/       26 юли           Година 2013                Град Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд                    Първи наказателен състав

На двадесет и седми март                                                         Година 2013

в публичното заседание в следния състав:

                                                                        

                                                         Председател: ТОНЬО ТОНЕВ

                                                                 Членове:1. КРАСИМИР РАЧЕВ

                                                                                  2.СОНЯ КАМЕНОВА

 

Секретар: И.Г.

Прокурор ДИЧО АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР РАЧЕВ ВНОХ дело № 1013 по описа за 2013 година, прие за установено следното:

 

 

Производството е на основание чл. 318, ал. 1 от НПК.

 

С Присъда № 283/20.12.2012 год., постановена по НОХД № 2196/2012 год. по описа на Районен съд – Стара Загора, първоинстанционният съд е признал подсъдимият Р.М.Г. за виновен в това, че през периода от м. август 2011 год. до м. август 2012 год. включително, в гр. Стара Загора, след като е осъден с влязло в сила решение по гр.дело № 6717/2010 год. на Районен съд – Стара Загора да издържа своите низходящи Г.Р. Г., ЕГН ********** и Р.Р. Г., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 13 месечни вноски по 120 лв. за Г.Р. Г. и 13 месечни вноски по 100 лв. за Р.Р. Г. – всичко на обща стойност 2860 лв., поради което и на основание чл. 183, ал. 1 във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 58а  във връзка с чл. 54 от НК е осъден на пробация със следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година, два пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година, като е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 183, ал. 4 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК – че деянието е извършено повторно.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Р.М.Г., който в законно установеният срок е обжалвал същата. В жалбата се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо, което по вид и размер било значително завишено.

Моли съда първоинстанционната присъда да бъде отменена, като алтернативно прави искане същата да бъде изменена, като размера на наложеното му наказание “пробация” бъде намален.

 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Счита, че при постановяване на своя съдебен акт съдът се е съобразил както с обществената опасност на деянието, така и с обществената опасност на дееца.

 

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Р.М.Г. лично и чрез защитника
си – адв. З.Й. поддържа жалбата и моли съда присъдата да бъде изменена като се намали размера на наложеното наказание.

 

След като взе предвид становищата на страните и цялостна служебна проверка на НОХ дело № 2196/2012 год. по описа на Старозагорския районен съд, съгласно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК настоящата инстанция стигна до извода, че жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора е образувано въз основа на обвинителен акт срещу подсъдимия Р.М.Г., като същият е предаден на съд за престъпление по чл. 183, ал. 4 във вр. ал. 1 във вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

За да постанови обжалваната присъда спрямо подсъдимия Г. по посоченото обвинение, районният съд е приел следните фактическа обстановка:

Подсъдимият Р.М.Г. и свид. П.Р. Г. сключили граждански брак на 09.12.1995 год. и от брака им се родили две деца – св. Г.Р. Г., ЕГН **********, и Р.Р. Г., ЕГН **********. С решение № 32/20.04.2006 год. по гр. дело № 253/2006 год. на РС-Стара Загора, в сила на 10.05.2006 год., гражданският брак между подсъдимия и св. П. Г. бил прекратен, като подсъдимият бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето Г.Р. Г. в размер на 55 лв., и ежемесечна издръжка за детето Р.Р. Г. в размер на 35лв., считано от 08.02.2006 год. до настъпване на обстоятелствата за изменяне или прекратяване на издръжката. С решение № 83/27.01.2011 год. по гр.д. № 6717/2010 год. на РС - Стара Загора, в сила от 12.09.2011 год., съдът изменил размера на ежемесечната издръжка на децата, определен по гр.д. № 253/2006 год. на РС - Ст. Загора, като подсъдимият бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето Г.Р. Г. в размер на 120 лв. и ежемесечна издръжка за детето Р.Р. Г. в размер на 100 лв., считано от 17.11.2010 год. до настъпване на обстоятелства за изменяне или прекратяване на издръжката. От м. август 2011 год. до м. август 2012 год. вкл. подсъдимият не изплатил нито една ежемесечна издръжка за което и да било от децата си. Последната изплатена от него издръжка за децата му била за м. юли 2011 год.

Изложената фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства събрани на досъдебното производство, както и от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, като в тази насока следва изрично да се отбележи, че доказателствата по делото са непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което и не се налага поотделното им обсъждане.

При така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че през периода от м.август 2011 год. до м.август 2012 год. вкл. в гр.Стара Загора подсъдимият Р.М.Г., след като е осъден с влязло в сила решение по гр.д. № 6717/2010 год. на Старозагорския районен съд да издържа своите низходящи Г.Р. Г., ЕГН **********, и Р.Р. Г., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на поведе от две месечни вноски, а именно 13 месечни вноски по 120 лв. за Г.Р. Г. и 13 месечни вноски по 100 лв. за Р.Р. Г., всичко на обща стойност 2860лв., с което свое деяние той е осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК.

Съдът прие, че деянието е било извършено при пряк умисъл т.е. подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал настъпването им, тъй като същият е знаел за съдебно установеното му задължение да плаща месечна издръжка на децата си от брака му със св. П. Г., но въпреки това през инкриминирания период не го е изпълнявал. Без правно значение е в случая обстоятелството дали подсъдимият е работел или не през целия или само през част от инкриминирания период, респ. – дали е получавал трудови доходи през този период, позволяващи му да изпълнява без затруднения задължението си за издръжка на децата му, тъй като това задължение, веднъж установено по съдебен ред, е от обективен характер, безспорно и изискуемо, още повече, че по делото липсват данни подсъдимият да се е възползвал от предвидената законова възможност да поиска от съда намаляване на размера на присъдената вече издръжка поради обективна невъзможност да я заплаща в този й размер. На извода, че деянието е било извършено при пряк умисъл, недвусмислено навеждат и самопризнанията на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като последните обхващат всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт - както по отношение на обективните признаци, така и по отношение на субективните признаци на извършените от него деяния.

За предходните му две осъждания за неплащане на издръжка с влезли в сила през 2005 год. присъди по нохд № 1524/2004 год. и № 1454/2005 год. на РС - Ст. Загора към датата на извършване на настоящото му деяние подсъдимият е бил реабилитиран на основание чл. 88а от НК, ако и това обстоятелство да не е било отразено в бюлетините му за съдимост, поради което и съдът е оправдал подсъдимия Р.М.Г. по обвинението по чл. 183, ал. 4 във вр.чл. 28, ал. 1 от НК, а именно че деянието е извършено повторно.

 

В хода на производството първоинстанционния съд е положил всички усилия за събиране на възможните доказателства и след анализът им в тяхната съвкупност и поотделно е стигнал до обоснованият извод, че именно подсъдимият Р.М.Г. е извършител на инкриминираното деяние. Още повече, че и самият подсъдим не отрича, описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка и изцяло признава фактите и обстоятелствата отразени там и по негово искане производството е протекло по реда на Глава ХХVІІ от НПК.

При определяне размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил наличните по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и спазвайки изискванията на чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК е и с приложение на чл. 58а, ал. 1 от НК е намалил с 1/3 същото.

Тъй като присъдата не е протестирана от Районна прокуратура гр. Стара Загора настоящата инстанция не следва да обсъжда въпроса за утежняване положението на подсъдимия чрез определяне на по-тежко наказание. 

С оглед гореизложените съображения и тъй като настоящият съдебен състав не констатира допуснати от районния съд съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които биха могли да доведат до отмяна или изменение на постановената присъда, то същата следва да бъде потвърдена изцяло.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 283 от 20.12.2012 год., постановена по НОХ дело № 2196/2012 год. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

 

                    2/