Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 135                            19.07.2013 г.           град Стара Загора

 

Окръжен съд                                                   Наказателен състав

На 15  м а й                                                                 Година 2013

В  открито заседание, в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

 

                                       ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

 

                                                        2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар Р.Р. 

Прокурор ДИЧО АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от  съдия  ХРИСТАКИЕВА

ВНОХ дело номер 1029 по описа за 2013 година, намери за установено следното:

 

        Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

            Въззивното производство е образувано по жалба  на  подсъдимия И.А.Г., като в подадената жалба се излагат съображения за необоснованост на постановената присъда и завишен размер на наложеното наказание. Искането, което се прави с жалбата, е за отмяна на  постановената присъда и връщане делото за ново разглеждане  на първоинстанционния  съд.

        В срока по чл.320 ал.5 от НПК към подадената жалба в съдебно заседание се присъедини подсъдимият А.Г..

        Служебният защитник на подсъдимия И.Г., адв. С.В.,  в съдебно заседание поддържа доводите, изложени в жалбата. Счита, че деянието на подзащитния й не е извършено в условията на повторност. Изразява становище, че са налице основанията на чл.334 ал.1 от НПК и моли съда да отмени първоинстанционният акт  и върне делото за ново разглеждане.

        Жалбоподателят И.Г. в съдебно заседание поддържа казаното от служебния защитник, признава се за виновен и моли за справедлив съдебен акт.

        Защитникът на подсъдимия А.Г. – адв. Д.А., моли съда да измени присъдата на първоинстанционния съд, като намали размера на наложеното наказание.

         

        Жалбоподателят А.Г. в съдебно заседание поддържа казаното от защитника си.

Представителят на обвинението, в  хода на съдебните прения, изразява становище, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Съдът, след като обсъди оплакванията в подадената жалба,  становищата на страните, изразени в съдебно заседание и събраните доказателства по нохд №1380/2012 г. на Районен съд Казанлък,  намери за установено следното:

        С Присъда №189/18.12.2012 г., постановена по нохд №1380/2012 г. по описа на Казанлъшки районен съд, подсъдимият А.А.Г. е признат за виновен в това, че в периода 27.03.2011 г. – 15.04.2011 г. в с. Голямо Дряново, общ.Казанлък, в съучастие като извършител с И.А.Г., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и действайки в условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи от владението на Б. Г. И., П. Н. Д., Д. Х. К., Д. П. С., Р. Т. Н. и Б. Т. Ж., всичко на обща стойност 1630.25 лева /хиляда шестстотин и тридесет лева и двадесет и пет стотинки/ без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено в условията на повторност, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3 и т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.28 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 и чл.54 от НК  съдът го осъдил на четири години и шест месеца „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

        Със същата присъда съдът е намалил с една трета, на основание чл.58а ал.1 от НК, така определеното наказание на подсъдимия А.А.Г. до размер на три години „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

        Казанлъшки районен съд е приспаднал, на основание чл.59 ал.1 от НК, времето през което подсъдимият А.А.Г. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 15.04.2011 г.

        С постановената присъда на Казанлъшки районен съд подсъдимият И.А.Г. е признат за виновен в това, че в периода 27.03.2011 г. – 15.04.2011 г. в с.Голямо Дряново, общ. Казанлък, в съучастие като извършител с А.А.Г., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и действайки в условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи от владението на Б. Г. И., П. Н. Д., Д. Х. К., Д. П. С., Р. Т. Н. и Б. Т. Ж., всичко на обща стойност 1630.25 лева /хиляда шестстотин и тридесет лева и двадесет и пет стотинки/ без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено в условията на повторност, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3 и т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.28 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 и чл.54 от НК  съдът го осъдил на четири години и шест месеца „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

        Със същата присъда съдът е намалил с една трета, на основание чл.58а ал.1 от НК, така определеното наказание на подсъдимия И.А.Г. до размер на три години „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

        Казанлъшки районен съд е приспаднал, на основание чл.59 ал.1 от НК, времето през което подсъдимият И.А.Г. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 15.04.2011 г.

         Настоящият състав, в изпълнение разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, извърши цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и намери за установено следното:

        Производството по делото е проведено по реда на съкратено съдебно следствие, при хипотезата на чл.371, т.2 НПК и от направените от подсъдимите самопризнания, които се подкрепят от събраните писмени и гласни доказателства в хода на досъдебното производство, от фактическа страна се установява следното:

        В периода от 27.03.2011 г. до 14.04.2011 г., в село Голямо Дряново, община Казанлък, подсъдимите И.А.Г. и А.А.Г., в условията на продължавано престъпление, са извършили общо 6 кражби от жилища в селото.

        На 27.03.2011 г. вечерта двамата проникнали в дома на Р. Т. Н., находящ се в с.Голямо Дряново, общ.Казанлък, като за да проникнат във вътрешността му счупили прозорец на кухнята и отнели-пушени свински гърди, медна пръскачка с вместимост 15 литра и меден съд с вместимост 15 литра.

        През същата вечер, на 27.03.2011 г., подсъдимите, разбивайки с ритане с крака входната алуминиева врата на къщата, проникнали и в дома на Б. Г. И. и оттам отнели меден казан с вместимост 120 литра без лула, меден съд с вместимост 30 литра, медна тава с вместимост 5 литра, медна тава с вместимост 12 литра, медна пръскачка с вместимост 15 литра, телевизор „Санг" 21- инчов СКТ, меден съд с вместимост 10 литра и 45 метра ел.проводници Збр.х15м. Телевизорът „Санг" впоследствие бил продаден от подсъдимия А.Г. за сумата 20.00 лева на св.Р. А. М.. По-късно А.Г. признал пред полицейския служител И. К. къде се намира телевизора и го предал с протокол за доброволно предаване/л. 58/.

        На другия ден - 28.03.2011 г. И. и А. Г. помолили св.Ю. Ч. да превозят с микробуса му метал- мед, до пункт за изкупуване на цветни метали. От къщата на А.Г., в бели платнени чували, двамата подсъдими натоварили в микробуса намачкани медни съдове. Същите откарали до пункт за изкупуване на черни и цветни метали, собственост на Е. У. „Монамур" село Копринка, общ.Казанлък. Там вещите били изкупени от св.Е. Б. У., като бил съставен договор за покупко-продажба №3908/28.03.2011 г. на името на А.Г.. Вещите, които били изкупени от Узунов били - натрошен меден казан с вместимост 20 литра, натрошени медни менчета, тави и медна лозарска пръскачка, а също и изделия от месинг. След като претеглил предадените вещи, св.Узунов платил в брой, а впоследствие продал вещите като скраб. Друга част от вещите двамата подсъдими предали на пункт за изкупуване на черни и цветни метали в село Шейново, Община Казанлък, като същите откарали с автомобил, управляван от св.А. А.. Гащеви изрично предупредили последния да не казва на никого за това.

        В периода 04.04.2011 г. - 09.04.2011 г., на неустановена дата, А.Г. и И.Г., чрез натискане на входна врата на дома на П. Н. Д., проникнали в къщата му и отнели: 80 метра ел.кабел 1x2.5мм2,  5-метров удължител комплект и 25-метров самоделен удължител комплект. Тъй като св.Д. не ползвал наследствената си къща в този период, той установил, че е извършена кражба едва на 09.04.2011 г.

        На 07.04.2011 г. двамата подсъдими разбили с ритане катинар на работилница, намираща се в двора на Д. П. С. и отвътре отнели моторен трион „Хускварна". Моторният трион И.Г. продал на Е.А. от с.Горно Сахране, общ.Павел баня за сумата от 100.00 лева. Св.К. разбрал, че моторният трион „Хускварна" се намира в св.А. от И.Г., при проведена беседа с последния. Този подсъдим признал къде е продал отнетата от него и брат му, от дома на св. С., вещ. Св.А. предал доброволно на 15.04.2011г. на полицейския служител И.К. моторен трион „Хускварна” /същият обаче бил в негодно за ползване състояние - разглобен/. Свидетелят посочил, че след като е закупил моторния трион го е ползвал, но същият се развалил. Затова го разглобил,   но   не  могъл  да  отстрани   повредата.   Св. С.  била извикана в РУП, за да получи триона си. Познала го категорично, но отказала получаването му, тъй като бил разглобен и негоден за ползване.

        В периода 09.04.2011 г.-14.04.2011 г. подсъдимите, чрез счупване на прозорец, проникнали в дом, собственост на Д. Х. К. и след като разбили вратите на четири отделни помещения отнели отвътре: медна пръскачка с вместимост 15 литра, медна тава малка, меден съд с вместимост 12 литра, 100м макара със захранващ кабел 2x1.5мм2, 31кг,  10-жилен кабел, 2.250кг бобинажен кабел, ръчна руска бормашина с алуминиев корпус марка В200, 2 бр. удължители с кабел дължина по 10 м, акумулаторен фенер, 2 бр. кислородни бутилки с вместимост  2 л., редуцил вентил с два манометъра, горелка за оксижен с 2 бр. маркучи, стар фотоапарат, лозарска ножица, ножица за рязане на ламарина, ръчна количка с колела от мотопед (като същата била отнета от двора на къщата и впоследствие открита от св.К. изоставена в близост до микроязовира на селото). Извършената кражба била установена от св.К. на 15.04.2011 г.

        Същата вечер /периода 09.04.2011 г.-14.04.2011 г./ докато товарели в ръчната количка, отнета от дома на Д. Х. К., другите отнети от нея вещи А.Г., счупвайки прозорец проникнал в къща, собственост на Б. Т. Ж. и оттам отнел медна пръскачка с вместимост 15 литра, като през това време брат му го чакал отвън пазейки и поел предадената му пръскачка. На 14.04.2011 г. подсъдимите помолили св.А. А. А. да ги закара с автомобила си да предадат медни отпадъци в пункта в с.Крън, общ. Казанлък, като на св.А. му направило впечатление, че същите взели медните отпадъци с чували, които били скрити до микроязовир, между селата Голямо Дряново и Горно Сахране, в намиращи се там храсти. Стигайки в пункта на с.Крън била извършена полицейска проверка, при която чувалите с намиращи се в тях смачкани медни съдове и кабели били открити в багажника на автомобила на св.А. А., като с протокол за доброволно предаване А.А.Г. предал 2 бр. намачкани медни пръскачки, З бр. намачкани медни съдове, месингов прът, чувал с горен меден проводник, топче меден проводник, 7 бр. части от прътове за пръскачки, 8 бр. винтове от жълт метал и други дребни вещи.

        Друга част от отнетите при кражбите вещи подсъдимите предали по-рано /на неустановена дата/ на пункт за изкупуване на черни и цветни метали в село Шейново, където били придружени от свидетеля Р. М..

        Видно от заключението на назначената съдебнооценъчна експертиза стойността на отнетите вещи е в размер на 1 936.25 лева. Възстановени щети – 75 лв. На собственика бил върнат телевизор м.„Санг" 21-инчов, като е бил предаден с протокол за доброволно предаване от А.Г./. Останалите, предадени с протоколи за доброволно предаване веществени доказателства/предмет на кражбите/, са в негодно за ползване състояние.

        При така изложената фактическа обстановка  първоинстанционният съд е приел, че подсъдимите А.А.Г. и И.А.Г.  с деянията си осъществили от обективна и субективна страна  състава престъпния състав на чл.195 ал.1 т.З и т.7, вр.  чл. 194 ал.1, вр.  чл.28 ал.1. във връзка с чл.26 ал.1,  вр. чл.20 ал.2,  вр. ал.1 от НК.

        От обективна страна двамата подсъдими са осъществили изпълнителното деяние „отнемане" в двете негови части-прекратили са фактическата власт на собствениците върху вещите, предмет на престъплението, установили са своя трайна такава върху тях, след което са се разпоредили със същите, предавайки ги на пунктове за изкупуване на метални отпадъци, срещу пари. Налице е съставът на чл.194 ал.1 от НК.

        Подсъдимите са разрушили прегради, здраво направени за защита на имоти, за да улеснят извършването на деянията, предмет на наказателното производство. С оглед на това е налице квалифициращия признак на чл.195 ал.1 т.З от НК.

        А.А.Г. и И.А.Г. са действали заедно и всеки един от тях е знаел и съзнавал, че заедно с него действа и другия подсъдим. Следователно е налице общност на умисъла, което обуславя приложението на чл.20 ал.2, във връзка с чл.20 ал.1 от НК. Участието на всеки един от подсъдимите в изпълнителните деяние, дава основание на съда да ги определи като извършители.

        Извършените деяния са осъществени в един кратък период от време, като всяко едно от последващите ги такива се явява, от обективна и субективна страна, естествено продължение на предходното. Деянията са били извършени при еднородност на вината и осъществяват състави на едно и също престъпление" кражба. Те следва да се разглеждат като едно престъпление, поради което всеки един от подсъдимите следва да носи отговорност и за продължавано престъпление, по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.

        Подсъдимият А.А.Г. е осъждан неколкократно, като последно е постъпил в Затвора гр.Стара Загора на 23.07.2004 г. с присъда по нохд №570/02 г. на Районен съд Казанлък, като на основание чл.25 от НК по тази присъда и търпяното по нохд №128/ 1999 г. на Окръжен съд Габрово и нохд №815/1998 г. на Районен съд Казанлък, му е било определено общо наказание в размер на три години и шест месеца „лишаване от свобода”. Освободен на 01.06.2005 г., по изтърпяване. От изложеното е видно, че от момента на изтърпяване на наказанието, наложено на този подсъдим с последната присъда, до момента на извършване на продължаваната престъпна дейност, предмет на разглеждане по настоящото дело, е изтекъл срокът по чл.30, ал.1 НК в размер на пет години. .

        Следователно първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице законовите предпоставки на чл.28 ал.1 от НК и квалифицирал деянието като извършено в условията на  повторност, т.е. по отношение на подсъдимия А.Г. не е налице квалифицираният състав на чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.28 ал.1 от НК. С оглед на изложеното същият следва да бъде признат за невинен за това, че кражбите са извършени от него в условията на повторност и оправдан по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.28, ал.1 НК.

        Подсъдимият И.А.Г. е осъждан неколкократно, последно с присъда по нохд №578/2002 г. на Районен съд Казанлък, в сила от 30.04.2004 г., на „лишаване от свобода” за срок от 3 години, като на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК, горното наказание е кумулирано с наказанията, наложени по нохд №132/1999 г. на Военен съд Пловдив, нохд №128/1999 г., на ОС Габрово, нохд №815/1998 г. на РС Казанлък, като му е  определено едно общо наказание в размер на 4 години и е  приспаднато изтърпяното до момента наказание.  Видно от Писмо на МП ГД “Изпълнение на наказанията”, Затвор Пазарджик И.Г. *** на 18.04.2002 г. От изложеното е видно, че от момента на изтърпяване на наказанието, наложено на този подсъдим с последната присъда, до момента на извършване на продължаваната престъпна дейност, предмет на разглеждане по настоящото дело, е изтекъл срокът по чл.30, ал.1 НК в размер на пет години. 

        Следователно първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице законовите предпоставки на чл.28 ал.1 от НК и квалифицирал деянието като извършено в условията на  повторност, т.е. по отношение на подсъдимия И.Г. не е налице квалифицираният състав на чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.28 ал.1 от НК. С оглед на изложеното същият следва да бъде признат за невинен за това, че кражбите са извършени от него в условията на повторност и оправдан по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.28, ал.1 НК.

        При определяне вида и размера на наказанието на А.А.Г. първоинстанционният съд се е съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл.54 от НК. Правилно е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства - обремененото съдебно минало и лошите характеристични данни на подсъдимия, а като смекчаващи отговорността обстоятелства – критичното отношение към извършеното деяние и тежкото му материално състояние. Изводът, че наказанието следва да  се  определи  при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства се споделя от настоящия съдебен състав. С оглед на това, че подсъдимият  А.Г. е осъждан многократно, при извършване на престъпната си дейност е проявил изключителна упоритост, настоящият съдебен състав счита, че липсата на квалифициращия признак “повторност” не представлява основание за намаляване размера на наложеното му наказание “лишаване от свобода” за срок от четири години и шест месеца. Със същото по отношение на този подсъдим ще се постигнат целите на идивидуалната и генерална превенция.

        Първостепенният  съд правилно на основание чл.58а ал.1 от НК е намалил с една трета така определеното наказание на три години „лишаване от свобода”, което следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

        При определяне вида и размера на наказанието на И.А.Г. първоинстанционният съд се е съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл.54 от НК. Правилно е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства - обремененото съдебно минало и лошите характеристични данни на подсъдимия, а като смекчаващи отговорността обстоятелства – критичното отношение към извършеното деяние и тежкото му материално състояние. Изводът, че наказанието следва да  се  определи  при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства се споделя от настоящия съдебен състав. С оглед на това, че подсъдимият  И.Г. е осъждан многократно, при извършване на престъпната си дейност е проявил изключителна упоритост, настоящият съдебен състав счита, че липсата на квалифициращия признак “повторност” не представлява основание за намаляване размера на наложеното му наказание “лишаване от свобода” за срок от четири години и шест месеца. Със същото по отношение на този подсъдим ще се постигнат целите на идивидуалната и генерална превенция.

        Първостепенният  съд правилно на основание чл.58а ал.1 от НК е намалил с една трета така определеното наказание на три години „лишаване от свобода”, което следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

С оглед изложените по-горе съображения и на осн. чл.337, ал.1, т.2 НПК съдът

 

                                  Р    Е     Ш      И:

 

          ИЗМЕНЯ Присъда №189/18.12.2012 г., постановена по нохд №1380/2012 г. по описа на Казанлъшки  районен съд, КАТО

 

         ПРИЗНАВА А.А.Г. за невинен в това, че е извършил престъплението в условията на повторност и ГО ОПРАВДАВА по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.28, ал.1 НК.

 

         ПРИЗНАВА И.А.Г. за невинен в това, че е извършил престъплението в условията на повторност и ГО ОПРАВДАВА по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.28, ал.1 НК.

 

 ПОТВЪРЖДАВА  Присъда №189/18.12.2012 г., постановена по нохд №1380/2012 г. по описа на Казанлъшки  районен съд, в останалата й част.

 

        РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или  протестиране.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

                        

                 2.