Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 132                          19.07.2013 година                   гр. Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, първи състав, в открито заседание на трети юли, две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

Мл. съдия ВАНЯ ТЕНЕВА

СЕКРЕТАР: Н.К.

ПРОКУРОР:

сложи за разглеждане докладваното от младши съдия ТЕНЕВА ВНЧХД № 1037 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство   е   по   глава   XXI   от   НПК.   Образувано   е   по   жалба   на   Н.К.Б. срещу разпореждане № 38/07.01.2013 година, постановено по НЧХД № 320/12 г. по описа на PC Казанлък, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл.24. ал. 4. т. 2 от НПК, съдията - докладчик е прекратил наказателното производство по делото.

 

ИСКАНЕТО е атакуваното разпореждане да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като жалбоподателката счита, че в тъжбата си ясно и точно е описала обстоятелствата по делото и не намира пречка същото да бъде разгледано.

 

В съдебно заседание служебният повереник също изразява мнение за основателност на жалбата. Счита, че разпореждането за прекратяване следва да бъде отменено и да се дадат указания на PC Казанлък за назначаване на особен представител на малолетния син на жалбоподателката, който според повереника е посочен като пострадало лице в тъжбата.

 

Въззивасмите страни - Б.И.Х., С.Д.Х., Д.Х.И. и Г.И.М. възразяват, че атакуваното разпореждане с правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

Старозагорският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените от страните доводи и съображения, и след като направи цялостна служебна проверка на атакуваното разпореждане по реда на чл. 314 НПК, приема за установено следното:

 

Жалбата е подадена в срока по чл. 319 от НПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и същата е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

 

Настоящият въззивеи съдебен състав счита, че при така установените данни и в съответствие с предвидените в НПК предпоставки за разглеждане на дела от частен характер, образувани по тъжба, първоинстанционният съд правилно е приложил процедурата на чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК във вр. с чл. 24, ал. 4, т. 2 от НПК. Видно от процесната тъжба, конкретизирана с молба след съответните указания на PC Казанлък, същата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъй като не индивидуализира достатъчно пълно и ясно обстоятелствата на деянията.

 

PC Казанлък правилно е указал на тъжителката Б. да уточни обстоятелствата на посочените престъпления, като място, дата на извършване, кое лице конкретно е извършителят и в какво се изразява деянието. С обжалваното определение съдът е приел, че и след подадената уточнителна молба тъжителката не е изпълнила всички указания на съда, поради което е направил извод в мотивите си, че по този начин не е очертана рамката на предмета на доказване и делото следва да се прекрати. Настоящият съд споделя напълно изводите на първата инстанция, че не са конкретизирани всички фактически обстоятелства на престъпните деяния, за които са повдигнати обвинения в тъжбата, а именно че не е налице пълно и ясно описание на действията и изразните средства на лицата, участвали в деянията.

Първоинстанционият съд е приел, че липсват местата на отделните деяния и тъжителката не е конкретизирала касае ли се за продължавано престъпление. Действително при направения прочит на така депозираната тъжба се установи, че за повечето от деянията е посочено мястото им на извършване, но липсват други обстоятелства, индивидуализиращи деянията като конкретните изразни средства, с които се твърди да е извършен съставът на престъпленията по чл. 147 от НК - клевета или по чл. 146 от НК - обида. В случаите, в които тъжителката посочва думите не уточнява кои точно лица са извършителите и кога е извършено деянието, а по - скоро прави общи констатации за поведението на въззиваемите страни.

Относно мотивите на PC Казанлък за това дали се касае за продължавано престъпление и с оглед възраженията на служебния повереник настоящият съдебен състав намира, че правната квалификация на деянията е в правомощията на съда и не следва да се указва на тъжителката да определя дали в случая се касае за продължавано престъпление. С оглед гореизброените недостатъци на подадената жалба съдът намира, че въпреки недопустимостта на това прекратително основание, това не води до съществена промяна в правните изводи относно прекратяването на наказателното производство. В действителност подадената Н.Б. тъжба изобщо не отговаря на законовите изисквания и PC правилно е приложил чл. 24, ал. 4 т. 2 от НПК. Този извод на съда не се променя и с оглед възраженията на служебния повереник за съществени процесуални нарушения поради липсата на особен представител на малолетния син на тъжителката. Съдът намира, че този аргумент е неоснователен с оглед разпоредбата на чл. 101 от НПК.

 

Налице е едно законосъобразно определение за прекратяване на производството по делото, което следва да бъде потвърдено.

Въззивният съд с оглед на изложените мотиви и на основание чл.334, т.6 от НПК

 

Р Е Ш И:

 

Потвърждава разпореждане № 38/07.01.2013 г., постановено по НЧХД № 320/2012 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което на основание чл. 24, ал. 4, т. 2 НПК, наказателното производство е било прекратено.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1

 

                   2.