Р Е Ш Е Н И Е

Номер 146                                           29.07.2013 г.                    град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                              ІІ Наказателен състав

На 17.07.                                                                     Година 2013

В публично заседание в следния състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА  ХРИСТАКИЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                        КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

Секретар  Р.Р.      

Прокурор  АЛЕКСЕЙ АНГЕЛОВ 

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВНОХ дело номер 1054 по описа за 2013 година,

за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда  № 190 от 13.09.2012 г., постановена по н.о.х.д. № 316/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд, подсъдимият Г.А.А.   е признат за виновен в това, че на 24.07.2011 г., в с. К., общ. Стара Загора, след предварителен сговор с В.Д.М., А.Д.И. и П.Д.Г., като съизвършител, чрез използване на моторно превозно средство – л.а. „БМВ 520” с рег. № СТ **** АК и чрез използване на  техническо средство -  арматурни ножици, отнел чужди движими вещи – 600 м. меден проводник със сечение 16 кв. на стойност 702 лв., от владението на Д.К.Д., собственост на „EVN България Електроразпределение” АД, гр. Пловдив, без негово съгласие, с намерението  противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява  маловажен случай и е извършено в условията на повторност, поради което и на основание  чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 НК и чл.54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален ”строг” режим в затворническо заведение от закрит тип.

Със същата присъда подсъдимият В.Д.М. е признат за виновен в това, че на 24.07.2011 г., в с. К., общ. Стара Загора, след предварителен сговор с Г.А.А., А.Д.И. и П.Д.Г., като съизвършител, чрез използване на моторно превозно средство – л.а. „БМВ 520” с рег. № СТ **** АК и чрез използване на  техническо средство -  арматурни ножици, отнел чужди движими вещи – 600 м. меден проводник със сечение 16 кв. на стойност 702 лв., от владението на Д.К.Д., собственост на „EVN България Електроразпределение” АД, гр. Пловдив, без негово съгласие, с намерението  противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява  маловажен случай и е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание  чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и

                                                   - 2 -

т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” НК и чл.54 от НК е осъден на три години и два месеца лишаване от свобода, при първоначален ”строг” режим в затворническо заведение от закрит тип.

Със същата присъда подсъдимият А.Д.И. е признат за виновен в това, че на 24.07.2011 г., в с. К., общ. Стара Загора, след предварителен сговор с Г.А.А., В.Д.М. и П.Д.Г., като съизвършител, чрез използване на моторно превозно средство – л.а. „БМВ 520” с рег. № СТ **** АК и чрез използване на  техническо средство -  арматурни ножици, отнел чужди движими вещи – 600 м. меден проводник със сечение 16 кв. на стойност 702 лв., от владението на Д.К.Д., собственост на „EVN България Електроразпределение” АД, гр. Пловдив, без негово съгласие, с намерението  противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява  маловажен случай и е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание  чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” НК и чл.54 от НК е осъден на три години и два месеца лишаване от свобода, при първоначален ”строг” режим в затворническо заведение от закрит тип.

Със същата присъда подсъдимият П.Д.Г. е признат за виновен в това, че на 24.07.2011 г., в с. К., общ. Стара Загора, след предварителен сговор с Г.А.А., А.Д.И. и В.Д.М., като съизвършител, чрез използване на моторно превозно средство – л.а. „БМВ 520” с рег. № СТ **** АК и чрез използване на  техническо средство -  арматурни ножици, отнел чужди движими вещи – 600 м. меден проводник със сечение 16 кв. на стойност 702 лв., от владението на Д.К.Д., собственост на „EVN България Електроразпределение” АД, гр. Пловдив, без негово съгласие, с намерението  противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява  маловажен случай и е извършено в условията на повторност, поради което и на основание  чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 НК и чл.54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален ”строг” режим в затворническо заведение от закрит тип.

Подсъдимите Г.А.А., В.Д.М., А.Д.И. и П.Д.Г. са осъдени да заплатят на „EVN България Електроразпределение” АД, гр. Пловдив, сумата в размер на 702 лв., представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 24.07.2011 г., до окончателното изплащане на сумата.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Г.А.А., който я е обжалвал в законния срок. Според жалбоподателя А. присъдата е незаконосъобразна, несправедлива, необоснована и постановена в нарушение на процесуалните правила. Моли съда за оправдателна присъда. Алтернативно, заявява, че наложеното му наказание е твърде тежко. Подробни съображения за това развива в пледоарията си защитникът му адв. С.Ч..

Старозагорски окръжен съд                       - 3 -                         в.н.о.х.д. № 1054/2013 г.

 

Недоволен от така постановената присъда е останал и подсъдимият А.Д.И., който я е обжалвал в законния срок. Според жалбоподателя И. присъдата е незаконосъобразна, несправедлива, необоснована и постановена в нарушение на процесуалните правила. Моли съда за оправдателна присъда. Алтернативно, заявява, че наложеното му наказание е твърде тежко. Подробни съображения за това развива в пледоарията си защитникът му адв. С.Ч.

Недоволен от така постановената присъда е останал и подсъдимият В.Д.М., който я е обжалвал в законния срок. Според жалбоподателя М. присъдата е незаконосъобразна, несправедлива, необоснована и постановена в нарушение на процесуалните правила. Моли съда за оправдателна присъда. Алтернативно, заявява, че наложеното му наказание е твърде тежко. Подробни съображения за това развива в пледоарията си защитникът му адв. Д.С..

На основание чл.320, ал.5 от НКП подсъдимият П.Д.Г. се присъединява към подадените жалби. Моли съда за оправдателна присъда, въпреки че вече е изтърпял наказанието си. Съображения за това развива в пледоарията си служебният му защитник му адв. Г.С..

Въззиваемият „EVN Електроразпределение България” АД, гр. Пловдив, моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна, правилна и съобразена с всички събрани доказателства,  поради което следва да бъде потвърдена.

Пред въззивния съд не бяха направени искания за повторен разпит на подсъдимите, останалите свидетели и експерта, както и искания за допускане на други нови доказателства, освен  разпита на свидетелите Р.И.А. и Антон Миленов И..

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбите оплаквания, събраните по н.о.х.д. № 316/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд и в хода на въззивното съдебно следствие доказателства, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Жалбата на Г.А.А. е неоснователна.

Жалбата на А.Д.И. е неоснователна.

Жалбата на В.Д.М. е неоснователна.

Жалбата на П.Д.Г. е неоснователна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършеното престъпление, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

                                                          - 4 -

Жалбоподателите А., И., М. и Г. твърдят, че не са отнели инкриминираната вещ и че обжалваната осъдителна присъда не е съобразена със събраните по делото доказателства. Считат, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от органите на досъдебното производство и първоинстанционния съд.

С оглед събраните по д.п. № 710/2011 г. по описа на 02 РУП – Стара Загора и в хода на съдебното следствие по н.о.х.д. № 316/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд доказателства, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че жалбоподателите А. и Г. са извършили престъплението по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 НК, жалбоподателят М. е извършил престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” НК, а жалбоподателят И. – престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” НК.

Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил твърдението на жалбоподателите А., И., М. и Г., че не са отнели инкриминираната вещ и че са дали обяснения по повдигнатото им обвинение в хода на досъдебното производство под натиска на разследващите органи. Обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел това твърдение за защитна позиция на подсъдимите, тъй като то се опровергава от всички събрани по делото доказателства и от безспорно установените им действия, свързани с предмета на доказване по делото.

Показанията на свидетелите М.В. М. /собственик на пункт за изкупуване на черни и цветни метали, приел от подсъдимите А. и Г. отнетия кабел и записал номера на лекия автомобил на А./ и И. Панев И. /оперативен работник, провел беседа с А., И., М. и Г., които подробно му разказали за извършеното престъпление/ са единни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се. От тях районният съд е направил правилния и обоснован извод, че подсъдимите А., И., М. и Г. са извършили кражбата на инкриминирания кабел, като са се сговорили предварително за това. Поради това въззивният съд счита за неоснователно твърдението на жалбоподателите А., И., М. и Г., че не са отнели инкриминираната вещ и че районният съд е следвало да ги оправдае.

Въззивният съд изцяло споделя установената в хода на първоинстанционното съдебно следствие фактическа обстановка, изложена в мотивите на обжалваната присъда.

На 23.07.2011 г. подсъдимите А., И., М. и Г. се срещнали в гр. Димитровград. Там те решили да извършат кражба на медни проводници от електропреносната мрежа в с. К.. По тази причина, около 23 ч. на същата дата четиримата потеглили от Димитровград с два леки автомобила – м. „БМВ 520”, рег. № СТ **** АК, управляван от подсъдимия А., м. „Хюндай Акцент”, рег. № СТ 8675 АВ, управляван от подсъдимия Г..

Старозагорски окръжен съд                       - 5 -                         в.н.о.х.д. № 1054/2013 г.

 

Подсъдимите А., И., М. и Г. пристигнали в с. К. и изчакали да стане около 01.00 ч. /вече – на 24.07.2011 г./. Те оставили двата автомобила в края на селото, а подсъдимият А. останал да пази.

Останалите трима – И., М. и Г., отишли в селото. Използвайки арматурна ножица, И. и Г. започнали да режат проводниците от двете страни на междустълбията и да ги пускат на земята, където М. ги събирал. По този начин подсъдимите срязали и събрали проводниците на пет междустълбия и събрали около 600 м. проводници.

След това подсъдимият М. се обадил по телефона на подсъдимия А., който пристигнал с лекия автомобил м. „БМВ 520”, рег. № СТ **** АК, в който четиримата натоварили срязаните проводници.

Подсъдимите А., И., М. и Г. се върнали с двата автомобила в гр. Димитровград, където до една изоставена къща обгорили покритието на медните проводници.

Сутринта на 24.07.2011 г. подсъдимите Г. и И. пренесли с лекия автомобил м. „БМВ 520”, рег. № СТ **** АК, обгорените проводници в пункт за изкупуване на черни и цветни метали – фирма „БОГ 2007” ЕООД. Пунктът се намирал в кв. „Лозенец” на гр. Стара Загора и бил собственост на свидетеля М.В. М..

Подсъдимите А. и Г. предали на свидетеля М. отнетия кабел и тъй като нямали лични карти, той записал номера на лекия автомобил на А.. Подсъдимите А. и Г. и свидетеля М. се познавали от кв. „Лозенец”.

При претеглянето предадените от А. и Г. медни проводници излезли около 120 кг. Свидетелят М. разказва, че те са му предали два чувала обгорял, намачкан, многожичен меден кабел. За него свидетелят М. им дал 700 лв. /вместо 900 лв., тъй като А. и Г. не му представили личните си карти/. Свидетелят М. обяснява, че щял да им даде остатъка от 200 лв., когато му представят документите си за самоличност, за да запише данните им, но това не станало.

Подсъдимите А., И., М. и Г. разделили получената сума.

Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза от 19.01.2012 г. /л.102 – л.104 от д.п. № 710/2011 г. по описа на 02 РУП – Стара Загора/, пазарната стойност на отнетите медни проводници към 24.07.2011 г. е в размер на 702 лв. /като скрап/.

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото и по искане на страните в районният съд е назначил съдебно-техническа експертиза. Според заключението на тази експертиза от 28.08.2012 г. /л.241 – л.242 от н.о.х.д. № 316/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд/, отнетият меден проводник със сечение 16 кв.мм. представлява неизолиран усукан проводник, състоящ се от седем медни едножични проводника, всеки със сечение 2,3 кв.мм.

                                                         - 6 -

Такъв меден проводник 16 кв.мм. до 2005 г. е използван масово за изграждане на електроразпределителни мрежи с ниско напрежение. Според експерта инж. Д., след 2005 г. EVN България Електроразпределение” АД е започнало планомерна и поетапна подмяна на този проводник със съответните алуминиеви проводници, наложило се поради масовите кражби на меден проводник от електроразпределителните мрежи с ниско напрежение. С обгарянето на медния проводник се постига „отпускане” на медните жила, които стават меки и гъвкави и могат да бъдат свити на по-малки рула, като по този начин губят вида си на проводник от електроразпределителната мрежа.

Заключенията са компетентни и мотивирани и районният съд ги е възприел изцяло.

Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като ги е съпоставил и е изложил своите съображения кои от тях приема за достоверни и защо.

Особено внимание е отделено на съществените противоречия между обясненията на подсъдимите А., И., М. и Г., дадени в хода на съдебното следствие, и обясненията им, дадени в присъствието на защитник в хода на досъдебното производство. Обосновано и правилно районният съд е приел, че няма дори наченки от данни в подкрепа на твърдението на подсъдимите, че са дали обяснения в хода на досъдебното производство поради упражнено спрямо тях насилие от органите на полицията /физическо и психическо/.

Следва да се подчерта и това, че е налице взаимно допълване между  обясненията на подсъдимите А., И., М. и Г., дадени в хода на досъдебното производство – както помежду им – от една страна, така и между тях и показанията на свидетелите М. /приел от подсъдимите А. и Г. отнетия кабел и записал номера на лекия автомобил на А./ и И. /беседвал като оперативен работник с А., И., М. и Г., пред когото подробно разказали за извършеното престъпление/ - от друга страна.

Поради това въззивният съд не възприема оплакването на защитата на подсъдимите А., И., М. и Г., че неправилно и необосновано районният съд е постановил осъдителна присъда. Тя не е постановена само въз основа на самопризнанията на подсъдимите, каквото е основното оплакване на защитата. Както беше посочено по-горе, налице са и други доказателства в подкрепа на извода за виновността на А., И., М. и Г..

За съда е без съмнение идентичността между предадения от подсъдимите А. и Г. меден проводник /вид и количество/ и отнетия 24.07.2011 г. такъв от петте междустълбия в с. К., общ. Стара Загора. Въпросът за съответствието между посочените медни проводници се повдига от защитата на подсъдимите, но заключението на назначената от районния съд съдебно-техническа експертиза от 20.08.2012 г. изчерпателно отговаря на него. Налице е пълно съвпадение между техническите характеристиките /материал, вид, сечение, дължина и др./ на икриминирания меден проводник и на медния проводник, предаден от А. и Г. на свидетеля М..

Старозагорски окръжен съд                       - 7 -                         в.н.о.х.д. № 1054/2013 г.

 

Следва да се подчертае и уточнението на експерта инж. Д., че с обгарянето на медния проводник се постига „отпускане” на медните жила, които стават меки и гъвкави и могат да бъдат свити на по-малки рула, като по този начин губят вида си на проводник от електроразпределителната мрежа.

Т.е., въпреки че инкриминираната вещ не е намерена, съдът счита, че безспорно са установени нейните индивидуализиращи признаци и че няма съмнение, че именно отнетият на 24.07.2011 г. от петте междустълбия в с. К. 600 м. меден проводник със сечение 16 кв. е предаден от подсъдимите А. и Г. на свидетеля М. в пункта за изкупуване на черни и цветни метали в кв. „Лозенец”.

Твърдението на жалбоподателя А., че не няма и не би могъл да има каквото и да е било участие в престъплението, предмет на настоящото наказателно  производство, защото към 24.07.2011 г. лекият му автомобил /м. „БМВ 520”, рег. № Т **** АК/ не е съществувал, не може да бъде прието от въззивния съд като основателно.

В хода на въззивното съдебно следствие бяха разпитани свидетелите Р.И.А. и Антон Миленов И. – съседи на подсъдимия А. ***. Двамата свидетели твърдят, че подсъдимият А. „развалил” и „счупил с брадва” колата си в двора на къщата, в която живеел. Свидетелите Р.А. и Антон И. заявяват, че това се случило през летните месеци /според А. – преди 08/09.07.2011 г./, но не могат да дадат по-точни данни за лекия автомобил, освен, че бил черен.

Тъй като показанията на свидетелите Р.А. и А. И. са неясни и колебливи, съдът счита, че не може да ги приеме за достоверни и да отнесе съдържащата се в тях информация към лекия автомобил на подсъдимия А., с който е извършено инкриминираното деяние – м. „БМВ 520”, рег. № Т **** АК.

Поради всички изложено въззивният съд счита за неоснователно твърдението на жалбоподателите А., И., М. и Г., че районният съд е следвало да ги оправдае, тъй като обвинението против тях е останало недоказано. Обжалваната присъда е постановена съгласно изискването на чл.303 от НПК – тя не почива на предположения и подсъдимите А., И., М. и Г. са признати за виновни, тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин.

Въззивният съд изцяло споделя съображенията на районния съд, че деянието на подсъдимите А., И., М. и Г. е извършено след предварителен сговор, чрез използване на моторно превозно средство – л.а. „БМВ 520” с рег. № СТ **** АК, и чрез използване на  техническо средство – арматурни ножици.

С оглед механизма на извършване, стойността на отнетото – 702 лв., наличието на горните квалифициращи признаци и обществената опасност на деянието, същото не е маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК.

                                                     - 8 -

Въззивният съд изцяло споделя съображенията на районния съд, че деянието е извършено, както следва: от подсъдимите А. и Г. – в условията на повторност по смисъла на чл.28 от НК, от подсъдимия И. – в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, б.”а” от НК, от подсъдимия М. – в  условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, б.”а” от НК, с оглед съдебното минало на четиримата подсъдими.

Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно деянието по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 НК на подсъдимия А. – млада възраст, утежнено семейно и имотно състояние, съдебно минало, повишената обществена опасност на деянието, липса на критично отношение към стореното.  Всичко това е дало основание на първата инстанция обосновано и правилно да приеме, че определянето на размера на наказанието на подсъдимия А. следва да стане при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като районният съд е преценил, че най-справедливо е да му наложи наказание една година и шест месеца лишаване от свобода /за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и т.7 от НК наказанието е от една до десет години лишаване от свобода/.

Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка по чл.54 от НК на районния съд и счита, че наложеното наказание на жалбоподателя А. е справедливо, законосъобразно и правилно и с него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия, което налага ефективното му изтърпяване. Именно поради това и на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС районният съд е постановил подсъдимият А. да изтърпи  наказанието една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от „закрит тип”.

Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно деянието по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” НК на подсъдимия М. – млада възраст, утежнено семейно и имотно състояние, съдебно минало, повишената обществена опасност на деянието, липса на критично отношение към стореното.  Всичко това е дало основание на първата инстанция обосновано и правилно да приеме, че определянето на размера на наказанието на подсъдимия М. следва да стане при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като районният съд е преценил, че най-справедливо е да му наложи наказание три години и два месеца лишаване от свобода /за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1 от НК наказанието е от три до петнадесет години лишаване от свобода/.

Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка по чл.54 от НК на районния съд и счита, че наложеното наказание на жалбоподателя М. е справедливо, законосъобразно и правилно и с него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК по отношение на

Старозагорски окръжен съд                       - 9 -                         в.н.о.х.д. № 1054/2013 г.

 

подсъдимия, което налага ефективното му изтърпяване. Именно поради това и на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС районният съд е постановил подсъдимият М. да изтърпи  наказанието три години и два месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от „закрит тип”.

Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно деянието по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” НК на подсъдимия И. – млада възраст, утежнено семейно и имотно състояние, съдебно минало, повишената обществена опасност на деянието, липса на критично отношение към стореното.  Всичко това е дало основание на първата инстанция обосновано и правилно да приеме, че определянето на размера на наказанието на подсъдимия И. следва да стане при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като районният съд е преценил, че най-справедливо е да му наложи наказание три години и два месеца лишаване от свобода /за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1 от НК наказанието е от три до петнадесет години лишаване от свобода/.

Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка по чл.54 от НК на районния съд и счита, че наложеното наказание на жалбоподателя И. е справедливо, законосъобразно и правилно и с него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия, което налага ефективното му изтърпяване. Именно поради това и на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС районният съд е постановил подсъдимият И. да изтърпи  наказанието три години и два месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от „закрит тип”.

Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно деянието по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 НК на подсъдимия Г. – млада възраст, утежнено семейно и имотно състояние, съдебно минало, повишената обществена опасност на деянието, липса на критично отношение към стореното.  Всичко това е дало основание на първата инстанция обосновано и правилно да приеме, че определянето на размера на наказанието на подсъдимия Г. следва да стане при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като районният съд е преценил, че най-справедливо е да му наложи наказание една година и шест месеца лишаване от свобода /за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и т.7 от НК наказанието е от една до десет години лишаване от свобода/.

Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка по чл.54 от НК на районния съд и счита, че наложеното наказание на жалбоподателя Г. е справедливо, законосъобразно и правилно и с него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия, което налага ефективното му изтърпяване.

                                                 - 10 -

Именно поради това и на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС районният съд е постановил подсъдимият Г. да изтърпи  наказанието една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от „закрит тип”.

Поради изложеното възъзивният съд счита, че не са налице основания за намаляване на наказанията на нито един от четиримата жалбоподатели А., И., М. и Г..

Обосновано и законосъобразно районният съд е уважели предявения от EVN България Електроразпределение” АД, гр. Пловдив, граждански иска, като е осъдил подсъдимите А., И., М. и Г. да заплатят на посоченото ощетено юридическо лице сумата в размер на 702 лв., представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 24.07.2011 г., до окончателното й изплащане.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за нейната отмяна или изменение.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбите на Г.А.А., В.Д.М., А.Д.И. и П.Д.Г. са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6, и чл.338 от НПК, съдът

 

Р       Е       Ш       И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда  № 190 от 13.09.2012 г., постановена по н.о.х.д. № 316/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                    2.