Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 137                                        23.07.2013 г.                         град Стара Загора

 

        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 10 юли                                                                                     Година 2013

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                            К. ДОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР: К.Ц.

ПРОКУРОР: АЛЕКСЕЕЙ АНГЕЛОВ

като разгледа докладваното от съдия К. ДОНЧЕВА

ВНОХД № 1099 по описа за 2013 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

   

С присъда № 31 от 07.02.2013 г. по НОХД № 1389/2012 г. по описа на Районен съд – Казанлък подсъдимият С.В.М., с ЕГН ********** e признат за виновен в това, че на 25.07.2012 год. по ПП-І-5, км 199+500 м – КПП “****”, източно от гр. ***** е управлявал МПС л.а. марка “Фиат Брава” с рег. № ЕВ 2150 АН, в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява МПС, след като е наказан за същото деяние по административен ред /за управление на МПС без съответно свидетелство за управление/ с НП № 346/19.03.2012 г. на РУ “Полиция” – ******, влязло в законна сила на 18.05.2012 г. и НП № 401/10.04.2012 г. на РУ “Полиция” – *****, влязло в законна сила на 10.05.2012 г. и на основание чл.343в, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.58а, ал.1 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК е осъден на „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца при първоначален “строг” режим на изтърпяване в затвор.

Със същата присъда подсъдимия С.М. на основание чл.343г, вр. чл.343в, ал.1, вр. чл.58а, ал.5 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от десет месеца.

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия С.М. чрез защитника му – адв. Г.Н. ***.

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и явна несправедливост на наложеното наказание и се иска изменянето на присъдата, като бъде наложено наказание “Пробация” за срок малко над средния предвиден в закона размер.

В срока по чл.322 от НПК са постъпили писмени възражения от Районна прокуратура  - Казанлък срещу подадената жалба, в които се развиват съображения за нейната неоснователност. Представителят на Районна прокуратура  - Казанлък намира, че наложеното на подсъдимия М. наказание е справедливо, поради което моли обжалваната присъда да бъда потвърдена.

 В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от ново упълномощения защитник на подсъдимия – адв. Д.П. и от жалбоподателя С.В.М.. 

В последната си дума подсъдимият моли за изменение на присъдата и налагане на наказание “пробация”

 

 Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите основания във въззивната жалба, прие следното:

 

В хода на производството пред първоинстанционния съд подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

 

Първоинстанционният съд, след като е извършил преценка за обоснованост на самопризнанието правилно е приел, че същото се подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и производството по делото се е развило по диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие - по чл.372, ал.4, вр. с чл.371, т.2 от НПК.

 

Установените по делото фактически положения са следните:

             На 25.07.2012 г. ******* К. Т. и Б. Г. изпълнявали служебните си задължения на ПП-І-5 199+500 м при КПП “****”, източно от гр. ****. На същото място около 16,00 часа спрели за проверка движещият се в посока запад – изток лек автомобил марка “Фиат Брава” с рег. № ЕВ 2150 АН, който се движел с превишена скорост, а именно – при ограничение на скороста 60 км/час, същият бил управляван със скорост 83 км/час, като скоростта била измерена с “Трафик Радар”.

След направена проверка на документите ****** установи, че автомобилът е собственост на Р. К. от гр. *****, а водач бил подсъдимия С.В.М.. Констатирали също, че водачът – подсъдимият М., е лишен от право да управлява МПС по административен ред с НП № 346/19.03.2012 г. на РУ “Полиция” – *****, влязло в законна сила на 18.05.2012 г. и НП № 401/10.04.2012 г. на РУ “Полиция” – *****, влязло в законна сила на 10.05.2012 г., след което му съставили АУАН с бл. № 652990/25.07.2012 г. за допуснати административни нарушения по ЗДвП.

От извършените справки от ОД на МВР – ***** се установило, че подсъдимият М. е лишен от право да управлява МПС по съдебен ред, като изтърпява едно общо наказание от две години и шест месеца лишаване от право да управлява МПС по присъди по НОХД № 426/2005 г., НОХД № 1244/2005 г., НОХД № 41/2006 г., НОХД № 597/2006 г., НОХД № 698/2006 г., НОХД № 674/2006 г., НОХД № 876/2006 г., НОХД № 109/2007 г. и НОХД № 582/2007 г., всички на Районен съд – Габрово, с начална дата 26.07.2010 г.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства.

 

Въззивният съд намира, за безспорно установено по делото, че с деянието си на инкриминираната дата подсъдимия С.М. от обективна и субективна страна е извършил престъплението по обвинението – по чл.343в, ал.1 от НК.

 

Районният съд е индивидуализирал наказанието «лишаване от свобода» на подсъдимия М. при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер под средния, а именно - девет месеца, което след като е намалил с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК, е наложил за изтърпяване «Лишаване от свобода» за срок от шест месеца. Законосъбразно са определени режима и типа на затворническото заведение - първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затворническо заведение от закрит тип, тъй като не са налице основанията за прилагане на чл.66 от НК – подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода към момента на извършване на деянието.

Оплакването в жалбата за несправедливост на наказанието е поради неговата несъответност със степента на обществена опасност на деянието и на дееца. В тази връзка на първо място, в жалбата се сочи, че  подсъдимият М. никога не бил наказван за други нарушения по ЗДП и “бил стриктен и примерен водач”.

Въззивният съд намира това твърдение за невярно, тъй като от справката на подсъдимия за нарушител от региона, състояща се от шест страници /л. 33-35 от ДП/ е видно, че същият многократно е санкциониран по административен ред за нарушения на ЗДП и се явява системен нарушител. От друга страна, по делото е установено, че последните нарушения на ЗДП - управление на МПС при отнето по съдебен ред свидетелство за управление, за които е санкциониран по административен ред, подсъдимият М. е извършил на 12.03.2012г. и на 19.03.2012г., т.е. само два месеца преди настоящото деяние, видно от НП № 346/19.03.2012 г. на РУ “Полиция” – *****, влязло в законна сила на 18.05.2012 г. и НП № 401/10.04.2012 г. на РУ “Полиция” – *****, влязло в законна сила на 10.05.2012 г..

От справката за съдимост на подсъдимия се установява, че същия освен системен нарушител на ЗДП, многократно е осъждан за престъпления по транспорта – по чл.343б, ал.1 от НК и чл.343в, ал.1 от НК. За тези престъпления са му налагани различни по вид наказания: от най-лекото “глоба” до най-тежкото “лишаване от свобода”, в различни размери, които е търпял ефективно. След изтърпяването на съответните  наказания подсъдимият не само не се е поправил и превъзпитал, а напротив – продължил е да извършва престъпления с правна квалификация, идентична с тази на обвинението по настоящата присъда, без да се притеснява от последваща наказателна репресия.

Несъмнено, данните от справката за нарушител от региона и от справката за съдимост и за търпените от него наказания сочат, че подсъдимия М. е лице с висока степен на обществена опасност, с трайно установени престъпни навици, незачитащо установения в страната правов ред и дейността на правоприлагащите институции, без постигнат поправителен ефект от изтърпяните до момента наказания.

От друга страна неоснователно е възражението за неотчитане от първоинстанционния съд на твърдяната от жалбоподателя по-ниска степен на обществена опасност на деянието поради това, че съдът не бил отчел, че от деянието няма пострадали и не са нанесени щети. В случаят се касае за обвинение по чл.343в, ал.1 от НК, което престъпление е на просто извършване и сочените в жалбата евентуални вредни последици не са съставомерни по този текст, така че няма как да имат отношение към степента на обществена опасност на конкретното деяние.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира за неоснователно оплакването на подсъдимия за явна несправедливост на наложеното му наказание, а подадената жалба срещу присъдата за неоснователна. Следва да се отбележи, че при индивидуализацията на наказанието районният съд не е отчел посочената по-горе висока степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, поради което при определяне на наказанието под средния размер районният съд е проявил неоправдано снизхождение, което с оглед липсата на протест не може да бъде коригирано.

Представени са и са приети от въззивната инстанция като писмени доказателства по делото медицинска документация и удостоверение за раждане, касаещи влошено здравословно състояние на съжителката на подсъдимия и родено от съжителството им малолетно дете – Г. М., на ** години.

Въззивният съд намира, че семейното положение на подсъдимия /това, че е ****/ е отчетено като смекчаващо отговорността му обстоятелство от районния съд, а влошеното здравословно състояние на съжителката му не е обстоятелство, което може да бъде отчетено като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство или такова, което наред с останалите смекчаващи вината обстоятелства да обуслови приложението на чл.55, ал.1, т.2 б.”Б” от НК и определяне на подсъдимия на наказание “пробация”.

 

Предвид гореизложените съображения, след като намери оплакванията във въззивната жалба за неоснователни и тъй като при извършената съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, не се установиха основания за отмяната или изменението му на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК Окръжен съд – Стара Загора прие, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

                                  Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 31 от 07.02.2013 г., постановена по НОХД № 1389/2012 г.  по описа на Районен съд – Казанлък.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                      2.