Р Е Ш Е Н И Е      

 

 

Номер…140….24……юли..…......….Година 2013….....….Град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорският окръжен съд…………………….….Наказателно отделение

На двадесет и шести юни......……….…......Година две хиляди и тринадесета

В публичното заседание в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

 

                                     ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                   КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

Секретар  Даниела Хопчева

Прокурор Алексей Ангелов

като разгледа докладваното от съдията ………………..ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ВНОХ дело ..………….…номер 1136………………по описа за 2013 година

 

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

 

Обжалвана е Присъда №61/26.03.2013г., постановена по НОХД №330/2013г. по описа на Казанлъшки районен съд, с която подсъдимият Г.К.К. е признат за виновен в това, че на 12.02.2013г. в гр. Казанлък е управлявал МПС – товарен автомобил марка “Ивеко 3512” с рег. №СТ 7139 КК с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,32 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство “Алкотест Дрегер – 7410 плюс” с фабричен №0189, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по чл.343б ал.1 НК – по НОХД №726/12г. по описа на КРС, поради което и на основание чл.343б ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК, е осъден на осем месеца лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим и глоба в размер на 200 лв. На основание чл.68 ал.1 НК е постановено подсъдимият К. да изтърпи отделно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип наказанието осем месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД №551/12г. по описа на КРС.

 

В предвидения от закона срок против присъдата /неправилно наименована “определение”/ е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Г.К.К., в която се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание и се иска да бъде намален размерът на същото.

 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора изразява становище, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и наложеното наказание по вид и размер съответства на предвиденото в закона за деянието, доказано по категоричен начин. Споделя изложеното във възражението на Районна прокуратура Казанлък за налагане ефективно наказание лишаване от свобода предвид факта, че Казанлъшкият районен съд е отчел обстоятелствата, касаещи тежкото семейно положение на подсъдимия, като максимално е намалил наказанието, което съответства напълно на целите по чл.36 от НК и индивидуалните характеристики на дееца. Моли въззивният съд изцяло да потвърди наложеното наказание от първоинстанционния съд, както по вид и размер, така и по начин на изтърпяване.

 

Адв.Д., защитник на подсъдимия, моли съда да уважи подадената жалба против първоинстанционната присъда с аргумента, че във въззивното производство са представени доказателства за новонастъпили обстоятелства, необсъдени от първата инстанция. В тази връзка обсъжда настъпилата в хода на въззивното производство смърт на жената, с която подсъдимият е живял на семейни начала и майка на детето им и като последица фактът, че към момента К. е единствен родител, ангажиран с отглеждането на малолетната Габриела. Ето защо моли на подсъдимия да бъде наложено по-леко по вид наказание, за да му се даде възможност да полага грижи за детето си.

 

В дадената му дума за лична защита подсъдимият Г.К.К. заявява, че иска да продължи да си гледа детето и  повече такива работи оттогава не е правил и няма да прави, както и че родителите му живеят в с.Брезово.

 

В последната си дума подсъдимият жалбоподател Г.К.К. моли, ако може, да си остане да си гледа детето и обещава, че повече такива работи няма да прави.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

 

Първоинстанционното производство е образувано по внесено обвинение срещу Г.К.К. за престъпление по чл.343б ал.2 вр. ал.1 НК – за това, че на 12.02.2013г. в гр. Казанлък управлявал МПС – товарен автомобил марка “Ивеко 3512” с рег. № СТ 7139 КК с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,32 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410 плюс”с фабричен №0189, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал.1 по НОХД №726/2012г. по описа на КРС.

Подсъдимият е признал изцяло изложените в обвинителния акт обстоятелства и се е съгласил съдът да не събира доказателства за установяването им, поради което производството се е провело по реда на Глава Двадесет и седем НПК при условията на чл.371 т.2 НПК.

Въззивният съд споделя установеното и от районния съд, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства.

Направените в жалбата и развити в съдебно заседание оплаквания касаят единствено вида на наложеното наказание. С атакуваната присъда съдът е наложил наказание лишаване от свобода, като първоначално определеният размер на наказанието – една година – е намален с една трета съобразно изискванията на чл.58а ал.1 НК до осем месеца. Постановено е ефективното изтърпяване на наказанието при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Наложено е и кумулативно предвиденото наказание глоба от 200 лв. Съответно на основание чл. 68 ал.1 НК е постановено К. да изтърпи отделно при същия режим и тип затворническо общежитие отложеното наказание осем месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД №551/2012г. по описа на КРС.

Във въззивното производство бяха представени доказателства за това, че подсъдимият Г.К. е баща на роденото от съжителството му с Димитринка Коева Наскова дете Габриела ЕГН **********. С влязло в сила решение №100/18.12.2009г., постановено по гр.д. №977/208г. по описа на Старозагорски окръжен съд, е оборена законовата презумпция за бащинство по отношение на съпруга на майката и за биологичен родител на детето е признат Г.К.К.. От представената епикриза и от показанията на разпитаната от въззивния съд свидетелка Десислава Дженкова се установява, че майката е била продължително време в силно влошено състояние, което е довело и до настъпилата на 30.05.2013г. смърт на същата. От показанията на св. Дженкова се установява също, че родителите на майката са починали, а родителите на подсъдимия не са откликнали на нуждата по отглеждане на детето. Подсъдимият е работел и се е грижел за детето и майка му, с които живеели в едно домакинство.

 

При така установеното във въззивното производство съдът намира, че в случая е налице едно изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, при което и най-лекото, предвидено от закона наказание лишаване от свобода, би се оказало несъразмерно тежко. Това е обстоятелството, че към момента подсъдимият Г.К. е единствен родител на малолетната Габриела – на 6г., който е ангажиран с отглеждането и възпитанието й. В конкретния случай  налагането на каквото и да е наказание лишаване от свобода би следвало да бъде ефективно изтърпяно, както и би довело и до прилагане на разпоредбата на чл.68 ал.1 НК. При това за повече от година детето би било напълно лишено от родителска грижа, което в тази невръстна възраст би се отразило на правилното му психическо развитие и би довело до повторна емоционална травма на фона на вече преживяната такава от скорошната загуба на майката. Един от принципите на закрила на детето, регламентирани в разпоредбата на чл.3 от Закона за закрила на детето, е отглеждането на детето в семейна среда. Въззивният съд намира, че интересът на детето в случая изисква на подсъдимия да се наложи наказание, което ще му позволи да изпълнява родителските си задължения по полагане на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на малолетната Габриела. По тези съображения, доколкото разпоредбата на чл.343 ал.2 НК не предвижда долна граница на наказанието лишаване от свобода, следва същото да се замени съобразно разпоредбата на чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК с пробация. Съдът счете, че на подсъдимия следва да се наложат двете задължителни пробационни мерки – “Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, като за всяка мярка се определи срок за изпълнение от по две години. Този срок е съобразен с обстоятелството, че настоящето деяние е поредното осъществяване на състава на чл.343б НК.

 

Съдът, прилагайки разпоредбата на чл.55 ал.3 НК, не наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото наказание глоба, като взе предвид факта, че към момента не работи и че само той осигурява издръжката на детето.

Налагането на наказание пробация обуславя отмяната на прилагането на чл.68 ал.1 НК, по силата на която е постановено подсъдимият да изтърпи отделно отложеното наказание по НОХД №551/2012г. по описа на КРС.

 

С оглед на изложеното следва обжалваната присъда да бъде изменена в частта досежно наложеното наказание, като се отмени прилагането на чл.68 ал.1 НК. В останалата си част присъдата следва да бъде потвърдена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.337 ал.1 т.1 НПК, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ Присъда №61/26.03.2013г., постановена по НОХД №330/2013г. по описа на Казанлъшки районен съд в частта й досежно наложеното наказание, като на основание чл.343б ал.1 НК и чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК ОСЪЖДА подсъдимия Г.К.К. ЕГН ********** на ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: “Задължителна регистрация по настоящ адрес” два пъти седмично за срок от ДВЕ ГОДИНИ и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

 

ОТМЕНЯ отделното изтърпяване на основание чл.68 ал.1 НК на отложеното наказание по НОХД №551/2012г. по описа на Казанлъшки районен съд.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението е окончателно.

 

                               

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

                                                                                                           2.