Р Е Ш Е Н И Е      

 

Номер 120                            15.07.2013 г.                 град СТАРА ЗАГОРА

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІІ Наказателен състав

На  двадесет и шести юни                                               Година 2013

В публичното заседание в следния състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                     ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                         КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

Секретар  Маргарита Стоянова

Прокурор Алексей Ангелов

като разгледа докладваното от съдията ДРАГОТИНОВА

ВНОХД № 1147 по описа за 2013 година

 

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

                Постъпила е въззивна жалба от защитника на подсъдимия по НОХД № 1755/2012 г. по описа на Ст.З.РС С.И.С. адв. Д.А. ***,  против постановената по това дело присъда № 276/ 12.12.2012г., с която същия е признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение по чл. 343б, ал.1 от НК като му е определено наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. Освен това на основание чл. 343г, вр. с чл.343б, ал.1 и вр. с чл. 37, ал.1 т.7 от НК съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от десет месеца.

             В жалбата са направени оплаквания за неправилност- необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Счита, че  по делото не са събрани доказателства, от които може да бъде направен несъмнен извод относно авторството на деянието от страна на подсъдимия. В срока по чл.320, ал.3 от НПК към жалбата са представени и писмени бележки от защитника, в които се развиват подробни доводи. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на  нова такава, с която подзащитния му да бъде оправдан по така повдигнато обвинение по чл. чл.343б, ал.1 от НК. В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимия и неговия защитник. В последната си дума подсъдимият моли за оправдателна присъда.

          Представителят на ОП- Стара Загора споделя напълно мотивите на първоинстанционната присъда и взема становище, че обжалвания съдебен акт е правилен, обоснован и законосъобразен. Поради което счита, че подадената жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважения, а присъдата- потвърдена.

Настоящата въззивна инстанция след като се запозна с оплакванията в жалбата и доводите в нея както и в писмените бележки на защитника на подсъдимия, обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

С присъда № 276/ 12.12.2012г., постановена по ВНОХД № 1755/ 2012г. Старозагорският районен съд е признал подсъдимия С.И.С. за виновен в това, че на 26.03.2012 г.в гр. Стара Загора е управлявал МПС/ посочения лек автомобил/ с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, в частност 1, 39 на хиляда, установено по надлежния ред- с протокол за химическа експертиза № 188/ 26.03.2012 г. на БНТЛ при ОД на МВР- Ст.Загора, поради което и на основание чл. 343б, ал.1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на пет месеца лишаване от свобода като на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Освен това на основание чл. 343г, вр. с чл.343б, ал.1 и вр. с чл. 37, ал.1 т.7 от НК съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от десет месеца.

Въззивният съд не споделя наведените в жалбата и в писмените бележки към нея, както и в съдебно заседание, доводи относно недоказаността на деянието от фактическа страна, които намира за незаконосъобразни и необосновани.

По делото безспорно е установено, че на инкриминираната дата– 26.03.2012 г.в гр.Стара Загора около 02.00 часа в гр.Стара Загора подсъдимият С.С. след като е употребил алкохол, е управлявал лек автомобил м.„ Ф.” с рег. № СТ-5756-СН като на предна дясна седалка до него се е возела св.М.М.А.. Тъй като автомобилът е криволичел по платното за движение е бил забелязан от патрулиращите полицейски служители-св.Д.В. и  св.Т.И.. При подаден светлинен и звуков сигнал автомобилът бил спрян за проверка, при което в момента, в който подходили към него, подсъдимият и св.А. разменили местата си. Двамата миришели на алкохол, а и преди спирането полицаите забелязали, че автомобилът се управлявал от мъж с къса коса, а седящото до него лице било жена с дълга коса, поради което макар и двамата да отрекли факта на размяна на местата си, бил повикан дежурния екип на ПП”Пътна полиция”, св.К. и Г., които поканили подсъдимия да бъде изпробван с техническо средство, което той отказал. Бил му съставен АУАН № 826/ 26.03.2012г., а със заповед за прилагане на ПАМ № 826/ 26.03.2012 г. временно му е било отнето свидетелството за правоуправление до решаване на въпроса за отговорността. На подсъдимия бил връчен талон за медицинско изследване на кръвта. Въпреки, че умишлено не спазил часа на явяване в СПО при МБАЛ-Ст.Загора до 01,15 часа, при изследването на кръвната проба, която била взета в 02, 15 часа, / Протокол за хим. Експертиза № 188/ 26.03.2012 г.на БНТЛ при ОД на МВР/ е доказано, че количеството етилов алкохол в кръвта му е 1, 39 промила. А от назначената СМЕ по писмени данни се установява, че това количество е 1,64 промила, като не е възможно според тази експертиза тази алкохолна концентрация да е резултат само на употребата на една - две бири в периода 23-24 часа на 26.03.2012г.. Последното по категоричен начин оборва обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите от неговия приятелски кръг, според които същата е била 0,53 промила/след консумация само на 1-2 бири/.

Неоснователни и недоказани са доводите на подсъдимия и неговия защитник, които оспорват така изложената фактическа обстановка. Последните се оборват освен от заключението на горепосочената експертиза, и от показанията на свидетелите полицейски служители, които са очевидци на състоянието на лицето в момента на съставяне на АУАН, както и на опита му за манипулация на проверката чрез размяна със седящата до него св. А.: св.Д.В. и  св. Т.И., и св.К. и Г.. С оглед категоричността на показанията на първите двама свидетели, че докато са карали зад автомобила на подсъдимия и когато са го спирали за проверка на светлината на пуснати дълги светлини на мястото на шофьора се е виждало лице с къса коса- мъж, а когато са подходили за проверка то си е разменило мястото със седящата до него жена, с оглед наличието на техническа възможност за тази размяна предвид вида на самия автомобил, обстоятелството, че същият е бил спрян и в покой, както и поведението на водача / подс.С./, правилно и обосновано при съвкупната проверка на доказателствата РС е кредитирал с доверие като непротиворечиви показанията на посочената група свидетели и е достигнал до единствено възможния извод, че именно подсъдимият е управлявал МПС с установената по безспорен начин алкохолна концентрация в кръвта. Правилно не са били взети предвид показанията на св.А., приятелка на подсъдимия, които са силно заинтересовани и противоречиви, както и тези на останалите свидетели от приятелския кръг на подсъдимия, които противоречат и на посочените по – горе писмени доказателства по делото, като са обсъдени тези противоречия. Обсъдени са и отговорите на експерта в съдебно заседание, който е разяснил, че в момента на извършване на деянието подсъдимият с оглед установената алкохолна концентрация в кръвта му се е намирал в средна степен на алкохолно опиване, която води до грубо нарушение на възприятията, забавени реакции и нарушена координация, което състояние е било наблюдавано от свидетелите очевидци. Законосъобразно съдът е приел, че с оглед различията между резултата от кръвната проба и заключението на СМЕ по писмени данни, следва да бъде взето предвид по-благоприятното за подсъдимия положение, а именно като е приел, че същият е управлявал МПС с установената чрез протокола за химическа експертиза на БНТЛ по- ниска в сравнение с експертизата алкохолна концентрация- от 1, 39 промила.

               С оглед на което изводите на районния съд за съставомерност на посочения обективен признак от състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, са правилни и законосъобразни.Обосновано съдът е приел за доказано деянието и от субективна страна, като е приел, че същото е извършено виновно от подсъдимия– под формата на евентуален умисъл

             Макар и да не се правят оплаквания относно явната несправедливост на наложеното наказание, съдът при служебната проверка на присъдата констатира, че в тази насока също не са налице някакви допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон, и деянието не е явно несправедливо. Напротив съдът е подходил възможно снизходително като е определил наказанието на практика при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, отчитайки чистото съдебно минало на подсъдимия /видно от справката му за съдимост същият е неосъждан, реабилитиран/, към което може да бъде добавена и младата възраст, но и обстоятелството, че същият е административен нарушител по ЗДвП/ с оглед справката му от КАТ, от която са видни допуснатите в близък период от време предходни нарушения на ЗДвП, между които и същото такова нарушение – по чл.171, ал.1 б. „б”от ЗДВП/, както и немалката степен на алкохолна концентрация в кръвта му. Поради което правилно е определил наказанието при условията на чл.54 от НК- в размер на 5 месеца лишаване от свобода/ почти към самия минимум/ като законосъобразно не е приложена разпоредбата на чл.55, ал.1 т.2 с оглед липсата на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Правилно с оглед наличието на предпоставките на чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е било отложено за минимален изпитателен срок от три години. Законосъобразно съдът е лишил подсъдимия от правоуправление за срок от десет месеца, зачитайки времето за което същият е бил лишен от това право по административен ред на основание чл.343г от НК. С оглед на което наказанието е правилно индивидуализирано.

             По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваната присъда като законосъобразна, обоснована и постановена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения или непълнота на доказателствата, следва да бъде потвърдена.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.338 вр. с чл. 334 т.6 от НПК съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 276/ 12.12.2012г., постановена по НОХД № 1755/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

                                

                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

                                                                                                                                     2.