Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 117                                          12.07.2013 г.                    град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                              ІІ Наказателен състав

На 12.06.                                                                     Година 2013

В публично заседание в следния състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА  ХРИСТАКИЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                        КРАСИМИР Г.

Секретар  Р.Р.   

Прокурор  АЛЕКСЕЙ  АНГЕЛОВ

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВНОХ дело номер 1148 по описа за 2013 година,

за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 41 от 28.02.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 1151/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд, подсъдимият М.Т.М. е признат за виновна в това, че на 18.02.2012 г. в гр. Стара Загора, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил м.”БМВ 328 И” с рег. № СТ **** КК с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно, 1,65 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” с фабр.№ ARSM 0160, поради което и на основание чл.343б, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на пет месеца лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.

На основание чл.343г, във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК районният съд е лишил подсъдимия М. от право да управлява МПС за срок от една година, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което за горепосоченото деяние подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това свое право, считано от 18.02.2012 г.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият М.Т.М., който я е обжалвал в законния срок. Жалбоподателят твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, като обвинението не е доказано по несъмнен начин. Моли въззивния съд да я отмени, като го оправдае по повдигнатото обвинение. Алтернативно, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския районен съд. Съображения за това развива в пледоарията си защитникът му адв. Х.Р..

Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна и като такава следва да бъде потвърдена.

                                                      - 2 -

Пред въззивния съд не бяха направени искания за повторен разпит на подсъдимия, свидетелите  и експертите, както и искания за допускане на нови доказателства.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 1151/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Жалбата на М.Т.М. е неоснователна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършеното престъпление, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Жалбоподателят М. твърди, че обвинението против него не е доказано по несъмнен начин, а именно – относно концентрацията на алкохол в кръвта му, която според него, към момента на произшествието, е била 0 промила, видно от протокол за химическа експертиза № 108/20.02.2012 г. Счита, че с оглед на посочения резултат от кръвната му проба, следва да бъде оправдан.

С оглед събраните по д.п. № ЗМ-100/2012 г. по описа на сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора и в хода на съдебното следствие по н.о.х.д. № 1151/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд доказателства, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че жалбоподателят М. е извършил престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.

Съдебното производство пред първата инстанция е преминало по общия ред и районният съд, в хода на съдебното следствие, е назначил две съдебнографологически и една съдебномедицинска експертизи.

Жалбоподателят М. оспорва изложена в мотивите към обжалваната присъда фактическа обстановка в частта й относно приетата от районния съд концентрация на алкохол в кръвта му 1,65 на хиляда и направените от районния съд фактически и правни изводи.

Въззивният съд изцяло възприема фактическата обстановка, установена от събраните доказателства в хода на първоинстанционното производство.

Безспорно е, че подсъдимият М. притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № 263496810 от 07.03.2008 г., издадено от ОД на МВР – гр. Хасково, с категории „В и М”.

Подсъдимият М. има регистрирани нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, видно от справка за нарушител от 06.03.2012 г. /л.20 от д.п. № ЗМ-100/2012 г. по описа на сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора/.

На 18.02.2012 г. свидетелите А.С.К и Г.Н.Г. /служители на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора/, осъществявали пътен контрол в централната част на гр. Стара Загора за времето от 22.00 ч. до 6.00 ч. на 19.02.2012 г.

Старозагорски  окръжен   съд                      - 3 -                       в.н.о.х.д. № 1148/2013г.

 

Около 23.50 ч. на бул.”****” до дом 21 те спрели за проверка лек автомобил лек автомобил м.”БМВ 328 И” с рег. № СТ **** КК, управляван от подсъдимия М.. В лекия автомобил се намирали малолетното  дете на подсъдимия и съпругата му – свидетелката Я.Т.М..

В хода на проверката на свидетелите К. и Г. направило впечатление, че подсъдимият М. мирише на алкохол. Той признал пред проверяващите, че е употребил алкохол – около 150 милилитра вино.

Подсъдимият М. бил тестван за алкохол с техническо средство – алкотест „Дрегер 7410+” с фабр. № ARSM 0160, който  отчел наличие на алкохол в издишвания от М. въздух с концентрация 1,65 на хиляда.

Свидетелят К. съставил акт за установяване на административно нарушение № 403/18.02.2012 г., с който било иззето свидетелството на управление на МПС на подсъдимия М., ведно с издаден преди това АУАН 909442/13.02.2011 г. /л.17 от д.п. № ЗМ-100/2012 г. по описа на сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора/.

  Свидетелят Г. съставил  талон за медицинско изследване, който връчил на подсъдимия М. на 19.02.2012 г. в 0.15 ч. /л.16 от д.п. № ЗМ-100/2012 г. по описа на сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора/. В талона било отразено, че М. следва да се яви в ЦСМП – Стара Загора до 0.55 ч., т.е. – в срок до 40 минути от връчването на талона.

Подсъдимият  М. първо отишъл до дома си /в кв. „Трите чучура”, бл.**/, където оставил съпругата и детето си, и се обадил на свидетеля В.Н.А. /негов приятел и колега/ с молба да го закара до ЦСМП.

М. и Абаджиев се явили пред кабинета, определен за вземане на кръв. На вратата имало табела, която указвала при необходимост да се позвъни на посочения дежурен телефон. Подсъдимият  М. се обадил и след няколко минути слязъл дежурният лекар /свидетелят Т. Ж. И./. Свидетелят д-р И. проверил самоличността на изследвания чрез съпоставка с личната карта и взел кръв за изследване, въпреки малкото закъснение на явилия се водач.

В протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 19.02.2012 г. /л.15 от д.п. № ЗМ-100/2012 г. по описа на сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора/ е отбелязано, че кръвната проба е взета в 1.00 ч. Т.е. – пет минути след уречения краен час на явяване в талона за медицинско изследване – 0.55 ч.

Видно от протокол за химическа експертиза № 108/20.02.2012 г. /л.14 от д.п. № ЗМ-100/2012 г. по описа на сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора/, в изследваната проба от кръв, взета от М.Т.М., не се установява съдържание на етилов алкохол.

Поради наличието на противоречиви доказателства относно основния въпрос по делото – дали в кръвта на подсъдимия М. при извършената му проверка на 18.02.2012 г. е имало етилов алкохол, районният съд е назначил две съдебнографологически и една съдебномедицинска експертизи.

                                                      - 4 -

Видно от заключението на съдебнопочеркова експертиза от 27.12.2012 г. /л.54 – л.61 от н.о.х.д. № 1151/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд/, подписът, положен от името на М.Т.М., в протокол за медицинско изследване от 19.02.2012 г., срещу реквизита „Освидетелстван”, не е изпълнен от М.Т.М.. В изследвания подпис липсват елементи от подписа на В.Н.А..

Според заключението на допълнителната съдебнопочеркова експертиза от 30.01.2013 г. /л.75 – л.79 от н.о.х.д. № 1151/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд/, подписът, положен от името на М.Т.М., в протокол за медицинско изследване от 19.02.2012 г., срещу реквизита „Освидетелстван”, не е изпълнен с лявата ръка от М.Т.М..

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 487-2012 от 31.12.2012 г. /л.71 – л.74 от н.о.х.д. № 1151/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд/, пълната елиминация на 1,65 промила алкохол в издишания въздух /толкова, колкото е отчело техническото средство при проверката на подсъдимия/, би отнела повече от десет часа. Поради това вещото лице дава отрицателен отговор на поставения от районния съд въпрос възможно ли е с оглед данните за часа на приемане алкохол, посочените вид и количество, възрастта и физическите характеристики на дееца и всички останали фактори от значение за преценката, 45 минути, след извършване на проба с техническо средство за съдържане на алкохол в издишания въздух и резултат 1,65 на хиляда, химическият анализ за съдържание на алкохол в кръвта да отчете 0,00 на хиляда.

Въз основа на горните заключения, преценени в съвкупност с останалите доказателства, събрани по делото, районният съд е направил правилният и обоснова извод, че лицето, което е проверено с техническо средство за съдържание на алкохол в издишания въздух /което безспорно е подсъдимият М./, и лицето, предоставило кръв за изследване и подписало протокола за медицинско изследване от 19.02.2012 г., са различни лица.

Този извод напълно се споделя от въззивия съд, тъй като единствено по този начин може да се обясни както това, че подписът на протокола за медицинско изследване от 19.02.2012 г. не е изпълнен от подсъдимия М., така и противоречивите данни относно съдържанието на алкохол в издишания от М. въздух, от една страна, и съдържанието на алкохол в кръвта, взета от лице, записано под името „М.Т.М.”.

Районният съд е възприел като достоверно изложеното в обясненията на подсъдимия М., че се е явил в лечебното заведение в рамките на срока, указан в талона за медицинско изследване, но лекарят се забавил няколко минути след позвъняването. С това подсъдимият М. обяснява просрочването с пет минути на дадения му от проверяващите срок от 40 минути за явяване в ЦСМП – Стара Загора, когато е взета кръвната проба. Обясненията на подсъдимия М. в тази им част се потвърждават от показанията на свидетелите Абаджиев и д-р И. /дежурен лекар на 19.02.2012 г., който не си спомня конкретния случай, но по принцип потвърждава реда за викане на дежурния лекар/.

Старозагорски  окръжен   съд                      - 5 -                       в.н.о.х.д. № 1148/2013г.

 

Въззивният съд не може да възприеме като основателни възраженията на жалбоподателя М., че приетата от районния съд фактическа обстановка не е доказана по безспорен и категоричен начин.

Обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че подсъдимият М. не е предоставил кръв за изследване, тъй като той е закъснял /не се е явил в определеното му в талона за медицинско изследване време в лечебното заведение за вземане на кръв/, подписът върху протокола за медицинско изследване от 19.02.2012 г. не е негов и данните относно съдържанието на алкохол в издишания от М. въздух, от една страна, и съдържанието на алкохол в кръвта, взета от лице, записано под името „М.Т.М.” са противоречиви. Последните две обстоятелства бяха обсъдени от въззивния съд по-горе – същите подкрепят извода на районния съд, че лицето, което е проверено с техническо средство за съдържание на алкохол в издишания въздух /което безспорно е подсъдимият М./, и лицето, предоставило кръв за изследване и подписало протокола за медицинско изследване от 19.02.2012 г., са различни лица.

Предвид гореизложените фактически констатации и с оглед разпоредбата на чл.6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, районният съд обосновано и законосъобразно е приел, че употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача М., в случая, се установява въз основа на показанията на техническото средство. Районният съд правилно е отбелязал, че този начин на установяване на употребата на алкохол попада в обхвата на понятието надлежен ред по чл.343, ал.1 от НК /Р-35-09-ІІ н.о., Р-120-10-І н.о./.

В хода на съдебното следствие пред първоинстанционтия съд е безспорно установено, че подсъдимият М. е тестван за алкохол с техническо средство – алкотест „Дрегер 7410+” с фабр. № ARSM 0160, който  отчел наличие на алкохол в издишвания от М. въздух с концентрация 1,65 на хиляда; че този резултат е вписан в съставения от свидетеля К. акт за установяване на административно нарушение № 403/18.02.2012 г.; че към датата на проверката – 18.02.1012 г., средството за измерване алкотест „Дрегер 7410+” с фабр. № ARSM 0160, е било технически изправно /л.18 от д.п. № ЗМ-100/2012 г. по описа на сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора/.

Поради това въззивният съд не възприема възраженията на жалбоподателя М., че е нарушена процедурата при тестването с техническото средство и че същото е било неизправно – едва на четвъртия път е отчело наличие алкохол в издишания въздух. Тези оплаквания са голословни и не намират подкрепа в нито едно от събраните по делото доказателства.

Голословни и неотносими към същността на делото са и твърденията на жалбоподателя М., че проверяващите К. и Г., както и обвинителната власт са предубедени и тенденциозни спрямо него, тъй като е водил и печелил дела против Прокуратурата на Република България.

                                             - 6 -

Поради всички изложено въззивния съд приема като обосновани, логични и законосъобразни разсъжденията и изводите на първоинстанционния съд относно приетата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия М. – над 1,2 на хиляда, а именно 1,65 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” с фабр.№ ARSM 0160.

Предвид на това, въззивният съд счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя М., че към момента на проверката концентрацията на алкохол в кръвта му е била под 1,2 на хиляда и поради това следва да бъде оправдан.

Оплакването на жалбоподателя М., алтернативно, че обжалваната присъда е постановена при съществени процесуални нарушения и въззивният съд следва да върне делото за ново разглеждане, е неконкретизирано и голословно  и въззивният съд не може да го възприеме.

Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно деянието по чл.343б, ал.1 от НК на подсъдимия М. – отчел е чистото съдебно минало и многобройните му предишни нарушения по ЗДП и ППЗДП.

Всичко това е дало основание на първата инстанция обосновано и правилно да приеме, че определянето на размера на наказанието на подсъдимия М. следва да се стане при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като районният съд е преценил, че най-справедливо е да му наложи малко над минималното наказание, предвидено в закона, а именно пет месеца лишаване от свобода /за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК наказанието е до една година лишаване от свобода/.

Законосъобразно и правилно районният съд е отложил изпълнението на горното наказание на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.

Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка по чл.54 от НК на районния съд и счита, че наложеното наказание на подсъдимия М. е справедливо, законосъобразно и правилно и с него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК по отношение на нея.

Законосъобразно и правилно и на основание чл.343г от НК районният съд е лишил подсъдимия М. от право да управлява МПС за срок от една година, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което за горепосоченото деяние подсъдимият е била лишен по административен ред от възможността да упражнява това свое право. Видно от заповед за прилагане на ПАМ № 403/20.02.2012 г. на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, това е станало на 18.02.2012 г., когато с АУАН № 403/18.02.2012 г. е иззето СУМПС на подсъдимия М. /л.19 от д.п. № ЗМ-100/2012 г. по описа на сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора/.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за нейната отмяна или изменение.

Старозагорски  окръжен   съд                      - 7 -                       в.н.о.х.д. № 1148/2013г.

 

Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на М.Т.М. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда следва да бъда потвърдена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6, и чл.338 от НПК, съдът

Р       Е       Ш       И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 41 от 28.02.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 1151/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

     

 

                                                                                  2.