Р Е Ш Е Н И Е

 

 № …                                      11.07.2013 г.           град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,    наказателно    отделение,   първи състав, в  открито  заседание на дванадесети юни, две хиляди и  тринадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМЕНОВА

ТРИФОН МИНЧЕВ

 

СЕКРЕТАР: И.Г.

ПРОКУРОР: МИТКО ИГНАТОВ

                

като разгледа докладваното от съдия КАМЕНОВА ВАНД № 1149 по описа за 2013  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по глава ХХІ на НПК.

 

С Решение № 137/13.02.2013 г., постановено по АНД № 2338/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимата М.Х.С., ЕГН ********** е призната за невинна в това, че на 28.01.2012 г., в град Стара Загора,       в качеството си на длъжностно лице – ***** Пловдив, при изпълнение на службата си, е причинила на К.И.К., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания в областта на долната устна на устата в дясно и предната повърхност на гръдния кош, които са причинили болка и страдание – престъпление по чл.131, ал.1, т.2 във връзка с чл.130, ал.2 от НК, като е оправдана по повдигнатото обвинение.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосоченото решение е протестирано пред Окръжен съд – Стара Загора от Районна прокуратура – Стара Загора.

В протеста е повдигнат довод за  неправилност на решението, поради  несъответствие между приетите за установени факти и доказателствата по делото.

ИСКАНЕТО в протеста е решението да бъде отменено и постановено ново, с което подсъдимата М.Х.С. да бъде призната за виновна в извършване на престъплението, за което й е повдигнато обвинение.

 

Окръжна прокуратура – Стара Загора не поддържа протеста.

Окръжен съд – Стара Загора, след като – съгласно чл.314, ал.1 от НПК – извърши цялостна служебна проверка на протестираното решение и по оплакванията, повдигнати в протеста, прие следното:

 

Протестът е неоснователен.

Фактическите обстоятелства, приети за установени от първоинстанционния съд, въз основа на които е постановена атакуваната присъда, се основават на верен и задълбочен доказателствен анализ, при който доказателствата, без да са изопачени,  са  преценени  поотделно и в тяхната взаимовръзка и съвкупност, както и  в съответствие с правилата на формалната логика.  Доводът в протеста за противното е напълно неоснователен, още повече, че механизмът на причиняване на претърпените от пострадалата телесни увреждания  - установен от първоинстанционния съд,  съответства на този, изложен  в обстоятелствената част на постановлението по чл.375 от НПК –  чрез одраскване, при хващане на пострадалата за дрехите, отпред, в областта на гърдите. Правилно, при  този  механизъм, както и съобразявайки се с обстоятелствата, при които са  причинени телесните увреждания, представляващи лека телесна повреда,  отново  без  да  са  налице съществени различия между  фактите, предявени с постановлението по чл.375 от НПК  и тези, установени от съда     в хода на  разправия, възникнала  първоначално на билетната каса,  на която работела свидетелката  М.Х.К. по повод на неоснователно искане на пострадалата за безплатни билети, която свидетелка, за да продължи обслужването на останалите пътници,  потърсила съдействие от подсъдимата М.Х.С.,  която пък  от своя страна, за  да  не  стане  разправията достояние на  всички пътници в  помещението на  жп гарата и за да разясни на пострадалата, че искането й е неоснователно,  придърпала последната в помещението, зад гишето, на  което  работи - първоинстанционният съд е приел, че деянието е извършено по  непредпазливост.  Показателен за липсата на умисъл в действията на подсъдимата е и фактът, че именно тя, пак за да тушира ескалиралото напрежение, е потърсила помощ от патрулиращия служител на транспортна полиция – свидетелката С.Т.Х.. Обективните обстоятелства,  при които е извършено деянието, на базата на които се преценя психичното отношение на дееца към извършеното, определят като напълно произволен  извода  в  постановлението по чл.375 от НПК, че деянието е извършено при форма на вина – пряк умисъл, като същевременно не позволяват и направата на извод за евентуален такъв. Поради изложеното и тъй като съгласно чл.11, ал.4 от НК, непредпазливите деяния се наказват само в предвидените от закона случаи, сред които не е причиняването на лека телесна повреда, правилно първоинстанционният съд е постановил оправдателен съдебен акт.

 

Водим от изложеното и тъй като при извършената цялостна служебна проверка на протестираното решение, не установи наличие на основания за отмяната му,  Окръжен съд – Стара Загора прие, че следва да потвърди атакувания съдебен акт, поради което

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 137/13.02.2013 г., постановено по АНД № 2338/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

Решението не подлежи на жалба и/или протест.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:

 

 

                                                  1.

 

 

                                                  2.