Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер № 119                         15.07.2013 г.                    град СТАРА ЗАГОРА

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД     ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и шести юни                                                            Година 2013

в публичното заседание в следния състав:                                     

 

                                    

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:   ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                         КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

секретар Маргарита Стоянова

прокурор Алексей Ангелов

като разгледа докладваното от съдията- докладчик  ДРАГОТИНОВА

ВАНД № 1155 по описа за 2013 година.

 

 Производството е по чл.318 и сл. от НПК.

 Постъпила е въззивна жалба от защитника на обвиняемия по АНД № 2158/ 2012 г. по описа на Ст.З.РС, адв. П.Г., срещу решение № 393/ 22.04.2013 г. по АНД № 2158/ 2012г. по описа на Старозагорския районен съд, с което нарушителя Х.Х.Б. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 235, ал.6, вр. с ал.1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание- глоба в размер на 1000 лв. платима по сметката на РС- Стара Загора.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и необоснованост на решението, както и за допуснати съществени процесуални нарушения. Прави се довод относно липсата на събрани по съответния ред достатъчно доказателства, от които можело да се направи безспорен извод относно наличието на деяние и виновното му извършване от подзащитния и. Счита, че поради липсата на достатъчно безспорни доказателства подзащитния и следва да бъде оправдан по предявеното му обвинение. Искането е за отмяна на решението и признаване на нарушителя за невинен в извършването на престъплението по чл. 235, ал.6, вр. с ал.1 от НК, както и за отмяна на наложеното административно наказание- глоба в размер на 1 000 лв..

Нарушителят Х.Х.Б. не се признава за виновен като в последната си дума заявява, че други са виновни за отсичането на немаркираните дървета от горския фонд - горския, началниците, неговите работодатели, тъй като те го били накарали да реже в този участък като  намали височината на пъновете на маркираните дървета, при което последната изчезнала. Поради което той не могъл да докаже пред комисията, че дърветата са били правилно отрязани, тъй като са били маркирани. Той се бил съгласил да подпише съставения от тях акт, тъй като му казали, че глобата ще е само 50 лв..

Представителят на ОП- Ст.Загора счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства и липсват основания  постановеното решение да бъде отменено.  

Окръжният съд след проверка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе в предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, преценени с оглед изискванията на материалния и процесуалния закон, както и представените пред настоящата инстанция доказателства намира за установено следното:  

                                                                   

Въззивната жалба срещу решението е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

По делото са налице безспорни доказателства относно  извършването на деянието и вината на нарушителя. В решението си  районният съд правилно и обосновано е приел за установена очертаната в мотивите на съдебния акт фактическа обстановка, въз основа на събраните по съответния процесуален ред доказателства. Правилни и законосъобразни, напълно кореспондиращи със събраните по делото доказателства, са изводите на съда, че на посочената в постановлението на РП-Стара Загора от 04.05.2012г. нарушителят Х.Х.Б. е сякъл в землището на с. Пряпорец, обл. Стара Загора, от горския фонд в отдел 37 „К” дървета, като сам е отсякъл 15 броя дървета от черен бор с обща кубатура един кубически метър на стойност 84 лв., и 5 броя дървета от зимен дъб с обща кубатура един куб. метър на стойност 78 лв., или на обща стойност 162 лв., собственост на ТП „ДГС”- гр. Стара Загора, с МОЛ Севдалина Койчева Иванова, като случаят е маловажен- престъпление по чл. 235, ал.6, вр. с ал.1 от НК.

Неоснователен е довода на защитника на обвиняемия, че  в административно-наказателното производство по съставяне на АУАН са били допуснати съществени процесуални нарушения. Не представлява такова съставянето на акта  4 дни след проверката в отсъствие на нарушителя, нито връчването му на следващия ден, при положение, че същият се е съгласил да го подпише. Не отговаря на истината твърдението в жалбата, че  в постановлението, както и в съдебния акт, не било отразено за кой обект става въпрос и нарушението не било конкретизирано./ липсвало посочване на времето, мястото и начина на извършване на деянието както и всички останали признаци от обективния състав на престъплението/. Въз основа на съставения АУАН № 344/ 08.05.2012 г. на РДГ, съставен от  горския надзирател при ТП на ДГС- гр. Стара Загора А.К.А. въз основа на констативен протокол  от с. дата на комисия при ДАГ- Стара Загора/ на основание чл.274а, ал.1 т.2 от Закона за горите, с който е констатирано извършеното нарушение по чл. 104, ал.1 т.4 от ЗГ, подписан от нарушителя на 09.05.2012г.,  правилно и обосновано РС е приел, че същият действително е отсякъл от отдел 37„К” дървета- 15 броя дървета от черен бор с обща кубатура един кубически метър на стойност 84 лв., и 5 броя дървета от зимен дъб с обща кубатура един куб. метър на стойност 78 лв., или на обща стойност 162 лв., собственост на ТП „ДГС”- гр. Стара Загора. В него е посочена датата и часа на откриване на нарушението- 08.05.2012г.- 10:30 часа, както и датата на извършването му- 04.05.2012 г.. По ДП № 737/ 2012г. по описа на ІІ РУП- Стара Загора е представена цялата относима към случая документация, както и издаденото предшестващо наказателно постановление на нарушителя по повод на друга извършена от него незаконна сеч от 2007 година, за което му е било наложено административно наказание по ЗАНН-глоба-100 лв.. Видно от протокола за разпит по ДП на обвиняем, първоначално същият е направил доброволно самопризнания като е заявил, че по невнимание е отсякъл дърветата, но впоследствие е заявил, че сечта му е била разпоредена от починалия след съставянето на акта А.К.А., горски надзирател във въпросното ДГС. По делото обаче са разпитани работодателя на нарушителя- св.И.Т.И., пом. лесничея- св.К.Г.Т., горските надзиратели- св.С.К.И. и св.Д.С.Г., последните двама свидетели по съставянето на акта; представен е гражданския договор между нарушителя Б. и възложителя „Агресия 99” ЕООД, въз основа на който същият е извършвал въпросната сеч в този ден на посоченото място, където са били открити нарязаните дървета, подредени в обща пирамида с останалите, от който е видно, че съгласно условията на този договор възнаграждението му е било заплащано на кубик нарязан дървен материал. Въз основа на тези доказателства обосновано е прието, че извършването на деянието/ отсичането в същия ден, на посоченото място и в посочения участък, както и на конкретното количество и вид дървен материал от немаркирани с редовна горска марка дървета/, а също и неговото авторство от страна на нарушителя,  е безспорно установено.   Обосновано след анализ на горните доказателства РС е приел за недоказани възраженията на обвиняемия за това, че му било наредено от страна на „горския бай А.” да отсече въпросните дървета по- долу на пънчетата им, така че маркировката била изчезнала, с оглед липсата на открита маркировка по тях както в долния, така и в горния им край на фона на обясненията на самия нарушител/ и на останалите свидетели/, че такава маркировка/ с бяла боя в горния край и с черна – в долния/ се поставя предварително на всяко дърво за отсичане. Същите са неубедителни на фона на предшестващото наказание на нарушителя за извършване на друга незаконна сеч, поради което същият много добре е знаел, че не трябва да нарушава маркировката, тъй като в противен случай ще бъде санкциониран. Поради което правилно са кредитирани с доверие показанията на посочената група свидетели. Обосновано в тази насока не е дадена вяра на показанията на св. Д.П., който е извършител на същото деяние, но в друг съседен район и е крайно заинтересован като свидетел. Неоснователен е и довода на защитника му за липса на представен документ за извършван инструктаж с оглед устните обяснения на самия нарушител, както и на другите свидетели, че такъв му е бил извършван на място. Съвсем неоснователни са доводите за липса на събрани доказателства кога е извършена маркировката, има ли издадени позволителни за сеч, и за кои райони. Що се касае до довода за липса на доказан умисъл за извършване на деянието, същият е неоснователен и в тази насока съдът достатъчно добре е мотивирал своя съдебен акт като е приел, че деянието е извършено при пряк умисъл, който достатъчно ясно е обективиран в действията на нарушителя. Що се касае до мотива му, той се установява не само от конкретните му действия по извършване на незаконната сеч, но и от представения и приет като доказателство граждански договор, обсъден по- горе, както и от преписката във връзка с налагането на предшестващото административно наказание по ЗАНН.

С оглед на гореизложеното неоснователни и незаконосъобразни са доводите в жалбата, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, които да установяват извършването на деянието и безспорното му извършване от обвиняемия. С оглед на което се налага извода, че обясненията му представляват безспорно една защитна позиция, на която последният има право, но не могат да опровергаят безспорната установеност на направените от първоинстанционния съд изводи.

Макар и представляващо маловажен случай, не е налице малозначителност на деянието по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и изискванията на ППВСР № 3/ 82г., т.15, тъй като съвкупната преценка на обстоятелствата по делото не обуславя по- ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Касае се за престъпление с голяма обществена опасност, тъй като  има за свой обект изключително широко разпространено в страната и региона деяние, с предмет ценна суровина за стопанството на страната /дървен материал/, а също така и с изключително опасни последици за опазване на природата, поради което е под разрешителен режим, с оглед на което липсва основание по чл.9, ал.2 от НК да бъде омаловажена обществената му опасност/ да се приеме, че липсва такава или същата е явно незначителна/. Поради което правилно съдът е отказал прилагането на тази разпоредба като е изложил законосъобразни и обосновани мотиви във връзка със същото в своя съдебен акт.

При служебната проверка на решението, не се установяват  наличие на основания за отмяна на решението и поради и други неизложени от жалбоподателя оплаквания  в жалбата, а именно незаконосъобразност и явна несправедливост при индивидуализация на наказанието. Правилно е преценено, че по отношение на нарушителя са налице предпоставките на чл.78а от НК за налагане на административно наказание: с оглед предвиденото за самото престъпление за престъплението наказание под 3 години/ до 1 година лишаване от свобода или пробация/; липса на предишно осъждане/ с оглед наличието на реабилитация по право по чл. 86, ал.1 т.3 от НК/; липса на предишно освобождаване от наказателна отговорност по този ред/ с оглед изтичане на абсолютната давност от влизане в сила на предходно решение за освобождаване по този ред/. С оглед на което законосъобразно с решението същия е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание „Глоба” в минимален размер - 1000 лева. Същото е правилно определено в този размер-  при превес на смекчаващи вината обстоятелства на самия минимум на предвиденото в чл.78а , ал.1 от НК наказание /от 1000лв. до 5 000лв./, като са били отчетени като смекчаващи вината обстоятелства добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, ниската стойност на предмета на престъплението, семейното положение и имотното състояние, а също така и липсата на отегчаващи вината обстоятелства.  

 Поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено ведно със законните последици от това.

          Водим от гореизложеното и на основание чл. 338, вр. с чл.334 т.6 от НПК, съдът 

 

Р    Е    Ш    И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 393/ 22.04.2013г. по АНД № 2158/ 2012г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

        На основание чл.346, т.2 във вр. с чл. 336 от НПК решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

 

 

 

                                                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                                                2.