Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер143                          25.07.2013 г.              град Стара Загора

 

Окръжен съд                                                   Наказателен състав

На 17 ю л и                                                                 Година 2013

В  открито заседание, в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

 

                                       ЧЛЕНОВЕ:1. ИВА СТЕФАНОВА

 

                                                        2. КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

 

Секретар Р.Р.

Прокурор АЛЕКСЕЙ АНГЕЛОВ

като разгледа докладваното от  съдия  ХРИСТАКИЕВА

ВНОХ дело номер 1156 по описа за 2013 година, намери за установено следното:

 

        Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

            Въззивното производство е образувано по жалба на  подсъдимия С.С.Д., като в подадената жалба се излагат съображения за необоснованост на постановената присъда.  Искането, което се прави с жалбата, е за отмяна на постановената присъда.

        В съдебно заседание  се явява призованият въззиваем-подсъдим С.А.А., който заявява, че не желае да се присъедини към подадената от подсъдимия Д. жалба.

        Въззиваемата - гражданска ищца Ж. Ю. М., редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по подадената жалба.

        Защитникът на подсъдимия Д. - адв. Т.М.,  поддържа доводите, изложени в жалбата и изразява становище, че първоинстанционният съд е наложил твърде тежко наказание на подзащитния й с оглед семейното му положение. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане. Алтернативно прави искане присъдата да бъде изменена, като се наложи наказание при условията на чл.66 от НК.

        Жалбоподателят С.С.Д. в съдебно заседание поддържа казаното от защитника адв.М..

Представителят на обвинението, в  хода на съдебните прения, изразява становище, че подадената жалба е неоснователна, а първоинстанционната присъда като правилна  следва  да бъде потвърдена.

Съдът, след като обсъди оплакванията в подадената жалба,  становищата на страните, изразени в съдебно заседание и събраните доказателства по нохд №1290/2012 г. на Районен съд Казанлък,  намери за установено следното:

        С Присъда №66/01.04.2013 г., постановена по нохд №1290/2012 г. на Казанлъшки районен съд подсъдимият С.С.Д. - роден на*******, ЕГН**********, е признат за виновен в това, че в периода 13.08.2011 г. - 28.08.2011 г. в землището на с. Бузовград, общ.Казанлък и в гр.Казанлък, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, сам и след предварителен сговор със С.А.А., в немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи - 11 бр. метални боксове за животни, 2 бр. употребявани метални врати с височина 2 м и ширина 1 м, 2 бр. употребявани метални врати с височина 3 м и ширина 1 м,, оградна мрежа с височина 2 м и с дължина 25 м, употребявана помпа за напояване с ел. мотор към нея, употребяван парник за зеленчуци и цветен телевизор марка „НЕО” ТВ -2588, всичко на обща стойност 1730 лв. от владението на собствениците им Ж.Ю.М. и Н. П. К., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл. 196 ал. 1 т. 2, вр. чл. 195 ал. 1 т. 3,5 вр. чл. 26 ал. 1  вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а", и чл.54 от НК е осъден  на три години „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип, което наказание на осн. чл. 58а ал. 1 от НК е намалено с една трета на две години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип-затвор.

        С постановената присъда подсъдимият С.А.А. е признат за виновен в това, че на 28.08.2011 г. в гр. Казанлък, в условията на опасен рецидив след предварителен сговор със С.С.Д., в немаловажен случай и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужда движима вещ цветен телевизор марка „НЕО" ТВ -2588 на стойност 120.00 лева, от владението на Н. П. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на осн. чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3, и 5 във вр. чл. 29 ал. 1 б. „а" и б. „б" 1 и чл.54 от НК е осъден на три години „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип, което наказание на осн. чл. 58 а ал. 1 от НК е намалено с една трета на две години „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от  закрит  тип- затвор.

        На основание чл. 25 ал.1  вр.  чл. 23 ал.1 от НК е кумулирано така определеното наказание с наказанията, наложени на подсъдимия С.А.А. с присъди по нохд №896/12 г. и  нохд №897/12 г., и двете по описа на Районен съд Казанлък, като му е определено едно общо наказание до размера на най-тежкото от тях, а именно - две години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим, в затворническо общежитие от „закрит” тип.

        На   основание  чл.25  ал.2 от НК е зачетено  изтърпяното   до   момента наказание.

        На основание чл.59 ал.1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият С.А.А. е бил задържан под стража по нохд № 896/12 г. по описа на Районен съд Казанлък.

        С постановения съдебен акт подсъдимият С.С.Д. е осъден да заплати на Ж.Ю.М. сумата от 1610 лв. /хиляда шестстотин и десет лева / за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане - 13.08.2011 г. до окончателното изплащане на главницата.

        Подсъдимият С.С.Д. е осъден да заплати държавна такса в размер на 64 лв. върху уважената част от гражданския иск по сметка на Районен съд Казанлък.

        С постановената присъда подсъдимите С.С.Д. и С.А.А. са осъдени да заплатят съразмерно по сметка на Казанлъшки районен съд направените по делото разноски в размер на 68 лв.

         Настоящият състав, в изпълнение разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, извърши цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и намери, че атакуваната  присъда е постановена при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което не са налице основания за изменение или отмяна на същата.

        Производството по делото е проведено по реда на съкратено съдебно следствие, при хипотезата на чл.371, т.2 НПК и от направените от подсъдимите самопризнания, които се подкрепят от събраните писмени и гласни доказателства в хода на досъдебното производство, от фактическа страна се установява следното:  

        Свидетелката М. имала свинарник в местността „Сметището” в землището на с.Бузовград, който след смъртта на сина й не използвала, а през 2011 г. в него пуснала да живее  подсъдимия С.Д. заедно със семейството си, за да го наглежда.

        В периода 13.08.2011 г. - 16.08.2011 г. подсъдимият Д. изкъртил от свинарника 11 броя метални боксове за животни, две метални врати с височина 2 метра и ширина  1  метър, две метални врати с височина 3 метра и ширина  1 метър, оградна  метална мрежа с височина 2 метра и дължина 25 метра, употребяван метален парник с дължина 6 метра и употребявана ръчна помпа за напояване с ел.мотор към нея. Отнетите вещи  продал в пункт за изкупуване на отпадъчни метали на фирма „Алфа Стил” ООД в гр.Казанлък, за което му били съставени   договори   за   покупко-продажба   с   №7103/13.08.11 г., №7109/13.08.11 г., №7115/15.08.11 г. и №7127/16.08,11 г.

        Видно от експертното заключение на съдебно-оценъчната   експертиза стойността на отнетите вещи от владението на св.М. е за сумата от 1610 лева.

        На 28.08.2011 г. подсъдимият С.Д. и подсъдимият С.А. ***, където била къщата на свидетеля Нино Костадинов, за когото знаели, че не живее в момента в нея, за да извършат кражба. Двамата подсъдими отишли с каруца, разбили входната врата на къщата и отвътре отнели цветен телевизор марка „НЕО ТВ-2588” модел 2005 г., който натоварили  в каруцата. Били  видени от малолетния син  на св.  Р. С. да товарят телевизора в каруцата. След това подсъдимият Д. предложил за продажба телевизора на свидетеля Сергей Димов, но той отказал да го купи, а подсъдимият Д.  го оставил на ремонт при него.

        С протокол за доброволно предаване от 08.09.11 г. св.Р. Д. предал на органите на РУП  Казанлък отнетия от подсъдимите и оставен му от подсъдимия С.Д. телевизор, който срещу разписка от същата дата бил върнат на свидетеля Нино Костадинов.

        Видно от експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза  стойността на отнетия телевизор е за сумата от 120 лв., а общата стойност на отнетите от подсъдимия С.Д. вещи от пострадалите М. и К. е за сумата от 1730 лева.

        Описаната фактическа обстановка, която съответства на обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се установява от самопризнанията на подсъдимия С.Д. в съдебното заседание, които се подкрепят от доказателствата събрани на досъдебното производство и установени с доказателствени средства - показанията на св.Сергей Димов, Нино Костадинов, Румен Секулов и Ж.М., от експертните заключения на съдебно-оценителните експертизи и от писмените доказателства - протокол за доброволно предаване от 08.08.11 г., разписка от 08.08.2011 г. и договори за покупко-продажба № 7127/16.08.11 г.,7115/15.08.2011 г., №7109/13.08.2011 г. и №7103/13.08.2011 г.

        При така изложената фактическа обстановка  първоинстанционният съд правилно е приел, че подсъдимият  С.С.Д. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.З и 5 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”А” от НК.

        При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия С.Д. първоинстанционният съд се е съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл.54 от НК. Правилно е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства обремененото  му съдебно минало и лошите му характеристични данни и невъзстановените вреди, а като смекчаващите вината обстоятелства критичното му отношение към извършеното, направените самопризнания и обстоятелството, че се грижи за четири деца.

        Изводът, че наказанието следва да  се  определи  при превес на смекчаващите вината обстоятелства се споделя от настоящия съдебен състав. С оглед на това, че подсъдимият  С.Д. е осъждан многократно и при извършване на престъпната си дейност е проявил изключителна упоритост, настоящият съдебен състав счита, не са налице основания за намаляване размера на наложеното му наказание “лишаване от свобода” за срок от три години. Със същото по отношение на този подсъдим ще се постигнат целите на идивидуалната и генерална превенция.

        Първостепенният  съд правилно на основание чл.58а ал.1 от НК е намалил с една трета така определеното наказание на две години „лишаване от свобода”, което следва да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.

        При определяне размера на гражданския иск първоинстанционният съд правилно е приел, че с деянието, извършено от подсъдимият С.С.Д., на пострадалата св.Ж.М. са  причинени имуществени вреди, които следва да бъдат възстановени, с оглед на това, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане - причинена щета, причинна връзка и виновно поведение.

        От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че подс. С.Д. е отнел чужди движими вещи. – 11 броя метални боксове за животни на обща стойност 990 лв., две метални врати с височина 2 метра и ширина 1 метър на обща стойност 70 лв., две метални врати с височина 3 метра и ширина 1 метър на обща стойност 90 лв., оградна мрежа с височина 2 метра и дължина 25 метра на стойност 60 лв., помпа за напояване ръчна с ел.мотор към нея 80 лв. и парник за зеленчуци с дължина 6 метра, на стойност 320 лв.  - всички на обща стойност 1610 лв. от владението на Ж.М.. С оглед на това гражданският иск е доказан по основание и размер и  правилно първоинстанционният съд го е уважил изцяло, като е осъдил подсъдимия С.С.Д. да заплати сумата от 1610 лв., представляваща имуществените вреди от деянието, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 13.08.2011 г. - датата на увреждането до окончателното й изплащане, а на държавата сумата от 64 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.            

С оглед изложените по-горе съображения не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда, поради което и на основание чл.338 от НПК съдът

 

                                  Р    Е     Ш      И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА  Присъда №66/01.04.2013 г., постановена по нохд №1290/2012 г. по описа на Казанлъшки  районен съд.

 

        РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или  протестиране.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ:1.

                        

                 2.