Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 134                                        22.07.2013 г.                         град Стара Загора

 

        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и шести юни                                                             Година 2013

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                            КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР: М.С.

ПРОКУРОР: АЛЕКСЕЙ АНГЕЛОВ

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

ВНОХД № 1159 по описа за 2013 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

   

С Присъда № 1 от 29.03.2013 г., постановена по НОХД № 428/2012 г. по описа на Районен съд – Чирпан подсъдимият А.Т.Д., ЕГН ********** e признат за невинен в това, че на 15.05.2011 г., в гр. ***, обл. ****, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – правил неприлични жестове, пречил за нормалното и приятно прекарване на вечерта на посетители в дискотека “*****”, нанесъл удар с юмрук на П. Д. С., предизвикал физическо стълкновение и пререкание в дискотеката, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред – не изпълнил разпореждане на *** Е. М. Е. – **********, отправил обидни изрази към *** Е. М. Е., обхванал отзад и прихванал ръцете на ***** Н. И. Б. – **** при изпълнение на служебните му задължения, отправил обидни думи към същия, отправил закана в сградата на РУП – **** към А. И. А. - ******, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание чл. 304 от НК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.325, ал.2, предл.1, хип. 1, предл.2 и 3, вр. ал.1 от НК.

Със същата присъда подсъдимия Д.Т.Д., ЕГН ********** e признат за невинен в това, че на 15.05.2011 г., в гр. ****, обл. ****, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – ударил с ръка и обхванал отзад през гърдите **** Е. М. Е. – ******, обхващайки и ръцете му, в момент на изпълнение на задълженията му по опазване на обществения ред, отправил обидни и пренебрежителни към службата им изрази и псувни към **** Е. М. Е., Н. И. Б. и А. И. А. – ********* при изпълнение на задълженията им по опазване на обществения ред, поради което и на основание чл.304 от НК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е протестирана от Надежда Банова - прокурор при Районна прокуратура – Чирпан.

 

В протеста се правят оплаквания, че атакуваната присъда е неправилна поради неправилно приложение на материалния закон, както и че е необоснована. Постъпили са писмени допълнения към протеста, в които се развиват подробни съображения, че обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което подсъдимите следвало да бъдат признати за виновни и наказани.

 

Искането до въззивният съд е да отмени присъдата и да постанови нова, с която да признае подсъдимите А.Т.Д. и Д.Т.Д. за виновни в извършване на престъплението по повдигнатите им обвинения съобразно допуснатото изменение и да им наложи справедливи наказания, както следва:

- на подсъдимия А.Т.Д. при приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, наказание “пробация” с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК, определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства над минималния предвиден в закона размер, като периодичността на пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.1 от НК бъде два пъти седмично;

- на подсъдимия Д.Т.Д., с оглед наличието на предпоставките по чл.78а от НК да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание “глоба” в размер над минималния, предвиден в тази разпоредба.

 

В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа протеста и направените в него искания.

 

 Защитникът на подсъдимите адв. С.Ч. оспорва протеста, като развива съображения за правилност и обоснованост на атакуваната присъда, поради което счита, че следва да бъде потвърдена от въззивния съд.

Подсъдимите А. и Д. Д. поддържат казаното от защитника си.

В последната си дума пред въззивния съд подсъдимите молят за потвърждаване на присъдата на Районен съд – Чирпан.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите оплаквания в протеста, прие за установено следното:

 

В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд обвиненията по внесения за разглеждане обвинителен акт срещу двамата подсъдими по искане на РП – Чирпан са изменени по реда на чл. 287, ал.1 НПК, като съдът е допуснал измененията и се е произнесъл по новите обвинения.

Първоинстанционният съд в мотивите към постановената оправдателна присъда подробно е изложил приетата за установена фактическа обстановка, която изцяло се възприема от въззивния съд и не следва да се преповтаря.

При събирането и проверката на доказателствата от районният съд не са допуснати съществени процесуални нарушения. Доказателствената дейност на съда е проведена при спазване на правилата по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК.

Извършен е задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, като са обсъдени събраните противоречиви гласни доказателства и са изложени съображения, кои от тях съдът кредитира и кои не, и мотивите затова. Не се констатира едностранчиво и/или превратно тълкуване на доказателства.

Отделени са безспорно установените факти от спорните, а последните са приети за установени след обстоен анализ на всички относими доказателства, събрани по делото.

На отделно обсъждане са подложени думите и действията на подсъдимия А.Д. и на подсъдимия Д.Д. според новите им обвинения, които според прокуратурата покриват състава на престъпление “хулиганство”.  От районният съд изчерпателно са изложени мотиви, извършването на кои от тях се приема за доказано, респ. за недоказано и въз основа на какви доказателства.

Въз основа на обосновано приетото от фактическа страна първоинстанционният съд е изградил правилни правни изводи, които изцяло се споделят от въззивния съд в настоящия му състав, а именно че :

Установените по делото действия и думи

- на подсъдимия А.Т.Д. - че на 15.05.2011 г. в дискотека „****” в гр. ***** е правил неприлични жестове на масата на компанията на св. П. С., че е ударил последния, че не е изпълнил разпореждане на **** Е. М. Е. и го е напсувал, че е обхванал отзад **** Н. И. Б. и че е отправил закана за саморазправа в сградата на РУП - гр. Чирпан към *** А. И. А.;

- на подсъдимия Д.Т.Д. - че на 15.05.2011 г. в гр. ***** е обхванал отзад през гърдите ***** Е. М. Е., обхващайки и ръцете му и че в сградата на РУП – ***** е напсувал полицаите;

не осъществят признаците на съставите на престъпленията, за които са им повдигнати обвинения от РП – *****. Всички останали действия и думи, за които двамата подсъдими са предадени на съд от РП – ***** по измененото обвинение, извън описаните по – горе, не се установява по делото да са извършени от двамата подсъдими.

Установените по делото действия и думи на подсъдимите районният съд при правилно приложение на материалния закон е квалифицирал като непристойни прояви по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, а не като престъпление по чл. 325, ал.2 НК за подсъдимия А.Т.Д. и по чл. 325, ал.1 НК за подсъдимия Д.Т.Д..

 

Именно в правната квалификация на извършените от подсъдимите непристойни действия се изразява спора по настоящото дело. Прокуратурата оспорва правния извод на първостепенния съд, че се касае за прояви на дребно хулиганство, като в допълнението към протеста са развити подробни съображенията за това, че деянията не разкриват приетата от съда по-ниска степен на обществена опасност, а са такива, с които подсъдимите “грубо нарушават обществения ред” и изразяват явно неуважение към обществото” и осъществяват съставите на престъпление “хулиганство” по повдигнатите им нови обвинения. В тази връзка се оспорва част от фактически приетото от съда.  

 

За да е налице престъплението хулиганство, е необходимо на първо място инкриминираните действия на подсъдимите грубо да нарушават обществения ред и да изразяват явно неуважение към обществото. Съгласно т.2 от Постановление № 2 от 29.06.1974 год. по н.дело № 4/1974 год. на Пленума на Върховния съд грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред, а явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността.

Съгласно чл. 1, ал.2 от УКАЗ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство хулиганство по смисъла на този указ е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс.

 

По отношение на подсъдимия А.Т.Д. районният съд обосновано е приел за установено, че за разлика от ***, е извършил повече на брой действия и с по – голяма продължителност, които обаче не могат да бъдат квалифицирани като хулигански по смисъла на НК, и които по своето съдържание не се отличават с изключителен цинизъм и дързост, за каквото деяние подсъдимият е предаден на съд от РП – Чирпан. В решаващата си дейност съд се е съобразил с практиката на съдилищата, както с цитираното по - горе Постановление на Пленумът на Върховния съд, така и с други решения на ВС съобразявайки дали деянието на подсъдимия А.Д. се отличава с изключителен цинизъм или дързост по квалифицираният състав на чл. 325, ал. 2 НК и обосновано и правилно е приел, че в случая не може да се говори за изключителен цинизъм и дързост, по съображения които се споделят от настоящата инстанция. Определяйки правната квалификация на извършените от подсъдимия А.Т.Д. хулигански действия съдът е изходил от вида на думите и действията, характера им и продължителността, обстоятелствата, при които са осъществени, като всичко това е ценено на плоскостта на установените данни за личността на подсъдимия и е приел, че не се характеризират с такава висока степен на обществена опасност, оправдаваща третирането им като престъпление по чл.325 от НК. Оплакването на РП-Чирпан, затова, че неправилно от районния съд при правната квалификация на деянието е била взета предвид личността на дееца е неоснователно, защото деянието и дееца винаги са взаимосвързани, като деянието е проекция на обществените, психологически и индивидуални качества на дееца.

Безспорно е установено по делото, че въпросната нощ подсъдимия А.Д. е отишъл на масата на непозната компания в дискотеката и е правил неприлични жестове за което му е повдигнато обвинение от РП – Чирпан. Показвал е среден пръст както правилно е приел районния съд неопределено, не към конкретно лице. Вярно е, така както сочи прокуратурата в протеста, че това е станало на масата в присъствието на свидетелите Д. П., С. М., Т. П., С. М., П. С. и М. С., като от показанията им се установява, че този неприличен жест не е бил насочен към някое от тези лица, с оглед на което правилен е фактическият извод за неговата неопределеност. С използването на този жест подсъдимият не е целял да накърни достойнството на някое от присъстващите на масата лица и да скандализира обществото, а е бил болестно повлиян. Установено по делото е още, че А. си е говорил сам, че си е дърпал ушите, че е отпил от чашата на едно лицата от тази маса и др., като за тези действия не му е повдигнато обвинение от РП - Чирпан. Въззивният съд намира че, това поведение на подсъдимия е било болестно повлияно не само въз основа на назначената от първоинстанционния съд в хода на съдебното следствие комплексна психолого – психиатрична експертиза, чието заключение възприема, но и въз основа на гласните доказателства – показанията на част от лицата, от втората компания. В показанията си свидетелят П. С. заявява, че жестовете на подсъдимия А. “… не бяха нормални”, а свидетелката Й. Г. твърди “ …беше неадекватен “.

Районният съд е приел, че гореописаното, както и последващото поведение на този подсъдим - отказът му да се подчини на полицейско разпореждане и оказаната съпротива срещу полицаите (напсувал единия ***, хванал другия през кръста, заканил се в полицейския участък на трети ****) са болестно повлияни и е оценил действията на този подсъдим като такива с по – ниска степен на обществена опасност, поради което е приел, че съставляват дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал.2 УБДХ.

Не се оспорва от прокуратурата, че подсъдимия А.Т.Д. страда от заболяване „*******”, установено от заключението на назначената в хода на съдебната фаза комплексна психолого – психиатрична експертиза. Видно от заключението на експертизата, това заболяване засяга освен настроението на индивида и неговата двигателност, като според вещите лица при това заболяване е възможно правенето на мимики и жестове, несъответни на ситуацията. И макар според експертите подсъдимият да е могъл да разбира и да ръководи постъпките ли, неговата волева способност да се контролира е била силно намалена. Вещите лица обясняват още, че при това заболяване, когато срещу лицето има забрана за определено поведение, това води до усилване на това поведение, до съпротива и дават пример с отказа на А.Т.Д. да попълни тестовете при освидетелстването му, тъй като го е приел като принуда. Казаното от вещите лица при разпита им в съдебно заседание обяснява поведението на подсъдимия пред дискотеката и в полицейското управление. Оказаната съпротива по обвинението, с оглед на установеното за конкретните обстоятелства, при които е осъществена и на фона на изложеното за заболяването на подсъдимия, е мотивирало първоинстанционния съд да приеме, че също не се отличава с интензитет и тежест да обоснове, че извършеното от подсъдимия деяние, съставлява хулиганство по смисъла на чл. 325, ал.2 НК.

Въззивният съд, така както и първостепенния приема, че  конкретните действия на подсъдимия А.Д., макар и да са непристойни по своя характер, поради своята по-ниска степен на обществена опасност (не нарушават грубо обществения ред и не изразяват явно неуважение към обществото) не покриват състава на престъпление по чл.325 от НК, а припокриват признаците на административното нарушение „дребно хулиганство” по смисъла на 1, ал.2 от УБДХ.  По гореизложените съображения въззивният съд не споделя становището на прокуратурата, в противния смисъл.

По отношение на подсъдимия Д.Т.Д.: Районният съд е приел, че извършените от него действия са с много ниска степен на обществена опасност. Същият е хванал отзад през гърдите **** Е., защото се е изплашил последният да не удари ****. Неоснователно е възражението в протеста за необоснованост на фактически приетото относно причина за прихващането на свидетеля Е. от този подсъдим. Районният съд правилно е дал вяра на обясненията на Д.Д. относно обстоятелството, че същият е казал на полицая да не удря *****, като мотива да прихване през гърдите, обхващайки и ръцете на ***** Е. и да попречи на изпълнението на служебните му задължения бил да предпази *****, който е болен. Горния фактически извод на районният съд обосновано е изведен въз основа на обясненията на подсъдимия Д.Д. относно тези обстоятелства, от показанията на свидетелите Д. П. Д., С. Т. Х., С.Д. М., от писмените доказателства и от заключението на вещите лица, установяващи заболяването на А.Т.Д., от установеното за взаимоотношенията между двамата ****, а именно - че по – големият наблюдава и закриля по – малкия, както и от показанията на самия Е., който разказва, че после като питал Д. защо го е хванал, подсъдимият му е казал, че го дострашало да не удари ****.

Основателно е възражението в протеста, че не е установено по делото този подсъдим прихващайки **** да му е казал “***** ми е болен”.

Въпреки това, обосновано се явява приетото от районния съд, че подсъдимият Д.Д. е оказал съпротива на ***** Е. при изпълнение на служебните му задължения по опазване на обществения ред не по хулигански мотив, а в защита на ****. С оглед на това правилно е приетото, че се касае за непристойна проява по смисъла на УБДХ, изхождайки от вида на действието, интензитета му, еднократността му и обстоятелствата, при които е осъществено. Същото важи и по отношение на псувнята на подсъдимия спрямо *****, която е изречена в полицейското управление, което както правилно и в съответствие със съдебната практика е прието, че изключва публичността и съответно намалява степента на обществената опасност на изреченото. По делото е установено още, че подсъдимият е викал срещу *****, че нямат право да ги задържат, че ще си търси правата, че ще извика „******”, но тези му думи не могат да бъдат приети като непристойни прояви, тъй като всяко лице има право да защитава правата си по предвидения от закона ред и огласяването на намерението за реализиране на това право не може да се третира като непристойно. Не е убегнало от вниманието на районния съд и в тази връзка съдът е отбелязал, че по делото са налични данни, съдържащи се, както в писмените доказателства, така и в свидетелските показания за оказано физическо въздействие от страна на ****** върху двамата *****.

 Въззивният съд намира, за правилно приетото от правна страна и относно горепосочените действия на подсъдимия Д.Д., които макар и да са непристойни по своя характер, поради своята по-ниска степен на обществена опасност (не нарушават грубо обществения ред и не изразяват явно неуважение към обществото) не покриват състава на престъпление по чл.325, ал.1 от НК, а припокриват признаците на административното нарушение „дребно хулиганство” по смисъла на 1, ал.2 от УБДХ. По така изложените съображения въззивният съд не споделя становището на прокуратурата, в противния смисъл относно действията на този подсъдим.

Районният съд законосъобразно и в съответствие с Тълкувателно решение № 46 от 16.10.1979 год. по н.дело № 36/1979 год. на ОСНК на Върховния съд като не е намерил основания за издаване на осъдителна присъда по чл.325 от НК, но е констатирал, че има достатъчно доказателства за административно нарушение по УБДХ, е постановил  оправдателна присъда за подсъдимия А.Д. по обвинението за извършено престъпление по чл.325, ал.2, ал.2, предл.1, хип. 1, предл.2 и 3, вр. ал.1 от НК, и за подсъдимия Д.Д. по обвинението за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК и е постановил след влизане на присъдата в сила, делото да се докладва като преписка на Председателя на Районен съд - Чирпан за образуване на административно наказателно дело срещу тях по УБДХ.

 

Предвид гореизложените съображения, след като намери оплакванията във въззивния протест и допълнението към него за неоснователни и тъй като при извършената съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, не се установиха основания за отмяната или изменението му на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК Окръжен съд – Стара Загора прие, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

 

                                  Р     Е     Ш     И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 1 от 29.03.2013 г., постановена по НОХД № 428/2012 г. по описа на Районен съд – Чирпан.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

           

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

                                         2.