Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 128                                  19.07.2013 година             град Стара Загора

 

   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                        ІІ наказателен състав

на двадесет и шести юни                                                         2013 година

В публично съдебно заседание в следния състав:                

               

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

           

                                           ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                        КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР : М.Д.

ПРОКУРОР: МАРГАРИТА Д.

като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ВАНД № 1168 по описа за 2013 година,

за да се произнесе взе в предвид следното:

         

     Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

 

С Решение от 09.05.2013г., постановено по АНД № 64/2013г. по описа на Старозагорски районен съд, нарушителят Ж.А.Ж., ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 12.03.2012г. в гр. **** по хулигански подбуди причинил на П. К. К.  лека телесна повреда по  смисъла на чл. 130, ал. 2 НК, изразяваща се в причиняване на  болка, получена от травматични отоци на главата – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 НК, като на основание чл. 78а от НК Е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

 

В тежест на нарушителя са присъдени направените по делото разноски в размер на 225 /двеста двадесет и пет/ лева, които следва за бъдат внесени по бюджета на съдебната власт.

 

               В срока по чл.319, ал.1 от НПК, горепосоченото решение е обжалвано пред Окръжен съд - Стара Загора от нарушителя Ж.Ж.. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение, като се прави искане същото да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което нарушителят да бъде признат за невиновен по процесното обвинение.

 

          Становището на Окръжна прокуратура Стара Загора е, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 

          ОКРЪЖЕН СЪД - СТАРА ЗАГОРА, след като провери служебно на основание чл.378, ал. 5 във вр. чл. 313 и чл. 314 от НПК изцяло правилността на решението и по повдигнатите в жалбата на страната основания, намери за установено следното:

           

           За да постанови обжалваното решение,  първоинстанционният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

 

          На 12.03.2012г. около 14.00 часа свидетелят П. К. се движил по улиците на град *****., управлявайки лек автомобил „Дачия” с ДКН РВ 1013 СН. На кръстовището на бул. „*****” и бул. „****” светнал червен светофар и св. К. спрял зад лек автомобил „Рено Меган” с ДКН СТ 3003 СН, управляван от нарушителя Ж.. След като секцията на светофара светнала зелено св. К. тръгнал с автомобила си и заобиколил спрелият пред него автомобил от дясната му страна, след което направил десен завой. На следващия светофар св. К. отново спрял на червен светофар и видял, че до него спира същият лек автомобил „Рено Меган”, който на предното кръстовище заобиколил от дясната му страна. Нарушителят Ж. свалил предното стъкло, свирнал с клаксона и започнал да вика на св. К. да спре и да отбие встрани. Последният обаче след светването на зелената секция на светофара продължил в посока ***********”, а зад него тръгнал нарушителят, като се опитвал да го притиска и принуди да спре. Свидетелят К. продължил движението си в посока стадион „*****”, където имал предварително уговорена среща със св. И. След като стигнал до стадион „*****”, св. К. спрял преди кръговото  кръстовище до тролейбусната спирка, за да изчака св. И. В този момент автомобила, управляван от нарушителя Ж. спрял на 2-3 метра пред него. Нарушителят Ж. слязъл от автомобила си и тръгнал към св. К., като носел със себе си гумен чук с метална дръжка, приближил се до предната дясна врата на автомобила и я отворил. Свидетелят К. го попитал какъв е проблема и какво е направил. Нарушителят Ж. му казал, че ще разбере какво е направил и започнал да му нанася удари по главата с гумения чук. Тъй като  колонката на предната врата му пречела, нарушителят Ж. отворил задната врата и оттам започнал да нанася удари с гумения чук по главата на пострадалия. Два-три от ударите попаднали в главата на св. К. в областта над лявото слепоочие. Св. К. успял да каже, че прави глупост, тъй като има свидетели и нарушителят тръгнал към автомобила си и хвърлил вътре гумения чук. В този момент пристигнал св.  И., който паркирал зад автомобила на св. К.. Св. И. попитал нарушителя каква е причината за конфликта, а последният казал, че бил с дете в колата и щял да го удари с автомобила си, след което си тръгнал към дома.

 

          Свидетелите И. и К. отишли във второ РУ „Полиция”, където ги прел св. Х. Н. – дежурен по прием на граждани и ги изслушал. Последният по описанието на автомобила се сетил, че такъв автомобил управлява нарушителят Ж., който е ***** и незабавно докладвал на св. К. Той също изслушал пострадалия и показал снимка на нарушителя Ж., по която бил разпознат.

         

          По съвет на полицейските служители, св. К. отишъл на преглед при съдебен лекар в град ***** – д-р ****, но тъй като трябвало да заплаща за медицинското удостоверение се отказал и си тръгнал към град *****, откъдето се снабдил с медицинско удостоверение.

 

          За да приеме за безспорно установена гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е подложил всички събрани доказателства по делото на задълбочен и прецизен анализ. Ясно е посочено кои доказателства са кредитирани с доверие и кои не. Приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка е идентична с тази, изложена в обстоятелствената част на постановлението на прокурора.

 

          Прегледът на съдопроизводствените действия на първата инстанция не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и анализа на доказателствените източници. Принципното несъгласие на нарушителя Ж. с доказателствата, съдържащи се в показанията на свидетелите К. и И. се основава на обстоятелството, че тези свидетели са заинтересовани от изхода на делото, тъй като първият е пострадал от престъплението, а вторият е негов приятел, поради което показанията им не са обективни. Окръжен съд Стара Загора не констатира от материалите по делото да може да се направи твърдения от нарушителя извод. Действително, св. К. е пострадал от престъплението, но само този факт не е достатъчен, за да се направи извод за неговата заинтересованост от изхода на делото и поради това да се презюмира недостоверност на показанията му. Именно като пострадал от деянието, св. К. е и свидетел по делото по отношение на възприетите от него факти и обстоятелства. В това си качество той носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване в случай на даване на неверни показания по делото. Показанията на свидетелите – пострадали в наказателния процес винаги са освен доказателствено средство, така и тяхно средство за защита на накърнените им интереси. Такъв двойствен характер имат и обясненията на нарушителя. В тази връзка решаващият съд е извършил обстоен анализ на показанията на св. К., като е изложил подробни съображения защо им дава вяра. Преценено е, че те са последователни, задълбочени и подробни. Същите са в съответствие с показанията на св. И., който е очевидец на по-голяма част от фактите, включени в предмета на доказване и за когото не може да се твърди, че е заинтересован от изхода на делото. Също така се подкрепят и от показанията на свидетелите Н., К., Б. и заключението на съдебномедицинската експертиза. Всички тези доказателства си кореспондират помежду си и не съдържат никакво противоречие. В тази връзка въззивният съд намира, че нарушителят Ж. не би могъл успешно да твърди, че осъждането му е резултат от дадени показания само на заинтересован свидетел. Видно е от съдържанието на обжалвания съдебен акт, че първоинстанционният съд е изградил своето убеждение за осъществените факти не само въз основа на този доказателствен източник /показанията на св. Качоров/, а и върху другите доказателствени източници, посочени по-горе.

 

          Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници и е демонстрирана волята на съда кои от тях кредитира и кои не. При обсъждане на доказателствата не са игнорирани обясненията на нарушителя Ж. и показанията на св. Ж., на които съдът не е дал вяра /относно главните факти, включени в предмета на доказването/,  съпоставяйки ги с останалия доказателствен материал. Правилно е отбелязано, че същите се явяват изолирани и опровергани от останалите доказателства. Показанията на св. Ж. са нелогични и непоследователни. Същата е била с гръб към мястото на инцидента, полагала е грижи за детето си и обективно не е била във възможност да възприема фактите, относими към предмета на доказване. Обясненията на нарушителя обосновано са преценени от решаващия съд като негова защитна позиция. Изводът относно недостоверността на обясненията на нарушителя и показанията на св. Ж. /****/ за възприетите от тях факти, свързани конкретно с деянието, както и с поведението им през инкриминирания ден се налага и от показанията на св. П. /****/ и представения от него график за работа – твърдяното обстоятелство, че св. Ж. е посещавала зъболекарския кабинет, не се установява. Също така, ако нарушителят Ж. /******/ е констатирал неправомерно поведение от страна на св. Качоров като водач на МПС, застрашаващо други участници в движението, е следвало да уведоми своите колеги, които в момента са на служба с цел предотвратяване на пътни инциденти, а не сам да търси отговорност на св. К. за поведението му като водач на МПС. Следва да се отбележи, че законосъобразно установените факти по делото установяват липса на укоримо поведение на пострадалия. Не без значение е и факта, че нарушителят не е уведомил своевременно прекия си началник за възникналия между него и пострадалия инцидент, каквото задължение му е вменено като *****.

 

         В края на съдебното следствие пред първата инстанция са допуснати и разпитани като свидетели по искане на нарушителя лицата С. И. Л. и Д. Г. М. Правилно е отбелязано от първоинстанционния съд, че показанията на тези свидетели не спомагат за установяване на факти, относими към предмета на доказване, като нито подкрепят обясненията на нарушителя, нито опровергават останалите доказателствени източници. Въззивният съд намира за уместно да отбележи, че с оглед изтеклия период от време от инцидента до депозиране на тези свидетелски показания и начина на ангажиране на тези лица като участници в процеса, се налага извод за заученост и предварителна подготвеност.

 

          При така установените факти, въззивният съд споделя извода на Районен съд Стара Загора, че на инкриминираната дата и място нарушителят Ж.Ж. по хулигански подбуди причинил на св. П. К. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, изразяваща се в причиняване на болка, получена от травматични отоци на главата – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.

 

          Установено е от заключението на съдебномедицинската експертиза, че св. Качоров е получил травматични отоци на главата, които са причинили болка – лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.

 

          Безспорен е правният извод, че подбудите, с които е действал нарушителят Ж.Ж. са били именно хулигански по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. Налице са действия, свързани с посегателство върху личността – нанасяне на телесна повреда, съставляващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към човешката личност и морал. Дори и да се приеме, че побоят е започнал по личен мотив, той в никакъв случай не изключва хулиганските подбуди. Хулиганските мотиви не са несъвместими с “чисто личните”, тяхното съчетаване е не само психологически възможно, но и стоящо в основата на евентуалния умисъл на престъпното хулиганство. В този смисъл Постановление № 2 от 29.06.1974г. по н.д. № 4/1974г. на Пленум на ВС, Решение № 65 от 08.03.2010г. на ВКС по н.д. № 718/2009г. І н.о. НК, Решение № 386 от 21.09.2011г. на ВКС по н.д. № 1864/2011г. І н.о. НК и др.

 

           В този смисъл деянието правилно е квалифицирано по чл. 130, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК и не са налице предпоставки за признаване на нарушителя за невиновен и оправдаването му.  

 

           Първоинстанционният съд законосъобразно е констатирал, че в случая са налице предпоставките на чл. 78а от НК, поради което е освободил нарушителя от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. чл. 130, ал. 2 от НК и му е наложил административно наказание Глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, като при определяне размера на същата правилно са отчетени като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на нарушителя и сравнително добрите характеристични данни. Отегчаващи вината обстоятелства не са налице.      

          

           Водим от гореизложеното, Окръжен съд Стара Загора намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което на основание чл. 378, ал. 5 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, същото следва да бъде потвърдено.

 

 

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Решение от 09.05.2013г., постановено по АНД № 64/2013г. по описа на Старозагорски районен съд.

 

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                          2.