Р   Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                                       130

 

   гр. Стара Загора, 19.07.2013 г.

                                 

 

         Старозагорският окръжен съд, Наказателно отделение, 1 - ви състав в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и тринадесета година, в състав: 

                                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМЕНОВА

ТРИФОН МИНЧЕВ

 

при секретаря НАНКА КОЕВА и в присъствието на прокурора РАДОСТИН РАХНЕВ, като разгледа докладваното от съдия ТОНЕВ ВНОХД № 1169 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С присъда № 8 от 18.04.2013 г. по НОХД № 430/2012 г. Районен съд – град Чирпан, е признал подсъдимия Ш.К.К. за ВИНОВЕН в това, че на на 02. 09. 2012 г. в с. О., обл. *** Загора, в съучастие с лицата С.И.О. и Й.А.Д., като съизвършител, е отнел чужди движими вещи: 2 бр. метални канати с дължина на всяка от тях по 3 метра и ширина 60 см, на обща стойност 92. 00 лв. от владението на Ж.Г.Ж., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл. 195 ал. 1 т. 7 във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 28 ал. 1 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 61,т. 2 ЗИНЗС съдът е определил наказанието да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален "СТРОГ" режим.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия К. по НОХД 236/2012 г. по описа на РС Чирпан наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, което наказание да изтърпи отделно от наказанието наложено му по настоящото НОХД № 430 / 2012 г. по описа на РС Чирпан ефективно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгл. чл. 60 ал. 1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, при първоначален строг режим, съгл. чл. 61р т. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража.

Съдът е осъдил подсъдимия Ш.К.К. да заплати по сметка на РС- Чирпан направените по делото разноски в размер на 115. 00 / сто и петнадесет / лева.         

 

Срещу постановената присъда е постъпила жалба от адв. И.К., защитник на подсъдимия К..    

В жалбата се развиват доводи за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Сочи се, че първата инстанция неправилно е осъдила подсъдимия по предложената от прокуратурата правна квалификация на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК във вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20 , ал. 2 от НК. Според защитникът съдът не е съобразил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като е дал превес на предишните осъждания на К.. Излага аргументи, че в случая не се касае за квалифицирания състав на кражба по т. 7 на ал. 1 от чл. 195 от НК, тъй като престъплението по присъдата, предмет на обжалване, представлява маловажен случай.

        В заключение се прави искане атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде постановено решение, с което тя да се измени като му се наложи наказание по привилигирования състав на чл. 197, ал. 1 т.2 вр. с чл. 194, ал. 3 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. 

        В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения и развива доводи за изменение на присъдата относно правната квалификация на деянието и наложеното наказание. Счита, че в случая по отношение на престъплението предмет на настоящото дело, приложение намира разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. Като аргументи в подкрепа на тезата си посочва ниската стойност на отнетите канати – 92 лева, фактът, че те са върнати на собственика им, както и тежкото материално и семейно положение на подсъдимия. Твърди, че подбудите на извършителите на деянието, както и запустялото място, от което са отнели вещите са също в полза на приложение на чл. 93, т. 9 от НК. Още веднъж изразява мнение, че правната квалификация, по която следва да бъде съден подзащитният му е по чл. 197, ал. 1, т. 2 от НК.

            Подсъдимият признава за извършеното деяние, като поддържа казаното от адвоката му и в последната си дума моли съдът да му наложи наказание “пробация”.

            Окръжна прокуратура Стара Загора счита, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Първата инстанция правилно е определила правната квалификация на деянието и е наложила справедливо наказание.

 

         Старозагорският окръжен съд като прецени изложените в жалбата доводи, становището на страните и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.

         Жалбата е неоснователна.

         За да постанови присъдата си Чирпанският районен съд, е събрал необходимите гласни и писмени доказателствени материали – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С.И.О., Й.А.Д., Ж.Г.Ж., както и на свидетелите Л.З., А.З., С.Т. и С.С., писмените доказателствени материали и заключението на приетата по делото стоково - оценъчна експертиза.

В изпълнение на задълженията си да извърши собствен анализ на доказателствената съвкупност СтОС достигна до следните изводи относно фактическата обстановка:

1). С протоколно определение от 07.08.2007 г. по НОХД № 215/2007 г. на РС Чирпан за извършено на 09.05.2007 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК Ш. К. е осъден на шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Определението е в сила от 07.08.2007 г.

            2) Със споразумение от 02.07.2012 г. по НОХД 236/2012 г. на РС Чирпан за извършено на 01.05.2012 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 пр. 2, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 18 от НК подсъдимият е осъден на лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание с изпитателен срок от 4 години, считано от влизане в сила на определението – 02.07.2012 г.

На 02.09.2012 г. подсъдимият Ш. К. заедно със свидетелите С.О. и Й.Д. решили да съберат желязо и тръгнали с каруца (тогава собственост на св. О.) да обикалят извън Ч. Пътувайки през с. С. за с. Г., те стигнали около 11.30 часа до село О.. Движейки се по улиците, те били забелязани от охранителя на един от имотите в селото с разположени соларни системи в него – свидетелят Т.. Стигнали до двора на свидетеля Ж.Г.Ж., където забелязали изправени и забити в земята канати, сини на цвят, които ограждали тази част от имота на свидетеля и образували нещо като навес. Решили да ги вземат, тъй като забелязали, че мястото е запустяло и няма никой в къщата. За да изтръгнат металните и свързани чрез заварка канати, използвали сила, след което ги натоварили в каруцата и излезли извън селото. В резултат от вдигнатия шум при отнемането на канатите, собственост на свидетеля Ж., охранителят Т. се усъмнил, че се извършва кражба и сигнализирал чрез съпругата си кметския наместник Л.З.. Тя от своя страна споделила със съпруга си А.З., който подал сигнала до отговарящия за тяхното село полицай от РУП Чирпан – св. С. Обяснил му, че има само едно място, от което подсъдимия заедно със съучастниците си може да напусне района на село О., за да ги причакат там полицаи. Действително била извършена проверка на К. и спътниците му вече извън селото от св. С. и друг служител на РУП Чирпан. Те разпитали подсъдимия и съучастниците му откъде имат канатите. След като последните признали, че натоварените в каруцата вещи са отнети от имот в село О. им било обяснено да ги предадат в Ч. Вещите са върнати, като за това е съставен протокол за доброволно предаване, подписан от св. О..

В хода на съдебното производство е сключено споразумение със съучастниците на подсъдимия К. – св. О. и Д., които също както и подсъдимия К. признават за извършване на деянието.

От заключението на извършената в досъдебното производство стоково – оценъчна експертиза и назначената в хода на съдебното следствие допълнителна такава се установи, че пазарната стойност на отнетите канати е в размер на 92 лева.

 

Възприетите от първата инстанция фактически положения относно авторството на деянието и начина на извършването му са правилно установени, въпреки че не извършен пълен доказателствен анализ. Макар и подсъдимият да прави признания за извършеното и тъй като присъдата не може да почива само на самопризнания, съдът следва да подложи на оценка доказателствения материал, който подкрепя признанията на подсъдимия.

С оглед на горните аргументи настоящият въззивен състав намира, че ясни и категорични изводи за авторството и изпълнителното деяние могат да се направят от обясненията на подсъдимия К. и свидетеля Д., дадени в съдебно засадание, от разпитите им в досъдебното производство, както и от разпита на свидетеля О..

Несъмнено се установи, че тримата са отнели в съучастие металните канати от двора на свидетеля Ж. в село О. около обяд на 02.09.2012 г. За да ги изтръгнат от земята и да ги натоварят в каруцата, собственост на единия от съизвършителите, са използвали сила, тъй като канатите са били заварени. За това сидетелства О., който казва, че отнетите вещи са били заварени и прикрепени с пирони за стълбове, а не са намерени захвърлени на настрани от имота на свидетеля Ж.. Тези негови думи се потвърждават и от казаното от свидетеля Д. и подсъдимия К. на досъдебното производство. Макар че в хода на съдебното следствие подсъдимият обясни, че са намерили канатите на пътя, а не са ги отнели от оградата на имота на св. Ж., то тези негови думи си противоречат с казаното от него на досъдебното производство и не следва да се кредитират. Освен това те не се и подкрепят от дугите събрани доказателства по делото, като например свидетелските показания на охранителя С.Т., който е подал сигнал именно заради силния шум от чукане и тракане, който извършителите са произвели при изтръгването на металните канати от чуждия имот.

Отнетите вещи са собственост на свидетеля Ж., който е посочил ясно и приблизително точно начина и годината им на придобиване, както и предназначението им. В разпита си той заявява, че ги е закупил преди 1990 година и ги е заварил около постройка в двора си, за да не е открита. Съдът не намира причина да не дава вяра на тези показания с оглед тяхната детайлност и съответствие с казаното от свидетелите Д. и О.. За мястото откъдето са отнети канатите свидетелстват и пазачът Т., както и кметският наместник З. и съпругът й. Последният подробно обяснява, че канатите са били направени като навес в двора на Ж. преди да бъдат отнети и че знае това, защото обработва двор в близост до имота на пострадалия.

От разпитите на останалите свидетели съдът прави изводи в подкрепа на казаното по – горе, а именно, че ясно и точно е установено авторството и начина на извършване на деянието. От показанията на кметския наместник З. и на пазачът Т. може да се направи извод в подкрепа на изявленията за авторството на деянието. Тримата извършители са били видяни от тези свидетели по едно и също време около имота на Ж. (което и самият подсъдим и съучастниците му не отричат).

От показанията на полицая С. става ясно, че когато подсъдимият и съучастниците му са били пресрещнати на пътя извън селото, те са признали, че натоварените канати са от къща от с. О.. От самите разпити на извършителите става ясно, че са знаели, че отнемат вещите от чужд имот – и подсъдимият в досъдебното производство и О. в хода на съдебното следствие казват, че са от къща в селото. След срещата им с полицията на РУП Чирпан, единият от съучастниците – О. е тръгнал с каруцата към Чирпан, за да предаде отнетите вещи, но след като е бил предупреден за това от самите полицаи.

 

След анализа на целия събран доказателствен материал пред първата инстанция, настоящият състав намира, че е направен единствено възможния логичен извод, че подс. Ш. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

От обективна страна подс. К. в съучастие със свидетелите О. и Д.  е отнел канатите от владението на св. Ж. чрез употреба на сила – като тримата чукали и изтръгнали заедно с ръце скрепените със заварка метални канати от навес на собствения на Ж. имот в село О.. Същият установил фактическа власт върху вещите, като натоварил заедно с О. и Д. канатите на каруцата и отпътували към дома си, като по пътя били заловени.

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл с намерение за противозаконно да се присвоят вещите, както правилно е постановила и първата инстанция. 

Престъплението е извършено при условията на рецидив. Правилно е възприета и обоснована правната квалификация на деянието, както е очертана от РП Чирпан в обвинителния акт. Възраженията на защитата, че ниската стойност на отнетите вещи, фактът, че са върнати на пострадалото лице и тежкото материално положение на подсъдимия всъщност обосновават маловажен случай, са несъстоятелни и не отговарят на смисъла на закона.

В случая първата инстанция е изложила точните съображения защо е налице немаловажен случай с оглед и на изискванията на чл. 93, т. 9 от НК и въпреки ниската стойност на откраднатото, като е посочила аргументи за високата обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Настоящият състав подкрепя изложените доводи в мотивите на РС Чирпан. Сравнително лошите характеристични данни, фактът, че деянието е извършено през деня – около 12 ч. на обяд, което говори за дързостта на дееца, формират изводи за по – висока обществена опасност на деянието с оглед обикновените случаи на кражба. Подсъдимият и съучастниците му са посегнали срещу чужда собственост с ясното съзнание за това, какво е било предназначението на канатите – да бъдат преграда около построения навес на св. Ж.. Разглобяването на същите и изтръгването им е довело до разграждането на чуждия имот. Като обстоятелство, което води до извод за по – високата обществена опасност, съдът е посочил съучастието при извършване на деянието – този извод на първата инстанция е правилен, доколкото така извършено (при задружна дейност) деянието предпоставя по – висока обществена опасност. При правния анализ първата инстанция се е позовала и на двете осъждания на подсъдимия К., за да изведе по – високата обществена опасност на дееца. В случая не е следвало да бъде коментирано осъждането на К. със споразумение от 2007 г., доколкото той е реабилитиран по право за това свое деяние. Със споразумението му наложено наказание лишаване от свобода с изпитателен срок, който е изтекъл през 2010 г. и в този срок той не е извършвал друго престъпление.

Правилен е и изводът на съда, че в случая не се касае за доброволно предаване на вещите на собственика им. Подсъдимият заедно със съучастниците си са били разкрити с натоварените канати извън селото след подаден сигнал и след разговор с полицаите им е било обяснено, че следва да предадат канатите. Разпоредбата на чл. 197 от НК има предвид случаите, при които е проявена добра воля от страна на дееца и нанесената щета е отстранена чрез връщане или заместване на отнетото имущество. В случая обаче липсват тези предпоставки, тъй като извършителите не са имали друг избор, след като органите на реда са ги заловили на място с вещите т.е. те не са били предадени в резултат на съдействието на подсъдимия и съучастниците му. Коментираният от Чирпанският районен съд факт, че и второто деяние на К. е извършено в изпитателния срок от по предходното осъждане за престъпление против собствеността (и то в твърде кратък срок след това – само два месеца след приключването му със споразумение) говори също за една по – висока обществена опасност на дееца

Не на последно място за да се квалифицира деянието като извършено повторно в немаловажни случаи, следва и предходното деяние да представлява също немаловажен случай. От доказателствата по делото се установи, че предходното осъждане на подсъдимия К. е опит за кражба в съучастие по квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 2, т. 5 и т. 7 от НК което обуславя приложението на чл. 28 ал. 1 от НК. От самата правна квалификация е видно, че се касае за немаловажен случай и при това осъждане.

След направената комплексна преценка, в съвкупност на всички основни обстоятелства, които обуславят обществената опасност на деянието (преди всичко вредните му последици), моралната укоримост на психическото отношение на дееца към престъпния резултат и опасността на личността на дееца, настоящият състав намира за правилни изводите на първата инстанция относно правната квалификация на деянието.

 

Определянето на наказанието от първостепенния съд е при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства – направените в хода на производството признания, изразеното съжаление и тежкото му материално – битово положение са обусловили налагане на наказание под минимума, а именно 6 месеца лишаване от свобода. Съдът неправилно е отчел при индивидуализация на наказанието смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, които е взел предвид при определяне на деянието като немаловажен случай, но въпреки това настоящата инстанция намира, че така определеното наказание е справедливо, законосъобразно определено и съобразено с целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК.

Правилно, предвид действащия закон, по отношение на подсъдимия на основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 57 ЗИНЗС във връзка с чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 61,т. 2 ЗИНЗС е бил определен и първоначален "СТРОГ" режим за изтърпяване на наказанието в затвор.

        Първоинстанционният съд е съобразил и обстоятелството, че деянието на подс. К. е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане и правилно е приложил чл. 68, ал. 1 от НК като е привел в изпълнение наказание от 1 година лишаване от свобода.

С оглед изхода на делото първата инстанция правилно се е произнесла и относно разноските, възложени в тежест на подс. К..

         По изложените съображения и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК Окръжен съд Стара Загора, 1 - и състав

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8 от 18.04.2013 г. по НОХД № 430/2012 г. на Районен съд Чирпан.

         Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

Председател:                     

 

Членове: 1.                    

 

 

    2.