Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…                                      12.07.2013 година               град Стара Загора

 

Старозагорски окръжен съд,    наказателно    отделение,   първи състав, в  открито заседание на двадесет и шести  юни,  две хиляди и  тринадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ:  СОНЯ КАМЕНОВА

ТРИФОН МИНЧЕВ

СЕКРЕТАР: Н.К.

ПРОКУРОР: РАДОСТИН РАХНЕВ

                

като разгледа докладваното от съдия КАМЕНОВА   ВНОХД № 1173 по описа за 2013  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по глава ХХІ на НПК.

 

С Присъда № 124/26.03.013 г., постановена по НОХД № 207/2012 г. по описа на Районен съд – Раднево, подсъдимият И.Д.И., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 30.12.2011 г., в град Раднево, умишлено причинил средна телесна повреда на И.М.К., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, а именно: една прободно-порезна рана по задната повърхност на лявото бедро със засягане на двуглавия мускул на бедрото и частично нарушаване целостта на левия седалищен мускул, поради  което и на основание чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.

С присъдата подсъдимият И.Д.И. е осъден да заплати на пострадалия И.М.К., ЕГН ********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6000 лв., ведно със законната лихва, считано от  30.12.2011  г. до окончателното й изплащане, като в останалата част – до размера на 15 000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл.53, ал.1 от НК е отнето вещественото доказателство – 1 бр. сгъваем нож, с острие около 13 см, който след влизане на присъдата в сила – да бъде унищожен.

Подсъдимият И.Д.И. е осъден да заплати на И.М.К.  направените по делото разноски в размер на 400 лв.

Подсъдимият И.Д.И. е осъден да заплати на Държавата, в полза на Съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен съд – Раднево, сумата от 138 лв. – разноски по делото, както и сумата от 240 лв. – държавна такса върху уважената част на гражданския иск.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд – Стара Загора от подсъдимия  И.Д.И..

В жалбата са повдигнати доводи за доказателствена необоснованост на фактически приетото и за постановяване на присъдата при съществени нарушения на процесуалните правила – без  последните да са конкретизирани.

ИСКАНЕТО във въззивната жалба е присъдата да бъде отменена и  да бъде постановена нова, с която подсъдимият И.Д.И.  да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото срещу му обвинение.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд – Стара Загора от частния обвинител и граждански ищец И.М.К..

В жалбата са повдигнати оплаквания за неоснователно занижаване размера на наложеното наказание и на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

ИСКАНЕТО в жалбата е присъдата да бъде изменена, като  бъде увеличен размера на наложеното наказание, както  и размера на  обезщетението за претърпени неимуществени вреди.

 

Всяка от горепосочените страни  поддържа своята  жалба и оспорва тази на другата страна.

 

Становището на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалвания съдебен акт, поради което същият следва да бъде потвърден.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след извършена цялостна служебна проверка на обжалваната присъда – съгласно чл.314 от НПК и по оплакванията във въззивните жалби на подсъдимите, установи следното:

 

Обжалваната присъда е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила,  изразяващо се в  това, че е произнесена въз основа на обвинителен акт, в който обвинителната теза е развита по начин, несъвместим с реалното упражняване  на правото на защита.

Внесеният за разглеждане в Районен съд – Раднево обвинителен акт, въз основа на който е постановена обжалваната присъда, не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, поради следното:  Никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени действията на подсъдимия  И.Д.И. - външно изразеното му поведение - чрез които е осъществено изпълнителното деяние на престъплението по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, за което е предаден на съд. Единственото действие предявено с обвинителните факти е държането на нож:  пострадалият  И.М.К.  разговарял  със  свидетеля Д.И. Д.  (баща на подсъдимия)  и докато конфликтът помежду им се раздухвал, пострадалият “усетил болка и пукане в задната част на бедрото на левия крак”, след което се обърнал и видял на няколко метра зад себе си подсъдимия, “който държал нож в дясната си ръка”. По-нататък в обвинителния акт е посочено как пострадалият се придвижил до болницата, както и естеството на причиненото му телесно увреждане. Така конструирана обвинителната теза не съдържа като факт подсъдимият да е лицето, причинило на пострадалия установената  прободно – порезна  рана,  не съдържа и минимално описание на съзнателни телодвижения от страна на подсъдимия с ножа, довели като целенасочена проява до причиняване на телесното увреждане. Обстоятелството, че подсъдимият е пробол пострадалия,  замахвайки  с ножа  към  бедрото на левия му крак, само може да се предполага,  а  направата на предположения  за факти, съставляващи част от предмета на  доказване е недопустимо, по причина, че е несъвместимо с  реалното упражняване  на правото на защита.

Като не е констатирал,  че внесеният за разглеждане обвинителен акт не отговаря на главното си предназначение – да формулира обвинението така, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и въз основа на тази си констатация  да  върне  делото на прокурора за отстраняване  на допуснатите  в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, първоинстанционният съд с обжалвания съдебен акт е  мултиплицирал  тези  процесуални нарушения.  Мотивите към обжалваната присъда – по причина, че съдът няма правомощия фактологично да  допълва обвинителната теза с факти,  съставляващи част от предмета на доказване –  не съдържат  сред приетите за установени  фактически обстоятелства  факти, очертаващи действието, чрез което е осъществено изпълнителното деяние на престъплението и  неговия  механизъм.

 

Гореизложените съществени, отстраними нарушения на процесуалните правила  изключват обсъждането на доводите във въззивните жалби, касаещи основно доказаността на обвинителната теза и съставляват основание за отмяна на обжалвания съдебен акт на основание чл.335, ал.1, т.1 във връзка с  чл.348, ал.3, т.1 от НПК.

 

Поради и на основание изложеното, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Присъда № 124/26.03.013 г., постановена по НОХД № 207/2012 г. по описа на Районен съд – Раднево и  ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Раднево.

 

Решението не  подлежи на жалба и/или протест.

 

                                         

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                   1.

 

 

                                                   2.