Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                          18.07.2013г.                        град Стара Загора

                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                                   ІІ Наказателен състав

На 26.06.                                                                            Година 2013

В публично заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                   КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

Секретар  М.  Д.              

Прокурор  М. Д.

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВНОХ дело номер 1174  по описа за 2013 година,

за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 6 от 24.04.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 117/2013 г. по описа на Чирпанския районен съд,  подсъдимият А.И.Д. е признат за виновен в това, че за периода от 03.02.2013 г. до 06.02.2013 г. в с. С. общ. Чирпан, обл. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление е извършил следните действия:

- на 03. 02. 2013 г. в с. С. обл. Стара Загора, е отнел чужда движима вещ: 1 бр. квадратна подпорна метална колона с квадратна конструкция с дължина 3 метра и размери 2/ 20 см на стойност 60 лв.

- на 06.02.2013 г. в с. С. обл. Стара Загора, е отнел чужда движима вещ: 1 бр. дебелостенна метална тръба с дължина 6 метра и диаметър 15 см на стойност 19 лв., или всички вещи на обща стойност 79 лв., от владението на Д.Х.М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК и чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на една година и четири месеца лишаване от С. което наказание да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим, съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

Със същата присъда подсъдимият А.И.Д. e осъден да заплати на Д.Х.М. сумата в размер на 79 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени му вследствие на престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

                                                      - 2 -

Недоволен от така постановената присъда е останала подсъдимият А.И.Д., който я е обжалвал в законния срок. Счита, че наложеното му наказание - лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, е завишено и моли въззивния съд да намали това наказание до възможно най-нисък предел. Съображения за това развива в пледоарията си защитникът му адв. П.П..

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна и като такава следва да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбите оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 117/2013 г. по описа на Чирпанския районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Жалбата на А.И.Д. е неоснователна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършените деяния, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Жалбоподателят А.И.Д. няма възражения относно авторството на деянието, но счита, че наложеното му наказание е твърде тежко и моли въззивния съд да намали този размер.

С оглед събраните по д.п. № 58/2013 г. по описа на РУП – Чирпан и в хода на съдебното производство по н.о.х.д. № 117/2013 г. по описа на Чирпанския районен съд доказателства, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че подсъдимият А.И.Д. е извършил престъплението, в което е обвинен – престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

Оплакването на жалбоподателя Д., че въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е следвало да му наложи наказание в по-нисък размер, е неоснователно и въззивният съд не може да го възприеме.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно престъплението по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, извършено от подсъдимия Д., като се е съобразил и с разпоредбата на чл.373, ал. 2 от НПК. Тъй като съдебното производство пред първата инстанция е преминало по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно следствие, чл.373, ал. 2 от НПК задължава съда при постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК.

Районният съд е направил това и след като се е ръководил от разпоредбите на Общата част на НК, а именно чл.54 от НК, е определил на подсъдимия Д. наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства.

Старозагорски  окръжен   съд                      - 3 -                       в.н.о.х.д. № 1174/2013 г.

 

Като смекчаващи вината обстоятелства районният съд е приел направените от подсъдимия Д. самопризнания, критичното отношение към стореното и тежкото му материално-битово положение. Като отегчаващи вината обстоятелства районният съд е приел лошите му характеристични данни и трайно установените му престъпни навици.

Тъй като за престъплението по чл.196 ал.1, т.1 от НК законът предвижда наказание от две до десет години лишаване от С. районният съд правилно е определил, че на подсъдимия Д. следва да бъде наложено наказание в размер на две години лишаване от свобода /минималният размер на предвиденото в закона наказание/. След като наказанието от две години лишаване от свобода /24 месеца/ се намали с една трета /8 месеца/, се получава наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода /16 месеца/, което следва да се изтърпи от подсъдимия Д. при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка на районния съд и счита, че не са налице основания за намаляване на наложеното на подсъдимия Д. наказание. Не са налице и изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, въз основа на които да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и съдът да слезе под минимума на наказанието лишаване от свобода за извършеното престъпление.

Въззивният съд счита, че наложеното наказание на  подсъдимия Д. – една година и четири месеца лишаване от С. е справедливо, законосъобразно и правилно. Още повече, че са спазени разпоредбите на чл.58а, ал.1 от НК и това наказание на подсъдимия Д. е за тежко умишлено престъпление против собствеността, извършено при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив. Съдът счита, че с него ще се постигнат целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК.

Действително, жалбоподателят Д. признава вината си и е в тежко семейно и материално положение, но тези обстоятелства не променят преценката на съда по отношение размера на наложеното му наказание. Правилна е преценката на районния съд, че жалбоподателят Д. е с утвърдени престъпни навици и с наказанието следва да се постигнат целите на чл.36 от НК.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за нейната отмяна или изменение.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на А.И.Д. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът

Р      Е      Ш      И :

                                              - 4 -

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6 от 24.04.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 117/2013 г. по описа на Чирпанския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                               2.