Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 136                             23.07.2013 година             град Стара Загора

 

   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                 ІІ наказателен състав

На седемнадесети юли                                                      2013 година

В публично съдебно заседание в следния състав:                

               

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

           

                                   ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

СЕКРЕТАР : Р.Р.

ПРОКУРОР: АЛЕКСЕЙ АНГЕЛОВ

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ВНОХД № 1176 по описа за 2013 година

За да се произнесе взе в предвид следното:

         

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

 

С Присъда № 54 от 18.03.2013г., постановена по НОХД № 2740/2012г. по описа на Старозагорски районен съд, подсъдимият Й.А.А., ЕГН **********, Е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на 17.03.2012г. в местност „*******”, Община ****, действайки в съучастие като съизвършител с подсъдимия И.А.М., отнел чужди движими вещи – 1 брой метален винкел с дължина 4 метра  и 1 брой метална рамка с дължина 3 метра – на обща стойност 42,63 лева от владението на Д.Ж.Г., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен и деянието е извършено в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” вр. с чл. 54 от НК Е ОСЪДЕН на ТРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” при първоначален СТРОГ режим в затворническо заведение от ЗАКРИТ тип, като Е ПРИЗНАТ ЗА НЕВИНЕН и Е ОПРАВДАН по ОБВИНЕНИЕТО, че на същата дата: 17.03.2012г. в местност „*****”, Община ******, действайки в съучастие като съизвършител с подсъдимия И.А.М., е отнел и 4 броя метални винкели с дължина 4 метра и 2 броя метални винкели с дължина 6 метра – чужди движими вещи – на обща стойност 108, 49 лева от владението на Д.Ж.Г., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както и по първоначалното обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.

 

Със същата присъда подсъдимият Й.А.А., ЕГН **********,  е признат за ВИНОВЕН в това, че на 17.03.2012г. в местност „******”, Община *****, действайки в съучастие, като съизвършител с подсъдимия И.А.М., причинил на Д.Е.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, сътресение на мозъка, отток и разкъсно-контузна рана на главата, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, като телесната повреда е причинена, с цел да бъде улеснено друго престъпление – кражба, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 11, вр. с чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 54 НК Е ОСЪДЕН на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА година, при първоначален СТРОГ режим в затворническо заведение от  ЗАКРИТ тип.

 

На основание чл. 23, ал. 1 от НК СА КУМУЛИРАНИ така наложените наказания на подсъдимия Й.А.А., като му е ОПРЕДЕЛЕНО едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ при първоначален СТРОГ режим в затворническо заведение от  ЗАКРИТ тип.

 

С Присъда № 54 от 18.03.2013г., постановена по НОХД № 2740/2012г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият  И.А.М., ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 17.03.2012г. в местност „******”, Община *****, действайки в съучастие като съизвършител с подсъдимия Й.А.А., отнел чужди движими вещи – 1 брой метален винкел с дължина 4 метра  и 1 брой метална рамка с дължина 3 метра – на обща стойност 42,63 лева от владението на Д.Ж.Г., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен и деянието е извършено в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” вр. с чл. 54 от НК Е ОСЪДЕН на ТРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” при първоначален СТРОГ режим в затворническо заведение от ЗАКРИТ тип, като Е ПРИЗНАТ ЗА НЕВИНЕН и е ОПРАВДАН по ОБВИНЕНИЕТО, че на същата дата: 17.03.2012г. в местност „******”, Община *****, действайки в съучастие като съизвършител с подсъдимия Й.А.А., е отнел и 4 броя метални винкели с дължина 4 метра и 2 броя метални винкели с дължина 6 метра – чужди движими вещи – на обща стойност 108, 49 лева от владението на Д.Ж.Г., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както и по първоначалното обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.

 

Със същата присъда подсъдимият И.А.М., ЕГН **********,  е признат за ВИНОВЕН в това, че на 17.03.2012г. в местност „*****”, Община *****, действайки в съучастие, като съизвършител с подсъдимия Й.А.А., причинил на Д.Е.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, сътресение на мозъка, отток и разкъсно-контузна рана на главата, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, като телесната повреда е причинена, с цел да бъде улеснено друго престъпление – кражба, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 11, вр. с чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 54 НК Е ОСЪДЕН на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което наказание да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо заведение от ЗАКРИТ тип.

 

На основание чл. 23, ал. 1 от НК СА КУМУЛИРАНИ така наложените наказания на подсъдимия И.А.М., като му е ОПРЕДЕЛЕНО едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което наказание да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо заведение от ЗАКРИТ тип.

   

    Със същата присъда подсъдимите Й.А.А., ЕГН ********** и И.А.М., ЕГН **********, СА ОСЪДЕНИ да заплатят на Д.Ж.Г.  сумата от 42,63 /четиридесет и два лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, като е отхвърлен иска за обезщетение на причинените й имуществени вреди над присъдения размер от 42,63 лева до пълния претендиран размер от 151,12 лева.

 

    Със същата присъда подсъдимите Й.А.А., ЕГН ********** и И.А.М., ЕГН **********, СА ОСЪДЕНИ да заплатят СОЛИДАРНО на Д.Е.Д., ЕГН ********** сумата от 2000 /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за наимуществени вреди.

 

В срока по чл.319, ал.1 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд - Стара Загора от адв. Г.Ж.М. в качеството й на служебен защитник на подсъдимите Й.А.А. и И.А.М.. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост  на обжалваната присъда, като се прави искане за отмяна поради липса на мотиви.

Становището на Окръжна прокуратура - Стара Загора е, че  не са налице основания за изменение на обжалваната присъда и  същата следва да бъде потвърдена.

Въззивният съд след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда и взе предвид основанията, изтъкнати в жалбата на подсъдимите, прие за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Двамата подсъдими се познавали и били приятели. На 17.03.2012г. в следобедните часове, подсъдимите А. и М. тръгнали за дърва с каруца от кв. „******” към местността „******” край гр. *****. Спрели на чешмата в местността.

В тази местност, недалеч от чешмата, се намирал имотът на пострадалия Д.Д., който последният обитавал постоянно.

В съседство, на 250 метра югоизточно от чешмата, се намирал и имотът на пострадалата Д.Г., който се състоял от едноетажна къща с двор и стопански постройки, застроени върху наклонен скат. Г. рядко посещавала имота си, но имала уговорка със свидетеля Д. да го наглежда.

Когато спрели на чешмата, подсъдимите забелязали имота на пострадалата Г.. Направило им впечатление, че същият не бил ограден и обитаем. Решили да проверят дали има железа, които да откраднат и да продадат на „*****”. Влезли в имота на пострадалата Г. Видели винкелите и металната мрежа в двора – под чардака и решили да ги вземат.

В това време обаче, свидетелят Д. чул кучето си да лае и излязъл на двора, за да провери какво става.

Подсъдимите се уплашили и се скрили в една от стопанските постройки на Г..

Пострадалият Д. отишъл до оградата на своя имот. След това се приближил до складовите помещения, находящи се в имота на Г., намиращи се на нивото на покрива на къщата й – на около 3 метра северно от самата къща. Тъй като не видял нищо притеснително се обърнал и тръгнал да се прибира.

Подсъдимите се уплашили, че Д. ги е видял и отива да извика помощ, решили да го набият, за да му попречат да го направи, а и за да могат да улеснят извършването на кражбата, която вече решили да осъществят.

Д. изминал броени метри, прибирайки се към дома си, когато бил хванат в гръб здраво през кръста от подсъдимия А.. Пострадалият Д. се опитал да извика за помощ, но подсъдимият А. му запушил с ръка устата. В същия момент, подсъдимият М. ударил пострадалия по главата – в областта на теменната част с керемида, която намерил в близост върху земята. От силния удар керемидата се счупила на парченца. Д. получил замайване, ушите му писнали и паднал върху земния терен.

Подсъдимите оставили пострадалия Д. да лежи в това състояние. Взели намиращите се в двора на Г. 1 бр. метален винкел с дължина 4 метра и 1 бр. метална рамка с дължина 3 метра – на обща стойност 42,63 лева и се отправили към каруцата.

В този момент пострадалият Д., който вече се съвзел от нанесения му удар, чул шум от тракане на железа и излязъл пред къщата на Г., откъдето видял подсъдимите. Те тъкмо поставяли винкела и рамката в каруцата.

Д. веднага разпознал единия от извършителите – подсъдимия А. с прякор М. Д.

Подсъдимите също го видели. Уплашили се, тъй като Д. започнал да гърми след тях с пиратки, а те си помислили, че стреля по тях с оръжие. Побързали да избягат.

       Пострадалият Д. отишъл до свой съсед, който го закарал до ЦСМП – гр. ******, където му била оказана медицинска помощ и били уведомени органите на МВР.

На 18.03.2012г. в 11.00ч. дежурна следствено-оперативна група посетила местопроизшествието, като бил извършен оглед на същото.

Видно от заключението на изготвената в хода на разследването съдебно-оценителна експертиза, вещите – предмет на престъплението – 1 брой метален винкел с дължина 4 метра и 1 бр. метална рамка с дължина 3 метра, са на обща стойност 42.63 лева.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 329/2012г. от нанесения му с керемида удар в областта на главата, св. Д. получил контузия на главата, сътресение на мозъка, оток и разкъсно-контузна рана на главата. Тези травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, описани по делото. Според експертното становище медико-биологичния характер на причиненото травматично увреждане е с характер да причини “временно разстройство на здравето неопасно за живота”.

         За да приеме за безспорно установена гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е подложил всички събрани по делото доказателства на задълбочен и прецизен анализ. Ясно е посочено върху кои доказателствени източници съдът е основал своя фактически и правен извод относно авторството на деянието, мястото и начина на неговото извършване.  Законосъобразно съдът е приел показанията на свидетелите Д. и Г. за достоверни. Същите си кореспондират помежду си, както и с останалите събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите И. П., Б. М., протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, заключенията на съдебните експертизи, протоколи за разпознаване на лица и предмети и другите събрани по делото писмени доказателства.

          Видно е от протоколи за разпознаване на лица и предмети, че свидетелят Д. категорично е разпознал подсъдимите А. и М. като извършители на деянията, като е посочил и устойчивите белези, по които е направил това, а те напълно съвпадат със заявеното от свидетеля в проведените непосредствено преди разпознаването разпити. Доводите на защитата за процесуална негодност на разпознаването като процесуално-следствено действие са неоснователни. Органът на досъдебното производство е спазил процедурата, предвидена в чл. 179, чл. 171 от НПК.

         Обясненията на подсъдимите А. и М., с които се твърди, че нямат съпричастност към кражбата, а леката телесна повреда са причинили при условията на самозащита, правилно са възприети от първоинстанционния съд като защитна теза на подсъдимите. Същите са противоречиви, непоследователни и в разрез с всички други събрани доказателства по делото. В тази връзка въззивният съд не намира за необходимо да коментира всяко едно от доказателствата поотделно. Районен съд Стара Загора, както вече бе посочено, логично и ясно е съпоставил доказателствата и е посочил конкретно въз основа на кои доказателства възприема гореизложената фактическа обстановка, защо ги кредитира с доверие и в частност защо не кредитира с доверие обясненията на подсъдимите относно конкретни факти.

          Правните изводи на решаващия съд са изградени въз основа на обстоен анализ на доказателствените източници, поради което доводът за безмотивност на обжалвания съдебен акт е неоснователен. Законосъобразно Районен съд Стара Загора въз основа на установените по безспорен и категоричен начин факти е приел, че подсъдимите Й.А. и И.М. са осъществили престъпните състави на чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, б. “а” и “б” от НК и чл. 131, ал. 1, т. 11 във вр. чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Следва да се отбележи, че и постановеният от районния съд оправдателен диспозитив се основава на мотиви, изготвени съобразно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК.

 

          В случая, Окръжният съд намира, че наложените на подсъдимите наказания /за всяко едно от деянията и така определените им общи наказания съгласно чл. 23 от НК/, са явно справедливи. Първоинстанционният съд подробно е посочил кои обстоятелства приема като отегчаващи отговорността – незавидното съдебно минало на подсъдимите. Същите са многократно осъждани, като относно кражбата не са включени деянията, обуславящи опасния рецидив.

         Правилно са отчетени в случая като смекчаващи вината обстоятелства – ниската стойност на отнетото имущество /относно кражбата/, тежкото материално положение на подсъдимите, както и частичните самопризнания относно леката телесна повреда.

 

         Правилно първоинстанционният съд не е наложил предвиденото в разпоредбата на чл. 196, ал. 2 НК наказание “Кумулация”, преценяйки имотното състояние на подсъдимите.

        

          Водим от гореизложеното, Окръжен съд Стара Загора намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и наложеното наказание на подсъдимите е явно справедливо, поради което на основание чл.334, т.6 от НПК, същата следва да бъде потвърдена.

 

         Водим от горното, съдът

 

                                       Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 54/18.03.2013г., постановена по НОХД № 2740/2012г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                        2.