Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …                                     18.07.2013 година             град Стара Загора

 

Старозагорски окръжен съд,    наказателно    отделение,   първи състав, в  открито заседание на десети юли, две хиляди и  тринадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ:  СОНЯ КАМЕНОВА

ВАНЯ ТЕНЕВА

СЕКРЕТАР: И.Г.

ПРОКУРОР: РУМЕН  АРАБАДЖИКОВ

                

като разгледа докладваното от съдия КАМЕНОВА   ВНОХД № 1179 по описа за 2013  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по глава ХХІ на НПК.

 

С Присъда № 184/14.05.2013 г., постановена по НОХД № 49/2013 г. по описа на Районен съд – Раднево, подсъдимата Т.П.С., ЕГН ********** е призната за невинна в това, че за времето от 29.06.2012 г. до 31.07.2012 г., в град Раднево, на два пъти, в условията на продължавано  престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала у К.П.М. и К.А. Г. ***, заблуждение, с което им причинила имотна вреда, а именно на К.П.М. - 500 лв. и на К.А. Г. – 500 лв. – или всичко общо в размер на  1000 лв. – престъпление по чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като е оправдана по повдигнатото обвинение.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е протестирана пред Окръжен съд – Стара Загора от Районна прокуратура - Раднево.

В протеста – без да са изложени съображения – е повдигнат довод за неправилност на атакувания съдебен акт.

ИСКАНЕТО в протеста е присъдата да бъде отменена и  да бъде постановена нова, с която подсъдимата Т.П.С. да бъде призната за виновна  и осъдена по повдигнатото й обвинение, като й бъде наложено наказание към минимума,  определен в закона,  изтърпяването на  което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено.

 

Окръжна прокуратура – Стара Загора   не поддържа протеста.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като – съгласно чл.314, ал.1 от НПК – извърши цялостна служебна проверка на атакуваното решение и по оплакванията, повдигнати в протеста, прие следното:

 

Протестът е неоснователен.

Фактическите обстоятелства, приети за установени от първоинстанционния съд, въз основа на които е постановена протестираната присъда, се основават на верен и задълбочен доказателствен анализ, при който доказателствата, без да са изопачени,  са  преценени  поотделно и в тяхната взаимовръзка и съвкупност, както и  в съответствие с правилата на формалната логика. Тъй като възприема изцяло фактическите положения, установени от районния съд, въззивният съд не намира за необходимо да ги преповтаря.

Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения защо счита, че подсъдимата Т.П.С.  не е извършила двете измами, за които  под формата на продължавано престъпление е предадена на съд.

Показанията на свидетеля К.П.М. - основно доказателство за обстоятелствата на извършване на първото деяние  - дадени в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното производство, приобщени на основание чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.1 от НПК – са подложени на обстоен  доказателствен анализ. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че съществените различия в показанията на посочения свидетел от двете фази на наказателното производство се дължат на различните етапи, през които преминават взаимоотношенията му с подсъдимата. При положение, че липсват убедителни доказателства подсъдимата  да е действала с измамливи намерения  спрямо свидетеля К.П.М.   съзнателно  да го е въвела в заблуждение, получавайки закупения от него телефонен апарат, че ще заплаща лизинговите вноски по сключения между свидетеля и мобилния оператор  договор, както и при категоричното изявление на свидетеля К.П.М. в с.з., че предоставяйки телефона на подсъдимата, й  е направил подарък  и че той се е ангажирал с плащането на лизинговите вноски, правилно първоинстанционният съд е приел, че  липсва измамливо деяние.

Второто от инкриминираните деяния също не съставлява измама. От показанията на свидетелката К.А. Г. се установява, че подсъдимата  й е продала телефона като свой, с обяснение, че й е личен подарък от свидетеля К.П.М.. Без значение при тази препродажба е обстоятелството лизингов ли е бил телефонът или не, както и дали са били платени всички вноски по договора за лизинг с мобилния оператор.  От значение е обстоятелството, че продавайки телефона на свидетелката К.А. Г. подсъдимата е действала със съзнанието, че продава своя вещ, получена  като подарък.  Доказателство за това съзнание у подсъдимата са показанията на свидетеля К.П.М. от хода на съдебното следствие, както и фактът, че подсъдимата не е укрила от свидетелката произхода на вещта, която й продава. Това, че понастоящем подсъдимата дължи на приятелката си - свидетелката  К.А. Г.,  връщане обратно на получената срещу продадения й телефон парична сума (поради факта, че  в резултат на влошаване на отношенията  си с  подсъдимата, свидетелят  К.П.М.,  решил да си вземе обратно подаръка)  не съставлява  резултат от измамливи действия на подсъдимата при препродажбата на телефона, тъй като между сочените обстоятелства  липсва връзка на безусловна зависимост. Аргумент за липсата на измама по отношение на свидетелката К.А. Г. е и фактът, че същата не е сезирала полицията със сигнал спрямо нея да е извършено престъпление от подсъдимата.

Поради  всичко гореизложено, след като прие доводите в протеста  за неоснователни и тъй като при извършената  -  съгласно чл.314 от НПК -    цялостна служебна проверка  на атакувания съдебен акт, не установи основания за отмяната му, на основание чл. 338 от НПК  Окръжен съд – Стара Загора прие, че  присъдата на Районен съд – Раднево по НОХД № 49 /2013 г. следва да бъде потвърдена.

 

Водим от изложеното,  Окръжен съд – Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Присъда № 184/14.05.2013 г.  постановена по НОХД № 49/2013 г. по описа на Районен съд – Раднево.

 

Решението не подлежи на жалба и/или протест.

 

                                        

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

 

                                                            1.

 

 

                                                            2.