Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…                                      18.07.2013 година            град Стара Загора

 

Старозагорски окръжен съд,    наказателно    отделение,   първи състав, в  открито  заседание на  десети юли, две хиляди и  тринадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ  КАМЕНОВА

ВАНЯ ТЕНЕВА

СЕКРЕТАР: И.Г.

ПРОКУРОР:

                

като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМЕНОВА
ВНЧХД № 1183 по описа за 2013  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по глава ХХІ на НПК.

 

С Присъда № 75/26.04.2013 г., постановена по  НЧХД № 2525/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимата К.Й.Т., ЕГН **********, е призната за невинна в това, че на 28.09.2011 г., в град Стара Загора, е казала нещо унизително за честта или достойнството на С.А.Ж.-Х., ЕГН **********, а именно: “курветина” и “мелез между руснак и циганка” – престъпление по чл.146, ал.1 от НК, като е оправдана по повдигнатото обвинение.

Със същата присъда е отхвърлен предявения от С.А.Ж.-Х. против подсъдимата К.Й.Т. граждански иск за сумата от 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на деянието, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 28.09.2011 г., като неоснователен.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от частния тъжител и граждански ищец С.А.Ж.-Х..

В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, като е повдигнат довод за доказателствена необоснованост на приетите за установени фактически обстоятелства, въз основа на които е постановена присъдата.

ИСКАНЕТО във въззивната жалба е за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде осъдена по повдигнатото й обвинение.

 

Подсъдимата К.Й.Т. застъпва становището, че липсват основания за отмяна на обжалваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите в жалбата  оплаквания, прие следното:

 

Обжалваната присъда е постановена въз основа на тъжба на С.А.Ж. – Х. (вх. № 8484/29.03.2012 г.), в която е повдигнато обвинение  срещу подсъдимата К.Й.Т.  за престъпление по чл.146, ал.1 от НК, извършено на 28.09.2011 г.

За да  признае подсъдимата за невинна и оправдае  по повдигнатото срещу й в тъжбата обвинение, първоинстанционният съд е приел, че на 28.09.2011 г.  между страните по делото не е имало конфликтна ситуация, в хода на която подсъдимата да е нарекла частната тъжителка “курветина” и “мелез между руснак и циганка”. Приел е, че такава разправия, съпроводена с отправянето на посочените обиди,  е  имало, но  на  20.09.2011 г., която дата – с оглед на тази, на която е депозирана тъжбата  (29.03.2012 г.)  - е извън  преклузивния срок по чл.81, ал.3 от НПК.

Гореизложеният, решаващ фактически извод  на първоинстанционния съд, се основава събраните при спазване изискванията  на процесуалния закон доказателства, ценени  без да бъдат изопачавани,  поотделно и в тяхната взаимовръзка и съвкупност,  както и  в  съответствие с правилата на формалната логика.

Между гласните доказателства по делото липсват съществени противоречия относно горния  решаващ извод на първоинстанционния съд.  По делото са разпитани общо петима свидетели – В.М.К., Р.И.Д., С.К.К., М.И.К. и съжителя на  тъжителката – Ж.Т.М.. Свидетелката В.М.К. не може  да уточни дата на случката между подсъдимата и тъжителката,  за която й било разказано от последната. Пред свидетелката Р.И.Д. тъжителката се оплакала за отправените й обиди от майката на съжителя й на 22.09.2011 г., т.е. около седмица преди инкриминираната дата. Свидетелите С.К.К. и М.И.К. са съпрузи и имат лозе до това на подсъдимата и съпруга й.  От показанията им  се  установява, че на 28.09.2011 г. подсъдимата   въобще не се е срещала с тъжителката. Свидетелят Ж.Т.М., макар и първоначално да не уточнява дата на скандала между тъжителката  и  майка си – подсъдимата  К.Й.Т., при проведена между него и последната очна ставка  посочва, че чул как  майка му - след като била ощипана от тъжителката  – нарекла същата “курветина” и  “мелез между руснак и циганка”. Посоченото ощипване е част от разразил се на 20.09.2011 г.  физически сблъсък между двете жени  (станал причина за образуване срещу тъжителката по молба на подсъдимата К.Й.Т. на производство по чл.7 и сл. от Закона за защита от домашно насилие),  травматичните увреждания от който, претърпени  от К.  Й.Т., са  удостоверени чрез Съдебно-медицинско удостоверение на живо лице № 26-ІІ/22.09.2011 г.,  т.е. случката, за  която разказва свидетелят Ж.Т.М. предхожда датата 28.09.2011 г. Най-после в проведеното пред първоинстанционния съд  съдебно заседание на 26.03.2013 г. самата тъжителката потвърждава,  че “големият скандал, за който говорим, е на 20-и.”

Не подлежат на обсъждане посочените в допълнителните съображения  към  въззивната жалба  гласни  доказателства,  събрани в хода на образуваното пред Районен съд – Стара Загора  гр.д. № 5051/2011 г. по Закона за защита от домашно насилие, тъй като е недопустимо съдът да основава изводите си на доказателства, събрани в  друго производство,  пък макар и между същите страни.

Извършеният от въззивната инстанция самостоятелен доказателствен анализ потвърждава правилността на извода, изведен от първоинстанционния съд, че на датата 28.09.2011 г., последният ден от шестмесечния срок по чл.81, ал.3 от НПК, подсъдимата не е отправила към тъжителката обидните думи, посочени в тъжбата. Случилото се на 20.09.2011 г. не е част от предмета на обвинението и е извън шестмесечния преклузивен срок. Що касае твърдението на тъжителката пред въззивния съд, че и понастоящем обидите спрямо нея от подсъдимата продължават, поради това, че съдът няма правомощия да се произнася по непредявени обвинения, истинността на  това твърдяно  от тъжителката обстоятелство е ирелевантна.

 

Поради всичко гореизложено и тъй като не установи  - при извършената цялостна служебна проверка на присъдата и по оплакванията във въззивната жалба -    наличие на  основания за  отмяната й,  Окръжен съд – Стара Загора прие, че  на основание чл.338 от НПК  следва да  потвърди присъдата.

 

Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Присъда № 75/26.04.2013 г., постановена по  НЧХД № 2525/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

 

                                                            1.

 

 

                                                            2.