Р Е Ш Е Н И Е

                                              

Номер №  116                          11.07.2013 г.                         град СТАРА ЗАГОРА

 

              В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на единадесети юли                                                                          Година 2013

в публичното заседание в следния състав:

                                               

 

                                                                Председател:   СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                                      Членове:   ТАТЯНА ГЬОНЕВА               

                                                                                          К. ДОНЧЕВА

 

секретар  Красимира Цонева  

прокурор Алексей Ангелов

като разгледа докладваното от съдията - докладчик  Сп. Драготинова

ВЧНД1188 по описа за 2013 година.

                               

             Производството е с правно основание чл.24б, във връзка с чл. 24а, ал.4 т.1 и ал.5 от ЗБППМН.

 

               Постъпила е въззивна жалба от името на непълнолетната М.Ж.Е. от нейния родител С.П.М. против Решение №235/09.05.2013г. по ЧНД № 405 /2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което по отношение на дъщеря и е наложена възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.13 от ЗБППМН- „ Настаняване във ВУИ – с.Подем”.  Такава жалба е постъпила и от името на самата непълнолетна.

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост на решението като се оспорват приетите за установени в решението на съда и на МКБППМН фактически положения. Същата е подробно мотивирана и конкретна. На първо място се твърди, че опитите за употреба на марихуана и алкохол не могат да се приравнят на редовна употреба на наркотици или алкохол, и това не противоречи на морала и добрите нрави. Освен това се изразява мнение, че въпреки нередовното посещение от страна на дъщеря и на учебните занятия, не се е налагало образуването на възпитателно производство с налагане на най-тежката възпитателна мярка. В тази насока се декларира желание и готовност непълнолетната да приключи учебната година по частен път и да продължи образованието си в частно училище. 

На второ място се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на процедурата по налагане на самото наказание. С оглед оплакванията в  жалбата е изтекъл шестмесечния срок по чл.13б от ЗБППМН от извършване на противообществената проява, както и от влизането в сила на акта за санкционирането и, а и дори не можело да бъде направена преценка за това с оглед липсата на конкретно посочени в решението по възпитателно дело № 1 от 18.03.2013г. деяния. Освен това се прави довод, че в това производство непълнолетната е била лишена от възможността да участва лично и да се запознае с материалите по делото, както и да вземе становище по тях. В решението на МКБППМН липсвало обсъждане на относимите в случая факти и обстоятелства, а именно: налице ли е деяние, съставлява ли то противообществена проява, дъщеря и ли е неин автор, както и анализ на възможните въздействия върху детето в семейна и институциална среда, и мотиви за избор на конкретната възпитателна мярка, т.е. липсвали и мотиви съгласно чл.21, ал.1 от ЗБППМН. Прави се довод, че по този начин правата и интересите на детето са съществено накърнени. От обжалваното решение на съда пък не ставало ясно кое деяние от извършените съставлява противообществена проява, по какви критерии и кога е извършено. В него също липсвали мотиви за налагане на най-тежката възпитателна мярка.

В съдебно заседание защитникът адв. Гарибалди поддържа изложените в жалбата доводи като прави искане за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, и прекратяване на делото на основание чл.21, ал.1, т.4 от  ЗБППМН. Алтернативно моли решението да бъде отменено като бъде наложена друга по-лека възпитателна мярка, тъй като  настаняването във ВУИ би имало обратен ефект за детето и би довело до много по-сериозни проблеми с тежки последици за нея. Освен това намира, че с оглед разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗБППМН настаняването на непълнолетната след навършване на 16 години във ВУИ за превъзпитание и обучение не би могло да продължи без нейно съгласие, което щяло да стане в съвсем кратък срок, а и тя не би изявила писмено желание да остане там  до навършване на 18 години. Последното се потвърждава и от самата непълнолетна в съдебно заседание, в което същата дава подробни обяснения пред съда.

 В съдебно заседание жалбите се поддържат както от непълнолетната, така и от нейните родители.

 

По делото са постъпили писмени възражения от прокурора при Районна прокуратура – гр.Казанлък Иван Червенков, който предлага  жалбата да не бъде уважавана, предвид изложените в него съображения и доводи.

 

Постъпило е и писмено възражение  по  жалбата от Председателя на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Община – гр.Мъглиж – З.П.,  към която са приложени доказателства които същата моли да бъдат приети.

 

Директорът на АСП – Д”СП” – гр.Мъглиж- М.Щ..К.- М., заявява, че поддържа решението на районния съд, което било единствено правилното, тъй като с оглед криворазбраната помощ, която оказват родителите, продължаването на пребиваването на детето до 18 години в такава среда коригиращо въздействие е невъзможно. Още повече, че една такава отсрочка от шест месеца вече е била дадена, но нямало никакво подобрение.

           

Представителят на ОП- Стара Загора дава становище, че от формална гледна точка съответните оторозирани органи са си свършили работата. Счита обаче, че едно настаняване на непълнолетната във ВУИ, където ще бъде откъсната от „неблагоприятната” според социалните работници родителска среда и близките си,  и където ще контактува с други лица с действителни противообществени прояви, не би могло да доведе до обрат във възпитанието и, поради което с това не биха се постигнали целите на закона. Поради което счита, че същата не следва да бъде настанявана в такова заведение, което е доказало своята неефективност. Пледира за отмяна на решението на Районен съд – гр.Казанлък. 

               След като се запозна подробно и задълбочено с материалите по първоинстанционното НЧД 405/ 2013г. по описа на КРС, и като обсъди обстойно доводите на страните и анализира мотивите на първоинстанционното  решение, въззивният съд в настоящия си съдебен състав счита за изяснена следната фактическа и правна обстановка:  

 

                  Непълнолетната М.Ж.Е. е родена на ***г. в гр.Казанлък. Родителите и са  разделени като първоначално докато детето е било малко са живели в дома на родителите на бащата в гр. Мъглиж без да имат сключен граждански брак. По тази причина непълнолетната от малка живее ту при майка си в гр. Казанлък, ту при баща си в гр. Мъглиж, като в единия и в другия случай са подпомагани от техните родители при отглеждането и възпитанието на детето. М.Е. завършва седми клас през 2011г. в гр.Мъглиж. През 2011г. - 2012г. е записана в ПГЛПТ – гр.Казанлък в паралелка по мениджмънт и икономика, поради което се премества да живее при майка си. В новото училище обаче не успяла да се адаптира и да си намери подходяща среда /приятели/ не се разбирала и със съжителстващия на семейни начала с майка и мъж. И затова след първия учебен срок отново се върнала при баща си в Мъглиж, където започва да учи в ОУ „Хр. Ботев” – гр.Мъглиж, и завършва първия учебен срок на осми клас. Вторият срок обаче не завършва, тъй като допуска голям брой неизвинени отсъствия и няма оформени срочни и годишни оценки. В този момент тя не среща необходимата морална и психологическа подкрепа и от двамата си родители.

                Във връзка с оплакване на бащата Ж.Е. от 15.06.2012г /видно от докладна записка от 23.07.2012 г. на РУ”П”-Казанлък/., е установено, че от 09.06.2012г. непълнолетната е напуснала дома си и в неизвестност, била е обявена за общодържавно издирване и върната на баща си на 28.06.2012г. Видно от самата докладна записка, в същата е записано, че при проведената беседа от самата нея се установило, че „същата се е срещала с пълнолетни лица от мъжки пол с цел извършване на аморални действия”. Приложено е сведение от непълнолетната, в което тя не потвърждава информацията за установени аморални действия с пълнолетни мъже. В това сведение същата заявява, че през цялото време е била с приятелка на име Кремена и двете заедно са отишли при родителите и във Велико Търново, където стояли около 4-5 дни. После ходили двете гр. Казанлък и на язовир „Копринка”, а после отново се върнали във В. Търново- при родителите и. На 27.06. сама се прибрала в гр. Мъглиж. Не се подчинила на желанието на баща си да се прибере, въпреки, че му била казала къде се намира. В дадените пред съда обяснения заявява, че през цялото време баща и е знаел къде се намира и не е бил в неизвестност за пребиваването и при приятелка/ последното обстоятелство се потвърждава от приложената по делото молба от баща и от 15.06.2012 г./, както и че родителите и са разделени, което тя самата използва като основание за налагане на личните си приоритети. По възпитателната преписка са представени доказателства във връзка с безспорните факти на констатираните във връзка с проведените общодържавни издирвания отсъствия на непълнолетната от дома и. Вменените и противообществени прояви от оторозирания за това орган – МКБППМН са бягство от дома и скитничество. В дадените от непълнолетната обяснения пред съда същата обяснява поведението си с това, че не се е разбирала с баща си, който не и давал да излиза вечер. Във връзка с това и поведение е бил уведомен и отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане” – гр.Мъглиж, където от този момент същата се води на отчет.

                    Видно от приложените по преписката писмо от АСП- Д „СП”- гр. Мъглиж, социални доклади на МКБППМН- гр. Мъглиж, сведение- характеристика от детска педагогическа стая/ ДПС/ гр. Казанлък, протокол № 27/ 08.08.2012 г. и решение по възпитателно дело № 27/ 12 г. по приписка № 9058/ 12 г. е предложено на РС да наложи на непълнолетната възпитателна мярка „Настаняване във ВУИ”. В това решение са обсъждани и са взети предвид извършени преди това според комисията противообществени прояви, състоящи се в следното: На неустановена дата в  предшестващ период през м.02.2012г. пак от оплакване от бащата до РПУ – гр.Казанлък било установено, че непълнолетната е избягала от дома си и е в неизвестност. Относно това обстоятелство в съдебно заседание пред настоящия състав непълнолетната заявява, че е отсъствала от дома си само няколко часа и се е върнала у дома си за през нощта. Няма приложени обяснения по преписката за това от нейна страна. С Решение № 10 от 20.04.2012г. на МКБППМН е била наложена възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.1 и т.3 от ЗБППНН:”Предупреждение” и „Задължаване да участва в консултации, обучение и програми за преодоляване на отклоненията в поведението”. Мотивите в решението са неосъзнаване характера и значението на постъпките си, както и занижен родителски контрол /видно от самото решение/. Като личностна характеристика е отбелязано, че в 5 клас и 6 клас  е посещавала училищен психолог.   А като ресурс за позитивна промяна, в този доклад е отчетено, че е възможна промяна, чрез задълбочена и последователна работа от специалисти. От сведение и характеристика от Детска педагогическа стая в гр.Казанлък се установява, че с непълнолетната и родителите и са провеждани срещи, които са били затруднени от честата смяна на местоживеене, поради обстоятелството, че родителите са разведени. Предложението на комисията не е било уважено от съда, който с решение № 338/ 24.08.2012 г. по ЧНД № 921/ 12 г. по описа на КРС е отхвърлил същото и е наложил по- лека мярка ”Предупреждение за настаняване във ВУИ”с изпитателен срок от 6 месеца.

                   С непълнолетната е започнало корекционно- възпитателна работа като видно от  приложения доклад от МКБППМН – гр.Мъглиж, същата е посещавала обществен възпитател в периода от 06.02.2012г., когато е преустановила своите посещения и с нея не могло да бъде установен контакт. По време на тези срещи поради проблеми със съучениците и е било уговорено преместването и в ОУ ”Чудомир” – гр.Казанлък.

                        През 2013г. след натрупани нови неизвинени отсъствия в изпитателния шестмесечен срок на предходното решение/ 86 бр. неизвинени отсъствия и 54 бр. извинени за периода  12.11.2012г. – 18.02.2013г. в ОУ ”Чудомир” – гр.Казанлък/, което е установени по данни от класния ръководител при ОУ ”Чудомир” – гр.Казанлък, МКБППМН отново е била сезирана със сигнал.

                    Във връзка с това е било образувано второто възпитателно дело № 27 по преписка № 9058 /2012г. по описа на РУ „Полиция” – гр.Казанлък/предмет на настоящата проверка/. С решение от 18.03.2013 г. по възпитат. дело №1/ 13 г./на основание сигнал №1/ 2013 г. по описа на МКБППМН- Мъглиж/ - писмо от№109/ 19.02.2013 г. от Директора на ОУ”Чудомир”-Казанлък, е предложила на Районен съд – гр.Казанлък да вземе най-тежката по тежест възпитателна мярка – „Настаняване във ВУИ” – по чл.13, ал.1, т.13 от ЗБППНН. Мотивите на комисията са, че непълнолетната е „допуснала нови неизвинени отсъствия, не посещава редовно консултациите с психолог-обществен възпитател, не се явява в ДПС и злоупотребява с алкохол и марихуана”. Бил е изготвен и социален доклад, в който е записано, че „съществува риск от трайна преориентация на ценностите”, че „детето има асоциално поведение” и „е възможно да се развият трайни девиантни нарушения”. С обжалваното решение КРС при съвсем формално изслушване на детето и без да вникне в причините за демонстрираното от нея поведение, както и да допие по- пълна представа за личността и характеровите му особености/, за което са липсвали достатъчно пълни данни по делото/, е уважил предложението. Без да извърши съвкупна преценка на доказателствата се е предоверил на решението на комисията и на социалния доклад, в резултат на което е постановил едно необосновано и незаконосъобразно решение, а изложените мотиви са крайно недостатъчни и не съдържат анализ на всички събрани по делото доказателства/ което всъщност се приравнява на липса на мотиви/.

                  Въззивният съд в настоящия си състав намира, че от гореизложената фактическа обстановка не се установява, че непълнолетната е извършила три бягства от дома си, като приема че от доказателствата по делото е видно, че е налице само едно такова отклонение, осъществено в периода м.06.2012г., когато непълнолетната е била в гр.Велико Търново със своя приятелка. За последното обаче същата е уведомила баща си, въпреки, че не е пожелала да се завърни у дома си, каквото било желанието му. По отношение на „употребата на наркотици” съдът намира, че по делото не са налице никакви доказателства, освен самопризнанието на непълнолетната, която е заявила, че два пъти е „опитвала” марихуана. За  вменената и „злоупотреба с алкохол и наркотици” изобщо не са налице никакви доказателства. Съдът намира, че в това отношение доводите на защитника, че не се касае до редовна употреба на наркотици и алкохол са основателни. Що се касае до твърдяната за установена според социалните работници, сексуална връзка с пълнолетен, 10 години по-възрастен от нея мъж, същата е изцяло недоказана. От обясненията на непълнолетната в съдебно заседание пред настоящия съдебен състав се установява, че същата никога не е установявала такава връзка, а докато е била при майка си е имала приятел /„гадже”/ в известен период, за което е споделила с нея, но към момента тази връзка вече е прекъсната, с оглед изразеното несъгласие от майката. Всъщност за такава връзка изобщо не става въпрос в предложението на комисията/справка – самото решение/.

                    По отношение на допуснатите голям брой неизвинени отсъствия от училище съдът намира,   че единствено в тази насока са налице достатъчно доказателства в пълно съответствие с твърдените в решението  на МКБППМН обстоятелства. Действително това е станало в изпитателния срок след налагането от съда на възпитателната мярка „Предупреждение за настаняване във ВУИ” с изпитателен срок от шест месеца. Видно от преписката обаче през този период непълнолетната не е допуснала никакви бягства от дома си, т.е. взела си е поука, във връзка с образуваното предшестващо възпитателно дело, освен това е посещавала психолог – обществен възпитател, на които срещи е изявила желание да бъде преместена в друго училище в ОУ ”Ч.”– гр.Казанлък, с оглед неблагоприятната среда там и продължаване на образованието.

                  В тази насока съдът напълно споделя довода, че съгласно ЗБППНН непосещението на учебни занятия не е противообществена проява. Като се има предвид действително неблагоприятната учебна среда, която битува в обществото, за деца, които са на отчет към ДПС, семейната среда, която не оказва достатъчен контрол, личността и характеровите особености на непълнолетната, която преди това също е била местена в различни учебни заведения, допуснатите от непълнолетната неизвинени отсъствия действително следва да се третират като дисциплинарни нарушения, а не като противоправни и противообществени прояви. В тази насока не може да се приеме, че обществото в лицето на социалните работници и МКБППМН са извършили достатъчно работа с оглед изпълнение на своите задължения при оказване на необходимата корекционно- възпитателна дейност. Липсват доказателства, че с непълнолетната е работено достатъчно ефективно, както и затова какво е било становището и във връзка с извършената с нея възпитателна работа. Налице е приложено само едно становище от нейна страна. Причината, изложена от социалните работници и МКБППМН, е честата смяна на местожителството на непълнолетната.

                 От друга страна са налице допуснати многобройни процесуални нарушения от самата комисия, при вземане на решенията и във връзка с образуваните преписки по двете възпитателни дела, водени срещу непълнолетната.  На първо място действително и в двете решения липсват посочени по дати, място както и доказателства противообществените прояви, които е извършена непълнолетната; не са приложени писмените и обяснения във връзка с второто производство; липсват мотиви за вземане на съответния вид възпитателна мярка, като основен недостатък в тези решения е вменяването на факти и обстоятелства, които на първи място са недоказани, неуточнени по време и на второ място не представляват противообществени прояви. Като основен мотив за вземане на най-тежката възпитателна мярка за настаняване във ВУИ в последното решение на комисията е дивиантното поведение на непълнолетната и липсата на ефективен родителски контрол, изводимо най-вече от непосещаването на редовните учебни занятия, във връзка с което непълнолетната не е успяла да завърши втория учебен срок на осми клас; непосещението на срещите със обществения възпитател и неявяването и в ДПС. В тази насока съдът прецени, че действително, с оглед неконкретизиране на датата на тези прояви, третирани от МКБППМН по ЗБППНН като противообществени, не може да бъде определено дали е изминал шест месечния срок по чл.13б от ЗБППНН, в който срок образуваното възпитателно дело следва да се прекрати. Нещо повече, тъй като вменените и противообществени прояви – бягства от дома, скитничество, употреба на наркотици, и осъществяване на сексуална връзка с пълнолетен, 10 години по-възрастен от нея мъж, са били предмет на първото възпитателно дело, съдът намира, че в следващото второ по ред възпитателно производство те не са предмет на разглеждане и оценка. Досежно второто възпитателно производство е безспорно установено, че негов предмет са само допуснатите голям брой неизвинени отсъствия, за което съдът изложи мотиви по-горе. Поради което въззивният съд намира, че неправилно КРС в мотивите си отново е излагал мотиви във връзка с предшестващите прояви на непълнолетната. На второ място съдът намира, че изводите на този съд, затова че поради нежеланието и да учи и неоказването на нужния контрол отново са налице противообществени прояви по смисъла на чл.49а, т.1 от ДР на ЗБППНН, е необосновано. Съдът намира, че въпреки тези неизвинени отсъствия, не са изчерпани всички възможности за въздействия върху непълнолетната и не е било необходимо вземането спрямо нея на най-тежката възпитателна мярка – „Настаняване във ВУИ”.

                С оглед нарушената процедура по налагането възпитателната мярка „Настаняване във ВУИ” - непризоваването на пълнолетната и неизслушването и при вземане на решението на МКБППМН е толкова съществено процесуално нарушение, че само на това основание решението  и е следвало да бъде отменено и производството прекратено. В продължение на шест месеца от налагането на предходната възпитателна мярка непълнолетната е нямала други прояви от типа на горепосочените, а нередовното посещение на учебни занятие  не е основание за налагане на най-тежката възпитателна мярка. Към момента непълнолетната, както и нейните родители, са взели необходимите мерки за приключване на учебната година /втори срок на осми клас по частен път/. Непълнолетната заявява, че желае да завърши образованието си, взела си е поука със случилото се с нея, взела е изпитите за първия учебен срок, а следващата учебна година ще   запише  редовно обучение в Селскостопанския техникум в гр.Мъглиж. И двамата и родители са категорични, че в момента детето е при майка си, за да вземе изпитите  в гр.Казанлък и да завърши осми клас.

                Не на последно място, самата непълнолетна, която след около седмица навършва 16 години заявява, че не желае да бъде настанявана във ВУИ, а съгласно чл.30, ал.3 от ЗБППНН същата не може да остане в дома дори да бъде настанена, без нейно писмено съгласие, което тя не желае да даде. Съдът също намира, че настаняването и във възпитателно училище - интернат не би могло да постигне положителна проява във възпитателно отношение, още по-малко да доведе до отпадане от риска за здравето и бъдещето на детето, тъй като при съществуващата система на обучение и средата в тези училище /където са настаняват и извършили престъпления непълнолетни/, това би изиграло обратна роля и не би отговаряло на критериите на закона/ чл. 21, ал.1 от ЗБППМН/.  Освен всичко друго съществува и забраната на чл. 30, ал.3 от ЗБППМН, че във ВУИ  се настаняват без тяхно писмено съгласие само малолетни и непълнолетни за обучение и възпитание до навършване на 16- годишната им възраст, а непълнолетната М.Ж.Е. навършва тази възраст на 19.07.2013 година, поради което настаняването и там би било безпредметно.

                   Предвид гореизложеното съдът намира, че постановеното решение на Казанлъшкия районен съд, с което е уважено предложението на МКБППМН, непълнолетната да бъде настанена във ВУИ – с.П., следва да бъде отменено. Тъй като не са изчерпани всички възможности за въздействие върху непълнолетната, а и извършеното деяние не представлява противообществена проява, а и предвид допуснатите груби нарушения на процедурата за вземане на решението от МКБППМН, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.21, ал.4 от ЗБППНН, с оглед на което възпитателното дело следва да бъде прекратено. Предвид което и на основание чл.24б, ал.5, т.3 във вр. с чл.21, ал.1, т.4 от ЗБППНН, съдът

 

Р   Е  Ш  И  :

 

                   ОТМЕНЯ решение № 235 от 09.05.2013г. по ЧНД № 405 /2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

                   ПРЕКРАТЯВА производството по възпитателно дело № 1 / 2013г. по описа на МКБППМН – гр.Мъглиж.

 

                   РЕШЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. 

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.    

 

 

                                                                                                                                                                      2.