ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                         18.07.2013 година                 град Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД     ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 18 юли                                                  две хиляди и тринадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА                                                       

                                                 ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА ГЬОНЕВА

     

                                                                 КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 Секретар:

 Прокурор:

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

ВЧН дело 1200 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.6 и ал.7 от НПК.

 

Образувано е по частна жалба на М.А. против Определение № 275 от 06.06.2013 г., постановено по ЧНД-д № 723/2013 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е потвърдено Постановление от 15.05.2013 г. на Районна прокуратура – Казанлък за прекратяване на наказателното производство по ДП № зм 1503/2012 г. по описа на РПУ – Казанлък, водено срещу А.Ц.М. за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

 

 В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение и на постановлението на РП – Казанлък, с искане определението да бъде отменено и делото върнато на РП – Казанлък със задължителни указания относно прилагането на закона.

 

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата и в допълнението към нея, както и с доказателствата по делото, намира за установено следното:

 

Жалбата е депозирана в съда в законоустановения седемдневен срок и от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

         С постановление от 18.09.2012 г. на РП - Казанлък е образувано Досъдебно производство № ЗМ 1503/2012 г. по описа на РПУ – Казанлък срещу А.Ц.М. за това, че в периода 2009 г. – 2011 г. в гр. Казанлък, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у М.М.А. и с това й причинила имотна вреда в размер на 1800 лева -  престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

С постановление от 15.05.2013 г. на РП - Казанлък е прекратено наказателното производство, водено срещу обвиняемата Славова на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради това, че деянието не съставлява престъпление. В мотивите си прокурорът, след като обстойно е обсъдил и анализирал събраните в хода на досъдебното производство доказателства и обосновано е изложил установената фактическа обстановка, е приел за безспорно установено, че се касае за неизпълнение на договорни задължения от страна на обвиняемата по Договор за правна защита и съдействие от 12.10.2009 г., сключен между нея като действащ адвокат и жалбоподателката М.А. за изготвяне на искова молба и процесуално представителство, а не за наказателно правна измама.

По делото безспорно е установено, че между жалбоподателката А. и обвиняемата С. са възникнали облигационни отношения по силата на посочения договор, въз на който между страните по него било постигнато съгласие за предоставянето на адвокатски услуги, за което е било подписано и пълномощно от А., изразяващи се в изготвянето на искова молба и процесуално представителство по образуваното въз основа на нея в РС – Казанлък гражданско дело от страна на обвиняемата С., срещу поето насрещно задължение от страна на А. да заплати съответното възнаграждение. При подписване на договора и пълномощното пострадалата заплатила на обвиняемата сумата от 500 лева, като в договора била отразена сумата от 400 лева, а впоследствие, близо два месеца по-късно, и сумата от още 300 лева. Изготвена била искова молба от името на пострадалата М.А. за отмяна на направеното от нея дарение на недвижим имот, находящ се в с. Е. на внучката й З.Й.В., като след депозирането й в съда било образувано гр.д. № 2836/2009 г. по описа на Районен съд – Казанлък. Исковата молба не отговаряла на изискванията на ГПК поради което многократно била оставяна без движение поради различни нередовности. Част от нередовностите били отстранени, а други – не, поради което на 16.03.2010 г. съдът прекратил производството по делото. На 26.04.2010 г. пострадалата А. лично получила съобщението за прекратяване на производството по делото.

На 25.03.2011 г. А. получила от обвиняемата С. чрез свой познат – свидетеля Н.Б., нотариален акт за констатиране правото на собственост на недвижимия имот, за който се водело гражданското дело под № 45, т. І, рег. № 1062, дело № 633/2011 г. на Нотариус Р.Б., който не съдържал необходимите реквизити – дата на съставяне, данни за вписване на акта в Службата по вписванията, подпис и печат на нотариуса, като вместо това на нотариалния акт бил поставен печат с името на адв. А.С. с отбелязване “Не се чете”.

На 13.05.2011 г. обвиняемата А.С. отново депозирала в РС – Казанлък искова молба от пострадалата М.А. за отмяна на направеното дарение и било образувано гр. дело № 1085/2011 г. по описа на съда. Исковата молба отново била оставена без движение поради допуснати нередовности  - необходимост от актуални скица и удостоверение за данъчна оценка и посочване на цената на иска, като на 01.06.2011 г. обвиняемата С., в изпълнение указанията на съда, внесла сумата от 10 лева – държавна такса за издаване на удостоверения за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка на процесния имот и актуална скица. На същата дата А. подала молба в РС – Казанлък, в която заявила, че оттегля пълномощията си от адв. С. във връзка с воденото гражданско дело и че е упълномощила друг адвокат – адв. Н.И. от САК, който да я представлява.

Разпитана като свидетел М.А. заявява, че имотната вреда, която е претърпяла в резултат от деянието на обвиняемата С. е в размер на 1800 лева, от които 800 лева са във връзка с водените граждански дела, по които обвиняемата С. е била нейн процесуален представител, а останалите 1000 лева били заем за лични нужди на последната. Същата твърди още, че нотариалният акт, предаден й от обвиняемата Славова чрез свидетеля Б., бил в уверение на това, че делото било “спечелено”.

 

От събраните в хода на разследването писмени доказателства – заверени копия на материалите по граждански дела № 2836/2009 г. и № 1085/2011 г. по описа на РС – Казанлък се установява, че обвиняемата  С. като адвокат е предприела изпълнение на договорните си задължения по сключения с пострадалата А. договор за правна защита и съдействие, но с оглед постановеното прекратяване на производството по гражданско дело гр.д. № 2836/2009 г. на РС - Казанлък с нейно участие /същото било второ по ред, с оглед на постановеното прекратяване поради нередовности на производството по  подадената лично от жалбоподателката искова молба по гр. дело № 1334/2009г. на РС – Казанлък/ и последвалото оставяне без движение на исковата молба по гр.д. № 1085/2011 г. е изпълнила лошо задълженията си по този договор. Именно поради тази причина и допуснатите нарушения на чл.132, т.2, т.9 и т.10 от Закона за адвокатурата с Решение от 16.03.2011 г. на състав на Висшия дисциплинарен съд на адвокатурата в България обвиняемата А.М. е лишена от правото да упражнява адвокатска професия за срок от 12 месеца.

При така установената в хода на разследването фактическа обстановка правилни и обосновани са изводите на наблюдаващия прокурор, възприети и от първоинстанционния съд, че неизпълнението – в случая лошото изпълнение на договорните задължения от страна на обвиняемата С. в качеството й на адвокат не покрива състава на престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за което й е повдигнато обвинение. Както правилно е прието и в двата акта, за да е налице състав на престъпление по чл.209 от НК когато измамата се основава на договорни отношения, следва дееца да използва договорните отношения с измамлива цел - изначално да е имал намерение да не изпълни задълженията си /към момента на възникване на договорните отношения/ с цел да набави за себе си или другиго имотна облага. В хода на разследването не е установено обвиняемата да не е имала намерение да изпълни задълженията си като адвокат по сключения договор и то с користна цел. Напротив, установено е, че след сключване на договора за правна помощ и съдействие обвиняемата Славова е предприела действия по изпълнение на задълженията си по същия, но поради лошото им изпълнение - нередовности на изготвената исковата молба и неотстраняването им в срок се е стигнало до прекратяване на гр. дело № 2836/2009 г. и последващо оставяне без движение на исковата молба по образуваното от нея гр. дело № 1085/2011 г. по описа на съда. Правилно е прието, че липсва елемент от обективна страна, поради което с деянието си обвиняемата С. не е осъществила състава на престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

Що се отнася за сумата от 1000 лева, за която самата жалбоподателка твърди, че е дала в заем на обвиняемата, която не е върната до момента – касае се за неуредени граждански правоотношения по силата на сключения неформален договор за заем.

 Разследващите органи са изследвали поведението на обвиняемата във връзка със съставянето и използването на нотариален акт № 45, т. І, рег. № 1062, дело № 633/2011 г., като правилно и законосъобразно прокурорът в мотивите на постановлението за прекратяване е приел, че от обвиняемата С. не е осъществен състав на документно престъпление, тъй като същият не съдържа необходимите реквизити за да се приеме, че е налице официален документ и че същият е неистински. В изследвания нотариален акт липсват дата, подпис и печат на нотариуса вписан като негово съставител за да се приеме, че същият има характер на официален документ. От друга страна липсата в нотариалния акт на подпис на лицето, чието писмено изявление съдържа, пречи да се квалифицира като неистински. За да е неистински документа по смисъла на чл.93, т.6 от НК, следва да му е предаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило, като за целта документът трябва да е подписан. На изследвания документ не е предаден вид, че представлява изявление на нотариуса, чието име е вписано, тъй като не е положен подпис за нотариуса и печат, а обвиняемата С. е поставила печат, носещ нейното име и обозначение за подписа “Не се чете”.

 

Въззивният съд намира оплакванията в жалбата за непълнота на разследването за неоснователни, тъй като в хода на досъдебното производство са събрани всички доказателства, имащи отношение по случая. Доказателствените искания, формулирани във въззивната жалба, които се иска да бъдат събрани при евентуално допълнително разследване, вече са събрани по делото -  приобщени са като писмени доказателства по делото заверени преписи от материалите и по трите граждански дела на РС – Казанлък и са разпитани като свидетели при условията и по реда на НПК М.Д.С. и С.С.С. Оплакването в жалбата за необоснованост на изводите както на първоинстанционния съд, така и на прокурора, за несъставомерност на деянието на обвиняемата като престъпление по чл.209 или по чл.308 от НК е неоснователно. Същите почиват на правилна оценка на събраните по делото доказателства и съответстват на установеното от фактическа  страна.

 

         С оглед на гореизложените съображения съдът счита, че определението на Районен съд – Казанлък, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура – Казанлък за прекратяване на наказателното производство е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

         Водим от тези мотиви и на основание чл.243, ал.7 от НПК, Старозагорския окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 275 от 06.06.2013 г., постановено по ЧНД-д № 723/2013 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е потвърдено Постановление от 15.05.2013 г. на Районна прокуратура – Казанлък за прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ-1503/2012 г. по описа на РПУ – Казанлък, водено срещу А.Ц.М. за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

 

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на жалба и/или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                   

                             2.