МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 45 от 06.08.2013 г.

по НОХД № 255 по описа за 2013 г. на Окръжен съд –

Стара Загора

 

 

Обвинението против подсъдимия С.И.П., с ЕГН ********** е в това, че на 27.11.2012 г. в с. Х., общ. С. е направил опит умишлено да умъртви Д.К.Д., ЕГН **********, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл.115, вр. с чл.18, ал.1 от НК.

 

В настоящото наказателно производство на основание чл.84 и сл. НПК, съдът конституира пострадалия от престъплението – Д.К.Д., действащ лично и чрез повереника си – адвокат  Златко Костов, в качеството на граждански ищец по делото и прие за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск против подсъдимия С.И.П. за сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от престъпното деяние, ведно със законната лихва върху тези сума, считано от датата на деянието – 27.11.2012 г. до окончателното й изплащане.

 

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и описаната в обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага на съда с оглед направеното от подсъдимия самопризнание, като приложи императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК и след като определи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” в минималния размер на предвиденото в закона при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,  да го намали с една трета. Счита, че следва да изтърпи наказанието ефективно в затвор при първоначален “строг” режим, като се приспадне времето, през което е бил с МН “Задържане под стража”. Относно гражданския иск прокурорът взема становище, че същият е основателен и доказан и пледира за уважаването му в пълен размер. Взема становище и относно веществените доказателства по делото, като за ножа – средство на престъплението счита, че следва да бъде отнет в полза на държавата и унищожен, а трите броя тетрадки да се върнат на подсъдимия.   

 

Повереника на гражданския ищец Д. – адв. З.К. от АК – Стара Загора поддържа молбата, с която е предявен гражданския иск и моли същият да бъде уважен в пълен размер ведно със законната лихва от датата на деянието. Пледира на доверителя му да бъдат присъдени и разноските по делото.

 

Гражданският ищец Д.К.Д. поддържа пледоарията на повереника си и моли съдът да уважи изцяло гражданския иск за претърпените от него болки и страдания.

 

Защитникът на подсъдимия С.П. – адв.  С.П. ***, в хода на съдебните прения не оспорва фактическата обстановка, но оспорва правната квалификация на деянието, като заявява, че подзащитният му не е имал умисъл да умъртви пострадалия, а само да му нанесе телесно увреждане. Моли съдът да признае подзащитния му П. за невинен и да го оправдае по повдигнатото обвинение. В тази връзка пледира за отхвърляне на предявения граждански иск като неоснователен.

 

В личната си защита подсъдимият С.И.П., заявява че се признава за виновен, като от съда иска една минимална присъда. Относно гражданския иск – предоставя на съда да прецени да го уважи или не, и в какъв размер.

В последната си дума заявява, че е виновен и съжалява за извършеното.

 

Подсъдимият П. в проведеното открито съдебно заседание направи искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, като направи изявление, с което призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

 

Съдът разгледа и реши делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият С.И.П. е роден на *** г. в гр. С., с постоянен адрес *** и настоящ адрес в ***. Същият е български гражданин, от ромски етнос, с начално образование, разведен, безработен, осъждан, с ЕГН  **********.

Подсъдимият П. е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер, предимно против личността, както следва:

С Присъда № 703 по НОХД № 791/1970 г. на СтЗ Народен съд за престъпление по чл.152, ал.2, т.1 и ал.3, вр. чл.63, ал.1, т.2 и чл.54 от НК е осъден на една година и шест месеца “лишаване от свобода” при “общ” режим.

С Присъда № 460/25.10.1971 г. по НОХД № 504/1971 г., в сила от 25.11.1971 г., на Районен съд – Стара Загора за престъпление по чл.129 от НК, вр. чл.54 от НК е осъден на три години “лишаване от свобода” при “строг” режим.

С Присъда № 788/05.07.1979 г. по НОХД № 629/1979 г., в сила от 19.07.1979 г., на Районен съд – Стара Загора за престъпление по чл.129 от НК, вр. чл.54 от НК е осъден на четири години “лишаване от свобода” при “строг” режим.

По горните три осъждания подсъдимият П. е реабилитиран по чл.88а от НК.

С Присъда № 4/20.01.1993 г. по НОХД № 341/1992 г., в сила от 24.03.1993 г., на Районен съд – Стара Загора за престъпление по чл.339, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на една година и шест месеца “лишаване от свобода” при “строг” режим.

С Присъда № 88/30.05.1989 г. по НОХД № 155/1989 г., в сила от 28.06.1989 г., на Окръжен съд – Стара Загора за престъпления по чл.325, ал.4, вр. ал.2 и ал.1 от НК и по чл.129 от НК, на основание чл.23, ал.1 от НК е осъден на едно общо най-тежко наказание три години “лишаване от свобода” при “строг” режим.

С Определение от 03.07.2000 г. по ЧНД № 853/1999 г. на ОС – Стара Загора е допусната съдебна реабилитация по посочените две осъждания.

Последното осъждане на подсъдимия П. е с определение за одобряване на споразумение от 18.11.2004 г. по НОХД № 691/2004 г. на ОС – Стара Загора, в сила от 18.11.2004 г. за престъпление по чл.130, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б. “а” и “б” от НК, като при условията на  чл.55, ал.1, т.2, б. “б” от НК му е наложено наказание “глоба” в размер на 100 лв.

 

Подсъдимият С.И.П. от около 30 години живее в с. Х., община С.. В същото село живее и свидетелят Д.К.Д.. Подсъдимият П. и свидетеля Д.Д. се познават от години. Двамата са в конфликтни отношения от дълго време, тъй като П. изпитвал ревност към бившата си съпруга свидетелката З.Й. и я обвинявал, че му изневерява с Д.. Подсъдимият и понастоящем живее в една къща с бившата си съпруга, сина си П.И. и снаха си, като обитава стая на първия етаж, а останалите живеят на втория етаж.

На 27.11.2012 г., около 17.30 часа в с.Х. подсъдимият П. случайно срещнал свидетеля Д., който се връщал от работа заедно с колегите си – свидетелите М.С.С., А.Й.Г. и Ч.Д.Ч.. П. бил употребил алкохол и носел в себе си нож кухненски нож с дървена дръжка, с острие около 20 см.. Като видял Д. подсъдимият поради съществуващата помежду им вражда и изпитваната ревност започнал да кълне него и близките му, като същевременно отправял и обидни реплики. В един момент извадил ножа си, който бил препасан на кръста му и се нахвърлил върху Д.. Многократно замахвал към тялото му, за да го намушка. Нападението изненадало Д., който за да се предпази размахал пред себе си носената от него чанта и отстъпвал назад. Отстъпвайки Д. се спънал и паднал по гръб, а П. се хвърлил върху него и няколко пъти се опитвал да го намушка с ножа си. Ударите са били насочени към тялото на Д., в областта на гърдите и корема и докато ги нанасял подсъдимият казал, че „ще пада кръв”. Д. ритал силно с крака и блъскал с ръце към нападателя, за да го отблъсне. Въпреки така предприетите от пострадалия отбранителни действия подсъдимият П. успял да го нарани няколко пъти с ножа, като му причинил порезни рани в областта на десния лакът и долната трета на дясната предмишница и порезна рана по бедрото на левия крак. Намиращите се в близост свидетели М.С., А.Г. и Ч.Ч., виждайки случващото се и ожесточението, с което подсъдимият замахвал към тялото на Д., въпреки оказваната от него съпротива, за да му помогнат да се предотврати фатален изход от ситуацията започнали да хвърлят предмети - дървени трупчета и камъни по  П.. След като бил ударен в главата подсъдимият предприел бягство към дома си. Д. станал и тръгнал след него. Последвали го свидетелите М.С. и А.Г.. Подсъдимият П. бил настигнат пред двора на къщата си от пострадалия Д. и свидетелите С. и Г.. Д. взел едно дърво и с него започнал да нанася удари по падналия на земята П.. Удрял го многократно, докато се намесили двамата свидетели, които ги разтървали. Подсъдимият П. влязъл в двора на къщата си. В близост до тоалетната хвърлил ножа, който впоследствие бил намерен от сина му П.С.И., предаден от същия с протокол за доброволно предаване на органите на полицията /л.89 от ДП/ и приложен като веществено доказателство по делото.

Вследствие на побоя нанесен му от свидетеля Д. подсъдимият П. е получил средна телесна повреда. Материалите за това престъпление са отделени от ДП №  1708/2012 г. по описа на Първо РУ ”Полиция” - Стара Загора и на основание чл.35 и чл.36 от НПК са изпратени с постановление от 11.12.2012 г. на ОП – Стара Загора по компетентност на Районна прокуратура – Стара Загора .

От заключението на съдебно медицинска експертиза № 502/02.12.2012 г., изготвена в хода на ДП от експерт от отделение „Съдебна медицина” при МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД - Стара Загора е видно, че при прегледа на пострадалия Д.К.Д. са установени порезни рани в областта на десния лакът и долната трета на дясната предмишница по предно страничните повърхности – умерено кървящи и повърхностна и порезна рана по лявото бедро.

Тези травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като същите са причинени от действието на предмет с режещ ръб и могат да са получени при нанасяне на удари и тангенциалното действие на острие на нож. Експертното заключение е категорично, че тези телесни увреждания напълно отговарят да са получени по време, начин и със средството, описани в свидетелските показания. Областите на нараняванията отговарят да са получени вследствие на защитна реакция срещу нанасяне на удари с нож. Вещото лице е дало заключение, че причинените наранявания не са в жизненоважни органи, но не е било изключено да попаднат в областта на гръдната и коремна кухина, където се намират жизненоважни органи, където именно са били насочени, но благодарение на защитните движения и реакции на пострадалия, не са довели до тежки последици. Силата на ударите не е възможно да бъде определена.

Видно от заключението на изготвената съдебна психолого-психиатрична експертиза към момента на деянието подсъдимият С.И.П. страда от разстройство вследствие употребата на алкохол, синдром на зависимост и смесено личностово разстройство с диссоциални и параноидни черти. Тези нарушения не са пречка да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, както към момента на освидетелстване, така и към момента на извършване на престъплението. Личностовото разстройство не е психично заболяване в тесния смисъл на думата. Подсъдимият не е страдал от психично заболяване към момента на извършване на деянието и към момента на освидетелстване. Освидетелстваният С.И.П. е годен на участва в наказателния процес и да изтърпява наказание.

 

Съдът намира, че гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от подсъдимият С.П. самопризнания на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, подкрепящи самопризнанията и приобщени към доказателствата по делото, по реда на чл.283 от НПК, а именно: свидетелските показанията на разпитаните пред съдия от ОС – Стара Загора свидетели – А.Й.Г., Ч.Д.Ч., М.С.С. – очевидци на деянието, Д.К.Д. - пострадал, С.А. И., Н.Н.Н. и З.И.Й. /л. 39-57 от ДП/, от проведените очни ставки  между свидетеля А.Г. и обвиняемия С.П. /протокол за очна ставка от 19.03.2013 г., л.59 от ДП/ и между пострадалия свидетел Д. и обвиняемия П.  /протокол за очна ставка от 19.03.2013 г., л.60-61 от ДП/, от Протокол за претърсване и изземване от 28.11.2012 г., одобрен по реда на чл.161, ал.2 от НПК /л.64-65 от ДП/, от Протокол за доброволно предаване на вещи от 27.11.2012 г. /л.89 от ДП/,  от заключенията на Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 502/2012 г. /л.67-70 от ДП/, на Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 503/2012 г. /л. 73-75 от ДП/ и на Комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза /л.78-84 от ДП/, декларация за семейно и имотно състояние на подсъдимия, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съкратеното съдебно следствие – справка за съдимост и бюлетини и справки за изтърпени наказания “лишаване от свобода” и вещественото доказателство – нож с дървена дръжка, с дължина на острието около 20 см, предявен на страните по реда на чл.284 от НПК.

 

От подсъдимият П. и защитника му се оспорва съдържанието на умисъла и оттам правната квалификация на деянието, като се твърди, че умисълът на подсъдимия не е бил да умъртви пострадалия Д., а да му причини телесни увреждания.

Съгласно т.3 от Постановление № 2/16.12.1957 г. на Пленума на ВС /по някои въпроси на умишлените убийства/ за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от които се посяга на жертвата с оръжие и други обстоятелства.

В настоящия случай, безспорно установено по делото е, че подсъдимият е използвал срещу пострадалия Д. нож, който с оглед дължината на острието - около 20 см., е средство годно да причини смъртта му. Подсъдимият е нанесъл няколко последователни удара към гръдната и коремна кухини на пострадалия Д., където се намират жизненоважни органи. Близкото разстояние, от което са нанасяни ударите  /пострадалия паднал на земята, а подсъдимия се е надвесил над него/ е правило възможно проникването на острието на ножа в тези части от тялото на пострадалия, към които са били насочени ударите. Въпреки предприетите от пострадалия отбранителни действия подсъдимият не е спрял да замахва с ножа към тялото на Д., към гръдната и коремна кухини. Нападението е преустановено едва след намесата и на свидетелите Г., С. и Ч. и последвалия удар с дървено трупче по главата на П..

При преценка съдържанието на умисъла съдът взе предвид и изявленията на дееца, направени преди нараняването, а именно казал е, че “ще пада кръв”, както и отдавна влошените отношения между подсъдимия и пострадалия, и съществуващата помежду им вражда.

Съдът, преценявайки всички тези обстоятелства в тяхната съвкупност намира, че съдържанието на умисъла на подсъдимия П. е да причини смъртта на пострадалия Д., тъй като е съзнавал възможността със средството, с което действа, начина и интензивността на нанасяните удари, органите към които са били  насочени, да причини именно смърт, като е желал настъпването на тази последица. Мотива за целяното убийство е ревността, която подсъдимият изпитвал към бившата си съпруга свидетелката З.Й., която подозирал в изневерява с Д. и враждебните им отношения.

Съставомерният резултат - смъртта на пострадалия Д., не е настъпил поради самоотбранителните действия, предприети от него, при които е получил констатираните леки телесни повреди, както и поради действията, предприети от свидетелите Г., Ч. и С. срещу подсъдимия, за да предпазят пострадалия. Подсъдимият е започнал да осъществява изпълнителното деяние на престъплението по чл.115 от НК, което е останало недовършено не по негова воля, а по посочените независещи от дееца причини, във фазата на опита по чл.18, ал.1 от НК, при който дееца е действал с пряк умисъл.

Решаващо за квалификацията на деянието като опит за убийство или за нанасяне на телесна повреда е съдържанието на умисъла на подсъдимия. В този смисъл е Решение № 71/07.03.1979 г. по н.д. № 38/1979 г. на ІІ н.о. на ВС. В това решение е посочено, че изявленията на виновното лице, направени преди нараняването, сами по себе си не могат да запълнят съдържанието на умисъла като пряк такъв за убийство. Прието е, че съда при преценката на съдържанието на умисъла следва да отчете и редица други обстоятелства, като предшестващо поведение на виновния и пострадалия, техните взаимоотношения, способа и оръдието на престъплението, а така също и самият характер на нараняванията, при това в тяхната съвкупност.

Съдът, съобразявайки се със съдебната практика и като отчете  всички горепосочени обстоятелства от значение за определяне съдържанието на умисъла на подсъдимия прие, че същият е действал с пряк умисъл за убийство, останало във фазата на опита, а не за нанасяне на леки телесни повреди. Причинените на пострадалия порезни рани, имащи характер на леки телесни повреди не са пряко целени от дееца, а както се установява и от заключението на СМЕ по писмени данни № 502/2012г. областите на нараняванията отговарят да са получени в следствие на защитна реакция срещу нанасяне на удари с нож, изцяло в съответствие със свидетелските показания досежно тези обстоятелства.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

С оглед на приетата за безспорно установена фактическа обстановка и по изложените съображения относно съдържанието на умисъла на подсъдимия П., съдът намери, че по описания начин с деянието си подсъдимият С.И.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.115, вр. с чл.18, ал.1 от НК, като на 27.11.2012 г. в с. Х., общ. С. е направил опит умишлено да умъртви Д.К.Д., ЕГН **********, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.

От субективна страна деянието е извършено виновно от подсъдимия, под формата на пряк умисъл, като същият е съзнавал обществено опасния характер на деянието – съзнавал е възможността да причини именно смърт и е желал настъпването й. Смъртният изход за пострадалия не е настъпил по независещи от дееца причини. Касае се за опит за убийство, при пряк умисъл.  

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА

 

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

Съгласно първия принцип в специалната част на закона за престъплението по чл.115 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години.

При определянето и индивидуализацията на наказанието съдът обсъди направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и анализира обществено опасния характер на деянието, личността на този подсъдим, мотивите и подбудите за извършване на деянието, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. При индивидуализацията на наказанието съдът обсъди и обстоятелството, че престъплението е спряло в стадия на опита като взе предвид степента на осъществяване на намерението – какви вредни последици са настъпили, и причините, поради които престъплението е останало недовършено във връзка с чл.18, ал.2 от НК.

 

Като отегчаващи отговорността на подсъдимия П. обстоятелства съдът отчете лошите характеристични данни за него, изведени от справката му за съдимост /макар и да е настъпила реабилитация по отношение на повечето от предишните осъждания на П., реабилитацията заличава последиците на осъждането, но не и факта на осъждане/, както и от свидетелските показания, охарактеризиращи го като сприхава, конфликтна и агресивна личност в често случващото му се пияно състояние.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете, че деянието е останало в стадия на опита, като на пострадалия е причинена само лека телесна повреда, като получените от пострадалия три порезни наранявания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и това, че веднага след деянието пострадалият Д. с част от свидетелите е въздал собствено правосъдие, не по установения от закона ред, като е нанесъл побой над П. и му е причинил телесни увреждания, значително по-сериозни от получените от самия него, като наказателната отговорност на пострадалия ще бъде реализирана в друг наказателен процес.

Съдът отчете като причини и условия за извършване на престъплението – конфликтният характер на подсъдимия и ниска степен на морално-волевите му задръжки.

   Съдът, с оглед на гореизложеното и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК индивидуализира наказанието «лишаване от свобода» при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.115, вр. чл.54, вр. чл.18, ал.2 от НК, а именно в размер на десет години  /или 120 месеца/, което намали с една трета /или с 40 месеца/ и присъди подсъдимият П. да изтърпи «лишаване от свобода» за срок от шест години и осем месеца /или 80 месеца/.

Съдът намери, че посочените смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, както и че никое от тях не е изключително по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, което да обуслови определянето на наказанието «лишаване от свобода» под минимума от 10 години.

По отношение на подсъдимия П., с оглед размера на наложеното наказание «лишаване от свобода», съдът намери, че не са налице в кумулативна даденост условията по чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наказанието, поради което с оглед предишните осъждания на подсъдимия и на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС постанови да изтърпи наложеното му наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.

Съдът на основание чл.59, ал.1 от НК приспадна от изтърпяване на наказанието «лишаване от свобода» времето, през което подсъдимият е бил с МН «Задържане под стража» считано от 30.11.2012 г. до влизане в сила на присъдата.

 

ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ

 

Прие се за съвместно разглеждане предявения от пострадалия Д.К.Д., конституиран като граждански ищец по делото, против подсъдимия С.И.П. граждански иск в размер на 15 000 лв. за неимуществени вреди от престъпното деяние, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.2012 г. до окончателното й изплащане.

Предвид приетата за установена фактическа обстановка и  изложените съображения за наказателната отговорност на подсъдимия съдът намира, че в настоящият случай са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка и вина на дееца, поради което предявения граждански иск се явява доказан по основание.

При определяне размера на обезщетението, съдът се съобрази с прокламирания в чл. 52 от ЗЗД принцип за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Категорията справедливост е обективна даденост, съобразена с установените обстоятелства по делото. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Обезщетение се дължи за действителните болки и страдания. В тази връзка, съдът при определяне размера на вредите взе предвид това, че на пострадалия са причинени три порезни наранявания, осъществяващи състава на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, от които е преживявал болки, както и преживяния от него психически стрес с оглед на реалната възможност да бъде причинена смъртта му, поради което прие, че обезщетение в размер на 10 000 лева е достатъчно за обезвредата на претърпените от Д. физически болки и душевни страдания и уважи гражданския иск до този размер.  В останалата му част, до размер на 15 000 лева съдът намери предявения граждански иск за недоказан, поради което го отхвърли.

Гражданският ищец претендира законна лихва от деня на увреждането. Тъй като обезщетенията по чл.45 ЗЗД се присъждат от деня на причинения деликт, който е 27.11.2012 г., съдът от тази дата присъди законната лихва върху горната сума.

Съдът осъди подсъдимият П. да заплати на гражданския ищец направените от него разноски по делото в размер на 300 лева - възнаграждение за адвокат.

 

Относно вещественото доказателство - 1 бр. нож с дървена дръжка с острие около 20 см., като вещ послужила за извършване на умишлено престъпление, съдът на основание чл.53, ал.1, б. «а» от НК постанови да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи след влизане в сила на присъдата. Относно другите веществени доказателства - 3 бр. тетрадки с ръкописно изписан текст съдът постанови да се върнат на собственика им С.И.П., след влизане на присъдата в сила.

 

На основание чл.189, ал.1 и ал.3 НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 490 лева, както и държавната такса върху гражданския иск в размер на 50 лева, които да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на ВСС.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: