Р   Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

02.08.2013

Номер № 154                                                                                   Град Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                                Наказателен състав

На трети юли                                                                                                            Година 2013

в публично заседание в следния състав:       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР Г.

ВАНЯ ТЕНЕВА

Секретар Н.К.

Прокурор

като разгледа докладваното от мл. съдия ТЕНЕВА ВНЧХД № 1363 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 318 и сл. от НПК

С присъда № 232 от 04.06.2012 г. по НЧХД № 8007/2011 г. Районен съд – град Пловдив, е признал подсъдимата Г.Х.Д. за НЕВИННА в това, че на 14 ноември 2011 год. в гр.П. в статия озаглавена “****”, публикувана във вестник “***” от същата дата, както и в електронното издание на вестника в Интернет, да е разгласила публично и разпространила чрез печатно произведение - вестник “***” от 14.11.2011г. и по друг начин – чрез електронното издание на същия вестник в Интернет, позорни обстоятелства за частния тъжител В.Г.М. ЕГН: **********, за това, че имал общ нелегален алкохолен бизнес с К.Р., че бил уволнен от МВР и водил дела за връщане в системата, както и че бил криминален тип, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е ОПРАВДАЛ по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление от частен характер по чл.148 ал. 2 вр. ал.1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 147 ал.1 от НК.

БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователен и недоказан е оставен и предявения граждански иск в размер на 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.

Съдът е осъдил частният тъжител да заплати на Г.Х.Д. сумата от 300 лева, представляващи направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу постановената присъда е постъпила жалба от тъжителя В.М. до Пловдивския окръжен съд. След направени отводи на всички съдии от Окръжен съд Пловдив производството е прекратено и на основание чл. 43, т. 3 от НПК делото е изпратено на ВКС.

С определение на ВКС от 27.11.2012 г. делото е разпределено на Окръжен съд Стара Загора.

В жалбата тъжителят излага съображения, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, поради което моли същата да бъде отменена и да се уважи предявения иск за нанесени неимуществени вреди в размер на 20 000 лева.

В съдебно заседание В.М. поддържа жалбата си и моли съдът да постанови нова присъда, с която да признае за виновна подсъдимата. Същевременно в същото заседание жалбоподателят оттегли гражданския иск за неимуществени вреди и производството по отношение на обезщетението за вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.11.2011г. е прекратено с протоколно определение на съда.

Защитникът на подсъдимата изразява мнение, че следва да се остави без уважение жалбата на частния тъжител, като се постанови нов съдебен акт, с който да се потвърди оправдателната присъда на Пловдивския районен съд и да се присъдят направените по делото разноски.

Подсъдимата Г.Д. твърди, че материалите по тази статия са цитати от друга статия, думи на самия тъжител и квалификации дадени от полицейски служители.

В последната си дума иска от съда да бъде потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния съд.

         Старозагорският окръжен съд като прецени изложените в жалбата доводи, становището на страните и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.

         Жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Пловдив е образувано по подадена от В.Г.М. частна тъжба, с която е повдигнато обвинение срещу Г.Х.Д. за престъпление по чл. 148, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК, за това, че на 14.11.2011 година, в статия на в-к “***” и в неговото електронно издание е приписала престъпление на тъжителя, като подсъдимата е употребила следните изрази, а именно, че В.М. има “***”. Също така, че подсъдимата Д. е разгласила чрез статията позорни обстоятелства като е написала, че тъжителят е “криминален тип” и че е уволнен от полицията.

Накратко установените релевантни по делото факти са следните:

Подсъдимата Г.Д. в репортер във в-к “***” П. като отговаря за района на гр. С. и гр. А.. Подсъдимата е написала статията, в която тъжителят твърди да е наклеветен, и тя е публикувана на 14.11.2011 г., по поръчение на в-к “***”. Предходният ден (преди публикуването на процесната статия т.е. на 13.11.2011 г.) е получила обаждане от ръководител на екип репортери П.Н.. В началото на процесната статия подсъдимата е изложила твърдения на местните жители в гр. С., че името на В.М. се спряга като замесено в нелегален алкохолен бизнес с К.Р.. По – нататък тя е припомнила свой по – стар журналистически материал от в-к “***” от 11.11.2009 г. със заглавие “***”, като е цитирала и думите на тъжителя при проведен с него разговор към момента на извършване на акцията, а именно, че според М. е глупост да бъде спряган като криминален тип. Статията продължава като са изложени факти, че през 2006 г. е открит нелегален алкохол на адрес, на който съпругата на тъжителя има фирмен склад, както и че В.М. е напуснал работата си в полицията и се опитва да съди МВР за уволнението си.

За да постанови присъдата си Пловдивският районен съд, е събрал необходимите гласни и писмени доказателствени материали – обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите И.С., К.М., П.Н., С.В. и А.Р., както и писмените доказателствени материали – копия на статии в различни български медии, писмени документи от извършена проверка срещу В.М. като служител на ОД на МВР Пловдив и писмени доказателства, предоставени от тъжителя.

В изпълнение на задълженията си да извърши собствен анализ на доказателствената съвкупност СтзОС напълно споделя възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Тя е подкрепена от достатъчно доказателства, които са кредитирани от първоинстанционния съд.

Правилно районният съд е дал вяра на обясненията на подсъдимата като последователни и логични и кореспондиращи с приложените писмени доказателства. Съгласно обясненията на подсъдимата и свидетелските показания на ръководителя екип репортери за в-к “***” тя е получила обаждане от св. П.Н. да напише статия за адвоката на К.Р., а именно тъжителя М., с оглед актуалните тогава събития около конфликта в село К.. За да напише в процесната статия, че името на В.М. се спряга като замесено в общ нелегален алкохолен бизнес с Р., подсъдимата се е позовала на както на предишната си статия от 11.11.2009 г., на предходни публикации (публикувани преди датата на процесния материал във в-к “***”), така и на разговори с местни жители. По делото е установено правилно от първата инстанция, че наистина са публикувани статии в различни медии преди датата на деянието, в които се говори, че В.М. и К.Р. имат общ бизнес с фалшив алкохол – статия в *** от 11.11.2011 г., *** от 11.11.2011 г. и *** от 11.11.2011 г. Свидетелката С.В., която е изпълнявала длъжността на кмет на с. К. и се е интересувала от проблемите в община С. потвърждава думите в статията, че сред местните жители се говори, че тъжителят и К.Р. имат общ нелегален бизнес за алкохол. При проведения разпит в съдебно заседание в първа инстанция свидетелката подробно обяснява за различни ситуации, при които се е говорело за взаимоотношенията между М. и Р. относно бизнес с фалшив алкохол.

Процесната статия се позовава и на предишна публикация на подсъдимата две години по – рано, когато е отразено отново във в-к “***”, че при акция на Агенция “Митници” е открит четири тона наливен алкохол без бандерол в къщата на бащата на В.М., като в близост се намира и склад, регистриран на името на съпругата му като ЕТ “***”. Това се потвърждава както от думите на подсъдимата Д., така и от приложената по делото статия от 11.11.2009 г.

Относно изречението, в което тъжителят В.М. се споменава като “криминален тип” – в самата статия всъщност е записано, че при разговор между подсъдимата с М. през 2009 г. т.е. при проведената тогава акция в двора на баща му самият той е казал, че е пълна глупост да го спрягат като “криминален тип”. По делото не беше предоставен записания тогава според думите на подсъдимата разговор, но съдът кредитира показанията на Д., като се позовава на косвени доказателства, а именно, че мобилният телефон, на който е говорено тогава е посочения на табелката на склада на ЕТ “***”. По делото е приложена и статията от 11.11.2009 г., от която се вижда, че именно на надписа на входа на склада с МОЛ К.М. е посочен телефон ***. От приложената справка на Виваком се потвърждава, че този номер е именно на ЕТ “***”. Съгласно посочените обяснения на подсъдимата, които са напълно логични съдът дава вяра на думите й, че цитираното изречение, в което М. отрича да е криминален тип е казано именно от него. Самото то е цитирано и във въпросната статия от 2009 г, когато тъжителят не е предприел никакви действия срещу подсъдимата Д..

По отношение на третото спорно обстоятелство, за която тъжителят твърди да е клевета, а именно, че е уволнен от МВР и се опитва да съди работодателя си, то правилно Пловдивския районен съд е приел, че подсъдимата е използвала като източници на тази информация предишни публикации, в които се предават думи на негови бивши колеги и началници и са свързани с първата акция през 2006 г. на държавни органи срещу цеха за алкохол, регистриран на името на съпругата му. Както е видно от приобщените по делото писмени доказателства – статия от в-к “***”, статия от *** от 8.04.2006 г. и статия от в-к “***” от 10.04.2006 г., документи от извършена проверка срещу В.М. (който към момента на проверката е изпълнявал длъжността младши разузнавач към 4 – то РПУ Пловдив) и свидетелските показания на А.Р., срещу тъжителят е било образувано дисциплинарно производство за това дали е допуснал нарушение на служебната дисциплина. Въпросната акция на МВР е била шумно отразена в медиите по това време и са цитирани думи на ген. В.П., според който М. е следвало да бъде уволнен. В свидетелските си показания пред първа инстанция бившият директор на ОД на МВР по това време А.Р. също споделя, че по негови спомени М. не е бил издигнат в службата поради съмнение в качествата му. Самата подсъдима пояснява в разпита си, че е използвала именно цитати от предишни статии на ръководителя на акцията през 2006 г. П. и на бившия директор на ОД на МВР Р.. Тези доказателства са правилно са обсъдени от първата инстанция при доказателствения анализ и въпреки че първоинстанционния съд не е обсъдил представените от М. писмени доказателства и заключението от извършената проверка, това не променя правилния извод, че използваните изрази от подсъдимата в статията се подкрепят от достатъчно доказателства, които са били публично достъпни. Заповедта за прекратяване на служебните правоотношения, представена от тъжителя и документите от дисциплинарното производство срещу М. са вътрешни актове, до които подсъдимата няма как да е имала достъп, а самият тъжител не е опровергал публично отразената в медиите тогава информация за неговото уволнение.

Въззивният съд намира, че правилно първата инстанция е приела, че деянието на подсъдимата не осъществява от обективна страна и субективна страна състава на престъплението „клевета”.

 

Клевета по смисъла на НК и съдебната практика представлява разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписване на неизвършено престъпление. За да е налице клевета по смисъла на наказателното право от обективна страна е необходимо да се прецени на първо място дали действията на подсъдимата представляват “разгласяване” на такива неистински и позорни от гледна точка на общоприетия морал факти, респективно приписване другиму на престъпление.

По отношение на цитата, че В.М. е “криминален тип” настоящият състав намира, че контекста в който е написан израза не води до съставомерност на състава за клевета. Журналистическият материал следва да бъде възприеман в неговата цялост, а не  отделни пасажи да бъдат разглеждани изолирано. В конкретния случай в статията е записано, че с оглед актуалните събития (около проверката на склада за алкохол през 2009 г.) самият М. отрича да е “криминален тип” т.е. подсъдимата е проявила необходимата професионалната етика и се е обадила на публично поставен телефонен номер за коментар на тъжителя относно събитията. Не може да се намерят аргументи за това, че с този цитат тя е разгласила позорящо обстоятелство, доколкото то не внушава негативни представи за лицето, а напротив опровергава съществуването им от самото лице.

Обосновано и законосъобразно е прието от първата инстанция, че подсъдимата не е разпространила свои твърдения, а твърдения на други лица. За да напише изразите, че името на М. “упорито се спряга като замесено в общ алкохолен бизнес със самия ***” и че “М. се опитва да съди МВР за уволнението си” подсъдимата се е позовала на вече отразена в медиите отпреди две и повече години информация и на разпространявано сред местните жители мнение, че Р. и тъжителят имат общ бизнес. При по – внимателен прочит на статията се вижда, че липсва авторски коментар и лично отношение на подсъдимата Д. т.е. не личи от написаното тя да се е съгласила с твърденията в текста. Следва да бъде съобразена и практиката на ЕСПЧ по този проблем, а именно спазването на чл. 10 от ЕКПЧ – “Свобода на изразяване на мнението”. Решенията на Съда в Страсбург чрез тълкувателния си ефект стават част от Конвенцията и са задължителни за българския съд. В едно такова решение “Йерсилд с/у Дания” ЕСПЧ подчертава, че “наказването на журналист за подпомагане разпространението на изявления, направени от друго лице (...) би попречило сериозно на участието на пресата в обсъждането на въпроси от обществен интерес и не би трябвало да се допуска, освен ако се налага по особено сериозни причини”. При подобен конфликт между гражданите, когато се засягат правата или репутацията на другите, съдът следва на база на конкретните факти да балансира съотношението между свободата на медиите и правата на гражданите, засегнати от журналистически материали. Както се позовава и ЕСПЧ в друго свое решение “Тома срещу Люксембург” журналистите не следва автоматично да носят отговорност, ако повтарят позорящи твърдения, огласени преди това от медиите. В настоящия случай подсъдимата е взела предпазни мерки като е цитирала предишни статии, без да взема лично отношение и да прави оценки т.е. изложила е фактически твърдения. Съгласно практиката на българските съдилища, която настоящия състав напълно споделя, извън случаите, в които се разпространява слух, и в които твърдението, че думите са на друг, не отговаря на истината, разпространеното твърдение си има автор, който е различен от препредаващия го, и именно той е лицето, което следва да носи наказателна отговорност за клевета, при наличие на законовите предпоставки. (в този смисъл Р. от 17.05.2004 г. по ВНЧХД № 185/2004 г. на СГС).

Деянието е несъставомерно и откъм субективна страна.

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства подсъдимата Д. да е предприела съзнателно действия да разгласява позорни обстоятелства. Намерението й е било именно да припомни на читателите предходно публикувана информация относно частния тъжител във връзка с актуалните събития около К.Р. и конфликта в с. К., както й е било зададено и от самия ръководител на екипа репортери във в-к “***”. Липсва пряк умисъл у дееца относно това, че разгласените обстоятелства са позорни или неистинни (интелектуален момент на умисъла), тъй като подсъдимата е била сигурна, че позорните обстоятелства са истински и че действително М. е замесен в престъпен бизнес с алкохол. Това е видно от множеството представени по делото доказателства в писмен вид и от устните показания на свидетели. Липсва и волевият момент – желанието да бъде опозорено лицето. В случая целта е била не злепоставяне на тъжителя, а информиране на обществото по значими теми и е в изпълнение на обществената функция на журналистите. Не е налице и евентуален умисъл, при който деецът при преценката на истинността на публикуваните факти е проявил необоснована самонадеяност, която не почива на конкретни обективни факти, а се основава на случайността. При тази форма на вина деецът ще отговаря, ако не е извършил необходимите проучвания относно истинността на фактите, съставляващи позорни обстоятелства или сочещи на престъпление.

Предвид гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че действително не е налице престъпление по чл.148 ал. 2 вр. ал.1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 147 ал.1 от НК. На основание чл. 334 т.6 и чл. 338 от НПК присъдата следва да бъде потвърдена.

На основание чл. 190 от НПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на подсъдимата Д. разноски за заплащане на адвокатски хонорар в размер на 300 лева.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 232 от 04.06.2012 г. постановена по НЧХД № 8007/2011 г. по описа на Районен съд – град Пловдив.

ОСЪЖДА В.Г.М. с ЕГН ********** да заплати на Г.Х.Д. с ЕГН ********** *** направените по делото пред въззивна инстанция разноски в размер на 300 (триста) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

Председател:                     

 

Членове: 1.                    

 

 

    2.