Р Е Ш Е Н И Е

06.08.2013 г.

 

Номер № 159                                                             град Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд                      2- ри наказателен състав

На седемнадесети юли                                                                  Година 2013

в публичното заседание в следния състав:

                                                                        

Председател: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

Членове: ИВА СТЕФАНОВА

ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар: Р.Р.

Прокурор: АЛЕКСЕЙ А.

като разгледа докладваното от съдията ХРИСТАКИЕВА ВНОХД № 1071 по описа за 2013 година, прие за установено следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

 

С присъда № 237/05.11.2012 год. по НОХД № 1030/2012 год. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият И.М.П., ЕГН: **********, роден на *** г., с постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора – Стара Загора, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, е признат за невинен в това, че на 19/20.11.2010 г. в землището на с. Х., общ. Стара Загора, селище „***”, след предварителен сговор с А.И.А., А.С.А., М.Д.А. и А.Д.А., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил “***” с ДК№ *** и чрез използване на техническо средство – ъглошлайф, отнел чужди движими вещи – метален шкаф на стойност 160,00 лева и пари – сумата от 9 400,00 /девет хиляди и четиристотин/ лева, всички вещи на обща стойност 9 560,00 лева, от владението на собственика В.Й.А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено в условията на повторност - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НКи го оправдава по така повдигнатото обвинение.

Със същата присъда подсъдимият А.И.А., с ЕГН: **********– роден на *** ***, понастоящем в Затвора – Стара Загора, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, е признат за невинен в това, че на 19/20.11.2010 г. в землището на с. Х., общ. Стара Загора, селище „***”, след предварителен сговор с И.М.П., А.С.А., М.Д.А. и А.Д.А., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил “***” с ДК№ *** и чрез използване на техническо средство – ъглошлайф, отнел чужди движими вещи – метален шкаф на стойност 160,00 лева и пари – сумата от 9 400,00 /девет хиляди и четиристотин/ лева, всички вещи на обща стойност 9 560,00 лева, от владението на собственика В.Й.А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено в условията на повторност - престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК и го оправдава по така повдигнатото обвинение.

С присъда № 237/05.11.2012 год. по НОХД № 1030/2012 год. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият А.С.А., с ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес с. Д., общ. Стара Загора, ул. “***” № **, понастоящем в Затвора – Стара Загора, български гражданин, без образование, неженен, безработен, осъждан, е признат за невинен в това, че на 19/20.11.2010 г. в землището на с. Х., общ. Стара Загора, селище „***”, след предварителен сговор с А.И.А.., И.М.П., М.Д.А. и А.Д.А., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил “***” с ДК№ *** и чрез използване на техническо средство – ъглошлайф, отнел чужди движими вещи – метален шкаф на стойност 160,00 лева и пари – сумата от 9 400,00 /девет хиляди и четиристотин/ лева, всички вещи на обща стойност 9 560,00 лева, от владението на собственика В.Й.А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено в условията на повторност - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК и го оправдава по така повдигнатото обвинение.

Със същата присъда подсъдимият М.Д.А., с ЕГН: **********, роден на *** ***, с постоянен адрес с. Д., община *** Загора, ул. “***” № ***, понастоящем в Затвора – Стара Загора, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, е признат за невинен в това, че на 19/20.11.2010 г. в землището на с. Х., общ. Стара Загора, селище „***”, след предварителен сговор с А.И.А., А.С.А., И.М.П. и А.Д.А., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил “***” с ДК№ *** и чрез използване на техническо средство – ъглошлайф, отнел чужди движими вещи – метален шкаф на стойност 160,00 лева и пари – сумата от 9 400,00 /девет хиляди и четиристотин/ лева, всички вещи на обща стойност 9 560,00 лева, от владението на собственика В.Й.А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено в условията на опасен рецидив – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”б” от НК и го оправдава по така повдигнатото обвинение.

С присъда № 237/05.11.2012 год. по НОХД № 1030/2012 год. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият А.Д.А., с ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. ***, с постоянен адрес с. Д., община *** Загора, ул. “***” № **, понастоящем в Затвора – Стара Загора, български гражданин, без образование, неженен, безработен, е признат за невинен в това, че на 19/20.11.2010 г. в землището на с. Х., общ. Стара Загора, селище „***”, след предварителен сговор с А.И.А., А.С.А., И.М.П. и М.Д.А., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил “***” с ДК№ *** и чрез използване на техническо средство – ъглошлайф, отнел чужди движими вещи – метален шкаф на стойност 160,00 лева и пари – сумата от 9 400,00 /девет хиляди и четиристотин/ лева, всички вещи на обща стойност 9 560,00 лева, от владението на собственика В.Й.А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено в условията на опасен рецидив - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и ”б” от НК и го оправдава по така повдигнатото обвинение.

Със същата присъда е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявеният от В.Й.А., ЕГН: ********** *** граждански иск за сумата от 9 560 (девет хиляди петстотин и шестдесет) лева, представляваща имуществени вреди, солидарно против подсъдимите А.И.А., А.С.А., И.М.П., М.Д.А. и А.Д.А., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2010 год. до окончателното изплащане на сумата.

 

В срока по чл. 319 от НПК горепосочената присъда е протестирана от Районна прокуратура – Стара Загора. В протеста е повдигнат довод за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Иска се постановяване на осъдителна присъда, за която според районна прокуратура са събрани достатъчно доказателства. Доказателственият анализ води до категоричния извод, че петимата подсъдими са извършители на престъплението, за което са предадени на съд. Развити са подробни съображения.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа изцяло протеста на Районна прокуратура – Стара Загора.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия И.М.П. адв. М. моли съда да остави без уважение протеста на РП – Стара Загора, тъй като атакуваната присъда е законосъобразна, основателна и мотивирана и следва да бъде потвърдена. Изразява мнение, че първата инстанция е съобразила всички доказателства, за да постанови оправдателна присъда. По отношение на гражданския иск също счита, че не са налице основания за неговото уважаване.

Подсъдимият И.П. изцяло се съгласява с казаното от адв. М..

А.И.А. и А.С.А. се явяват лично и със защитника си адвокат П. ***. Молят съда да остави без уважение подадения протест, тъй като намират, че по делото не е изяснено по категоричен начин как е извършено престъплението и кои са извършителите. Молят да се остави без уважение и предявения граждански иск.

В същото съдебно заседание се явяват и подсъдимите М.Д.А. и А.Д.А.. Защитникът им адв. К. също моли съдът да остави без уважение протеста на РП Стара Загора, тъй като намира, че невинността на двамата й подзащитни е безспорно доказана. Подсъдимите М. и А. А. поддържат казаното от нея.

В съдебно заседание гражданският ищец В.А. се явява със защитника си адв. Р., който заявява, че изцяло поддържа протеста на Районна прокуратура – Стара Загора. Намира, че по делото има безспорни доказателства за това, че подсъдимите са извършили престъплението. Пострадалият А. поддържа изцяло казаното от адвоката му.

В последната си дума всички подсъдими искат потвърждаване на оправдателната присъда.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като взе предвид становищата на страните и след цялостна служебна проверка на материалите по делото, съгласно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК, установи следното:

 

За да постанови протестираната оправдателна присъда, районният съд е приел за несъмнено установено, че на 19 - ти срещу 20 – ти ноември 2010 год. в гр. *** Загора неизвестни лица са проникнали в офиса на “***” ООД и са отнели от владението на управителя и съдружник в дружеството А. метален шкаф (на стойност 160 лева, собственост на същия) с документи и лични пари в размер на 9 400 лева, съхранявани вътре.

Настоящият съдебен състав намира, че протестираната присъда е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК – липса на мотиви. Съгласно разпоредбата на чл. 305 и чл. 301 от НПК, съдът е задължен, след като направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, да постанови присъда, като посочи в мотивите си какви обстоятелства счита за безспорно установени и въз основа на какви доказателства, събрани и проверени посредством доказателствените средства. Съдът е длъжен да се мотивира на кои доказателства дава вяра и на кои не и поради каква причина, както и какви са правните съображения за взетото решение. Неизпълнението на това задължение на съда винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушение на процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях, която се отнася до основните въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата относно правнорелевантни факти, които следва да се вземат предвид при формиране на окончателната воля на съда. В настоящия случай първата инстанция е намерила, че авторството на деянието не е доказано, но от своя страна не е обсъдила пълно и ясно всички доказателства по делото, които са свързани с тази част от съставомерността на деянието.

На първо място не е обсъдено как откриването на разпръснатите документи и печати на дружество “***” под моста на път към хижа в с. Д. се свързва с направените признания от подсъдимите по инкриминираното деяние. В мотивите си първоинстанционият съд е казал само, че този факт може да се обясни “по много начини”, без да е посочил на кои точно обяснения дава вяра и приема за доказани. В досъдебното производство подсъдимият А.С.А. (който е завел полицаите на мястото, където са открити документите) прави признания, според които към датата на инкриминираното деяние И.П. (по прякор Д.) е предложил на подсъдимите по настоящото дело да вземат каса с пари от офис в селището на “***”. По думите му от проведения разпит, дадени в присъствието на защитник, П. е бил добре запознат с мястото, защото е работел там (този факт се потвърждава, както от подсъдимия П., така и от св. Б.А.). Описва кои от подсъдимите за влезли в офиса на “***” ООД и как са разрязали касата и разделили парите, след което обяснява, че Д. и М.А. са изхвърлили касата в дере до с. Д.. При провеждането на разпит пред първа инстанция подсъдимият А.А. е променил обясненията си, като казва, че се е подписал, без да знае на какви обяснения в досъдебното производство. Заявява че е разбрал къде се намират документите, защото е видял случайно подсъдимия П. и друго момче да ровят с пръчки из някакви документи и е казал на полицаите след упражнено насилие. Правилно първата инстанция не е кредитирала обясненията на А. в съдебно заседание за това дали има упражнено насилие над него.

По отношение на това на коя от представените версии за откриването на документите край с. Д. дава вяра, първата инстанция не взема категорично и ясно изразено мнение. Не са коментирани фактите и версиите на подсъдимия А. как се свързват с други свидетелски показания и писмени доказателства. Например нелогично звучат думите на А. по време на съдебното следствие, че след близо две години от деянието полицаите ще го разпитват точно за този случай, още повече че разследването по настоящото дело се е развило в посока срещу тези обвиняеми едва след признанията на А.. Както и самият служител на МВР – инспектор И. споменава, беседа с подсъдимия А.А. е била провеждана по повод на данни за извършена друга кражба (към 2012 г.) и самият А. е предложил да признае факти, релевантни за настоящото дело, а и самият полицай казва, че по това време към 2010 г. все още не е бил служител на Криминална полицая и дори не е знаел за случая.

На следващо място по делото е разпитан и св. В.С., който разказва за деянието, като според неговия разпит участници са били той и подсъдимият П.. Тези показания на С. уличават подсъдимия П. в участие в инкриминираното деяние и макар и противоречиви с показанията на останалите подсъдими, които дават обяснения, те също са индиция за доказване на престъплението и следва да се коментират с оглед и на останалите събрани по делото доказателства. Първата инстанция ги е отхвърлила като казва, че те противоречат с обясненията на А. и П., без да коментира дали имат допирни точки с останалите доказателства и дали и защо ги отхвърля изцяло.  

При обясненията на подсъдимия А.А. настоящата инстанция също открива достатъчно данни, които съответстват на останалите доказателства по делото. На досъдебното производство А. разказва как е оставил с колата си “***” с ДК № *** останалите подсъдими в селището на “***”, след което е отишъл на дискотека. След това е взел подсъдимите с автомобила си и после са разрязали металната каса в дома му и са разделили парите. Също споменава как са изхвърлили касата и я описва по размери. По – късно в хода на съдебното следствие пред първа инстанция той се отрича от думите си, под които се е подписал в присъствието на защитник в досъдебното производство, като твърди за упражнено насилие. Правилно районният съд не е кредитирал тези обяснения на подсъдимия, тъй като по делото не се доказва да е извършено полицейско насилие. Без да свърже тези обяснения с останалите доказателства и да ги коментира в цялост, първата инстанция ги отхвърля като противоречиви. По самото дело на досъдебното производство са събрани писмени доказателства, които подкрепят казаното от подсъдимите А. и А.. От приобщения към делото протокол за оглед се установява, че е отнет метален шкаф, в който пострадалия А. е държал документи на дружеството и лични пари. Видно е от огледа, че в помещенията не е било търсено безцелно, а е отнет само металният шкаф (т.е. извършено е от човек, който е познавал обстановката в офиса на дружеството), чиито размери, установени по свидетелски показания съответстват на казаното в обясненията на А. и А.. Логично звучат и обясненията им, че за отнемането на вещта и установяването на фактическа власт върху нея е използвано моторно превозно средство – автомобил и че за извършването на това деяние са участвали няколко човека предвид тежестта на шкафа и охраната от кучета в двора, които по думите на св. А. вече са били отвързани в двора на седалището на “***”. Първата инстанция е наблегнала повече на противоречията, и е игнорирала доказателствата, подкрепящи обвинението по делото.

Необсъждането на едни доказателства, формалното изброяване на други и несъпоставянето на всички събрани по делото доказателства е в нарушение на чл. 14 от НПК. Тази разпоредба задължава съда да формира вътрешното си убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В мотивите на протестираната присъда това не е сторено. Що се отнася до събраните по делото противоречиви доказателства, при наличие на такива, няма пречки съдът да кредитира едни доказателствени материали и да отхвърли други, а и е длъжен да  го направи. При всяко положение следва да се мотивира така, че да позволи на горната инстанция да проследи логиката на вътрешното му убеждение, израз на което е постановената присъда.

С оглед на изложеното по-горе, настоящата инстанция приема, че е налице съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, което е и основание за отмяна на постановения съдебен акт, поради липса на мотиви, които да обосноват произнасянето му.

Съгласно правото на защита на подсъдимите настоящата инстанция намира, че е налице и друго съществено процесуално нарушение, обуславящо връщането на делото на подготвителна фаза в съдебното производство, а именно на съдия - докладчик. По делото защитник на подсъдимите А.А. и А.А. е адв. С.П.. Той е осъществявал защита още на досъдебна фаза, както и по време на първоинстанционното производство по делото. Настоящата инстанция намира, че интересите на двамата подсъдими са противоречиви с оглед приобщените от досъдебното производство показания. Според обясненията на А.А. той не е участвал в предварителния сговор, както и в самото извършване на деянието, а само е закарал останалите подсъдими до селището на “***” и след това ги е взел, като са натоварили металната каса. Съгласно казаното от А.А. подсъдимия А. е участвал в предварителна уговорка за кражба и в самото извършване на деянието.

В съдебната практика на ВКС последователно се поддържа, че различието на процесуалните позиции между обвиняемите е съществено, когато са налице такива несъотстветствия, които ги правят несъвместими и уважаването на едната позиция неизбежно води до накърняването на правата на другия подсъдим. Такива хипотези са налице, например, когато, съгласно обстоятелствената част на обвинителния акт, престъплението е извършено в съучастие, като единият подсъдим е подбудил другия или е имал особено активна и водеща роля, насочваща съизвършителя му при осъществяване на деянието. В Решение № 590/75 г. на І НО на ВС конкретно се посочва, че противоречие в интересите на обвиняемия има не само когато един от тях се признава за виновен, а друг – не, но и тогава, когато от обясненията им се установява различно участие в извършеното престъпление, което може да има значение за степента на тяхната вина и за размера на евентуалното наказание, което следва да им се наложи. Всичко това налага извода, че адвокатът на подсъдимите А. и А. следва да бъде отведен от защитата и на двамата.

 

По изложените съображения, тъй като е налице основание присъдата да бъде отменена, въззивната инстанция не разглежда протеста по същество - по отношение наведените доводи за неправилност и необоснованост на постановената от първоинстанционния съд присъда. Направените оплаквания по същество следва да бъдат обсъдени от районния съд при новото разглеждане на делото.

 

Видно от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. 1 от НПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Присъда № 237 от 05.11.2012 г., постановена по НОХД № 1030/2012 год. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

ВРЪЩА делото на Районен съд – Стара Загора за ново разглеждане от друг състав.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

                                                    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

          2/