Р Е Ш Е Н И Е       

 

 

Номер……155……02 август..…...….Година 2013……….Град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорският окръжен съд…………………….….Наказателно отделение

На седемнадесети април......…….….…......Година две хиляди и тринадесета

В публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

 

                                     ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМЕНОВА

                                                         ТАТЯНА ГЬОНЕВА            

 

Секретар  Даниела Хопчева

Прокурор Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдията ………………..ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ВНОХ дело ..………….…номер 1096………………по описа за 2013 година

 

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

 

Обжалвана е Присъда №7/16.01.2013г., постановена по НОХД №1770/2012г. по описа на Старозагорски районен съд, с която подсъдимият М.С.М. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.323 ал.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 300 лева.

 

В законния срок е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия М.С.М. - адвокат С.Д., с която постановената присъда се обжалва изцяло като неправилна и незаконосъобразна. Адв.Д. моли въззивния съд да постанови съдебен акт, с който да оправдае подсъдимия М.М., а в случай, че бъдат кредитирани изложените в жалбата правни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, неподлежащи на саниране, да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане.

 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура *** изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли въззивния съд да потвърди обжалваната присъда, като счита повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия М. за категорично доказано и наложеното наказание за справедливо.

Защитникът на подсъдимия адв.Д. излага подробни съображения за несъставомерност на деянието, поради което моли присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която М. да бъде оправдан. Алтернативно прави искане след отмяна на присъдата делото да се върне на прокурора.

 

В дадената му дума за лична защита жалбоподателят-подсъдим М.М. заявява, че не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение.

 

В последната си дума подсъдимият М.С.М. заявява, че през инкриминирания период имотът е бил собственост на друго лице.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

 

Първоначалното обвинение срещу подсъдимия М.М. е било за извършено престъпление по чл.323 ал.2 вр. ал.1 НК и за същото е предаден на съд. В хода на съдебното производство е допуснато изменение на обвинението, като деянието е преквалифицирано по основния състав на чл.323 ал.1 НК.

По делото е безспорно установено, че през м. март 2000г. “***” ООД гр. *** /към момента ЕООД/ е придобило чрез покупко-продажба собствеността върху обор за 80 крави със застроена площ от 800 кв.м., построен в имот 045011 по плана на стопанския двор на с. Преславен община Стара Загора. За успешното реализиране на правото на собственост се наложило да бъде проведено исково ревандикационно производство срещу майката на подсъдимия ***, чийто пълномощник се явява същият в хода на всички имуществени взаимоотношения и свързаните с тях дела. Не се спори, че с влязло в сила на 30.12.2010г. решение №37/14.07.2008г., постановено по гр.д. № 59582002г. по описа на Старозагорски районен съд, Недялкова е осъдена да предаде на дружеството владението на процесния обор. Пристъпено е и към принудително изпълнение, като на 07.03.2011г. е извършен въвод във владение на “***” ЕООД от ЧСИ ***. За осъществяването на въвода са разпитани множество свидетели, от чиито показания се установява по категоричен начин, че се наложило да бъде разбита вратата на обора и да бъдат изнесени движимите вещи на М. оттам. На същия било разяснено, че следва да осигури достъп до имота на управителя на дружеството, като и на двамата бил даден по един ключ за катинара на входната врата на стопанския двор. Няколко месеца по-късно – през декември 2011г. св. *** посетил имота, като установил, че катинарът липсва, а входната врата е здраво залостена. Същевременно видял, че лекият автомобил на М. е спрян точно пред входната врата на обора, като прави невъзможно отварянето й. Въпреки отправеното писмено предупреждение по ЗМВР подсъдимият не променил поведението си, което наложило и на 01.06.2011г. да му бъде съставен втори такъв предупредителен протокол.

 

При така установените безспорни факти въззивният съд намира, че с действията си през инкриминирания период подсъдимият М.М. е осъществил състава на чл.296 ал.1 НК, който визира по-леко наказуемо деяние от това, за което същият е осъден. Спорът по отношение на процесния обор е бил вече решен с влязъл в сила съдебен акт, поради което всякакви действия по възпрепятстване осъществяването на признатото от съда право на собственост върху имота на дружеството представляват осуетяване изпълнението на съдебно решение. При наличието на влязло в сила решение, с което предявеният от “***” ЕООД иск по чл.108 ЗС е уважен, възпрепятстването на достъпа до имота – неосигуряването на сервитутна ивица и препречването на входа с лекия автомобил – не обективират осъществяване не по установения от закона ред на оспорвано от другиго свое предполагаемо право, а покриват хипотезата на чл.296 ал.1 НК. Това е така, тъй като с тези си действия подсъдимият прави невъзможно пълното осъществяване на собственическите правомощия от дружеството в лицето на неговия управител, признати му със съдебното решение. Действията на подсъдимия обективират пряк умисъл точно за това престъпно деяние, тъй като при извършения въвод във владение същият е бил предупреден, че и занапред следва да осигури достъп до имота на управителя на дружеството в изпълнение на постановения съдебен акт.

 

С оглед на изложеното следва подсъдимият да бъде признат за виновен по по-леко наказуемия състав на чл.296 ал.1 НК, като бъде признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.323 ал.1 НК. Доколкото първоначалното обвинение не е подвело действията на М. и под разпоредбата на чл.26 ал.1 НК, то прилагането на тази норма от въззивния съд би утежнило положението му, което е недопустимо при иницииране на въззивното производство от подадена от него жалба.

Разпоредбата на чл.296 ал.1 НК предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Така предвидената санкция и установеното чисто съдебно минало на подсъдимия, както и липсата на причинени с деянието имуществени вреди, задължават съда да приложи разпоредбата на чл.78а НК, доколкото справката за съдимост установява, че този институт до момента не е бил прилаган. Ето защо следва М. да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба. Законът предвижда размер на глобата от хиляда до пет хиляди лева. При индивидуализиране на административното наказание съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и заявеният сравнително невисок размер на получаваните месечно доходи, на което обстоятелство придаде по-голяма тежест. Като отегчаващо отговорността обстоятелство беше отчетена упоритостта при извършване на деянието, като се има предвид не само неговата продължителност, но и липсата на корекция в поведението след двукратното писмено предупреждение по ЗМВР. Ето защо на подсъдимия следва да бъде наложена глоба под средния размер, над минимума в размер на хиляда и петстотин лева.

 

С оглед на изложеното следва обжалваната присъда да бъде изменена в частта досежно правната квалификация на деянието, което се преквалифицира по по-леко наказуемия състав на чл.296 ал.1 НК, както и в частта досежно наказателната отговорност, като следва М. да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба в размер на хиляда и петстотин лева.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.337 ал.1 т.2 и т.4 НПК, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ Присъда №7/16.01.2013г., постановена по НОХД №1770/2012г. по описа на Старозагорски районен съд, в частта досежно правната квалификация на деянието и в частта досежно наказателната отговорност, като ПРИЗНАВА подсъдимия М.С.М. ЕГН **********, живущ ***, ЗА ВИНОВЕН в това, че от ***. до ***. в *** община *** е осуетил изпълнението на съдебно решение №38/14.07.2008г., постановено по гр.д. №595/2002г. по описа на Старозагорски районен съд, влязло в сила на 30.12.2010г., като не е допускал до обор за 80 крави със застроена площ от 800 кв.м., построен в имот №045011 по плана на стопанския двор ***,  *** – управител на “***  гр. ***, възпрепятствал и не е осигурил право на преминаване на същия до този имот – престъпление по чл.296 ал.1 НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И МУ НАЛАГА ГЛОБА В РАЗМЕР НА  ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН ЛЕВА, а ГО ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН И ГО ОПРАВДАВА по обвинението по чл.323 ал.1 НК.

 

Решението е окончателно.

 

                               

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

                                                                                                        2.