Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 152                                      01.08.2013 г.                      СТАРА ЗАГОРА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Старозагорският окръжен съд                                         ІІІ Наказателен състав

На  десети юли                                                                                    Година 2013                                                                                                                      

В публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

К. ДОНЧЕВА

        

Секретар:  К.Ц.

Прокурор: АЛЕКСЕЙ АНГЕЛОВ

като разгледа докладваното от съдията ДРАГОТИНОВА  ВНОХД № 1140 по описа за 2013 година

 

 Производството  е по реда на чл.313 и сл. НПК.

 

 Постъпила е въззивна жалба от защитниците на подсъдимата по НОХД № 1807/2012 г. по описа на Ст.З.РС С.Й.А., адв. Д.Н. от АК- Сливен и адв. М.Г. от АК- Ст.Загора,  против постановената по това дело присъда № 264/ 28.11.2012 г.,  В ЧАСТТА И, с която същата е призната за виновна и осъдена по предявеното и обвинение по чл. 234, ал.2 т.1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 28, ал.1 и чл. 54 от НК, на три години лишаване от свобода, като е постановено същото да бъде изтърпяно  при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип. Освен това съдът е постановил и лишаване от право да упражнява материално- отчетническа дeйност, свързана с акцизни стоки, за срок от три години. С присъдата на основание чл. 68, ал.1 от НК  е било приведено в изпълнение и наказанието по предходно осъждане/ по НОХД № 1040/ 2010 г. по описа на Ст.З.РС/ в размер на 1 година и шест месеца лишаване от свобода като е постановено отделното му изтърпяване от наказанието по настоящото дело при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от „открит” тип. На основание чл. 234, ал.3 от НК е отнет в полза на Държавата предмета на престъплението.

   В жалбата са направени от защитниците на подсъдимата оплаквания за неправилност- необоснованост и незаконосъобразност на присъдата в осъдителната и част. Считат, че  по делото не са събрани доказателства, от които може да бъде направен несъмнен извод относно авторството на деянието, както и извършването на деянието. Липсвал обективен анализ на доказателствата, които били превратно тълкувани от съда, в разрез с правилата на формалната логика. Поради противоречието в тях не само не можел да се направи категоричен извод относно осъществяване на деянието от обективна и субективна страна, но и последните изцяло опровергавали обвинителната теза. Считат, че разпоредбата на чл. 303 от НПК задължава съда да постанови  осъдителна присъда, само ако са налице безспорни и неопровержими доказателства срещу подсъдимия, и последната не може да почива на предположения.

 Искането е за отмяна на присъдата в осъдителната и част и постановяване на  нова такава, с която подзащитната им да бъде оправдана и по това и повдигнато обвинение по чл. 234, ал.2 т.1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 28, ал.1 от НК.

             

 В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимата и нейните защитници като в пледоариите им по същество се излагат подробни съображения и доводи.

Подсъдимата С.Й.А. в дадената и дума за лична защита заявява, че се чувства невинна и, че намерените в жилището и цигари не са нейни, а на дъщеря и. Подписала е протокола за претърсване и изземване, тъй като била задържана 24 часа по повод оплакване за палеж,  и по този повод била притисната от полицаите. В последната си дума към съда заявява, че се чувства невинна.

 Представителят на ОП - Стара Загора взема становище, че обжалвания съдебен акт е правилен, обоснован и законосъобразен като споделя напълно мотивите на първоинстанционната присъда. Намира за необосновани оплакванията във въззивната жалба относно неправилното приложение на материалния закон и обосноваността на присъдата като счита, че същата почива върху правилна и обективна преценка на фактическата обстановка по делото. Поради което намира, че по безспорен начин е доказано извършеното престъплението, поради което моли съда да потвърди първоинстанционния акт и да остави без уважение въззивната жалба.

 

Настоящата въззивна инстанция след като се запозна с оплакванията в жалбата и доводите в нея, обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

 

С присъда №  264/28.11.2012 г. по НОХД № 1807/2012 г. по описа на Старозагорски районен съд подсъдимата С.Й.А., с ЕГН **********, е призната за виновна в това, че на 03.08.2012 г., в град Стара Загора, в условията на повторност, държала акцизни стоки без бандерол, а именно – 59 бр. кутии цигари марка „ASSOS Slims”, по 4.40 лв.  – 259.60 лв.; 9 броя кутии цигари марка Rotmans” по 4.70 лв. – 42.30 лв.; 7 броя кутии цигари с марка „Forum по 4.10 лв. – 28.70 лв.; 10 броя кутии с цигари марка „GOLD MOUNT по 4.30 лв. – 43.00 лв.; 4 бр. кутии с цигари марка „PRECIZE” по 4.30 лв. – 17.20 лв.; 2 бр. кутии цигари с марка „Partner” по 4.20 лв. – 8.40 лв., всичко в размер на 399.00 лв., когато такъв се изисква по закон – чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), които са били намерени в жилището и, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.234, ал.2, т.1 във връзка с ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.54 от НК я е осъдил на „лишаване от свобода” за срок от три години, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип.  С оглед извършване на настоящото деяние в изпитателния срок на друго предходно осъждане на основание чл. 68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение и наказанието по това осъждане в размер на една година и шест месеца като е постановено същото да бъде изтърпяно отделно при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от „открит” тип. Освен това с присъдата същата е била лишена и от правото да упражнява материално-отчетническа дейност, свързана с акцизни стоки за срок от три години.

С присъдата подсъдимата С.Й.А., с посочено в присъдата ЕГН и данни от самоличността, е призната за невиновна по повдигнатото й обвинение по чл.234, ал.2, т.1 във връзка с ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 от НК, досежно 10 бр. кутии с цигари  марка „GOLD MOUNT” по 4.30 лв. – 43.00 лв. и 30 бр. кутии цигари марка VICTORY” по 5.00 лв. – 150.00 лв., на обща стойност 193.00 лв., намерени в автомобила и, поради което я е оправдал в тази част на обвинението- за сумата над 399.00 лв.

На основание чл.234, ал.3 от НК е отнет в полза на Държавата предмета на престъплението– горепосочените количества марки цигари без бандерол.

 

Въззивният съд не споделя наведените в жалбата  оплаквания и доводи относно  безспорната установеност на деянието от обективна и субективна страна.  

По делото безспорно е установено, че на инкриминираната дата – 03.08.2012 г. подсъдимата С.Й.А. е държала в жилището си горепосочените количества цигари, индивидуализирани по бройки кутии и видове марки, като това се установява от следните писмени и гласни доказателства по делото:

На първо място, с оглед отразените констатации в протокола за претърсване и изземване от 03.08.2012 г. в жилището на подсъдимата – апартамент в град Стара Загора на ул. „Българско опълчение” № 76, ет.7, ап.19, одобрен от съдия на основание чл.161, ал.2 от НПК с определение от 04.08.2012 г., по който повод е започнало БП № ЗМ-1153/ 2012 г. по описа на РУ”Полиция”- Стара Загора/л.21/. От последния е видно, че към този момент подсъдимата е дала обяснения, че намерените цигари, различни по количества и видове марки, са нейни и са закупени от безмитна зона Турци.Впоследствие е променила защитната си позиция като заявява, че цигарите не са нейни, а на дъщеря й, която се криела, когато пушела, и според нея са се намирали само в детската стая на жилището. Последното категорично е опровергано от отразеното в този протокол, както и от показанията на разпитаните по делото като свидетели поемни лица- св.И.А.Т. и св.Х.П.Т., че такива са били намерени и под дивана в кухнята на жилището, както и в полиетиленов плик в стенен гардероб в коридора на жилището. По- голямата част от тях/ тези в кухнята и детската стая/ са били скрити.

На второ място, защитната теза на подсъдимата,                                                           че същите са били закупени от дъщеря и за собствена употреба, е опровергана от всички останали доказателства по делото, които обективно са били обсъдени от съда, и преди всичко от показанията на разпитаните по делото свидетели, както на досъдебното производство, така и по време на съдебното следствие. От същите се установява, както правилно е приел съдът, че единствено свидетелката М.Д. Д. (дъщеря на подсъдимата) подкрепя дадените от нея обяснения, че цигарите са нейни и са били в детската стая на жилището, тъй като тя ги била скрила от майка си, за да не види същата, че пуши. Но дори и тази свидетелка признава, че живее в Турция и се връща само от време навреме като и майка и често пътува до Турция за да я вижда и във връзка с осъществявания от нея законен бизнес- търговия с машинни части. Този факт безспорно се потвърждава и от показанията на останалите разпитани по делото свидетели – Г.Г., Б.К. и З.А., които също установяват, че дъщерята на подсъдимата не живее преимуществено във въпросното въпросното жилище. Същата живее в Турция, където има приятел, с когото живее на семейни начала, и макар и  да се връща в България, то е за кратко. Което автоматично изключва възможността същата да е закупила и да държи в жилището на майка си такива количества цигари и то от различни марки. Дори и да се приеме, че са закупени като подарък за приятели, какъвто довод пък изобщо не се прави. От друга страна, от тези показания се установява, че самата подсъдима А. често пътува за Турция заедно със свидетеля Г.П.Г. като често се връща в рамките на същия ден. По този повод същата заявява и че, преминавайки границата, двамата често са пренасяли от Турция цигари без бандерол/ до два стека/, които се купуват в безмитната зона в Турция. Тези и обяснения обаче освен, че са в противоречие с дадените обяснения, че цигарите са на дъщеря и, не могат да оборят констатациите за намерените при внезапно извършеното претърсване в жилището и количества цигари, надвишаващи допустимото с оглед нуждите на един човек за лична употреба. Освен това, с оглед установеното от показанията на тези свидетели, няма логично обяснение защо по- голямата част от откритите количества цигари без бандерол са били намерени скрити под диван в кухнята и под матрака в детската стая. Наред с това е налице разминаване между обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелката Д. относно местонахождението на тези  цигари, както и отразеното в горепосочения протокол за претърсване и изземване, че те са се намирали навсякъде в жилището, като са били открити случайно при извършеното претърсване по друг повод. Поради което не може да бъде прието за достоверно обяснението на подсъдимата, че е подписала въпросния протокол без възражения, тъй като полицаите са я притиснали, след като е била задържана 24 часа преди това във връзка със сигнала за извършен палеж на автомобила на бившата съпруга на свидетеля Г.Г.. ВС оглед на което правилно съдът не е дал вяра на обясненията и, които са изключително не последователни и абсурдни, че дъщеря и – свидетелката Д., която е пълнолетна и живее в друга държава на семейни начала с мъж, ще крие от майка си обстоятелството, че пуши и в тази връзка ще укрива цигарите в жилището за в случаите, когато се намира в България. Наличието на такива цигари и в кухнята и в коридора на жилището, до които и подсъдимата има достъп, пък изключва напълно възможността от такова укриване. В тази връзка съдът намира, че обяснението на подсъдимата, че не й е било известно, че в жилището се съхраняват цигари без бандерол, които не са за собствена употреба, е несъстоятелно. Поради което съдът правилно не е кредитирал с доверие обясненията на подсъдимата, както и показанията на свидетелката Д., които са заинтересовани, като е приел, че същите не се подкрепят от останалите доказателства по делото и целят оневиняването на подсъдимата с цел избягване на наказателно преследване и ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

Предвид гореизложеното съдът намира, че присъдата в осъдителната и част не почива върху предположения, а върху правилна и обективна преценка на фактическата обстановка по делото, тъй като по безспорен начин е доказано извършеното престъплението и неговото авторство от страна на подсъдимата. С оглед на което доводът за липса на безспорни и неопровержими доказателства срещу подсъдимата не е голословен, а е подкрепен с доказателства.

Що се отнася до субективната страна на деянието правилно районния съд е приел, че същото е извършено виновно – под формата на пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала обществено-опасния му характер, а именно, че държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква от закона, както и че за същото такова деяние е била осъждана и извършва настоящото деяние в изпитателния срок на това предходно осъждане. Доказателство за това, че по-голямото голямо количество цигари са били намерени скрити. 

Поради което въззивния съд намира, че извършеният от съда анализ на събраните по делото  доказателства е обективен, не е налице превратно тълкуване на доказателства в разрез с правилата на формалната логика, поради което оплакванията за  неправилност и необоснованост както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с извода за осъществяване на деянието от обективна и субективна страна са неоснователни.

От друга страна, при извършената служебна проверка на присъдата, макар и да не се прави такова оплакване, съдът намира, че присъдата в осъдителната и част е незаконосъобразна, тъй като е налице явна несправедливост на наложеното наказание.

При определяне размера на наказанието съдът е приложил неправилно принципа за индивидуализация на наказанието като за извършеното деяние, за което е признал подсъдимата за виновна, и е наложил наказание при условията на чл. 54 от НК, макар и при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Приел е, че  всяко друго по- малко по размер наказание от наложеното- 3 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимата предвид отсъствието на  основанията по чл. 66, ал.1 от НК, няма да постигне целите по чл. 36 от НК и то ще бъде недостатъчно ефективно без обаче да изложи мотиви защо приема, че това в случая е така.

При извършване на тази преценка съдът не е отчел наличието на едно, но  изключително смекчаващо вината обстоятелство, а именно сравнително малкото количество цигари без бандерол, които в случая са били държани от подсъдимата в жилището й на инкриминираната дата – на обща стойност 399.00 лв..  Съдът обаче  счита, че правилно е прието в тази връзка, че не се касае до „маловажен случай” по смисъла на т. 93 т.9 от НК и квалификацията на деянието е правилна, тъй като извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства не представлява по- ниска степен на обществена опасност пред обикновените случаи на престъпления от същия вид. Макар и да не се прави такъв довод, не е налице и „малозначителност” на деянието по смисъла на чл.9, ал.2  от НК, тъй като с оглед обществената опасност на деянието същата не само, че е налице, но и не е явно незначителна предвид широката разпространеност на такива дейния в настоящия момент, насочени срещу икономиката на страната.

Освен това квалификацията на деянието по чл.234, ал.2, т.1 във връзка с ал.1 във  връзка с чл.28, ал.1 от НК (повторност) е правилна, тъй като деянието е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане на подсъдимата по друго дело – НОХД № 1040/2010 г. по описа на Старозагорски районен съд, по което същата е призната за виновна за това, че на 02.12.2009 г. е извършила същото такова престъпление, с единствената разлика, че квалификацията му е била по т.3 на ал.2 на чл.234 от НК, и държаните цигари без бандерол са били в големи размери. Т.е. и в двата случая подсъдимата е извършила деяние по по-тежко квалифицирания състав на чл.234 от НК, а в настоящия случай – в изпитателния срок на това предходно осъждане, което говори, че предходно наложеното й наказание не е довело до необходимия превъзпитателен и превантивен ефект.

Съдът обаче намира, че с оглед наличието на горното изключително смекчаващо вината обстоятелство, наказанието на подсъдимата е неправилно определено – при условията на чл.54 от НК и същото е явно несправедливо. Предвид което намира, че присъдата в тази част следва да бъде изменена като бъде намален размера на наложеното наказание.

Тъй като предвиденото в закона за извършеното престъпление наказание е лишаване от свобода от две до осем години, съдът намери, че с оглед целите на наказанието по чл.36 от НК: 1.да се поправи и превъзпита осъдения да спазва законите и добрите нрави и 2.да се въздейства предупредително върху него, както превъзпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото, е достатъчно подсъдимата да изтърпи едно наказание под този минимален размер, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно в размер на шест месеца лишаване от свобода.

Тъй като действително в случая не са налице условията на чл.66, ал.1 от НК, а и настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на друго предходно осъждане за същото деяние, съдът намира, че така намаленото наказание следва да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимата -  при първоначален „строг” режим в ЗО от „закрит” тип.

В останалата и част присъдата като правилна, законосъобразна и обоснована, постановена при отсъствие на допуснати съществени процесуални нарушения, следва да бъде потвърдена, включително и в частта й досежно наложеното допълнително наказание по чл.37, ал.1, т.7 във връзка с чл.49, ал.2 от НК.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.337 т.1 вр. с чл. 334 т.3 от НПК съдът

 

Р    Е   Ш   И  :

 

ИЗМЕНЯВА присъда № 264/ 28.11.2012 г., постановена по НОХД № 1807/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд В ЧАСТТА И  досежно наложеното на подсъдимата С.Й.А. с ЕГН ********** наказание лишаване от свобода, като НАМАЛЯВА  размера му от три години на шест месеца лишаване от свобода.

 

ПОТВЪРЖДАВА  присъдата в останалата и част.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

                                                                                               

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                 2.