О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 630                                      04.09.2013 година                    град СТАРА ЗАГОРА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На четвърти септември                                                                      Година 2013

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                                                  2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

 

като разгледа докладваното от  съдията  Спасена Драготинова

ВЧНД № 1245/2013 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

 

          Производството има своето правно основание в чл.243, ал.7 от НПК.

          Постъпила е частна жалба от обвиняемия по ДП № 214 /2008г. по описа на Първо РУ”Полиция” И.Н.К. ***, против определение № 443 от 03.06.2013г., постановено по ЧНД № 347 /2013г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е изменено постановление от РП – гр.Стара Загора от 21.01.2013г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 214 /2008г. по описа на Първо РУ”Полиция” против И.Н.К. в частта му досежно основанията за прекратяването му  като е постановено производството да се счита за прекратено по отношение на престъплението по чл.274, ал.3 от НК на основание чл.24, ал.1, т.1, предл. второ и т.3 от НПК, а за престъплението по чл.316, вр. с чл.308, ал.2 от НК - на основание чл.24, ал.1, т.1, предл.първо от НПК.

Оплакванията в жалбата са за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение.

Жалбоподателят счита, че както наблюдаващия прокурор, така и районния съд не са анализирали правилно доказателствата по делото, а именно относно втория протокол за обиск и изземване от 14.02.2008г., който според него бил с невярно съдържание, съставен с цел да го набеди в извършване на престъпление. Освен това счита, че поемните лица, подписали се под този протокол, са лъжесвидетелствали и протоколите за разпит на същите не следва да се вземат предвид. Същите били заинтересовани свидетели, тъй като участвали в задържането му и нанасянето на четири средни телесни повреди. По отношение на иззетото веществено доказателство – служебна карта, издадена на негово име, твърди, че същата не е неистински документ, тъй като е издадена от лицето, посочено като такова за неин издател, и в нейното съдържание няма никаква намеса, накърняваща нейната автентичност. Прави довод, че комплексната графическа и техническа експертиза на въпросната карта е необективна и също не следва да се взема предвид.

Прави искане за връщане на досъдебното производство за доразследване от друг прокурор, в друг съдебно-следствен район, с цел установяване автентичността на същата след назначаване на съответната експертиза. Счита, че в тази връзка следва да бъде разпитан издателят и – тогавашния началник на Военна прокуратура – гр.Сливен – полк. Илко Димитров. Освен това моли съда да възложи на прокурор разследване  на приложения по делото протокол за обиск и изземване досежно верността на отразените от дознателя в него факти. Алтернативно в случай, че съдът не уважи тези му искания  моли за отмяна на разпореждането с вещественото доказателство – процесната служебна карта да бъде унищожена, с цел даване на възможност за допълнително разследване в рамките на друго производство на престъпленията, извършени спрямо него от полицейските служители при задържането му.

Копие от частната жалба е изпратена на Районна прокуратура – гр.Стара Загора, от която не са постъпили писмени възражения.

          Съдът след като се запозна с всички доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, а така също и със становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

 

          Въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, а обжалваното определение на Старозагорския районен съд- правилно, законосъобразно и обосновано.

          Със същото /както и в прокурорското постановление/ е прието, че на датата 13.02.2008г. в сградата на РПУ – гр.Стара Загора по повод възникнал инцидент между обвиняемия К. и служители на пътна полиция, обвиняемият е бил доведен в сградата на Първо РУ”Полиция” – гр.Стара Загора, както и че същият е извадил от джоба си служебна карта на военна полиция и я е размахал пред присъстващите полицейски служители, без да се легитимира с нея, след което я прибрал в джоба си. При извършения обиск и изземване въпросната карта е била иззета и е станала обект на изследване,  при което е установено, че същата е инкриминирана, тъй като не е подписана от лицето, което е посочено в нея като неин издател. Неоснователен е довода на частния жалбоподател, че това обстоятелство не е безспорно установено, с оглед заключението на назначената графическа и техническа експертиза по ДП, от което се установява, че върху тази карта има следи от заличаване на първоначално положени символи в полетата за данни, както и че  не е съставена от лицето Добри Митев Стоянов, който при извършената справка на лицата, които са имали право да издават такива документи през периода, не е издавал такава карта. Безспорно е установено от друга страна, че обвиняемият К. към датата 13.02.2008г. не е имал право да носи такава карта, тъй като не е бил служител на Военна прокуратура и ВКР и в този период е бил отчислен от списъчния състав на  РС”Сигурност” – ВП и ВКР” – гр.Сливен поради придобиване право на пенсия. И трите служебни карти, издавани в периода на военната му служба към този момент са били унищожени, поради което към инкриминираната дата не е имал право да носи служебен знак /служебна карта/ на Военна полиция. Поради което прокурорът е приел, че има извършено престъпление по чл. 274, ал.3 от НК.

Тъй като обаче е установено, че въпросната служебна карта е неистинска, съдът правилно и обосновано е приел, че същата е абсолютно негодна да породи каквито и да е правни последици, т.е. да легитимира приносителя и. Поради което правилно е изменил прокурорското постановление, приемайки че не е налице изобщо извършено престъпление по чл.274, ал.3 от НК. Освен това правилно е приел /потвърждавайки прокурорското постановление в тази насока/, че наказателното преследване за такъв вид престъпление се изключва по давност след изтичане на три годишния срок, считано от датата на довършване на престъплението поради което и на основание чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.3  от НК това престъпление е погасено по давност.

По отношение на второто престъпление, за което му е повдигнато обвинение – това по чл.316 вр. с чл.308, ал.2 вр. с ал.1 от НК – ползване на неистински или преправен официален документ, отново както съдът, така и прокурора законосъобразно са приели, че деянието е несъставомерно, поради липса на елемент от състава на престъплението. Правилен е изводът, че служебната карта не фигурира между изредените от законодателя в нормата на чл.308, ал.2 от НК видове документи, а по по-леко квалифицирания състав – по чл.308, ал.1 от НК не е налице извършено престъпление, тъй като на посочената дата и място обвиняемият К. не е извършил действия, представляващи ползване на официален документ, с цел удостоверяване на служебно положение, длъжност или други обстоятелства. Същият само е размахал въпросната служебна карта пред полицейските служители, но не се е ползвал от нея по смисъла на горната нормативна разпоредба. Показанията на полицейските служители като свидетели не са категорични относно възможността им в този момент да я възприемат по начин и в достатъчна степен, необходима, за да се осъществи специалната цел, предвидена в закона – деецът да се легитимира като офицер от Военна полиция. Поради липса на тези елементи от фактическия състав на престъплението по чл.316, във вр. с чл.308, ал.2 от НК правилно е прието, че действията му не съставляват престъпление.

Поради което всъщност районният съд е взел предвид оплакванията на жалбоподателя в жалбата му против прокурорското постановление досежно основанието за прекратяване на наказателното производство, и доводите в тази насока са напълно неоснователни.

Тъй като всъщност наказателното производство е прекратено поради липса на престъпление, респ. поради това, че престъпление не е извършено, всъщност жалбоподателят няма правен интерес от по-нататъшно атакуване на прокурорското постановление. Освен това съдът няма компетентност да възлага на прокурора извършване на разследване по приложени по делото документи с невярно съдържание. Това право е единствено в прерогативите на самата прокуратура.

Що се отнася до искането за отмяна на определението /респ. прокурорското постановление/, в частта му досежно разпореждането с вещественото доказателство – въпросната служебна карта, и в тази насока оплакванията са неоснователни. Тъй като тази служебна карта е издадена от Военна полиция и контрола по нейното издаване и отнемане се осъществява от специално оторизирани органи – Служба „Сигурност – ВП и ВКР”-гр. София, респ. Регионална служба „Сигурност – ВП и ВКР” – гр.Сливен, преценката относно нейното унищожаване, включително досежно обстоятелството дали е отпаднало основанието да бъде ползвана от притежателя му, както и когато документа е нередовен, се извършва единствено от тези служби. Поради което неправилно жалбоподателят счита, че прокурорът/респ. съдът/ е постановил унищожаване на вещественото доказателство. Всъщност такива компетенции тези органи нямат и от атакуваните актове е видно, че липсва такова разпореждане с горното веществено доказателство. Изразът „за изпълнение” всъщност означава, че прокурорът и съдът са постановили след влизане в сила на прокурорското постановление препис от него, заедно с вещественото доказателство, да се изпратят на горните органи, които да извършат тази преценка, и това е видно от мотивите на самото постановление. Поради което жалбата и в тази насока е неоснователна.

              С оглед на което въззивният съд счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното определение на Старозагорския районен съд, с което е изменено постановлението на РП- Стара Загора за прекратяване на наказателното производство единствено в частта му досежно едно от основанията за прекратяването му като е постановено производството да се счита за прекратено по отношение на престъплението по чл.274, ал.3 от НК на основание чл.24, ал.1, т.1, предл. второ и т.3 от НПК, а за престъплението по чл.316, вр. с чл.308, ал.2 от НК - на основание чл.24, ал.1, т.1, предл.първо от НПК, а в останалата му част/ включително досежно изпращането му заедно с вещественото доказателство за разпореждане на компетентния орган/ като правилно, законосъобразно и обосновано, същото  е било потвърдено.

            Водим на горните мотиви и на основание чл.243, ал.7 от НПК, съдът

 

О  П  Р   Е  Д  Е  Л  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА определение № 443 от 03.06.2013г., постановено  по ЧНД № 347 /2013г. по описа на Старозагорския районен съд от закрито заседание на същата дата, с което е изменено постановлението на РП- Стара Загора от 21.01.2013г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 214 /2008г. по описа на Първо РУ”Полиция” водено срещу обвиняемия И.Н.К., с ЕГН ********** за извършено от него престъпление по чл.274, ал.3 от НК и престъпление по чл.316 вр. с чл.308, ал.2 вр. с ал.1 от НК, в частта му досежно основанията за прекратяването му, и е разпоредено след влизането му в сила вещественото доказателство по делото да се изпрати на РС „Сигурност – ВП и ВКР” – гр.Сливен – за изпълнение по отношение на вещественото доказателство.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

                                                                                                   2.