Старозагорски окръжен съд                   - 1 -                          в.н.о.х.д. № 1111/2013 г.

 

 

МОТИВИ:

 

С присъда № 46 от 05.03.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 584/2012 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, подсъдимият А.Т.А. е признат виновен в това, че на 16.08.2011 г. в гр. Казанлък, бул. ****, е държал боеприпаси – 112 броя патрони кал. 9х18 мм, 59 броя ловни патрони кал. 410 мм, 20 броя бойни патрони кал. 7.62х39 мм и 1 брой боен патрон с надпис „RWS308W”, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339, ал.1, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода, а по първоначално повдигнатото обвинение, че е държал без да има за това надлежно разрешение 1 брой боен патрон с надпис „BROWNING” е признат за невиновен и е оправдан.

На основание чл.66, ал.1 от НК районният съд е отложил изпълнението така наложеното наказание на подсъдимия А. за срок от три години.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият А.Т.А., който е подал жалба в законоустановения срок. Счита, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да я отмени в осъдителната й част и да го оправдае изцяло по повдигнатото обвинение. Подробни съображения за това са изложени в жалбата и в допълнението към нея. Такива излагат в пледоариите си и защитниците на жалбоподателя А. – адв.  Ю.Г. и адв. К.Н..

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че присъдата е законосъобразна и правилна и като такава следва да бъде потвърдена. Подробни съображения за това са изложени в писменото възражение против въззивната жалба и в пледоарията на представителя на Окръжна прокуратура – Стара Загора.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата на подсъдимия А. оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 584/2012 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, събраните в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция гласни и писмени доказателства, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Жалбата на А.Т.А. е основателна.

Обвинението срещу подсъдимия А.Т.А. е за това, че на 16.08.2011 г. в гр. Казанлък, бул. ***, е държал боеприпаси – 112 броя патрони кал. 9х18 мм, 59 броя ловни патрони кал. 410 мм, 20 броя бойни патрони кал. 7.62х39 мм, 1 брой боен патрон с надпис „BROWNING” и 1 брой боен патрон с надпис „RWS308W”, без да има за това надлежно разрешение – престъпление по чл.339, ал.1 от НК.

                                          - 2 -

Районният съд е приел за безспорно установено, че на 16.08.2011 г., във връзка с разкриването на нелегална работилница за боеприпаси и получен сигнал, били извършени полицейски проверки в домовете на различни лица.

За целта бил сформиран екип от служители на Сектор „БОП” и Криминална полиция при РУП – Казанлък, в чийто състав били свидетелите Х.И.К. /разузнавач в Сектор „БОП”, гр.Стара Загора/, К.К.Х. /разузнавач при РУП – Казанлък/ и П.Т.Т. /мл. разузнавач при РУП – Казанлък/, както и разследващ полицай М.А..

Екипът, съставен от посочените по-горе лица, посетил дома на подсъдимия А.Т.А. ***.

На позвъняването на вратата се отзовал подсъдимият А. – той отворил и посрещнал полицейските служители. Свидетелите се легитимирали и заявили, че извършват проверка по ЗМВР, свързана с притежание на предмети и вещи, забранени от закона, като попитали дали подсъдимият държи в дома си такива вещи.

А. заявил, че не притежава такива вещи, но тъй като е ловец, има законно оръжие.

Полицейските служители поискали да им го покаже и подсъдимият А. ги завел в спалнята си, където държал оръжието и боеприпасите, отключил металната каса, извадил всички оръжия и боеприпаси и представил съответните разрешителни за тях.

Свидетелите К., Х. и Т. започнали проверката на общоопасните средства, сравнявайки ги със съответните разрешителни и установили, че в касата подсъдимият А. държи и боеприпаси, за които няма съответното разрешение по ЗКВВООБ и ЗОБВВПИ. Служителите на МВР докладвали констатираното на своите ръководители, които им разпоредили да се извърши претърсване и изземване в дома на подсъдимия А. при условията на неотложност по чл.161, ал.2 от НПК.

Според районния съд, били извършени претърсване и изземване и били иззети незаконно държаните от подсъдимия А. боеприпаси и други вещи.

Районният съд приема, че и лица, в жилището на подсъдимия А., в метална каса в спалнята му, се съхранявали 6 бр. пушки и 2 бр. пистолета, законно притежавани от него. Освен тях, в касата били намерении и иззети и боеприпаси, които подсъдимият съхранявал, без да има за това надлежно разрешение. Това били 112 бр. патрони кал. 9х18 мм, 59 бр. ловни патрони кал. 410 мм и 20 бр. бойни патрони кал. 7.62 х 39 мм.

От секция в кухнята били иззети намерените там 1 бр. боен патрон с надпис BROWNING и 1 бр.боен патрон с надпис „RWS308W”, за които А. също нямал надлежно разрешение за придобиването и държането им.

Старозагорски окръжен съд                   - 3 -                          в.н.о.х.д. № 1111/2013 г.

 

Подсъдимият А. съхранявал и 114 бр. трасьори за боеприпаси и комплект метална матрица едногнездна с дюза.

Видно от заключението на назначената по делото балистическа експертиза – протокол № 350 от 18.07.2011 г. /л.14 – л.18 от д.п. № ЗМ  1659/2011 г. по описа на РУП – Казанлък/, предоставените обекти за изследване – ловни патрони и патрони за нарезно оръжие – 112 бр. патрони кал. 9 х 18 мм, 59 бр. ловни патрони кал. 410 мм, 20 бр. бойни патрони кал. 7.62 х 39 мм, 1 бр. боен патрон с надпис BROWNINGи 1 бр. боен патрон с надпис „RWS308W” представляват боеприпаси и са годни по предназначение. Представените трасьори и куршум от патрон кал. 7,62 х 39 мм не представляват боеприпаси. Металните части са с неустановен произход и предназначение.

Въз основа на приетата и описана по-горе фактическа обстановка, районният съд, след като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, е приел, че обвинението против подсъдимия А. по чл.339, ал.1 от НК е доказано по несъмнен начин относно 112 бр. патрони кал. 9х18 мм, 59 бр. ловни патрони кал. 410 мм, 20 бр. бойни патрони кал. 7.62х39 мм и 1 бр. боен патрон с надпис „RWS308W”, а по първоначално повдигнатото обвинение, че е държал без да има за това надлежно разрешение 1 бр. боен патрон с надпис „BROWNING” е признат за невиновен и е оправдан.

В хода на съдебното следствие пред първата инстанция са разпитани подсъдимият А.Т.А., свидетелите Х.И.К. /разузнавач в Сектор „БОП”, гр.Стара Загора/, К.К.Х. /разузнавач при РУП – Казанлък/, П.Т.Т. /мл. разузнавач при РУП – Казанлък/, П.Р.Ш. /Началник група „КОС” при РУП – Казанлък/, И.П.Д. /съседка на А. и поемно лице/, В.П.И. /съсед на А. и поемно лице/, Ж.Д.А. /съпруга на А./ и К.П.П. /работил дълги години с А. в системата на МВР/. Изслушано е заключението на балистическата експертиза и е разпитан експертът Д.Ч..

По делото е безспорно, че на 16.08.2011 г., около 16 ч., било извършено посещение с цел проверка по сигнал в дома на подсъдимия А.,***. Проверката била извършена от специално сформиран екип от служители на Сектор „БОП” и Криминална полиция при РУП – Казанлък – свидетелите К., Х. и Т., както и разследващ полицай М.А..

Безспорно е и това, че в апартамента на сем. А. били подсъдимият А. и съпругата му – свидетелката А., като с полицейските служители контактувал основно А., тъй като съпругата му била болна от сърце и се оттеглила в хола. След като проверяващите попитали А. дали има оръжие, наркотици и други забранени неща, той ги поканил в спалнята, където в метална каса държал оръжието и боеприпасите си.

                                                  - 4 -

По делото се спори дали процесуално-следствените действия претърсване и изземване, извършени в дома на сем. А. на 16.08.2011 г. от 16.05 ч. до 16.32 ч., отговарят на изискванията на НПК и дали протокол за претърсване и изземване от 16.08.2011 г. е годно доказателствено средство.

Основното възражение на жалбоподателя А. е, че районният съд е постановил осъдителна присъда спрямо него, без обвинението по чл.339, ал.1 НК срещу него да е доказано по несъмнен начин, и с това е нарушил забраната за това по чл.303, ал.2 от НПК. Според жалбоподателя А., приетата от районния съд фактическа обстановка не намира подкрепа в събраните по делото доказателства, тъй като не е безспорно доказано, че той е държал точно тези боеприпаси /като вид и количество/, за които му е повдигнато обвинение. Жалбоподателят А. твърди, че районният съд не е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, както и че не е взел предвид, че посочената в обвинителния акт разпоредба на чл.16 от ЗКВВООБ е отменена на 17.09.2010 г. и се отнася за хипотеза, която няма връзка с настоящия казус.

Защитата на жалбоподателя А. развива и съображения за неяснота в повдигнатото срещу А. обвинение, както и за нарушения на нормите на гл. ХХІV от НПК при провеждане на досъдебното производство.

В хода на въззивното съдебно следствие беше разпитан подсъдимият А. за това какви точно действия по претърсване и изземване са предприели полицейските служители в дома му на 16.08.2011 г. и кога са дошли поемните лица. Беше изискана и подробна справка от група „КОС” при РУП – Казанлък – дали подсъдимият А. се води на отчет и контрол, какви разрешения за носене на оръжие притежава, какви разрешения за огнестрелни оръжия и боеприпаси притежава; дали е правена проверка от посочената служба в дома на подсъдимия А. за съответствието на притежаваните от него разрешения /за носене на оръжие, за огнестрелни оръжия и за боеприпаси/, от една страна, и наличните огнестрелни оръжия и боеприпаси, от друга страна, и ако е правена такава проверка – кога и какъв е бил резултатът от нея.

Следва да се отбележи, че обясненията на подсъдимия А.А. /пред районния и пред въззивния съд/  и показанията на свидетелите И.Д. и В.И. /съседи на А. и поемни лица/, дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие са единни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се. В унисон с тях са показанията на свидетелката Ж. А. /съпруга на А./.

Всички гореизброени лица единодушно описват какво точно са видели от извършените от полицейските служители претърсване и изземване.

А именно, след като свидетелите К., Х. и Т., както и разследващ полицай А. влезли в дома на А., и той ги поканил в спалнята, където в метална каса държал оръжието и боеприпасите си, вместо да извикат поемни лица и да започнат претърсването в тяхно присъствие, полицейските служители започнали да вадят от касата оръжието на подсъдимия.

Старозагорски окръжен съд                   - 5 -                          в.н.о.х.д. № 1111/2013 г.

 

Според подсъдимия А., още преди да отвори металната каса, в ръцете на един от влезлите в спалнята му полицаи имало една торбичка, от която той извадил един патрон 410 калибър. Впоследствие тази торбичка изчезнала.

След като един от полицаите придружил А. до хола, откъдето последният взел разрешителните за оръжията си /това видяла и седящата там свидетелка А./, подсъдимият отново се върнал в спалнята и видял, че полицейските служители са започнали да вадят от касата му и боеприпасите.

Малко след това, поканен да придружи полицейските служители, подсъдимият А. завел двама от тях да огледат и сервизните помещения към претърсвания апартамент – изба и таван.

По същото време свидетелите Д. и И. се прибирали в същия блок и вход, където живеел А. – в ап.*** на същия адрес живеела Д.. Тя и брат й И. излезли от работа около 16.50 ч., пътьом пазарили от един магазин и във фоайето на блока двама полицейски служители ги поканили да станат „доброволни свидетели”. Д. и И. минали през дома на И., който бил на първия етаж, оставили покупките, и се качили на третия етаж, където бил ап.16, обитаван от сем. А..

Било малко след 17 ч., свидетелите Д. и И. стояли в коридора, до вратата на стаята, където вече били извадени оръжията и боеприпасите. Разследващ полицай А. и един от полицаите броили и описвали трасьорите.

Свидетелите Д. и И. видели, че в апартамента е само свидетелката А., а подсъдимият А. дошъл с един от полицаите десетина минути по-късно.

Свидетелката А. е категорична: „В присъствието на поемните лица не претърсваха. Само ги накараха да се подпишат. Никой не им е разяснявал нищо. Отидох при тях, защото С. го нямаше, да не се чувстват неудобно”.

В същия смисъл са и показанията на свидетелите Д. и И., които подписали протокола за претърсване и изземване в хола на А..

Това разказва и подсъдимият А.: „Отиваме в избата с двама полицаи да гледат, те са цивилни. След туй се качваме на тавана по същия начин и слизаме долу в апартамента. Външната врата беше отворена и двете поемни лица – мъж и жена, стояха в коридора. Беше около 17 часа….Поемните лица не са видели, когато са взимали боеприпасите… нищо не са видели, единствено тези трасьорчета. Четоха само тези неща. Нито аз, нито поемните лица са видели къде отиде тази торбичка. Не тях ги нямаше. Аз бях единствено с полицаите в стаята”.

Свидетелят Х. в хода на първоинстанционното съдебно следствие не си спомня точно кой какво е правил, но е категоричен, че поемните лица са присъствали през цялото време на проверката.

Според свидетеля К. поемните лица са присъствали на

                                                                       - 6 -

претърсването на мазето или тавана и при установяването на боеприпасите, като лично са описали и опакованите в плик кутийки с патрони.

Свидетелят Т. твърди, че в дома на подсъдимия А. са отишли около 16 ч. и че не е присъствал на самите действия по претърсване и изземване, нито на съставянето на протокола и на броенето на боеприпасите. Но твърди, че е намерил кутийки с патрони за пистолет „***”. Т. заявява: „С идването на поемните лица се започна претърсването, даже мисля, че излязохме вън преди да дойдат те, а поемните лица бяха през цялото време на претърсването”.

Въпреки изложените по-горе противоречиви свидетелски показания за начина, по който са протекли претърсването и изземването в дома на подсъдимия А. и категоричните и безпротиворечиви обяснения на последния по този въпрос, районният съд е преценил, че проведените процесуално-следствени действия са в съответствие с изискванията на чл.160, ал.1, чл.161, ал.2 и чл.162, ал.1 от НПК.

Действително, протокол за претърсване и изземване от 16.08.2011 г. /л.5 от д.п. № ЗМ  1659/2011 г. по описа на РУП – Казанлък/ е одобрен от съдия от Казанлъшкия районен съд на основание чл.161, ал.2 от НПК, но това означава само, че процесуално-следствените действия са извършени в условията на неотложност, че формално протоколът съдържа всички изискуеми от закон реквизити и че е представен за одобряване от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа. Обстоятелството, че е спазена описаната процедура не би могло да санира евентуални пропуски при самото извършване на претърсването и изземването, които биха могли да се разкрият едва в хода на съдебното следствие /при разпит на подсъдимия, свидетелите и поемните лица/.

В настоящия случай в протокол за претърсване и изземване от 16.08.2011 г. е посочено, че претърсването е започнало в 16.05 ч. и е завършило в 16.32 ч., в присъствието на поемните лица И.Д. и В.И.. А свидетелите Д. и И. са категорични, че около 16.50 ч. са излезли от работа; че не са присъствали на претърсването – стояли са в коридора и са видели само как полицаите броят трасьорите; че са подписали протокола, но не са видели къде какво е намерено в дома на подсъдимия А.; че самият А. е отсъствал от жилището си, когато Д. и И. са влезли и са стояли в коридора.

В този смисъл са и показанията на свидетелката А. и обясненията на подсъдимия А..

Въпреки това, обаче, районният съд е приел, че поемните лица са присъствали по време на извършването на претърсването и изземването, възприели са всички извършени действия и резултатите от тях, запознали са се със съдържанието на протокола и са го подписали

Въззивният съд не споделя този извод, тъй като очевидно се разминават двете групи свидетелски показания относно часа на извършените

Старозагорски окръжен съд                   - 7 -                          в.н.о.х.д. № 1111/2013 г.

 

претърсване и изземване и относно обстоятелството дали поемните лица са присъствали или не на тези процесуално-следствени действия.

Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелите Д., И. и А., както и обясненията на подсъдимия А., че поемните лица Д. и И. са дошли около 17 ч. и че нито са присъствали, нито са участвали в претърсването и изземването. Основание за това съдът намира в това, че показанията на посочените свидетели и обясненията на подсъдими са единни и безпротиворечиви относно горните обстоятелства. Правдоподобно е свидетелите Д. и И. /и двамата работят в „Арсенал” АД/ да са приключили работния си ден към 17 ч. и след кратко попътна посещение на магазин, около 17 ч., да са се прибрали вкъщи.

А в протокола за претърсване и изземване от 16.08.2011 г. е посочено, че претърсването е започнало в 16.05 ч. и е завършило в 16.32 ч. Т.е. – ако отразените часове за начало и край на претърсването отразяват действителното време на извършването на това действие, не е възможно това да се е случило в присъствието на поемните лица, които по същото време са били на работа.

Още повече, че както свидетелите К., Х. и Т., така и свидетелката А. и подсъдимият А. са единодушни, че полицаите са влезли в дома на сем. А. около 16 ч. Единодушни са и за това, че А. им показал металната каса в спалнята си, след това отишъл до хола и донесъл от там разрешителните за оръжията; после проверявали дали оръжията съответстват на разрешителните, а А. и двама от полицаите ходили до избата и до таванското помещение.

Въззивният съд приема като обективна преценката на свидетеля К., че проверката в дома на Алексив е траяла около 30-40 минути – време, достатъчно да се извършат описаните по-горе действия. Тази констатация също е в подкрепа на направения от въззивния съд извод, че поемните лица не са присъствали на действията, отразени в прокола за претърсване и изземване от 16.08.2011 г.

Следва да се отбележи и това, че показанията на свидетелите К., Х. и Т. са противоречиви – както вътрешно, така и помежду си, поради което въззивният съд не може да ги кредитира напълно и особено в частта им за извършените в дома на подсъдимия А. процесуално-следствени действия претърсване и изземване.

В тази връзка, въззивният съд споделя възражението на защитата на подсъдимия А., че никъде в протокол за претърсване и изземване от 16.08.2011 г. не са посочени имената на лицата, подписали се в протокола след „Присъствали:”. По този начин въпросът кои лица в действителност са присъствали на претърсването и изземването не би могъл да получи категоричен отговор.

Относно основния спорен въпрос по делото, а именно – кои лица не

                                                                         - 8 -

са присъствали на посоченото процесуално-следствено действие, въззивният съд счита, че по делото е безспорно установено, че поемните лица Д. и И. не са присъствали на претърсването на жилището на подсъдимия А.. Свидетелите Д. и И. са подписали протокола за претърсване и изземване от 16.08.2011 г., но не са видели нито какви и колко точно огнестрелни оръжия и боеприпаси са намерили полицаите, нито къде са били намерени описаните в протокола вещи.

По делото е установено и това, че за известен период от време, когато се е извършвало претърсването на жилището на подсъдимия А., самият той не е присъствал на това процесуално-следствено действие – бил е с двама от полицейските служители последователно в избата и в таванското си помещение.

Поради това и тъй като са нарушени изискванията на чл.162, ал.1 от НПК претърсването и изземването да се извършват в присъствието на поемни лица и на лицето, което използва помещението, въззивният съд счита, че тези действия се явяват опорочени и поради това прокол за претърсване и изземване от 16.08.2011 г. следва да се изключи от доказателствената маса по делото. В този смисъл е и Р-519-09-І н.о.

Още повече, че районният съд е развил съображения, че претърсването и изземването са били предшествани от проверка по ЗМВР, което е в правомощията на органите на полицията /както и проверка по ЗОБВВПИ/. Следва да се подчертае, че никой от свидетелите – полицейски служители, не твърди, че е била извършена такава проверка, нито се установява, че са били налице законовите основанията за това. Не е съставен и съответният протокол, съгласно чл.70, ал.1 или чл.71, ал.2 от ЗМВР, нито са издадени задължителни предписания по чл.154, ал.4 от ЗОБВВПИ.

За непрецизността при извършването на претърсването и изземването и при изготвянето на прокола за това от 16.08.2011 г. сочат и показанията на свидетелите К., Х. и Т.. Според тях, подсъдимият А. е имал 5 бр. пушки и 2 бр. пистолети. А от обясненията на подсъдимия А. и от справка № 30475/16.08.2013 г. от РУП – Казанлък, група „КОС”, се установява че подсъдимият А. е имал издадени разрешения за носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие – 2 бр. пистолети и боеприпаси за тях /по 50 бр. патрони за всеки пистолет/, разрешения за носене и употреба на дългоцевно огнестрелно оръжие – 7 бр. пушки и боеприпаси за тях /по 100 бр. патрони за всяко дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев и по 300 бр. патрони за всяко дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев, с длъжина на цевта над 51 см./ и разрешение за съхранение на дългоцевно и късоцевно огнестрелно оръжие.

Поради всички изложено въззивният съд счита, че протокол за претърсване и изземване от 16.08.2011 г. е негодно доказателствено средство и поради това събраните с него доказателства са дискредитирани.

В подкрепа на този извод са и мотивите на Р-519-09-І н.о., които

Старозагорски окръжен съд                   - 9 -                          в.н.о.х.д. № 1111/2013 г.

 

въззивният съд изцяло споделя. А именно, че за да се избегнат възможни съмнения при осъществяването на правораздаването, законодателят е въвел изрични правила, целта на които е гарантиране на обективен и справедлив процес, като съдът не може да пренебрегва процесуалния закон и да постанови осъдителна присъда, ако доказателствата не са били събрани по установения ред. Противното би означавало нарушение на принципите, залегнали в чл. 13, ал. 2 от НПК и чл. 14, ал. 2 от НПК, а именно, че обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в процесуалния закон, като доказателствата и средствата за събирането им не могат да имат предварително определена сила.

С оглед гореизложеното, въззивният съд счита, че основното възражение на жалбоподателя А. е, че районният съд е постановил осъдителна присъда спрямо него, без обвинението по чл.339, ал.1 НК срещу него да е доказано по несъмнен начин, и с това е нарушил забраната за това по чл.303, ал.2 от НПК, е основателно. Приетата от районния съд фактическа обстановка действително не намира подкрепа в събраните по делото доказателства, тъй като не е безспорно доказано, че той е държал точно тези боеприпаси /като вид и количество/, за които му е повдигнато обвинение.

Основателно е и възражението на жалбоподателя А., че посочената в обвинителния акт разпоредба на чл.16 от ЗКВВООБ е отменена на 17.09.2010 г. и се отнася за хипотеза, която няма връзка с настоящия казус. Към 16.08.2011 г. е действал ЗОБВВПИ, който е споменат за първи път в мотивите към обжалваната присъда.

Въззивният съд счита, че не са налице неяснота в повдигнатото срещу подсъдимия А. обвинение и нарушения на нормите на гл. ХХІV от НПК при провеждане на досъдебното производство, както твърди защитата.

Повдигнатото срещу подсъдимия А. обвинение отговаря на изискванията за това по чл.219 от НПК и по 246, ал.3 от НПК.

Действително, д.п. № ЗМ  1659/2011 г. по описа на РУП – Казанлък е започнало като бързо производство по гл. ХХІV от НПК на 16.08.2011 г., но тъй като на 21.08.2011 г. А. е постъпил на лечение в МБАЛ „Д-р Христо Стамболски” ЕООД, гр. Казанлък, с постановление №2825/2011 г. от 22.08.2011 г. Районна прокуратура – Казанлък е преобразувала бързото производство в досъдебно производство, разследването по което е указано да се проведе по общия ред /л.3 от д.п. № ЗМ  1659/2011 г. по описа на РУП – Казанлък/.

Възражението на жалбоподателя А., че дата на заключението на балистическата експертиза – протокол № 350 – 18.07.2011 г. /л.14 – л.18 от д.п. № ЗМ  1659/2011 г. на РУП – Казанлък/, предхожда с около един месец датата на претърсването и изземването в дома му – 16.08.2011 г., отразява действителното състояние на нещата. Но въззивният съд приема това разминаване в датите и по-скоро – в месеца, за техническа грешка. В подкрепа на това становище е обстоятелството, че в протокол № 350 е посочено, че балистическата експертиза

                                                 - 10 -

се извършва по д.п. № ЗМ  1659/2011 г. по описа на РУП – Казанлък и е назначена с постановление от разследващ полицай М. А.. Както беше посочено по-горе, д.п. № ЗМ  1659/2011 г. е започнало на като бързо производство на 16.08.2011 г., а постановлението на разследващ полицай М. А. е от 17.08.2011 г. /л.13 от д.п. № ЗМ  1659/2011 г. по описа на РУП – Казанлък/.

След изложения преглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства, въззивният съд не може да се съгласи със заключението на районния съд, че тези доказателства подкрепят по безспорен и категоричен начин извода, че подсъдимият А. ***, е държал боеприпаси – 112 броя патрони кал. 9х18 мм, 59 броя ловни патрони кал. 410 мм, 20 броя бойни патрони кал. 7.62х39 мм и 1 брой боен патрон с надпис „RWS308W”, без да има за това надлежно разрешение, каквото е изискването на чл.303, ал.2 от НПК за постановяване на осъдителна присъда.

По делото липсват доказателства за това, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.339, ал.1 от НК. Обжалваната присъда е постановена в нарушение на чл.303, ал.2 от НПК, тъй като обвинението срещу подсъдимия А. не е доказано по несъмнен начин и не се подкрепа от доказателства, които са събрани по установения в НПК ред.

Предвид на това съдът счита, че въз основа на горните доказателства не може да приеме за безспорно доказано, че подсъдимият А. е извършил от обективна и от субективна страна деянието по чл.339, ал.1 от НК – че на 16.08.2011 г. в гр. Казанлък, бул. *** ет.3, ап.16, е държал боеприпаси – 112 броя патрони кал. 9х18 мм, 59 броя ловни патрони кал. 410 мм, 20 броя бойни патрони кал. 7.62х39 мм и 1 брой боен патрон с надпис „RWS308W”, без да има за това надлежно разрешение.

Поради това подсъдимият А. следва да бъде признат за невинен за извършването на горното престъпление и следва да бъде оправдан по обвинението по чл.339, ал.1 от НК за описаните по-горе боеприпаси.

Относно оправдателната част от присъда № 46 от 05.03.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 584/2012 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с която  подсъдимият А. е признат за невиновен и оправдан за това, че 16.08.2011 г. в гр. Казанлък, бул. ****, е държал боеприпаси - 1 брой боен патрон с надпис „BROWNING” без да има за това надлежно разрешение, на основание чл.412, ал.2, т.3 от НПК същата е влязла в сила, тъй като е изтекъл срокът за обжалването й и срещу нея не е подадена жалба или протест.

Законосъобразно и правилно на основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК районният съд е отнел в полза на държавата веществените доказателства по делото – 112 бр. патрони кал. 9х18 мм, 57 бр. ловни патрони кал. 410 мм, 19 бр. бойни патрони кал. 7.62х39 мм, 1 бр. боен патрон с надпис „RWS308W”, 2 бр. гилзи кал. 410, 1 бр. гилза кал. 7.62х39 мм, 1 бр. гилза с надпис „RWS308W”.

Старозагорски окръжен съд                   - 11 -                        в.н.о.х.д. № 1111/2013 г.

 

Законосъобразно и правилно вещественото доказателство 114 броя трасьори за боеприпаси е върнато на подсъдимия А..

Предвид гореизложеното, въззивният съд следва да отмени обжалваната присъда в частта й, с която подсъдимият А., е признат виновен в това, че на 16.08.2011 г. в гр. Казанлък, бул. ***, е държал боеприпаси – 112 броя патрони кал. 9х18 мм, 59 броя ловни патрони кал. 410 мм, 20 броя бойни патрони кал. 7.62х39 мм и 1 брой боен патрон с надпис „RWS308W”, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339, ал.1, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода, като изпълнението на това наказание е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години.

Вместо това въззивният съд следва да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия А. за невинен в това, че на 16.08.2011 г. в гр. Казанлък, бул. ***, е държал боеприпаси – 112 броя патрони кал. 9х18 мм, 59 броя ловни патрони кал. 410 мм, 20 броя бойни патрони кал. 7.62х39 мм и 1 брой боен патрон с надпис „RWS308W”, без да има за това надлежно разрешение и да го оправдае по обвинението по чл.339, ал.1 от НК.

Обжалваната присъда следва да бъде потвърдена в останала й част.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.2 и чл.336, ал.1, т.3 от НПК, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                     

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                 2.