М О Т И В И

                              към Присъда № 61 от 29.10.2013 г.,

                              постановена по НОХД № 581/2012г.

                          по описа на Окръжен съд - Стара Загора

 

  Подсъдимата В.С.М., ЕГН ********** е предадена на съд за престъпление по чл. 257, ал.1 във връзка с чл. 256 от НК (в редакцията към момента на извършване на деянието), във връзка с чл.2, ал.2 от НК за това, че в периода м. декември 2001г. до 14.08.2002г. в гр. ***** в качеството си на *******, с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери на представляваното от нея ******, водила счетоводна отчетност с невярно съдържание и ползвала пред данъчните власти  счетоводни документи с невярно съдържание – СД с номера № 1919/14.01.2002г. и № 16720/14.08.2002г. и съответните дневници за покупки към тях, като с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери на ******в размер на 16 498.94 лева.

 

Прокурорът поддържа обвинението както относно изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, така и относно правната квалификация на деянието. Предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание “Лишаване от свобода” към минимума, предвиден в закона в размер на около 2 години и 6 месеца, като също така й бъде наложено кумулативно предвиденото наказание “Глоба” в размер на 5000 лева.

 

Защитникът на подсъдимата – адв. Ч. *** пледира, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, като счита, че по отношение на неговата подзащитна следва да бъде постановена оправдателна присъда.

 

Подсъдимата В.С.М. не се признава за виновна. Моли съда за оправдателна присъда.

 

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, заключенията на съдебните експертизи и взе предвид становищата на страните прие  за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

         С Решение № 3386 от 01.11.1999г., постановено по фирмено дело № 2076/1999г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора е регистрирано  ****** със собственици на капитала В.С.М. и Е.В.И.. Дружеството е регистрирано по ЗДП на 04.11.1999г., по ЗДС на 22.01.2001г. Основен предмет на дейност на търговеца  била ******. Дружеството  имало два пункта за събиране на скрап. ***** на дружеството и ****** в него била подс. В.М., като тя се занимавала и с представителство на дружеството пред данъчните органи, във връзка с отчитане месечните обороти по ЗДДС. При търговията с отпадъци на подсъдимата й помагал Е.И.. При изкупуването на отпадъците ***** сключвала и сделки с физически лица, предимно от **** произход или други, с нисък социален статус, които донасяли в пунктовете на фирмата отпадъци, събрани от тях при препитаването им със събиране на отпадъци, а продавала изкупения скрап на други търговци или на металургични предприятия. Представителите на тези фирми изисквали от подс. М. счетоводни документи-фактури и други, с които да докажат извършени от тях покупки на скрап и така да ползват ДДС по тези покупки. По този начин фирмата на подс. М., от една страна се задължавала като продавач при сделките с другите фирми да начислява и внася ДДС в бюджета, а от друга, тъй като купувала отпадъците от физически лица, не можела да си приспада ДДС по извършените от нея покупки, тъй като тези физически лица не са  били регистрирани по ЗДДС лица. Затова и подс. М. през м. декември 2001г. решила да укрива данъчни задължения на ****** като декларира в съответните справки - декларации и дневниците за покупки към тях покупки от регистрирани по ДДС фирми, които дружеството не е било реално извършило.Така тя приспадала неследващ се данъчен кредит на фирмата, която представлява. Подсъдимата М. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери на представляваното от нея дружество ******, водела счетоводна отчетност с невярно съдържание - в счетоводството на фирмата си М. допускала да се отразяват счетоводно неверни факти за извършени фиктивни покупки, а също и ползвала пред данъчните власти в гр. ***** счетоводни документи с невярно съдържание: справки – декларации и съответните дневници за покупки към тях, в които невярно били отразявани покупки и обороти, които на практика не били извършени от фирмата. Подсъдимата М. решила да ползва в счетоводството си фактури с невярно съдържание привидно издадени от големи фирми (някои от тях държавни) и държавни организации, като считала, че по този начин при текущия контрол от данъчните власти и при една последваща ревизия тези фактури и декларирани покупки няма да предизвикат съмнение у данъчните органи, тъй като се касае за редовни данъкоплатци и те няма да извършат насрещна проверка.

 

 

          На 14.01.2002г. подс. М. подала чрез упълномощено лице /пълномощно лист 357 от делото/ справка-декларация на ****** с № 1919/14.01.2002г. със съответния дневник за покупки към нея /в оригинал лист 356 от делото/. За данъчен период м. декември 2001г. подс. М. декларирала пред данъчните власти в тази справка-декларация ДДС за възстановяване на *****в размер на 12 376.20 лева. В тези счетоводни документи подс. М. посочила пред данъчните власти фактура с № 2479728/21.12.2001г. /том ІІ, лист 73 от ДП/ за покупка на  ****** от „******* на стойност 21160 лева с ползване на ДДС в размер на 4232 лева. При извършване на последваща ревизия и насрещна проверка данъчните власти са изискали информация от ****** и е установено, че фирмата не е издавала такава фактура на *******, а фактура с този номер е издавана на друга фирма - ****** и то на съвсем различна стойност – писмо изх. № 14-24-607 от 24.11.2003г. на ТДД - гр. ***** и фактура от 11.12.2002г. с горепосочения номер, издадена на “Неохим” АД – гр. Димитровград /том ІV, лист 46-47 от ДП/. В същата СД и дневник за покупки към нея подс. М. включила  като покупки и фактури, издадени привидно от ******,  с номера № 2400001492/11.12.2001г. /том ІІ, лист 74 от ДП/ на стойност 20 810.18 лева и ползван ДДС – 4162.04 лева и фактура № 2400001898/04.12.2001г. /том ІІ, лист 75 от ДП/  на стойност 25 217.78 лева и ползван ДДС  - 5043.56 лева. При извършване на последваща ревизия и насрещна проверка, данъчните власти са изискали информация от ****** и е установено, че фирмата не е издавала такива фактури на ******, а фактури с тези номера за извършени продажби са издавани на други фирми, и то на съвсем различна стойност – протокол № 2423 от 14.11.2003г. на ****** и 2 броя фактури с горепосочените номера, издадени  на ******и ***** /том ІV, лист 50-53 от ДП/. Водейки счетоводство с невярно съдържание и ползвайки пред данъчните власти в гр. ***** счетоводни документи с невярно съдържание СД № 1919/ 14.01.2002г. и дневник за покупки към нея, подс. М. укрила данъчни задължения на ***** за данъчен период м. декември 2001г. в особено големи размери 13 437.60 лева.

           На 14.08.2001г. подс. М. подала чрез упълномощено лице     /пълномощно лист 362 от делото/ справка-декларация на ***** с № 16720/14.08.2001г. със съответния дневник за покупки към нея /в оригинал лист 361 от делото/. За данъчен период м. юли 2001г. подс. М. декларирала пред данъчните власти в тази СД ДДС за внасяне на ****** в размер на 48.27 лева. В тези счетоводни документи подс. М. посочила пред данъчните власти покупки по фактури, издадени от две поделения на Министерство на отбраната, както следва :

 

От Поделение *******:

 

        - Фактура с № 503680/03.07.2002г. - стойност 1720 лв. и ползвано ДДС 344 лв. /том ІІ, лист 80 от ДП/;

       - Фактура с № 503742/10.07.2002г. - стойност 2993.38 лв. и ползвано ДДС 598.68 лв. /том ІІ, лист 81 от ДП/;

       - Фактура с № 503701/04.07.2002г. - стойност 1014.72 лв. и ползвано ДДС 202.94 лв. /том ІІ, лист 79 от ДП/.

 

От Поделение *******:

 

        - Фактура с № 290067/12.07.2002г. - стойност 3512 лв. и ползвано ДДС 702.40 лв. /том ІІ, лист 77 от ДП/;

       - Фактура с № 290104/16.07.2002г.- стойност 3433.12 лв. и ползвано ДДС 686.62 лв. /том ІІ, лист 78 от ДП/;

       - Фактура с № 290012/08.07.2002г.- стойност 2633.50 лв. и ползвано ДДС 526.70 лв. /том ІІ, лист 76 от ДП/.

 

При извършване на последваща ревизия и насрещна проверка данъчните власти са изискали информация от ******* и е установено, че фактури с посочените номера не са издавани на ******, а касаят сделки с други лица и на други дати – протокол № 2431 от 08.01.2004г. на ТДД – гр. ******” и 6 броя фактури – фактура № 503701 от 10.09.2001г. с получател *******”, фактура № 503742 от 21.11.2001г. с получател ******, фактура № 503680 от 14.04.2002г. с получател *******, фактура № 290104 не е издавана, фактура № 290067 е опростена и фактура № 290012 е опростена /том V, лист 298-308 от ДП/. Водейки счетоводство с невярно съдържание и ползвайки  счетоводни документи с невярно съдържание СД № 16720/14.08.2001г. и дневник за покупки към нея, подс. М. укрила данъчни задължения на ****** за данъчен период м. юли 2001г. в големи размери 3061.34 лева.

 

Общо укритите данъчни задължения  на ****** в резултат на престъпното поведение на подс. М. са в размер на 16 498.94 лева.

След извършена ревизия данъчните служители констатирали и други фиктивни сделки на фирмата, по които тя неправомерно е ползвала данъчен кредит и определили съответните данъчни задължения за внасяне. През 2004г. подс. М. и другият съдружник  И. прехвърлили собствеността на своите дружествени дялове на лице от гр. ****** – П. К. Т., ЕГН ********, като последния станал едноличен собственик на капитала, а подс. М. и  И. били освободени като съдружници. С Решение на Старозагорският окръжен съд от 09.02.2004г. по фирмено дело № 346/2004г. е регистрирано ***** – правоприемник на ***** със собственик на капитала П. Т. Последният упълномощил  И. да управлява и представлява дружеството като И. и подс. М. продължили известно време предишната си дейност по търговия със скрап, а после регистрирали ново ООД, за да осъществяват и впоследствие дейността си. Въпреки, че данъчните власти своевременно установили укритите от подс. М. данъчни задължения на ****, те не могли да съберат тези данъчни задължения, тъй като фирмата нямала имущество.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, възприето от съда като добросъвестно и компетентно /том І, лист 85-93 от ДП/ се установява, че за данъчен период 01.12.2001г. – 31.12.2001г., размера на данъчния кредит, който не се следва на дружеството е 13437.60 лева и за данъчен период 01.07.2002г. – 31.07.2002г. размера на данъчния кредит, който не се следва на дружеството е 3061.34 лева, т.е. общо укритите данъчни задължения на ***** за инкриминирания период са в размер на 16498.94 лева.

От заключението на съдебно-почеркова експертиза № 1/2013г., прието от съда като добросъвестно и компетентно се установява, че подписите, положени на:

 - справка-декларация Вх. № 1919 от 14.01.2002г. на фирма *****;

 - справка –декларация Вх. № 16720 от 14.08.2002г. на фирма ******;

 - дневник за покупките и продажбите за периода 01.12.2001г. – 31.12.2001г.;

дневник за покупките и продажбите за периода 01.07.2002г. – 31.07.2002г.

са изпълнени от едно и също лице и това лице е подсъдимата В.С.М..

Подписите, положени на:

 - справка-декларация Вх. № 1919 от 14.01.2002г. на фирма ****;

 - справка –декларация Вх. № 16720 от 14.08.2002г. на фирма ******;

 - дневник за покупките и продажбите за периода 01.12.2001г. – 31.12.2001г.;

 - дневник за покупките и продажбите за периода 01.07.2002г. – 31.07.2002г.

не са изпълнени от свидетелката Ч.Ж.Г..

Както вече бе посочено, съдът възприема заключението на съдебно-почерковата експертиза като пълно, ясно и обосновано.  Вещото лице е дало категоричен отговор на поставените въпроси, като в обстоятелствената част на същото подробно са коментирани научните методи, чрез които е достигнало отговор на поставените въпроси.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от показанията на свидетелите В.Ж., С.В., Б.Ж., М.И., Т.Т., Г.Г., В.Т., Ч.Г., М.Н., Ц.С., С.М., О.Б., Л.С., дадени в хода на съдебното следствие и тези, дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал, събран в хода на съдебното следствие по реда на чл. 281 от НПК, заключенията на съдебните експертизи и всички други писмени доказателства, прочетени по реда на чл. 283 от НПК.

          Обстоятелството, че през инкриминирания период от време – м. декември 2001г. – 14.08.2002г., включващ два данъчни периода,  с цялостната дейност на ******, се е занимавала подсъдимата В.М. като съдружник и управител на търговското дружество, вкл. и за счетоводството /в частност изготвяне и подаване – чрез пълномощник на процесните СД по ЗДДС и прилежащите дневници към тях за покупки и продажби/, се установява въз основа на  показанията на:

 

         - свидетелите С.М., В.Т., Ч.Г., М.Н. и Ц.С.;

         - заключението на съдебно-графологическата експертиза;

         - решение за съдебна регистрация на търговското дружество, протоколи от електронните регистри на НАП и подавани СД по ЗДДС за процесното дружество, извън инкриминирания период, ДРА.

 

        Безспорно установено е, че на 14.01.2002г. подс. М. подала чрез упълномощено лице /пълномощно лист 357 от делото/ справка-декларация на ***** с № 1919/14.01.2002г. със съответния дневник за покупки към нея /в оригинал лист 356 от делото/. За данъчен период м. декември 2001г. подс. М. декларирала пред данъчните власти в тази справка-декларация ДДС за възстановяване на *****в размер на 12 376.20 лева. В тези счетоводни документи подс. М. посочила пред данъчните власти фактура с № 2479728/21.12.2001г. /том ІІ, лист 73 от ДП/ за покупка на  ****** от „******** на стойност 21160 лева с ползване на ДДС в размер на 4232 лева. При извършване на последваща ревизия и насрещна проверка данъчните власти са изискали информация от ****** и е установено, че фирмата не е издавала такава фактура на *****, а фактура с този номер е издавана на друга фирма - ****** и то на съвсем различна стойност – установено от писмо изх. № 14-24-607 от 24.11.2003г. на ТДД - гр. ****** и фактура от 11.12.2002г. с горепосочения номер, издадена на “****** /том ІV, лист 46-47 от ДП/. В същата СД и дневник за покупки към нея подс. М. включила  като покупки и фактури, издадени привидно от ********,  с номера № 2400001492/11.12.2001г. /том ІІ, лист 74 от ДП/ на стойност 20 810.18 лева и ползван ДДС – 4162.04 лева и фактура № 2400001898/04.12.2001г. /том ІІ, лист 75 от ДП/  на стойност 25 217.78 лева и ползван ДДС - 5043.56 лева. При извършване на последваща ревизия и насрещна проверка, данъчните власти са изискали информация от „****** и е установено, че фирмата не е издавала такива фактури на ******, а фактури с тези номера за извършени продажби са издавани на други фирми, и то на съвсем различна стойност – установено от протокол № 2423 от 14.11.2003г. на ******* и 2 броя фактури с горепосочените номера, издадени  на ******* и ********– П. Д.” /том ІV, лист 50-53 от ДП/.

          Безспорно установено е, че на 14.08.2001г. подс. М. подала чрез упълномощено лице     /пълномощно лист 362 от делото/ справка-декларация на ***** с № 16720/14.08.2001г. със съответния дневник за покупки към нея /в оригинал лист 361 от делото/. За данъчен период м. юли 2001г. подс. М. декларирала пред данъчните власти в тази СД ДДС за внасяне на ***** в размер на 48.27 лева. В тези счетоводни документи подс. М. посочила пред данъчните власти покупки по фактури, издадени от две поделения на Министерство на отбраната, както следва :

 

От Поделение *****:

 

        - Фактура с № 503680/03.07.2002г. - стойност 1720 лв. и ползвано ДДС 344 лв. /том ІІ, лист 80 от ДП/;

       - Фактура с № 503742/10.07.2002г. - стойност 2993.38 лв. и ползвано ДДС 598.68 лв. /том ІІ, лист 81 от ДП/;

       - Фактура с № 503701/04.07.2002г. - стойност 1014.72 лв. и ползвано ДДС 202.94 лв. /том ІІ, лист 79 от ДП/.

 

От Поделение *****:

 

        - Фактура с № 290067/12.07.2002г. - стойност 3512 лв. и ползвано ДДС 702.40 лв. /том ІІ, лист 77 от ДП/;

       - Фактура с № 290104/16.07.2002г.- стойност 3433.12 лв. и ползвано ДДС 686.62 лв. /том ІІ, лист 78 от ДП/;

       - Фактура с № 290012/08.07.2002г.- стойност 2633.50 лв. и ползвано ДДС 526.70 лв. /том ІІ, лист 76 от ДП/.

 

При извършване на последваща ревизия и насрещна проверка данъчните власти са изискали информация от *****и е установено, че фактури с посочените номера не са издавани на *****, а касаят сделки с други лица и на други дати – установено от протокол № 2431 от 08.01.2004г. на ******” и 6 броя фактури – фактура № 503701 от 10.09.2001г. с получател *****”, фактура № 503742 от 21.11.2001г. с получател търговско дружество “*******, фактура № 503680 от 14.04.2002г. с получател търговско дружество “******, фактура № 290104 не е издавана, фактура № 290067 е опростена и фактура № 290012 е опростена /том V, лист 298-308 от ДП/.

Предвид изложените обстоятелства се налага безспорния извод, че в цитираните по-горе фактури, включени в процесните справки-декларации и съответните дневници за покупки към тях не са отразени действително извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. 

Заключението на съдебно-икономическата експертиза  установява, че за данъчен период 01.12.2001г. – 31.12.2001г., размера на данъчния кредит, който не се следва на дружеството е 13437.60 лева и за данъчен период 01.07.2002г. – 31.07.2002г. размера на данъчния кредит, който не се следва на дружеството е 3061.34 лева, т.е. общо укритите данъчни задължения на ****** за инкриминирания период са в размер на 16498.94 лева.

Събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – показания на свидетелите В.Ж., С.В., Б.Ж., М.И., Т.Т., Г.Г., В.Т., Ч.Г., М.Н., Ц.С., С.М., О.Б., Л.С., макар и в по-голямата си част да не установяват обстоятелства пряко относими към предмета на доказване по настоящото дело говорят, че цялостната дейността на подсъдимата В.М. при упражняване функциите си на съдружник и управител на ***** и в частност при водене на счетоводството му, е била подчинена на идеята да бъдат укрити данъчни задължения. Изложеното се подкрепя и от констатациите на съдебно-икономическите експертизи, обхващащи данъчни периоди извън инкриминираните.

Обясненията на подсъдимата М., че не е осъществила престъпното деяние като изцяло противоречащи с гореизложеното, съдът възприема като нейна защитна позиция.

 

Съображенията на съда, за да признае подсъдимата В.С.М. за виновна в извършването на престъпление по чл.257 ал.1, предложение първо във връзка с чл. 256 (в редакцията към момента на извършване на деянието) във връзка с чл.2, ал.2 от НК, са следните:

1. Обект на посегателство на престъплението по чл.256 от НК е данъчната система, като съвкупност от данъчни обществени отношения във вид на финансови правоотношения, в които Държавата е субект с властническо положение, тъй като чрез
данъчни нормативни актове регламентира възникването, вида и размера на данъчните задължения. Само по себе си като вид държавно вземане, данъчното задължение представлява  установено по вид и размер, което възниква по силата на закона. В случая размерът на дължимите данъчни задължения възлиза общо на 16498.94 лева.

2. Формите   на   изпълнителното   деяние   на   престъплението   по   чл.256   редакцията му към момента на извършване) са две: водене на счетоводна отчетност с невярно съдържание и ползване на счетоводни документи с невярно съдържание. Като с деянията се преследва специфична за престъпленията против данъчната система цел -осуетяване на данъчни задължения в особено големи размери. Релевантно за възникване на квалифицирането на такива деяния като престъпления, а не като данъчни нарушения, е настъпването на обществено опасния резултат, предвидени в състава на чл.257, ал.1 във връзка с чл.256 от НК. а именно укриването на данъци в особено големи размери.

 

          В конкретния случай, предмет на настоящото наказателно дело подсъдимата В.М. е осъществила и двете форми на изпълнителното деяние, предвидено в състава на чл.256 от НК, а именно: водене на счетоводна отчетност с невярно съдържание и ползване на счетоводни документи с невярно съдържание.

 

Понятието счетоводен документ е определено с нормата на чл.6 от ЗСч като хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър.

Чл. 100 от ЗДДС определя СД като документ, в който регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения. При съпоставката на чл.6 и чл. 100 от ЗДДС се налага изводът, че използваните от подсъдимата М. инкриминирани фактури и справка-декларация  Вх. № 1919 от 14.01.2002г. на ****** и справка –декларация Вх. № 16720 от 14.08.2002г. на ******, както и дневниците за покупки и продажби се явяват счетоводен документ по смисъла на чл.6 от ЗСч, доколкото същите отразяват счетоводна информация.

Съгласно чл. 104 (отм.) от ЗДДС регистрираните по този закон лица водят два регистъра - дневник „покупки" и дневник „продажби", в които се отразяват получените данъчни документи по доставки,по които е получател, съответно тези, по които се явява изпълнител.

От събраните по делото доказателства се установи по безсъмнен и категоричен начин, че през двата данъчни периода, заключени във времевия интервал от м. декември 2001г. до 14.08.2002г. подсъдимата  М. е изготвила и използвала пред ТД на НАП горепосочените фактури, СД и дневници за покупки, привидно изрядни, удостоверяващи реално неосъществени доставки. По този начин подсъдимата М. е водила и използвала счетоводна отчетност с невярно съдържание.

Понятието „счетоводна отчетност" не е дефинирано от разпоредбите на НК, нито е изяснен точният му смисъл в Закона за счетоводството, чийто правила уреждат „ изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи в предприятията" (арг. чл.1 от ЗСч). Изхождайки от тъждеството в значението на понятието за счетоводна система и счетоводство, съдът прие, че понятието счетоводна отчетност означава система на счетоводно отчитане на резултатите от икономическата дейност, осъществявана от данъчно задълженото лице. Без съмнение е фактът, че част от тази счетоводна отчетност представляват и справките - декларации по чл.100 от ЗДДС (отм.). както и дневниците за покупки. Невярното съдържание на тези счетоводни документи, водени през съответния данъчен период в рамките на инкриминирания период от време (м. декември 2001г. до 14.08.2002г.), обусловено от ползването на счетоводни документи, каквито по смисъла на чл.6 от ЗСч представляват горепосочените Справки - декларации и дневници за покупки, определя като недостоверно, т.е. неотразяващо адекватно релевантните счетоводни факти, счетоводното отчитане за съответния данъчен период на резултатите от икономическата дейност на *****.

           Освен това отразените в инкриминираните фактури привидни доставки, довели до съставянето на неистински справки - декларации, имат за резултат и неотразяването в дневниците за покупки на реално извършените доставки по смисъла на ЗДДС. С оглед на това се обуславя и невярното съдържание на водената в дружеството счетоводна отчетност.

           Съгласно чл.93, т.14, пр.второ, „данъци в особено големи размери” са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева. Това означава, че по смисъла на закона укритите от подсъдимата М.  данъчни задължения за периода м. декември 2001г. – 14.08.2002г. в размер на 16498.94 лева, са в особено големи размери.

          Престъплението е извършено от подсъдимата М. при пряк умисъл. Предвиждала е общественоопасните последици на деянието, съзнавала е общественоопасния му характер, искала е извършването на престъплението и настъпване на неговите общественоопасни последици.  

          Съгласно тълкувателно решение № 2/1999г. на ОС на НК:  “Деянието в неговата фактическа характеристика може да бъде извършено с повече от една  прояви, осъществени последователно и в изпълнение на едно решение, предварително взето и непрекъснато подновяващо се в хода на проявлението им при неизменна форма на вината. Обединяващото звено между отделните престъпни въздействия върху правнозащитеното благо е запазването на относително единство и неизменност на условията, при които то се осъществява, като: единен субект, време, място, начин и средства на въздействие върху елементите на уврежданото обществено отношение”. Настоящият случай е точно такъв. В хода на престъпната дейност не е настъпила никаква промяна. Отделните прояви са еднотипни и представляват елементи на едно усложнено деяние, а следователно и едно престъпление.

 

            Съдът призна подсъдимата М. за виновна в извършването на престъпление по чл. 257, ал.1 (ред., ДВ, бр.62/1997 г.) във връзка с чл.256 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.2, ал.1 от НК в редакцията към момента на извършване на деянието - 2002 г., тъй като прие, че този материален закон спрямо действащия към момента на постановяване на присъдата (извършеното деяние е съставомерно по чл.255, ал.З във връзка с ал.1, т.5, 6 и 7 от НК), се явява по-благоприятен за подсъдимата М. по арг. чл.2, ал.2 от НК. Основание за този извод е обстоятелството, че основното наказание лишаване от свобода в приложения от съда материален закон (в сила до изменението на НК с бр.75/2006 г.) е с минимален размер от две години, който се явява по-нисък в сравнение с минималния размер от три години, определен в приложимия закон към момента на постановяване на присъдата. С оглед на това следва да се направи изводът, че не са налице предпоставките за прилагане на обратното действие на наказателния закон по чл.2, ал.2, тъй като същият не се явява по-благоприятен за дееца. Предвид на това приложим ще бъде наказателният закон, който е действал по време на извършване на деянието (чл.2, ал.1 от НК). В случая чл.257 от НК (в редакцията му според ДВ, бр.67/1997 г.) е по-благоприятен, тъй като се предвижда по-леко по размер наказание.     

 

         Следва да се отбележи, че съгласно тълкувателно решение № 2/1999г. на ОС на НК:  “Деянието в неговата фактическа характеристика може да бъде извършено с повече от една  прояви, осъществени последователно и в изпълнение на едно решение, предварително взето и непрекъснато подновяващо се в хода на проявлението им при неизменна форма на вината. Обединяващото звено между отделните престъпни въздействия върху правнозащитеното благо е запазването на относително единство и неизменност на условията, при които то се осъществява, като: единен субект, време, място, начин и средства на въздействие върху елементите на уврежданото обществено отношение”. Настоящият случай е точно такъв. В хода на престъпната дейност не е настъпила никаква промяна. Отделните прояви са еднотипни и представляват елементи на едно усложнено деяние, а следователно и едно престъпление. Поради което дадената от прокуратурата правна квалификация на деянието и възприета от съда е законосъобразна, тъй като по време на извършване на престъплението е липсвала легална формулировка на продължаваното престъпление. В този смисъл още Решение № 83 от 21.06.2011г., постановено по ВНОХД № 230/2011г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив и Решение № 500 от 14.05.2012г. на ВКС по н.д. № 2393/2011г. ІІ н.о.

 

Относно наказанието:

         За извършеното от подсъдимата В.С.М.  престъпление - чл.257, ал.1 от НК се предвижда наказание от две до десет години лишаване от свобода и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

 При определяне на наказанието за извършеното от В.С.М. престъпление, на основание чл.54 от НК, съдът взе предвид следните смекчаващи вината обстоятелства: ниската обществена опасност на подсъдимата предвид чистото й съдебно минало към момента на извършване на деянието и към настоящия момент, средната, към ниска степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние, сравнена с тази, проявяваща се при престъпления от същия вид, сравнително непродължителния период на осъществяване на същото, както и  изключително дългия период на продължилото наказателно производство в неговата досъдебна фаза не по вина на подсъдимата – предварителното следствие против В.М. е образувано с нарочно постановление на Окръжна прокуратура - Стара Загора от 19.10.2004г. Последното смекчаващо вината обстоятелство е изключително по своята същност. Всеки има право на правосъдие в разумен срок. Налице е нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧ. Отегчаващи вината обстоятелства не са налице.

 

  Преценявайки поотделно и в съвкупността им горепосочените смекчаващи вината обстоятелства, прилагайки чл.55, ал.1, т.1 от НК по отношение на основното наказание - лишаване от свобода, съдът осъди подсъдимата В.С.М. на  ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 Отчитайки, че са налице предпоставките по чл.66, ал.1 от НК, съдът постанови отлагане на изтърпяването на наложеното на подсъдимата В.С.М.  наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

 Разпоредбата на чл.55 от НК, която следва да бъде приложена и по отношение на предвиденото допълнително наказание, предвижда две възможности: кумулативното наказание глоба да бъде наложено чрез намаляване на нейния размер под най-ниския предел най-много с една втора, съгласно чл. 55, ал.2 от НК. В случая възможно най-ниската глоба би била 2 500 лв. (арг. чл.257 от НК). Чл.55, ал.З предвижда възможност глобата изобщо да не бъде налагана.

 

         С оглед на това, съдът прие, че следва да бъде използвана предоставената от нормата на чл.55, ал.З от НК възможност изобщо да не се налага глоба, в случаите, в които това наказание е предвидено като кумулативно заедно с наказанието лишаване от  свобода. Предвид ниската степен на обществена опасност на подсъдимата съдът счита, че целите на наказанието по чл. 36 от НК биха били постигнати и без кумулативното налагане на наказанието  глоба, предвидено в нормата на чл.257 от НК. В тази връзка, съдът съобрази и имущественото състояние на подсъдимата М..

На основание чл.189 от НПК, съдът осъди подсъдимата В.С.М. да заплати по сметка на Окръжен съд - Стара Загора разноски по делото в размер на 857.52 лв.

 

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: