МОТИВИ

към присъда № 50/07.10.2013 год. по НОХ дело № 143/2013 год. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора

 

Обвинението против подсъдимия Р.Х.Т. е за престъпление по чл. 257, ал. 1, предложение 2-ро във връзка с чл. 256 (в редакция ДВ бр. 62/97 год.) във връзка с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 във вр с ал. 1  от НК за това, че в периода 17.03.2003 – 15.03.2004 год. в гр. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, като представител на данъчно задължено лице по ЗДДС СД „***” - Ст. Загора, НДР:*** с цел да осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС, водил счетоводна отчетност и ползвал пред ТД на НАП - Ст. Загора, счетоводни документи с невярно съдържание – месечни справки декларации по чл. 100 от ЗДДС с извлечения от дневниците за покупки, с които невярно документирал, че са получени описаните в тях облагаеми доставки и е платен начисления от доставчика ДДС, както следва:

1.) по издадена, от името на доставчик ЕТ ”***.”***, данъчна фактура с номер:

1788/28.11.2002 год. с предмет - доставка на брашно с данъчна основа 41 600 лв.  и ДДС за 8 320 лв.,

отразена в дневника за покупките за м.ноември 2002 год., приложен към подадена в ТДД гр. Стара Загора, Справка – Декларация вх. № 7474/17.03.2003 год., в резултат на което е формиран данъчен кредит от недействителна сделка  в  размер 8 320 лева.

2.) по издадена, от името на доставчика ООД ”***” гр. *** с дан. № ***, данъчна фактура  с номер:

363/31.08.2003 год. с предмет - покупка с данъчна основа 20 833,33 лв.  и ДДС за 4 166,67лв.,

отразена в дневника за покупките за м. август 2003 год., приложен към подадена в ТДД гр. Стара Загора Справка – Декларация вх. № 21407/10.09.2003 год., в резултат на което е формиран данъчен кредит от недействителна сделка в  размер 4 166,67лв.

 3.) по издадена, от името на доставчика ООД ”***” гр. *** с дан. № ***, данъчна фактура с номер:

327/30.09.2003 год.  с предмет - покупка, с данъчна основа 2100 лв.  и ДДС за 420 лв.,

отразена в дневника за покупките за м. септември 2003 год., приложен към подадена в ТДД гр. Стара Загора Справка – Декларация вх. № 23939/13.10.2003 год., в резултат на което е формиран данъчен кредит от недействителна сделка в  размер 420 лв.

4.) по издадена от името на доставчика ООД ”***” с дан. № ***, данъчна фактура с номер:

388/09.12.2003 год. с предмет - гориво, с данъчна основа 24 350 лв.  и ДДС за 4 870 лв.,

отразена в дневника за покупките за м. декември 2003 год., приложен към подадена в ТДД гр. Стара Загора Справка – Декларация вх. № 494/14.01.2004 год., в резултат на което е формиран данъчен кредит от недействителна сделка в размер 4 870 лв.

 5.) по издадени от името на доставчика ООД ”***” с дан. № ***, данъчни фактури с номера:

№ 389/04.02.2004 год. с предмет-покупка, с данъчна основа 19000 лв. и ДДС за 3 800 лв.

№ 390/16.02.2004 год. с предмет - покупка, с данъчна основа 9500 лв.  и ДДС за 1 900 лв.

№ 391/18.02.2004 год. с предмет - покупка, с данъчна основа 23750 лв. и ДДС за 4 750 лв.

 отразени в дневника за покупките за м. февруари 2004 год., приложен към подадена в ТДД гр. Стара Загора Справка – Декларация вх. № 7944/15.03.2004 год., в резултат на което е формиран данъчен кредит от недействителни сделки в  размер 10 450 лв.,

и в резултат на горните деяния, укрил данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - 28 226,67 лв. (двадесет и осем хиляди двеста двадесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), като приспадал по реда на чл. 77 от действащия към този период ЗДДС неследващ се данъчен кредит.

 

В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура– Стара Загора, базирайки се на събраните в хода на наказателното производство доказателства и направените от подсъдимия Т. самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК поддържа първоначално повдигнатото обвинение, като доказано по безспорен и категоричен начин. Счита, че подсъдимия Т. следва да бъде признат за виновен и наказан, като при определяне на наказанието на същия, съдът следва да приложи законът, който е по-благоприятен.

Предлага на съда да определи на подсъдимия наказание от 3 години лишаване от свобода, с приложение разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години и “глоба” в минималния размер предвиден в НК.

 

Подсъдимият Р.Х.Т. се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява пред съда съгласие да не се събират доказателства във връзка с тези факти, както и да се ползват всички доказателства, събрани в хода на досъдебното производство.

Лично и чрез защитника си – адв. В. моли съда, да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК, като му наложи справедливо наказание.

От самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК, направено от подсъдимият Т. и от събраните в хода на наказателното производство доказателства: писмените доказателства в 10 тома, съдържащи:

Том – І-ви: постановление за образуване на досъдебното производство л. 10 - 11; л. 20 - 21 показания на св. М.А.М. – управител на ООД ”***”ГР. ***; л. 22 -23 показания на С.Н.С., счетоводна експертиза л. 29 - 40; писма изх. № 36-01-63/24.06.2008 год. и 36-01-63/17.07.2008 год. на НАП – ***, че ЕТ „Р. – Р.А.” не е регистриран по ЗДДС л. 43 -44; л. 45 – 46 - справка на НАП за ДЗЛ Р.А.;

Том-ІІ : л. 1 - 34 ДРА № 1443/2004 год. на НАП – ТД - Триадица; л. 35 - 236 представени заверени от НАП копия на декларации на ДЗЛ –СД ”***” по ЗКПО и ЗДДС подавани в периода 01.01.1999 - 30.06.2004 год.

Том-ІІІ: л. 1 - 52 писмо изх. № 06-4400-412/31.01.2008 год. на НАП –***, офис Подуене, с което представят ДРА № 279/2004 от ревизия на ЕООД ”***”, копие от СД за м.12.2003 год., ГДД за 2003 год. по ЗКПО и приложенията към нея; л. 53 - 116 писмо с изх. № 10-44-00-768/03.02.2008 год. на НАП – ***, офис център, с което изпращат приложени към него СД с дневници на ООД „***” за периодите на м.08, м.09, м.12.2003 год. и м.02.2004 год.;

Том – ІV: л. 24 - 30 и л. 143 - 144 - съдебни актове касаещи регистрацията на СД ” ***”; л. 40 – 42 - уведомление на НАП до прокуратурата; ДРА № 1443/2004 год. от ревизия на СД ”***” л. 90 - 122; л. 169 – писмо изх. № 114400554/31.01.2008 год. на НАП, офис Красна Поляна касаещо ЕТ ”***.;

Том V: л. 6 – писмо № 06-4400-6031/18.12.2008 год. на НАП, офис Подуене с приложени към него документи касаещи регистрация по ЗДДС на ЕООД “***” от л. 7 до л. 43 и на л. 44 - 57 ДРА № 279/10.08.2004 год. от ревизия на ООД “***”;

Том VІ: показания – на л. 9 св. К.Й.С., л. 10 св.Р.Т., л. 13 – 14 св.Р. П. В.; л. 17 писмо изх. № 957/06.03.2012 год. на Общинска банка АД – ***, че Т. е нямал сметки в периода до м.03.2004 год.; л. 19 - 34 документи изпратени от Пиреос банк за сметки на СД “К.Й.С.” ; л. 61 - 76 съдебни книжа от фирмено дело на СД “***”;

Том VІІ: л. 1 - 82 съдържа книжа от издирването и призоваването на свидетели по ДП № 63-с/2012 год.;

Том VІІІ: л. 1 - 9 писмо № 11-24-00-1695/23.04.2012 год. на НАП офис Красна поляна и протоколи за предаване на подаваните оригинални Справки декларации от СД “***” по ЗДДС за периода м.01.2000 - м.06.2004 год. и по ЗКПО подавани ГДД за периода 2000 -2003 приложени от л.10 до 294;Том –ІХ: писмо 10-44-00-3776/13.07.12 на НАП, офис Център ***, с което предават приложени към него СД по ЗДДС на ЕООД “***” за периодите м.08 - м.12.2003 год. и от м. 01 до м.05.2004 год. от л. 8 до л. 18; писмо № 17 24 00 1868/16.07.2012 год. на НАП ***, с което предават СД по ЗДДС за периода м.08.2003 – 31.05.2004 год. подавани от ООД “***” от л. 21 до л. 123; писмо № 10 44 00 5074/28.09.2012 год. на НАП, офис Център, гр. *** касещо корекция на подадените до този момент данни за ЕООД „***” с приложени към него нови СД по ДДС, но от информационната система от л. 130 - 161;

Том –Х: л. 15 - 20 постановление за привличане на подсъдимия  Т.; л. 21- пълномощно на адв. В.В. л. 21; показания на подсъдимия Т. л. 22 - 23; показания на св. Т. л. 24 - 28; показания на св. М.А.М. л. 29 - 30; показания пред съдия на св. Р.А. л. 32 - 33; показания св. С.С. л. 34 -36; В.И.Г. л. 40 - 41; почеркова експертиза л. 44 -53; св. съдимост на Т. л. 57; декларация за СМПИС на подсъдимия Т. л. 58; СД с дневници за м.05.2004 год. на ЕООД “***” л. 63 -67; протокол за предявяване на разследването л. 181; заключително мнение л. 182 - 186

и останалите събрани в хода на досъдебното производство и приети по установения ред писмени и гласни доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р.Х.Т. е роден на *** год. в гр. Стара Загора, понастоящем живее в гр. ***. Подсъдимият е не осъждан (виж св. съдимост – т. Х, л. 57).

През 1990 год. подсъдимия Т. решил да извършва търговска дейност.

По тази причина със своята сестра – И.Х. Т., учредил и регистрирал събирателно дружество (съкратено СД) с наименование „***„ със седалище в гр. Стара Загора, ул.”***” № *** ( виж - решение № ****/05.06.1991 год. по ф.д. № ***/1990 год. на ОС -Ст.Загора в п. ІV, л. 28 - 29), ИН по НРД:*** и по Булстат: ***.

От 03.08.1998 год. подсъдимия Р.Х.Т. регистрирал дружеството и по ЗДДС.

Въпреки съдружието по съдебна регистрация с И.Т., цялата търговска дейност се ръководела и извършвала еднолично от подсъдимия Р.Т., който еднолично представлявал дружеството, като сключвал сделките, приемал плащанията, организирал  счетоводството, подписвал първичните и вторични  счетоводни документи и данъчни декларации.

М.04.2004 год. подсъдимия Т. преместил седалището на дружеството в *** (виж. - определение на СфГС от 12.05.2004 год. по ф.д. № ***/04 год., п. ІV, л. 26 и подадена от подсъдимия Т. декларация за данъчна регистрация в п. ІІ, л.102 - 106), а по-късно м.11.2004 год., събирателното дружество било прехвърлено на трети лица - св. В.Х.  (виж – определение на СфГС от 10.11.2004 год. по ф.д. № ***/2004 год. п. ІV, л. 27 и подадена декларация за данъчна регистрация от св. В. Х. в п. ІІ, л. 107 - 111; показания св. Х. л. 42 - 43 в п.10 на ДП).

През лятото на 2004 год., била извършена данъчна ревизия на СД ”***”  Ст.Загора  (акт № 1069/27.07.2004 год. за възлагане на данъчна ревизия).

Ревизията обхванала определянето на данъчните задължения по ЗДДС в периода от 01.08.1999 год. до 30.06.2004 год. и приключила с издаването на ДРА № 1443/03.11.2004 год., с който били установени данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери  (приложен от л. 1 до л. 34 на т. ІІ от ДП).

ДРА бил връчен на 10.11.2004 год., лично на подсъдимия Р.Х.Т. (виж - л. 34, т. ІІ от ДП), който  не го обжалвал и същия влезнал в законна сила.

При извършване данъчната ревизия било установено, че в счетоводството на СД ”***” гр. Ст. Загора, подсъдимия Р.Х.Т. приспадал данъчен кредит по реда на чл. 77 от ЗДДС (в редакцията към 2002 – 2004 год.), по неосъществени доставки.

Тъй като установените с посочения по-горе ДРА, данъчни задължения не били плащани, данъчните органи сигнализирали прокуратурата  (уведомление  на НАП – ТД - *** – л. 40 - 42, том ІV от ДП).

При извършеното по този повод досъдебно разследване е установено, че подсъдимия Р.Х.Т., ръководейки еднолично цялата търговска дейност на СД ”***” гр. Ст. Загора укрил данъчни задължения, като избегнал установяването и плащането им, по следния начин, за следните данъчни периоди:

1. За данъчния период на м.11.2002 год. от името на СД ”***” гр. Ст.Загора, подсъдимия Р.Х.Т. изготвил и декларирал в ТДД – Ст. Загора, съгласно ЗДДС, със справка декларация (съкратено СД) с вх. № 7474/17.03.2003 год., ведно с извлечения от дневниците за покупки и продажби (виж копие на СД в дневници в т. ІІ, л. 191, а в оригинал в п. VІІІ, л. 111 - 113 от ДП), че дружеството през този данъчен период е извършило облагаеми доставки с общ размер на данъчната основа – 402.68 лв. и начислено по тях ДДС в общ размер на 80.53 лв.  В СД и дневниците към нея, подсъдимия Т. декларирал и получени от дружеството облагаеми доставки с право на пълен данъчен кредит с общ размер на данъчната основа 41 600.00 лв. и с начислено и платено по тях ДДС в общ размер на 8 320 лв. 

За този данъчен период, в подадената СД, ведно с извлечение от дневника за покупки подсъдимия Т. декларирал, че дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 8 320 лв. за получена облагаема по ЗДДС доставка с предмет – „брашно”  от ЕТ „***.”*** по една данъчна фактура с:

№ 0000001788/28.11.2002 год., с данъчна основа 41600.00 лв. и ДДС  8 320 лв.

 Тъй като тази СД за м.11.2002 год. била подадена м.03.2003 год., за закъснението органът по приходите издал НП № 0396221/09.04.2003 год.

Понеже декларираният резултат бил 8320 лв., ДДС за възстановяване, започнала процедура за приспадане по реда на чл. 77 от ЗДДС (в редакцията към м.03.2003 год.).

С издаденият ДРА № 1443/03.11.2004 год., данъчните органи непризнали правото на приспадане на данъчният кредит по посочената фактура, тъй като при извършена насрещна проверка констатирали, че посоченият едноличен търговец никога не бил регистриран по ЗДДС, както и че въпреки многократните опити немогло да се установи контакт с представител на този търговец и се провери дали същият е извършил реално доставката, дали е издал проверяваната данъчна фактура и съответно дали е начислил полученият от подсъдимия Р.Х.Т. ДДС (виж  ДРА п. ІІ, л. 20).

При досъдебното разследване е установено, че ЕТ ”***„***, никога не е подавал справки декларации по ЗДДС, тъй като не е бил регистриран по ЗДДС, т.е не е извършвал никакви облагаеми доставки (виж писма с изх. № 36-01-63/24.06.2008 год. и № 36-01-63/17.07.2008 год. на НАП на л. 43 -44 от п. І, както и писмо на  НАП с № 114400554/31.01.2008 год.  на л. 169 в папка ІV от ДП ).

В показанията си, пред съдия на ОС - Ст. Загора (виж протокол за разпит л. 32 - 33 в п. Х от ДП) св. Р. С. А. категорично е заявил, че никога не е работил, като едноличен търговец; никога не е упълномощавал друго лице с правата от негово име, като едноличен търговец да извършва търговска дейност; никога и по никакъв повод не е установявал контакт с подсъдимия Р.Т.; никога не е продавал брашно на представляваното от подсъдимия Т. СД ”***” гр. Ст. Загора и по тази причина никога не е издавал фактура с № ****/28.11.2002 год., нито пък е приемал плащания.

2). За данъчния период на м.08.2003 год. от името на СД ”***” гр. Ст. Загора, подсъдимия Р.Х.Т. изготвил и декларирал в ТДД - Ст.Загора, съгласно ЗДДС, със  справка декларация с вх. № ***/10.09.2003 год., ведно с извлечения от дневниците за покупки и продажби (виж копие на СД в дневници в, т. ІІ, 210 - 212, а в оригинал в п. VІІІ, л.140 - 142 от ДП), че дружеството през този данъчен период е извършило облагаеми доставки с общ размер на данъчната основа – 18 538 лв. и начисленото по тях ДДС  в общ размер на 3 707.60 лв.  В СД и дневниците, подсъдимия Т. декларирал и получени от дружеството облагаеми доставки с право на пълен данъчен кредит с общ размер на данъчната основа 20 833.33 лв. и с начислено и платено по тях ДДС в общ размер на 4 166.67 лв. 

За този данъчен период, в подадената СД, ведно с извлечение от дневника за покупки, подсъдимия Т. декларирал, че дружеството упражнява право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4 166.67 лв. за получена облагаема по ЗДДС доставка с предмет – „покупка” от ООД „***” – *** с дан. номер  *** по една данъчна фактура с:

№ 363/31.08.2003 год. с данъчна основа 20 833.33 лв. и ДДС 4 166.67лв.

Декларираният резултат за този месец след приспадане на данъчен кредит бил 459.07лв., ДДС за възстановяване. Подлежащият на възстановяване данък бил прихванат до размера на 301.10 лева за дължими за 2002 год. данък печалба, данък общини и глоба, като за остатъка от 157.97лв. започнала процедура за приспадане по реда на чл. 77 от ЗДДС (в редакцията към м.08.2003 год.).

С издаденият ДРА № 1443/03.11.2004 год., данъчните органи непризнали  правото на приспадане на данъчен кредит по посочената фактура, тъй като при извършена насрещна проверка констатирали, че горната фактура не е включена в дневника за продажби, справката декларация за периода на м.08.2003 год. на ООД ”***” гр. *** и съответно тази данък не е бил начислен  съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (виж л. 22, п. ІІ).

3. За данъчния период на м.09.2003 год. от името на СД ”***” гр. Ст.Загора, подсъдимия Р.Х.Т. изготвил и декларирал в ТДД – Ст. Загора, съгласно ЗДДС, със справка декларация с вх. № ***/13.10.2003 год., ведно с дневник за покупки   (виж копие на СД в дневник в т. ІІ, 213 - 214, а в оригинал в п. VІІІ, л.144 - 145 от ДП), че дружеството през този данъчен период не е извършило облагаеми доставки. В СД и дневника за покупки, подсъдимия Т. декларирал получена от дружеството облагаема доставка с право на пълен данъчен кредит с общ размер на данъчната основа 2100.00 лв. и с начислено и платено по тях ДДС в общ размер на 420.00 лв. 

За този данъчен период, подсъдимия Т. декларирал, че дружеството упражнява право на приспадане на данъчен кредит в размер на 420.00 лв. за получена облагаема по ЗДДС доставка с предмет – „покупка” от ООД „***” – гр. *** с дан. номер *** по една данъчна фактура с:

№ 327/30.09.2003 год. с данъчна основа 2100.00 лв. и ДДС 420 лв.

Декларираният резултат бил 420.00 лв., ДДС за възстановяване. За този данък започнала процедура за приспадане по реда на чл. 77 от ЗДДС (в редакцията към м.09.2003 год.).

С издаденият ДРА № ***/03.11.2004 год., данъчните органи непризнали правото на приспадане на данъчен кредит по посочената фактура, тъй като при извършена насрещна проверка констатирали, че горната фактура не е включена в дневника за продажби, справката декларация за периода на м.09.2003 год. на ООД ”***” гр. *** и съответно тази данък не е бил начислен съгласно ЗДДС (виж ДРА в п. ІІ, л. 23).

 4. За данъчния период на м.12.2003 год. от името на СД ”***” гр. Ст.Загора, подсъдимия Р.Х.Т. изготвил и декларирал в ТДД - Ст.Загора, съгласно ЗДДС, справка декларация с вх. № 494/14.01.2004 год., ведно с дневници за покупки и продажби  (виж копие на СД в дневник в т. ІІ, 222 - 223, а в оригинал в п. VІІІ, л.155 - 156 от ДП), че дружеството през този данъчен период  е  извършило облагаеми доставки с общ размер на данъчната основа – 275 146.00 лв. и с общ размер на начисленото по тях ДДС  от 55 029.20 лв.

В СД и дневниците,  подсъдимия Т. декларирал и получени от дружеството облагаеми доставки с право на пълен данъчен кредит с общ размер на данъчната основа 300 050.00 лв. и с начислено и платено по тях ДДС в общ размер на 60 010.00 лв. 

За този данъчен период, в подадената СД, ведно с извлечение от дневника за покупки (виж копие на л. 223, п. ІІ  и оригинал на л. 156 от п. VІІІ в ДП), подсъдимия Т. декларирал, че дружеството упражнява право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4870.00 лв. за получена облагаема по ЗДДС доставка с предмет – „гориво” от ООД „***” – *** с дан. номер *** по  една данъчна фактура с:

№ 388/09.12.2003 год. с данъчна основа 24 350.00 лв. и ДДС 4 780.00 лв.

Декларираният резултат след приспадане на данъчен кредит бил 4 980.80 лв., ДДС за възстановяване. За този данък започнала процедура за приспадане по реда на чл. 77 от ЗДДС (в редакцията към м.12.2003 год.) .

С издаденият ДРА 1443/03.11.2004 год., данъчните органи непризнали правото на приспадане на данъчен кредит по посочената фактура, тъй като при извършена насрещна проверка констатирали, че горната фактура не е включена в дневника за продажби, справката декларация  за периода на м.12.2003 год. на ООД ”***” гр. *** и съответно тази данък не е бил начислен  съгласно ЗДДС (виж ДРА в п. ІІ, л. 24).

5. За данъчния период на м.02.2004 год. от името на СД ”***” гр. Ст.Загора, подсъдимия Р.Х.Т. изготвил и декларирал в ТДД - Ст.Загора, съгласно ЗДДС, със справка декларация с вх. № 7944/15.03.2004 год., ведно с дневници за покупки и продажби (виж копие на СД в дневник в т. ІІ, 225 - 227, а в оригинали в п. VІІІ, л. 160 - 162 от ДП), че дружеството през този данъчен период е извършило облагаеми доставки с общ размер на данъчната основа – 30  695.35 лв. и с общ размер на начисленото по тях ДДС  от 6 139.05 лв.

В СД, подсъдимия Т. декларирал и получени от дружеството облагаеми доставки с право на пълен данъчен кредит с общ размер на данъчната основа 52 250.00 лв. и с начислено и платено по тях ДДС в общ размер на 10 450.00 лв.

За този данъчен период, в подадената СД, ведно с извлечение от дневника за покупки, подсъдимия Т. декларирал, че дружеството упражнява право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 10 450.00 лв. за получени облагаеми по ЗДДС доставки с предмет – „покупка” от ООД „***” – *** с дан. номер *** по една данъчна фактура с:

№ 389/04.02.2004 год. с данъчна основа 19 000.00 лв. и ДДС 3 800.00 лв.

№ 390/16.02.2004 год. с данъчна основа 9 500.00 лв. и ДДС 1 900.00 лв.

№ 391/18.02.2004 год. с данъчна основа 23 750.00 лв. и ДДС 4 750.00 лв.

Декларираният резултат след приспадане на данъчен кредит бил 4310.94 лв. ДДС за възстановяване. Подлежащият на възстановяване данък бил прихванат до размера на 250 лв. с дължима глоба, като за остатъка от 4060.95 лв. започнала процедура за приспадане по реда на чл. 77 от ЗДДС (в редакцията към м.02.2004 год.) .

С издаденият ДРА 1443/03.11.2004 год., данъчните органи непризнали  правото на приспадане на данъчен кредит  по фактура № 391/18.02.2004 год. с данъчна основа 23 750.00 лв. и ДДС 4750.00 лв., тъй като при извършена насрещна проверка констатирали, че горната фактура  не е включена в дневника за продажби, справката декларация за периода на м.12.2003 год. на ООД ”***” гр. *** и съответно тази данък не е бил начислен съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. Не бил признат и  данъчният кредит и по останалите две фактури с номера 389 и 390 и двете от м.02.2004 год., тъй като при насрещната проверка се установило, че макар и да са осчетоводени в счетоводството на доставчика, същият не е могъл да докаже реално осъществена доставка (виж ДРА п.ІІ, л. 25 - 26).

При досъдебното разследване от изисканите и предоставени от НАП данни за подаваните от името на ООД ”***” гр. *** с данъчен номер ***, СД ведно с дневници за покупки и продажби към тях се установява, че такива данъчни фактури, за такава облагаеми доставки към СД ”***” гр. Ст.Загора не са били осчетоводявани в данъчните периоди на м. 08., м. 09., м.12.2003 год. и м.02.2004 год. (виж писмо на НАП - ***, офис център л. 129 - 161  и изпратените СД с дневници за м. 08., м. 09.,м.12.2003 год. и м.02.2004 год.  на ООД ”***„ на л. 130 - 160 в п. ІХ от ДП).

В показанията си, по ДП 63с/2012 на ОСлО – ОП - Ст.Загора  (виж протокол л. 29 - 30 в п. Х от ДП) св. М.А.М., управител на ООД ”***„ гр. *** е  потвърдил, че в периода 2003-2004 год. познавал подсъдимия Т.. По това време, представляваното от св. М. дружество търгувало с горива. Именно по този повод подсъдимия Т. поискал да закупи горива, но нямал средства да се разплати. Подсъдимият Т. склонил св. М., да му издаде няколко данъчни фактури към СД ”***”  гр. Ст.Загора, тъй като твърдял, че с тях щял да кандидатства за банков кредит, средствата от който ще употреби за да извърши сделките с представляваното от св. М. дружество.

Свидетелят М. е категоричен, че макар и да е издал фактурите по тях няма никаква реално осъществена доставка, тъй като подсъдимия Т. не получил кредит. Това било причината, св. М. да не осчетоводява в СД и дневниците за продажби на ООД ”***” гр. ***, издадените към СД ”***” гр. Ст.Загора фактури с номера – 363/31.08.2003 год.; 327/30.09.2003 год.; 388/09.12.2003; год. 391/18.02.2004 год. Тези фактури св. М. твърди, че били анулирани веднага, а що се отнася до фактури - № 389/04.02.2004 год. и № 390/16.02.2004 год., включени в дневниците за продажби за м. 02.2004 год. на ООД ”***” гр. ***, св. М. твърди, че същите бил  анулирани на по-късен етап.

Свидетелят М. е категоричен,че никакви горива не е продал на подсъдимия Т., нито пък е имало някакви плащания от негова страна.

В показанията си свидетеля М. е заявил ”.. така или иначе сделки с Т. е нямало. Той не получи кредит и аз анулирах фактурите. Ако Т. Ви е казал, че е имал сделки с мен , значи Ви е излъгал…”

При изложената по горе фактическа обстановка, която се потвърждава от гласните и писмени доказателства, събрани при извършеното досъдебно наказателно производство по ДП № 63-с/2012 год. на ОСлО при ОП – Ст. Загора, категорично се установява, че сделките по фактурите на:

ЕТ ”***.”***, с д.ф. № 1788/28.11.2002 год.  с предмет - доставка на брашно с данъчна основа 41 600 лв.  и ДДС за 8 320 лв.

ООД”***” *** с дан. №***, по данъчни фактури:

№ 363/31.08.2003 год. с предмет - покупка с данъчна основа 20 833,33 лв.  и ДДС за 4 166,67лв.

№ 327/30.09.2003 год. с предмет - покупка, с данъчна основа 2 100 лв.  и ДДС за 420 лв.

№ 388/09.12.2003 год. с предмет - гориво, с данъчна основа 24 350 лв.  и ДДС за 4 870 лв.

 № 389/04.02.2004 год. с предмет - покупка, с данъчна основа 19 000 лв. и ДДС за 3 800 лв.

№ 390/16.02.2004 год. с предмет - покупка, с данъчна основа 9 500 лв.  и ДДС за 1 900 лв.

№ 391/18.02.2004 год. с предмет - покупка, с данъчна основа 23 750 лв. и ДДС за 4 750 лв.

не са реално осъществени.

Затова с осчетоводяването и декларирането на посочените фактури издадени от името на ООД ”***” гр. *** и неистинската фактура от името на ЕТ ”***.”***, подсъдимия Р.Х.Т.  невярно е документирал в счетоводната отчетност на представляваното от него СД „***” – Ст. Загора, че дружеството, реално е получило/осъществило описаните в горепосочените фактури облагаеми по ЗДДС доставки, и че по тях е платен  реално ДДС.

Задължение на всяко юридическо лице и неговият представител е цялата търговска дейност и отчетността й, да се извършва в съответствие с действащото към момента на осъществяването й, законодателство -  ТЗ, ЗДДС, ЗСч, ДПК. В периода на 2002 год. – м.03.2004 год., съгласно чл. 100, ал. 1 и 3 от ЗДДС, /действал в посочения период / месечната декларация и справката към нея, са документи, в които регистрираното по ЗДДС лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения. Именно затова ТЗ, ЗСч,  ЗДДС и ДПК изискват, този документ да съдържа вярна информация за дейността на търговските субекти, регистрирани по ЗДДС в частност и за СД ”***” гр. Ст. Загора.

Касае се за информация относно реално /действително осъществените през съответния период облагаеми доставки на стоки/ услуги и заплатената за тях цена с включен в нея  ДДС, като основание за правото да се начислява ДДС и приспада данъчен кредит по ЗДДС.

Източник на посочената по-горе информацията за реално осъществените през съответен данъчен период доставки на стоки и услуги е счетоводната книга - регистър "Дневник за покупките", в който по силата на чл. 104, ал. 2 ЗДДС /действал в периода 2003 - 2004 / е следвало да се регистрират /запишат от търговеца - получател. В случая подсъдимия Т. като представител на СД ”***” гр. Ст. Загора с НДР *** е бил задължен да вписва/ отразява в "Дневника за покупките" само данъчни документи, за действително  осъществени доставки на стоки и услуги.

Ето защо при установените и описани по-горе фактически обстоятелства се налага обоснования извод, че подсъдимия Р.Х.Т. като представител на СД  ”***” гр. Ст.Загора с цел да създаде у данъчните органи, погрешно впечатление за реализирани действителни сделки (получени доставки) е осъществил привидна документална обосновка, като е осчетоводил и включил в подаваните за м.11.2002,год., м.08, м.09, м.12.2003 год. и м.02.2004 год., справки - декларации по ЗДДС, изброените по-горе данъчни фактури, с които удостоверил неверни обстоятелства, че описаните в тях доставки са реално възникнали облагаеми данъчни събития, по които е начислен ДДС, за да му послужат за реализирането на данъчен кредит по реда на чл. 77 от ЗДДС (действащ в посочения период) при водене счетоводството на СД ”***” гр. Ст. Загора, за който няма основание (съгласно чл. 64 и чл. 65 от действащия в посочения период ЗДДС), с крайната цел да бъдат намалени данъчните задължения, съответно ощетен Републиканския бюджет.

Затова справките декларации по ЗДДС подадени от подсъдимия Р.Т. съдържат невярна информация за доставки на стоки и услуги, респективно за платена от събирателното дружество като получател, цена с включен в нея ДДС.

Поради това, подсъдимия Р.Х.Т. е действал с пълното съзнание за противоправността на действията си, а именно, че с осчетоводяването и декларирането на фиктивни (нереално осъществени) доставки  от:

ЕТ ”***.”***  по д.ф. № 1788/28.11.2002 год. с предмет - доставка на брашно с данъчна основа  41 600 лв.  и ДДС за 8 320 лв.,

и от ООД ”***” гр. *** с дан. №***  по  данъчни фактури:

 -№ 363/31.08.2003 год. с предмет - покупка с данъчна основа 20 833,33 лв.  и ДДС за 4 166,67 лв.;

-№ 327/30.09.2003 год.с предмет - покупка, с данъчна основа 2 100 лв.  и ДДС за 420 лв.; 

-№ 388/09.12.2003 год. с предмет - гориво, с данъчна основа 24 350 лв.  и ДДС за 4 870 лв.;

-№ 389/04.02.2004 год. с предмет - покупка, с данъчна основа 19 000 лв.  и ДДС за 3 800 лв.;

-№ 390/16.02.2004 год. с предмет - покупка, с данъчна основа 9 500 лв.  и ДДС за 1 900 лв.;

-№ 391/18.02.2004 год. с предмет - покупка, с данъчна основа 23 750 лв. и ДДС за 4 750 лв.,

в подаваните справки декларации по ЗДДС за м.11.2002 год. ,м.08, м.09., м.12.2003 год.  и м.02.2004 год.,

претендирайки приспадане на данъчен кредит, какъвто изобщо не се полага, подсъдимият е целял да укрие данъчни задължения, като осуети установяването на действителните си данъчни задължения и  избегне тяхното плащане.

Именно затова, по описания по-горе начин в гр. Стара Загора, в периода 17.03.2003 год. - 15.03.2004 год. подсъдимия Р.Х.Т., като представител на СД ”***” гр. Ст.Загора, НДР *** с цел да осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС, като водил счетоводна отчетност и ползвал пред ТД на НАП - Ст. Загора, счетоводни документи с невярно съдържание – месечни справки декларации по чл. 100 от ЗДДС с извлечения от дневниците за покупки, с които невярно  документирал, че са получени описаните в тях облагаеми доставки и е платен начисления от доставчика ДДС и в резултат на горните деяния, укрил данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - 28 226,67 лв. (двадесет и осем хиляди двеста двадесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), като приспадал по реда на чл. 77 от действащия към този период ЗДДС неследващ се данъчен кредит с действията си подсъдимия Р.Х.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 257, ал.1 предложение 2-ро във връзка с чл. 256 във връзка с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 2  от НК ( ДВ бр. 62/97).

 

Гореописаната фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия Т. по чл. 371, т. 2 от НПК, както и от многобройните писмени и гласни доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и приети от съда по установения ред, от заключението на извършената съдебно - счетоводна и съдебно-почеркова експертиза и от показанията на свидетелите Р.С.А., М.А.М., С.Н.С., Р.П.В. и В.Х.Х..

Съдът кредитира изцяло показанията на горе цитираните свидетели, тъй като същите кореспондират с останалите доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, подкрепят направените от подсъдимия Т. самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК и допринасят за изясняване на приетата за установена фактическа обстановка.

 

Правна квалификация

 

Предвид гореизложеното съдът счита, че подсъдимия Р.Х.Т. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 257, ал. 1, предложение 2-ро във връзка с чл. 256 (в редакция ДВ бр. 62/97 год.) във връзка с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 във вр с ал. 1 от НК за това, че в периода 17.03.2003 – 15.03.2004 год. в гр. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, като представител на данъчно задължено лице по ЗДДС СД „***” - Ст. Загора, НДР:*** с цел да осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС, водил счетоводна отчетност и ползвал пред ТД на НАП -Ст.Загора, счетоводни документи с невярно съдържание – месечни справки декларации по чл. 100 от ЗДДС с извлечения от дневниците за покупки, с които невярно документирал, че са получени описаните в тях облагаеми доставки и е платен начисления от доставчика ДДС и в резултат на горните деяния, укрил данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - 28 226,67 лв. (двадесет и осем хиляди двеста двадесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), като приспадал по реда на чл. 77 от действащия към този период ЗДДС неследващ се данъчен кредит.

 

Престъплението е извършено от подсъдимия Т. виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал обществено опасния им характер, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал настъпването на тези последици, поради което и на основание цитираните по - горе законови текстове, той следва да бъде признат за виновен и наказан.

 

Укритите данъчните задължения от подсъдимия Р.Х.Т. са в особено големи размери, тъй като надхвърлят предвидения в чл. 93, т. 14 от НК, размер от дванадесет хиляди лева.

Извършеното престъпление е продължавано по смисъла на чл. 26 от НК, тъй като с повече от две деяния подсъдимият Р.Х.Т. е осъществил състава на едно и също престъпление по чл. 256 от НК, деянията подсъдимия Р.Х.Т. е извършил през непродължителни, (не повече от 6 месеца, съгласно установеното съдебна практика за непродължителен период) периоди от време при една и съща обстановка, еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Тъй като съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от НК за всяко извършено  престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му, а в съответствие с ал. 2 от същия текст, ако до влизане в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най – благоприятен за дееца. В конкретния случай на етапа, на изготвяне настоящия обвинителен акт, това е чл. 257, ал.1, във вр. чл. 256 от НК (д.в.бр.62/97) с оглед предвидената по-ниска долна граница на наказанието лишаване от свобода и кумулативно предвидената глоба.

 

 

Вид и размер на наказанието

 

При определяне видът и размерът на наказанието на подсъдимия Т., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства: изразено критично отношение и пълното съдействие оказано в хода на досъдебното и съдебно производство и чистото му съдебно минало, а като отегчаващи вината обстоятелства: високата обществена опасност на деянието.

За извършеното от подсъдимия Т. престъпление по чл. 257, ал. 1, предложение 2-ро във връзка с чл. 256 (в редакция ДВ бр. 62/97 год.) във връзка с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 във вр с ал. 1от НК законът предвижда наказание от 2 до 10 години лишаване от свобода и глоба от 5000 до 20000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 във вр. чл. 372, ал. 4 от НПК при постановяване на осъдителна присъда, съдът следва да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.

При така изложеното съдът счита, че на подсъдимия Р.Х.Т. за извършеното от него престъпление по чл. 257, ал. 1, предложение 2-ро във връзка с чл. 256 (в редакция ДВ бр. 62/97 год.) във връзка с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК следва да бъде определено наказание при условията на чл. 58а /ред. ДВ бр. 27/2009 год./ и чл. 54 от НК, а именно три години лишаване от свобода, което след като се намали с 1/3 означава, че Т. реално следва да изтърпи две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Р.Х.Т. следва да заплати по бюджетната сметка на ОД на МВР гр. Стара Загора сумата от 1005, 20 лв. /хиляда и пет лева и двадесет стотинки/ - разноски по делото направени в хода на досъдебното производство.

 

Причини – стремеж към избягване заплащане на задължения към фикса.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: