МОТИВИ

към присъда № 52/08.10.2013 год. по НОХ дело № 183/2013 год. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора

 

Обвиненията против подсъдимия Т.М.Х. са за престъпления по:

чл. 249, ал. 1 от НК, за това, че на 02.02.2013 год. в гр. ***, Обл. Стара Загора е използвал платежен инструмент, без съгласието на титуляра му – Ф.А.С. и е извършил операция – теглене на парични средства от банкомат с дебитна карта № ***, издадена от Банка „***” в размер на 100 лева и деянието не съставлява по – тежко престъпление

и по  чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 .вр.чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.”б”  от НК за това, че на 02.02.2013 год. в гр. ***, обл. Стара Загора е отнел чужди движими вещи – пари - сумата от 20 (двадесет ) лева и два броя чували, 40 кг., с въглища (брикети) на обща стойност 21,20 (двадесет и един лев и двадесет стотинки), или всичко на обща стойност 41,20 ( четиридесет и един лев и двадесет стотинки) от владението на Ф.А.С., без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието представлява опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.”б” от НК.

 

В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора, базирайки се на събраните в хода на наказателното производство доказателства и направените от подсъдимия Х. самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК поддържа първоначално повдигнатите обвинения, като доказани по безспорен и категоричен начин. Предлага подсъдимия Х. да бъде признат за виновен по повдигнатите обвинения и наказан, като съда определи наказание за двете деяния над минималния размер предвиден от закона за този род престъпления, като счита, че при определяне на всяко едно от наказанията на подсъдимия Х. съдът следва да се съобрази с нормата на чл. 58а от НК. Тъй като срещу подсъдимия Х. са повдигнати две обвинения, предлага след определяне на наказание за всяко едно от престъпленията, на основание чл. 23 от НК да бъдат кумулирани наложените наказания. Предлага на съда да определи на подсъдимия наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип и “глоба” до двойния размер на получената сума, а именно в размер на 200 лв. и на основание чл. 25, ал.1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК да групира наказанията наложени на Х. по последните две присъди с наказанието наложено по настоящото дело, като му наложи най-тежкото наказание.

 

Подсъдимият Т.М.Х. се признава за виновен по така повдигнатите му обвинения. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява пред съда съгласие да не се събират доказателства във връзка с тези факти, както и да се ползват всички доказателства, събрани в хода на досъдебното производство.

Лично и чрез служебния си защитник – адв. Ж. моли съда, да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК, като му наложи справедливо наказание.

От самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК, направено от подсъдимият Х. и от събраните в хода на наказателното производство доказателства: докладна записка – л. 3 - 10, постановление за привличане на обвиняем – л.15, протокол за разпит на обвиняем - л. 16 - 17, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние л. 18, справка за съдимост л.19 – л.28, характеристична справка л.29, протокол за разпит на свидетелката Ф.А.С. – л. 30, заключение на съдебно-оценителна експертиза по писмени данни - л. 33 – 34, служебна бележка л. 40 и актуална справка за съдимост и останалите събрани в хода на досъдебното производство и приети по установения ред писмени и гласни доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият Т.М.Х. е роден на ***, ЕГН **********.

Подсъдимият Х. многократно е осъждан на лишаване от свобода за извършени от него престъпления против собствеността. Престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК е извършено в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” от НК, тъй като е извършено от подсъдимия след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по–малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК.

Видно от приложеното по ДП свидетелство за съдимост на подсъдимия Х. (л. 19 - 28 от ДП), същият е осъден с Присъда № 2/11.02.2013 год. на РС – *** по НОХ дело № 56/2013 год., като е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” от НК и му е определено наказание 2 години „лишаване от свобода”, което да изтърпи ефективно при първоначален „строг” режим в Затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият Х. понастоящем изтърпява наказанието по цитираната присъда  в ЗО – с. Черна гора, обл. Стара Загора.

Подсъдимият Т.М.Х. ***, заедно с родителите си. Никой от тяхното семейство не работил. На 02.02.2013 год. около 03:00 ч. подсъдимия Х. *** къщата на А.С. ***. Видял, че гаража е отключен. След като се огледал и установил, че няма никакви хора по улицата, влязъл в гаража и взел от там два чувала с въглища. Занесъл въглищата до дома си и отново се върнал до къщата на С.. През прозореца видял, че в коридора има оставена дамска чанта. Тъй като вратата била отключена подсъдимия Х. влязъл тихо в коридора, отворил чантата и взел от същата 20 лева и банкоматна карта, заедно с лист с написан на него ПИН – код за същата. Веднага след като напуснал къщата подсъдимият решил да провери дали в банкоматната карта има пари и се отправил към супермаркет „Пени”, находящ се в гр. ***, ул. „***” № ***, защото знаел, че там има АТМ устройство. Поставил картата в устройството и изтеглил 100 лева. От разписката, издадена от банкоматното устройство подсъдимия Х. видял, че в картата останали 7 или 8 лева.  Прибрал се в къщи и на следващия ден похарчил парите.

Сутринта на 02.02.2013 год. пострадалата Ф.А.С. след като станала от сън и влязла в коридора веднага забелязала, че някой е ровил в чантата й. Установила, че от чантата липсват 20 лева и банкоматната й карта, издадена от Банка „***” – клон ***. По тази карта ежемесечно й привеждали социалните помощи и детските добавки. Веднага притеснена се обадила в банка „***” – клон ***, за да й блокират картата, тъй като знаела, че листчето с ПИН - кода се намира до картата. От банката й отговорили, че с тази карта вече е извършена транзакция, при която е била изтеглена сумата от 100 лева. След като влязла в гаража пострадалата С. установила, че липсват два чувала с въглища брикети. За случилото се веднага уведомила РУП – ***.

След проведени оперативно – издирвателни мероприятия подсъдимия Х. ***.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза, която съдът възприе като пълна, ясна и обоснована се установява, че стойността на двата броя чували с въглища – брикети с тегло по 40 кг. всеки е 21,20 лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия Х. по чл. 371, т. 2 от НПК, както и от многобройните писмени и гласни доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и приети от съда по установения ред, от заключението на извършената съдебно – оценъчна експертиза и от показанията на свидетелката Ф.А.С..

Съдът кредитира изцяло показанията на горе цитираната свидетелка, тъй като същите кореспондират с останалите доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, подкрепят направените от подсъдимия Х. самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК и допринасят за изясняване на приетата за установена фактическа обстановка.

 

Правна квалификация

 

Предвид гореизложеното съдът счита, че подсъдимият Т.М.Х. с деянието си на 02.02.2013 год. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК

От обективна страна, подсъдимият Т.М.Х. е използвал платежен инструмент, без съгласието на титуляра му – Ф.А.С. и е извършил операция – теглене на парични средства от банкомат с дебитна карта № ***, издадена от Банка „***” в размер на 100 лева и деянието не съставлява по – тежко престъпление.

От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал обществено опасния им характер, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал настъпването на тези последици, поради което и на основание цитираните по - горе законови текстове, той следва да бъде признат за виновен и наказан.

 

Съдът счита, че подсъдимия Т.М.Х. с деянието си на 02.02.2013 год. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр.чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.”б” от НК.

От обективна страна подсъдимият Т.М.Х. е отнел чужди движими вещи – пари - сумата от 20 (двадесет ) лева и два броя чували, 40 кг., с въглища (брикети) на обща стойност 21,20 (двадесет и един лев и двадесет стотинки), или всичко на обща стойност 41,20 (четиридесет и един лев и двадесет стотинки) от владението на Ф.А.С., без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието представлява опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.”б” от НК

От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия Х. при форма на вината пряк умисъл и в условията на опасен рецидив, тъй като същият е съзнавал обществено опасния им характер, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал настъпването на тези последици, поради което и на основание цитираните по - горе законови текстове, той следва да бъде признат за виновен и наказан.

 

Вид и размер на наказанието

 

За извършеното от подсъдимия Х. престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК законът предвижда наказание от 2 до 8 години лишаване от свобода и “глоба” до двойния размер на получената сума.

С оглед на това, че настоящото производство се разви по Глава ХХVІІ от НПК и по-конкретно при хипотезата, предвидена в чл. 371, т. 2 от НПК, то в този случай, разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК задължава съда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 58а от НК, т.е. да приложи чл. 58а, ал. 1 от НК, като редуцира с една трета определеното съгласно Общата част на НК наказание лишаване от свобода или ако едновременно с това са налице условията на чл. 55 от НК, да приложи тази разпоредба, явяваща се по-благоприятна за дееца.

 

Водим от горното и изхождайки от разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства направените самопризнания, а отегчаващи отговорността обремененото съдебно минало на подсъдимия и високата обществена опасност на деянието.

 

Предвид гореизложеното, съдът прие, че следва да определи на подсъдимия Т.М.Х. наказание лишаване от свобода в размер на четири години, което след като бъде редуцирано с една трета на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, се равнява на две години и осем месеца лишаване от свобода, което наказание съгласно разпоредбата на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален “строг” режим в Затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС и “глоба” в размер на ДВЕСТА ЛЕВА на каквото го и осъди.

 

За извършеното от подсъдимия Х. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр.чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.”б”  от НК законът предвижда наказание от 2. до 10. години лишаване от свобода.

С оглед на това, че настоящото производство се разви по Глава ХХVІІ от НПК и по-конкретно при хипотезата, предвидена в чл.371, т.2 от НПК, то в този случай,  разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК задължава съда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 58а от НК, т.е. да приложи чл. 58а, ал.1 от НК, като редуцира с една трета определеното съгласно Общата част на НК наказание лишаване от свобода или ако едновременно с това са налице условията на чл. 55 от НК, да приложи тази разпоредба, явяваща се по-благоприятна за дееца.

Водим от горното и изхождайки от разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства направените самопризнания, а отегчаващи отговорността обстоятелства тежкото съдебно минало на подсъдимия, високата обществена опасност на деянието.

Предвид гореизложеното, съдът прие, че следва да определи на подсъдимия Т.М.Х. наказание лишаване от свобода в размер на четири години, което след като бъде редуцирано с една трета на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, се равнява на две години и осем месеца лишаване от свобода, което наказание съгласно разпоредбата на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален “строг” режим в Затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС на каквото го и осъди.

 

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът кумулира така определените наказания на подсъдимия Т.М.Х., като му определи едно общо наказание в размера на най-тежкото от тях, а именно ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание съгласно разпоредбата на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален “строг” режим в Затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС и “глоба” в размер на ДВЕСТА ЛЕВА.

 

На основание чл. 25, ал.1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът кумулира така определеното общо наказание на подсъдимия Т.М.Х. с наказанията наложени му с присъда № 2/11.02.2013 год., постановена по НОХ дело № 56/2013 год. и присъда № 10/21.05.2013 год., постановена по НОХ дело № 178/2013 год. и двете по описа на *** районен съд, като му определи едно общо наказание в размера на най-тежкото от тях, а именно ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание съгласно разпоредбата на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален “строг” режим в Затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС и “глоба” в размер на ДВЕСТА ЛЕВА.

 

На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспадна от така определеното общо наказание, изтърпяното до момента наказание по горецитираните присъди.

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Т.М.Х. да заплати по бюджетната сметка на ОД на МВР гр. Стара Загора сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева / – разноски по делото направени в хода на досъдебното производство.

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Т.М.Х. да заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 24 лева /двадесет и четири/ по сметка на Окръжен съд гр. Стара Загора.

 

Причини – стремеж към облагодетелстване по неправомерен начин.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: