МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА  51/ 08.10.2013 г.

ПО НОХД №  352/2013г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

 

            Производството е на основание чл.249, ал.1, във връзка с чл. 26, ал.1 и чл.58а, ал.4, вр. с чл. 55, ал.1 т.1 и т.3 от НК, както и по чл. 195, ал.1 т.7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 и чл. 58а, ал.4, вр. с чл. 55, ал.1 т.1 и т.3 от НК.

            На 08.07.2013г. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура- Стара Загора против подсъдимата М.Ж.Т. за това, че на 20.02.2013г. в гр.Стара Загора, е използвала платежен инструмент – дебитна карта „Маестро” с № 67050100046026403, издадена от Банка „ДСК”, без съгласието на титуляра му – Ж.С.С., като е извършила два броя операции - теглене на парични средства в общ размер на 800 лева, и деянието не съставлява по –тежко престъпление- престъпление по чл.249, ал.1 от НК, и затова, че на 19.02.2013 г. в с.С., обл.Стара Загора е отнела чужди движими вещи – сумата от 180 лева и ваучери за храна на стойност 150лв., всичко на  обща стойност 330 лева, от владението на В.К.И., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена повторно в немаловажен случай- престъпление по чл.195, ал.1 т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК. Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, счита същото за изцяло обосновано и доказано, включително и от направеното от подсъдимата самопризнания на фактите по обвинителния акт, като предлага на съда подсъдимата да бъде призната за виновна и да и бъде наложено предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода”, размерът на което да бъде определен при условията на чл.58а, ал.1 от НК с оглед реда по който е протекло делото, а именно- съкратено съдебно следствие. Предлага на подсъдимата и за двете деяния да бъдат наложени наказания „Лишаване от свобода” около минималния размер, които да бъдат намалени с една трета. Счита, че същите следва да бъдат групирани като бъде определено едно общо най- тежко наказание, което да бъде изтърпяно ефективно. По отношение на кумулативно предвиденото в закона наказание „Глоба” в двойния размер на отнетото за престъплението по чл. 249, ал.1 от НК счита, че такова наказание също следва да бъде определено в минимален размер. Освен това намира, че тъй като настоящите и деяния са извършени в изпитателния срок на друго предходно осъждане с наказание „лишаване  от свобода”, на основание чл. 68 от НК съдът следва да постанови отделно изтърпяване на това наказание от определеното с присъдата. По отношение на предявените граждански искове намира, че същите следва да бъдат уважени така както са предявени.

             Гражданските ищци Ж.С.С. и В.К.И. молят да бъдат уважени предявените от тях срещу подсъдимата и  приети за съвместно разглеждане граждански искове за претърпените вследствие на деянията имуществени вреди  ведно със законните последици от това.

           Служебният защитник на подсъдимата адв.С.К. намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена по несъмнен начин. Счита, че с оглед процедурата, по която е протекло съдебното следствие, и направените пълни самопризнания по фактите от подзащитната и, както и неголемия размер на щетите, а също така затрудненото и материално и семейно състояние, и обстоятелството, че към момента същата работи, са налице условията за приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК. Поради което моли наказанието и да бъде определено под минимума на предвиденото в закона наказание и за двете извършени от нея деяния. Алтернативно, ако съдът откаже това, наказанията да бъдат определени към минимума на предвиденото в закона наказание и намалени с една трета с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК като не и бъде налагано наказанието „глоба” в двойния размер на отнетото - за престъплението по чл.249, ал.1 от НК, респ. наложеното да бъде към минимума на глобата. По отношение на  предявените граждански искове намира, че същите са основателни и следва да бъдат уважени така както са предявени.

             Подсъдимата  М.Ж.Т. поддържа казаното от защитника си и заявява, че няма какво да добави. В последната си дума към съда  моли да и бъде наложено по-малко наказание, тъй като има три деца.

 

ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

 

           В обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че при проведеното разследване е изяснена следната фактическа обстановка:

          Подсъдимата М.Ж.Т. е родена на  ***г. в гр……., към момента на деянието безработна /понастоящем работи Земеделска кооперация- с.С./, с, с ЕГН **********, с постоянен адрес ***.

Видно от справката и за съдимост, подсъдимата Т. е осъждана общо четири пъти за извършени от нея престъпления против собствеността. За тези деяния всеки път са и налагани наказания „Лишаване от свобода”, изпълнението на които е отлагано на основание чл. 66, ал.1 от НК, като всяко от тях е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане. Настоящото и деяние/я/ също са извършени в изпитателния срок на тези осъждания. Поради което деянието по чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.1 от НК правилно е квалифицирано в условията на повторност по чл.28, ал.1 от НК, /тъй като е извършено от подсъдимата след като е била осъждана с влязла в сила присъда за друго такова престъпление/.

Подсъдимата М.Ж.Т. *** в съседство с пострадалите граждански ищци Ж.С.С. и племенника му - пострадалия В.К.И.. Тя е била приета в семейството им и често се обръщала с молба за финансова помощ към сестрата на С. - св.С.С.. На 19.02.2013 год. около 19.00 часа, отново отишла в дома на св.С., но последната не била в къщи. Когато разбрала това, подсъдимата си тръгнала. Не след дълго обаче се върнала в къщата с намерение да намери и открадне пари. Подсъдимата Т. влязла безпроблемно в къщата, тъй като дворната и входната врати на къщата били отворени. Минала незабелязано край пострадалия Ж.С., който гледал телевизия, и влязла в стаята на пострадалия В.И.. От незаключено чекмедже на намиращия се в стаята бюфет, където И. съхранявал документите, парите и дебитните си карти, подсъдимата Т. взела две дебитни карти на банка ДСК, собственост на пострадалия Ж.С., сумата от 180 лева и ваучери за храна на стойност 150 лв., собственост на пострадалия В.И.. След това незабелязано напуснала къщата и се прибрала у дома си. Там видяла, че една от дебитните карти е увита в бял лист с написан ПИН код.

На следващата сутрин - 20. 02.2013 г., подсъдимата Т. отишла в гр.Ст.Загора, където в 07.59 часа, от банкомат АТМ050401 на ЦКБ АД, клон Стара Загора, първоначално изтеглила половината от намиращата се в нея парична сума - 400 лева. Вечерта на същия ден подсъдимата Т. отново отишла в гр.Ст.Загора и в 20:21 часа от същия банкомат изтеглила и остатъка от сумата по сметката на С.- в размер на 400 лева. Така че общо изтеглената сума от тази сметка е сумата от 800 лева. С отнетите ваучери Т. купила храна, а с изтеглените от сметката на С. и откраднати от И. пари покрила задълженията на семейството си.

След подаване на сигнал от пострадалите в РУП-Раднево и проведени оперативно- издирвателни мероприятия, като извършител на деянието е била установена подсъдимата М.Ж.Т..

От назначената и изготвена по ДП техническа експертиза /Протокол № 272/ 23.05.2013 г./, изпълнена от вещо лице в областта на техническото обработване на видеофайлове в БНТЛ при ОД на МВР- Ст.Загора, с приложен към нея фотоалбум, изготвен въз основа на представения за изследване запис от камера на банкомат АТМ050401 на ЦКБ АД-Ст.Загора, се установява, че лицето, извършващо транзакция в 7:56 часа и 20:21 часа на 20.02.2013 год., е именно подсъдимата М.Т..

Последната още на ДП е направила пълни самопризнания като в разпита и на 24.06.2013г. е разказала в детайли как е отнела документите, парите и дебитните карти и как впоследствие е изтеглила наличните по сметката на  пострадалия Ж.С.С. парични суми в общ размер 800 лв., а също и как се е разпоредила с тях.

 

Самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от останалите събраните по ДП № 77/ 2013г. по описа на РУ”Полиция”-гр.Раднево  доказателства, съдържащи факти, имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, а именно: Заявление от Ж.С.С. от 22.02.2013г. /л.6 от ДП/; Сведение от В.К.И. от 14.03.2013г. /л.7 от ДП/; Извлечение от “Банка ДСК”- клон гр.Раднево /л.8 от ДП/; Сведение от С.С. Н. от 14.03.2013г. /л.9 от ДП/; Извлечение от “Банка ДСК” – клон гр.Раднево /л.10 от ДП/; показване на наличност по дебитната карта на Ж.С.С. от 20.02.2013г. /л.11 от ДП/; писмо изх.№ 41 670 от 25.03.2013г. от зам.директор на ЦКБ - клон Стара Загора /л.13 от ДП/; Сведение от М.Ж.Т. /л.14 от ДП/; Протокол за разпит на свидетеля Ж.С.С. /л.29 от ДП/; Протокол за разпит на свидетеля В.К.И. /л.30 от ДП/; Протокол за разпит на свидетеля М.К.Р. /л.32 от ДП/; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на М.Ж.Т. /л.18 от ДП/; Справка за съдимост рег.№ 326 от 14.05.2013г., издадена от Районен съд – гр.Сливен /л.25 от ДП/; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на М.Ж.Т. /л.28 от ДП/; Протокол за предявяване на разследване от 24.06.2013г. /л.39 от ДП/; Заключително мнение и обвинително заключение от 28.06.2013г. /л.40 от ДП/. Същите са  събрани по съответния процесуален ред и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при тяхното събиране като в съдебно заседание бяха приобщени след прочитане. Освен това към тях бяха приобщени и изисканите служебно от съда: актуална справка за съдимост рег.№ 2998 от 10.09.2013г. на подсъдимата, издадена от Районен съд – гр.Сливен ведно с 4бр. бюлетини за съдимост и 2бр. протоколи от съдебни заседания по ЧНД № 170 /2012г. по описа на ОС-гр.С. и по ЧНД № 666 /2012г. по описа на РС- гр.С., а също така и Справка  №1738 от 10.09.2013г. от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България, видно от която е установено, че към момента против подсъдимата не се водят други досъдебни производства.

Поради което и с оглед направените пълни самопризнания на подсъдимата в настоящия наказателен процес, и реда, по който протече съдебното следствие, следва да бъде прието за установено, че подсъдимата Т. е безспорният извършител и на двете деяния, чието извършване и авторство е напълно установено и доказано.

При така описаната фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимата М.Ж.Т. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпленията по:

 - чл. 249, ал.1, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК, поради това че: на 20.02.2013г. в гр.Стара Загора при условията на продължавано престъпление, на два пъти, използвала платежен инструмент – дебитна карта „Маестро” с № 67050100046026403, издадена от Банка „ДСК”, без съгласието на титуляра му – Ж.С.С., като изтеглила общо от сметката му парични средства в размер на 800 лева, и деянието не съставлява по–тежко престъпление. Това деяние е извършено умишлено, при пряк умисъл и в условията на продължавано престъпление – чрез две деяния, които поотделно осъществяват един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Поради което съдът прие, че правилната с оглед фактите по ОА е квалификацията на деянието във връзка с чл.26, ал.1 от НК, което по никакъв начин не променя установената и описана в обстоятелствената част на ОА фактическа обстановка, във връзка с която подсъдимата е направила самопризнания; и

- чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 .вр.чл.28,ал.1 от НК, поради това че: на 19.02.2013г. в с.Сърнево, Обл.Стара Загора е отнела чужди движими вещи – сумата от 180 лева и ваучери за храна на стойност 150 лв., всичко на  обща стойност 330 лева от владението на  В.К.И., без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои - кражба, извършена повторно в немаловажен случай. От обективна страна е налице квалифициращият елемент „повторност” по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като това деяние е извършено от подсъдимата след като е била осъждана преди това с влязла в сила присъда за друго такова престъпление/ по НОХД № 33/ 2012г. по описа на ОС- гр. Сливен, видно от справката и за съдимост/.

Досежно двете обвинения, разпитана в хода на досъдебното производство, подсъдимата Т.  се признава за виновна и изразява съжаление за извършеното като заявява, че е била притисната от липсата на парични средства за заплащане на сметките на семейството и необходимостта от грижа за издръжката на три малолетни деца, както и това, че към онзи момент е била безработна, но ще търси начин да върне парите.

Тъй като гореописаната фактическа обстановка в съдебно заседание не се отрича от подсъдимата, която признава изцяло всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и с оглед реда на протичане на съдебното следствие като съкратено такова, както и събраните по делото доказателства, съдът прие за напълно установена описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка като прие за безспорно установено, че по описаният начин подсъдимата е  осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на престъплението  по чл.249, ал.1, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК и по чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.1 .вр.чл.28,ал.1 от НК, за които я призна за виновна.

 

 

ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА и ФОРМАТА НА ВИНАТА:

 

Престъплението по чл.249, ал.1 от НК /макар и в ОА да не е квалифицирано като такова във връзка с чл. 26, ал.1 от НК, но са изложени съответните факти за това/ е извършено в условията на продължавана престъпна дейност - чрез две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, поради което съдът прие, че правилната квалификация е тази с оглед причинения общ престъпен резултат. С оглед на което призна подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл.249, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК. Квалифицирането на извършеното като продължавано престъпление е в полза на подсъдимия, тъй като повторно обвинение за неразкрити и изпуснати деяния за конкретния времеви период не може да се предявява, а ако е предявено, следва да се прекрати /принципът non bis in idem/. В този смисъл е и постоянната съдебна практика. Съгласно ТР № 3/ 1971 г. на ОСНК на ВСР, /относно продължаваното престъпление, които не са изоставени и са в сила и към момента/ съдът е задължен във всеки конкретен случай да установи дали са налице едновременно обективните и субективните белези на престъплението, и то в такова съчетание и връзка, че всяко последващо деяние да бъде от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Единствено тогава, когато между отделните деяния не е налице обективна и субективна връзка, позволяваща обединяването им в  едно продължавано престъпление, те трябва да се квалифицират като еднородна реална съвкупност и за всяко престъпление да се налага отделно наказание. В този смисъл са и указанията на по- новото ТР №1/ 2009г. относно данъчните престъпления.

От субективна страна деянието е извършено виновно от подсъдимата, под формата на пряк умисъл, като същата е съзнавала обществено опасния характер на деянието по чл.249, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като двукратно е използвала е платежен инструмент – дебитна карта, „Маестро” с № 67050100046026403, издадена от Банка „ДСК”, без съгласието на титуляра му /пострадалия – Ж.С.С./, като е предвиждала неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им.  Тези обстоятелства също не се оспорват от подсъдимата предвид направените от нея още на ДП пълни самопризнания. При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че деецът – подсъдимата М.Ж.Т. е съзнавала обществено опасния характер на горното деяние, предвиждала е настъпването на обществено- опасните последици, като е искала и целяла настъпването им, поради което при извършването на деянието е действала умишлено /при наличие на пряк умисъл /по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 от НК.

           С оглед на което съдът намира, че подсъдимата М.Ж.Т. е осъществила състава на горното престъпление, за което съдът я  призна за виновна както от обективна, така и от субективна страна, и то при наличието на при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 във връзка с  чл.249, ал.1, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК.

При извършване на деянието по чл. 195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК подсъдимата Т. е действала със съзнанието, че движимите вещи/ сумата от 180 лева и ваучери за храна на стойност 150 лв./, всичко на  обща стойност 330 лева, са чужди, че се намират в чуждо владение, а именно това на пострадалия В.К.И./, и че ги отнема от него без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, /т.е. да ги свои/. В случая като допълнителен субективен белег същата е съзнавала и обстоятелството, че кражбата е извършена повторно в немаловажен случай. Тези обстоятелства също не се оспорват от подсъдимата предвид направените от нея пълни самопризнания.

При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че деецът – подсъдимата М.Ж.Т. е съзнавала обществено опасния характер на деянието по чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК, предвиждала е настъпването на обществено - опасните последици, като е искала и целяла настъпването им, поради което при извършването на деянието е действала умишлено /при наличие на пряк умисъл/ по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 от НК. От субективна страна при това деяние освен наличието на пряк умисъл на дееца е необходимо също така да бъде доказано и намерението за противозаконно присвояване на чуждите вещи. В случая с оглед направените от подсъдимата самопризнания съдът прие, че вината на подсъдимата, вкл. и присвоителното намерение, е безспорно доказана.

           С оглед на което съдът намира, че подсъдимата М.Ж.Т. е осъществила и състава на това престъпление, за които съдът я  призна за виновна както от обективна, така и от субективна страна, и то при наличието на при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 във връзка с  чл.249, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК и във връзка с чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр.чл.28, ал.1 от НК.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

Съгласно първия принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимата М.Ж.Т. престъпление по чл.249, ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода” от две до осем години и „Глоба до двойния размер на получената сума”.

При определянето и индивидуализацията на наказанието съдът обсъди направеното от подсъдимата самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК и анализира обществено опасния характер на деянието, личността на подсъдимата, подбудите за извършване на деянието, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

С оглед на процедурата, при която е протекло делото - Глава ХХVІІ-чл. 371 т.2 от НПК и разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието директно при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а само когато едновременно с това отделно са налице и условията по чл.55 от НК, съдът може да приложи само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца. Т.е. приложението на тази разпоредба изисква освен признанието на вината от подсъдимия и наличието на други изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства/ арг. от чл.58а, ал.4 от НК/. Последното е необходимо, за да бъде наложено справедливо наказание, което да съответства на действителната тежест на извършеното престъпление/обществената му опасност/, както и на личността на дееца и целите на чл. 36 от НК за индивидуалната и генералната превенция.

Съдът счете, че в случая извън направеното от подсъдимата самопризнание, във връзка с което същата е получила предвиденото в закона смекчаване на наказателната отговорност, е налице едно допълнително изключително смекчаващо вината и отговорността обстоятелство, а именно - извънредно тежкото материално и семейно положение на подсъдимата, която е майка на три малолетни деца и живее на съпружески начала с бащата, който също не разполага с никакви доходи/видно от декларацията и за СИПМС/. Освен това съдът взе предвид и мотивите на извършване на настоящите деяния на  подсъдимата, която в инкриминирания период е била безработна и е използвала отнетите парични средства и други вещи, материализиращи права, за да плати сметките на семейството и задоволи най- насъщните им нужди. Понастоящем същата полага обществено полезен труд като работи в местната земеделска кооперация, което ще и даде възможност да възстанови причинените щети на пострадалите. Въпреки високата степен на обществена опасност на извършените от нея деяния поради горното изключително смекчаващо вината и отговорността обстоятелство, а също и неособено високата стойност на предмета на престъплението и младата възраст на подсъдимата съдът счете, че въпреки обременено и съдебно минало и факта, че настоящото деяние е извършено отново в изпитателния срок на предходни осъждания, за които и е наложено едно общо най- тежко наказание лишаване от свобода от една година и четири месеца, при определяне на наказанието следва да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, респ. на чл.55, ал.1 т.1 от НК/ вместо чл.58а, ал.1 от НК /. Последната се прилага винаги, когато и най-лекото предвидено в специалната норма на закона наказание се явява несъразмерно тежко. Още повече, че предвид задължителното приложение на разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК следва да бъде приведено в изпълнение и общото най- тежко наказание лишаване от свобода от една година и четири месеца лишаване от свобода, което ще следва да изтърпи отделно, поради което срокът на лишаването от свобода за нея ще бъде достатъчно голям.

При индивидуализацията на наказанието в този размер /под 2 години по отношение на първото деяние по чл.249, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК/ съдът взе предвид и наличието на множество отегчаващи обстоятелства, а именно: обременено съдебно минало; лоши характеристични данни и трайно изградени престъпни навици предвид предишните и осъждания все за извършени тежки умишлени престъпления извън квалификацията на настоящото деяние. Посочените по-горе обстоятелства бяха преценени от съда като такива, които допълнително го задължават да определи наказанието в размер, който да съответства на принципа на справедливост. Предвид което съдът счете, че в рамките на този предел наказанието следва да бъде определено в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. Поради което съдът определи наказанието на подсъдимата за това деяние в този размер. Съдът определи същия като взе предвид, че един по-нисък от посочения размер наказание лишаване от свобода с оглед гореизложените обстоятелства, не би удовлетворил целите на чл.36 от НК, и единствено този размер според съда е най-подходящ и целесъобразен в настоящия случай.

      Съдът прецени, че с оглед данните от самоличността и декларацията за СИМС на подсъдимата Т., а именно, че същата е безработна, в тежко материално и социално положение и няма имущества, от които да се издържа, както и че има три малолетни деца, както и на основание чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.3 от НК, не е целесъобразно налагането на другото комулативно предвидено в чл.199, ал.1 т.4 от НК наказание - „Глоба до двойния размер на получената сума”. С оглед на което не наложи такова наказание.

     При индивидуализацията на наказанието за второто извършено от нея деяние, а именно това по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194,  ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, за което законът предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” от една до десет години, съдът отново прецени горните обстоятелства, а именно наличието на едно допълнително изключително смекчаващо вината и отговорността обстоятелство/ затрудненото материално и семейно положение на подсъдимата, наличието на три малолетни деца, липсата на постоянна работа и на доходи и имущества, от които да се издържа. Наред с това отчете и мотивите и за извършване на това деяние, неособено високата стойност на предмета на престъплението /330 лв./ както и младата възраст. Поради което а и с оглед задължителното приложение на разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК прецени, че в случая и най-лекото предвидено в специалната норма на закона наказание се явява несъразмерно тежко. Поради което счете, че при определяне на наказанието и за това и деяние също следва да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, респ. на чл. 55, ал.1 т.1 от НК /вместо чл.58а, ал.1 от НК /.

При индивидуализацията на наказанието в този размер /под една година/, съдът прецени, че в случая наред със смекчаващите вината обстоятелства, следва да отчете и горепосочените множество отегчаващи обстоятелства, а именно: обременено съдебно минало; лоши характеристични данни и трайно изградени престъпни навици предвид предишните и осъждания все за извършени тежки умишлени престъпления извън квалификацията на настоящото деяние. Посочените по-горе обстоятелства бяха преценени от съда като такива, които допълнително го задължават да определи наказанието в размер, който да съответства на принципа на справедливост. Предвид което съдът счете, че в рамките на този предел наказанието следва да бъде определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Гореизложеното дава основание наказанието на подсъдимата да бъде определено в размер на осем месеца лишаване от свобода.

            На основание чл.23, ал.1 от НК КУМУЛИРА  така определените по-горе наказания на подсъдимата М.Ж.Т., с ЕГН **********, като определи едно общо най-наказание в размер на една/ година шест месеца лишаване от свобода”, като определи същото да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от „открит” тип при първоначален „общ” режим на основание чл.59, ал.1, вр. с чл. 61 т.3 от ЗИНЗС.

 

ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 

       Съдът прецени, че с оглед липсата на предпоставките  на чл.66, ал.1 от НК: неколкократни осъждания за извършени престъпления против собствеността, при които са и налагани наказания лишаване от свобода, извършване на настоящото деяние в условията на повторност и в изпитателния срок на определеното общо най- тежко наказание по четири предходни осъждания, и то все за един и същ вид престъпления, и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на  осъдената, не са налице  предпоставките  на чл.66, ал.1 от НК, а е необходимо същата да изтърпи ефективно наложеното и наказание, поради което определи подсъдимата М.Ж.Т. да изтърпи ефективно така наложеното и общо наказание в размер на една година и шест месеца „Лишаване от свобода в затворническо общежитие от „открит” тип при първоначален „общ” режим на основание чл.59, ал.1, вр. с чл.61 т.3 от ЗИНЗС.

              На основание чл.68, ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение и определеното по ЧНД № 666/ 2012г. по описа на Сл.РС общо наказание по следните влезли в сила съдебни актове по: НОХД № 192/ 2012г. по описа на РС - гр.Сливен; НОХД № 1631/ 2011г., по описа на РС- гр.Сливен; НОХД № 33/ 2012г. по описа на ОС- гр.Сливен и по НОХД № 508/ 2011г. по описа на ОС- гр. Сливен, в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода”, като определи това наказание подсъдимата М.Ж.Т. с ЕГН **********, да изтърпи отделно в затворническо общежитие от „открит” тип при първоначален „общ” режим на основание чл.59, ал.1 вр. с чл.61 т.3 от ЗИНЗС, при зачитане на времето, през което е била задържана с МН„Домашен арест” по НОХД № 33/ 2012г. по описа на ОС- гр. Сливен.   

 

ОТНОСНО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:

 

В настоящия наказателен процес бяха приети за съвместно разглеждане предявените от пострадалите Ж.С.С. и  В.К.И., конституирани като граждански ищци по делото против подсъдимата граждански искове за претърпени от тях имуществени вреди: в размер на сумата от 800лв. – явяваща се равностойността на изтеглените парични средства от банковата карта на пострадалия Ж.С.С., и сумата от 330лв., представляващи стойността на отнетите чужди /на пострадалия В.К.И. движими вещи/ парична сума от 180 лв. и ваучери за храна на стойност 150 лв. /общо сумата от 330 лв./, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на деянията до окончателното им изплащане.

Предвид приетата за установена фактическа обстановка и  изложените съображения за наказателната отговорност на подсъдимата съдът намира, че в настоящият случай са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка и вина на дееца.

Поради тези искове са основателни и доказани в пълния им размер от 800 лв. и от 330 лв., с оглед на което съдът ги уважи така, както са предявени- ведно със законните последици от това.

Предвид което съдът осъди подсъдимата М.Ж.Т. с ЕГН **********, да заплати на гражданския ищец Ж.С.С. с ЕГН **********, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляващи обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от деянието/ по чл. 249, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК/, а на ДЪРЖАВАТА – държавна такса върху уважения размер на иска в размер на сумата от 32,00лв. /тридесет и два лева/, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на деянието /20.02.2013г./ до окончателното изплащане на сумата. Съдът осъди подсъдимата М.Ж.Т. с ЕГН **********, да заплати на гражданския ищец В.К.И. с ЕГН **********, сумата от 330лв. /триста и тридесет лева/, представляващи обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от деянието и по чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.1 .вр.чл.28, ал.1 от НК, а на ДЪРЖАВАТА – държавна такса върху уважения размер на иска в размер на сумата от 13,20лв. /тринадесет лева и двадесет стотинки/, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на деянието /19.02.2013г./ до окончателното изплащане на сумата.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

 

Тъй като подсъдимата Т. е призната за виновна и е  наложено съответното наказание по НК, на основание чл.189, ал.3, във връзка с чл.188, ал.1 и чл.189, ал.1 от НПК, същата бе осъдена да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на МВР направените по досъдебното производство разноски за възнаграждение на експерт в размер на сумата от 20,33лв. /двадесет лева и тридесет и три стотинки/.

 

ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ  НА  ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА:

 

 

Като такива следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимата, незачитане нравствените устои и законите на обществото и желание да се облагодетелства по неправомерен начин, както и затрудненото и материално и семейно състояние.

 

 

          Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

СЪДИЯ: