МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 55 от 14.10.2013 г.

по НОХД № 415 по описа за 2013 г. на Окръжен съд –

Стара Загора

 

 

Обвинението против подсъдимия Г.Т.Г., с ЕГН ********** е в това, че на 30.12.2009 г. в гр. С., при управлението на моторно превозно средство – товарен автомобил, марка „Форд Транзит”, с рег. №  СТ 6927 СА е нарушил правилата за движение по пътищата : чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП – Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; чл. 40, ал.1 от ЗДвП – Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението; чл. 40, ал.2 от ЗДвП – По време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности; чл. 116, предл. последно от ЗДвП – Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към престарели хора и с деянието си е причинил по непредпазливост смъртта на К.Д.Т., ЕГН **********, като деецът след деянието си, е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата – престъпление по чл. 343а, ал.1, буква „б”, вр. с чл.343, ал.1, буква „в”, вр. с чл. 342, ал.1 от НК.

 

   На основание чл.76 и сл. от НПК, съдът конституира в качеството на частни обвинители по делото Г.Е.П., Д.Е.Т., А.Е.Г. и И.Е.Г., наследници по закон на починалата пострадала К.Д.Т., представлявани от адвокат П.К..

 

   В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и описаната в обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага на съда като приложи императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК и след като индивидуализира наказанието “лишаване от свобода” в размер под средния на предвиденото в закона, за срок от девет месеца, при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, да го намали с една трета и да му наложи наказание за срок от шест месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години. Предлага подсъдимият Г. на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК да бъде лишен от право да управлява МПС за срока на наказанието лишаване от свобода – за 6 месеца.

 

Повереникът на частните обвинители – адв. П.К. от АК – София поддържа обвинението срещу подсъдимия наред с прокурора. Счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин от направеното от подсъдимия Г. самопризнание, подкрепено от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и пледира за осъдителна писъда. Пледира за определяне на наказание лишаване от свобода в размер на две години, при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. което с оглед направеното самопризнание и на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК да се редуцира с 1/3. Счита, че за постигане целите на наказанието не е наложително да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода, а изпълнението му може да се отложи за изпитателен срок. По отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС, предлага на съда да бъде определено в размер на две години.  

Защитникът на подсъдимия Г.Т.Г. – адв.  Г. ***, в хода на съдебните прения не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Моли съдът да определи на подзащитния му Г. наказание “лишаване от свобода” под средния размер, на предвиденото в закона за извършеното престъпление – 9 месеца, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което с оглед на направеното от него самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и на основание чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една трета на 6 месеца. Пледира за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на основание чл.66, ал.1 от НК. По отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС, предлага на съда да бъде определено в размер на шест месеца.

Подсъдимият Г.Т.Г. поддържа пледоарията на защитника си и изразява искрено съжаление за настъпилия резултат, като заявява, че не го е желал.

 

Подсъдимият Г. в проведеното открито съдебно заседание, насрочено служебно за предварително изслушване, направи искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, като направи изявление, с което призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

 

Съдът разгледа и реши делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

 

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият Г.Т.Г. е роден на *** ***, постоянен адрес гр. ***, българин, български гражданин, женен, средно образование, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********.

 Подсъдимият Г. притежавал свидетелство за правоуправление на МПС, категория “В” от 21.06.1979 г.

Подсъдимият Г. имал микробус марка „Форд Транзит”, с ДК № СТ 6927 СА. С този автомобил той зареждал магазини с хранителни стоки.

На 30.12.2009 г., около 10,15 часа в град С., на улица „Теменуга” в квартал „Лозенец”, подсъдимият Г. спрял микробуса пред малък хранителен магазин, за да го зареди със захарни изделия. Улицата била с наклон. Подсъдимият Г. започнал да разтоварва от микробуса стока и видял, че зад микробуса имало паркиран лек автомобил. След като разтоварил, подсъдимият Г. видял, че на улицата, от лявата страна на микробуса имало каруца, пълна  с въглища. Отишъл и попитал колко струват въглищата, след което се върнал към микробуса си. Видял, че зад него няма хора и, че паркирания автомобил също бил напуснал мястото си. През това време пострадалата К.Д.Т., на 79 години, вървяла преведена от възрастта към магазина.  Подсъдимият Г. се качил в микробуса, погледнал в страничните огледала за задно виждане. В обсега на страничните огледала не се виждали хора и автомобили. Точно в този момент пострадалата Т. се намирала зад микробуса. Без да се увери, че зад микробуса няма хора или други препятствия, подсъдимият Г. потеглил на заден ход. Микробусът, със задната си част блъснал пострадалата Т., тя паднала на земята и автомобилът минал над нея. Свидетелят М.Д.М. изтичал, ударил по задната врата на микробуса и подсъдимият Г. спрял движението на микробуса. Свидетелят М. издърпал пострадалата Т. и я оставил на земята, в близост до микробуса. Подсъдимият Г. слязъл и видял, че в близост до предна дясна гума на микробуса лежи пострадалата Т.. Тя била в съзнание. Предложил на свидетеля М. да я качат в микробуса и да я откарат в ЦНСМ гр. Стара Загора, но свидетелят М., като видял, че подсъдимия Г. е разтроен, отказал, след което двамата качили пострадалата Т. в автомобила на свидетеля М. – лек автомобил „Опел Вектра” и той я откарал в ЦНСМ гр. Стара Загора, за да й окажат медицинска помощ, а подсъдимия Г. с микробуса също отишъл до ЦНСМ гр. Стара Загора. Там се обадил на полицията и съобщил за случилото се.

         След няколко часа пострадалата К.Т. починала.

Видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза на труп               № 224/2009г., причината за смъртта на Т. е травматичен шок, в резултат на тежки и множествени травматични увреждания. Тези увреждания са прижизнени и са причинени от пътнотранспортното произшествие.

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че техническата причина за настъпилото ПТП е несъобразяването от страна на водача с реалната обстановка зад автомобила при движение на заден ход. Произшествието е било предотвратимо от страна на водача на товарния автомобил.

 

Съдът намира, че гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от подсъдимия Г. самопризнания на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и от изцяло кореспондиращите им доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, подкрепящи самопризнанията и приобщени към доказателствата по делото, по реда на чл.283 от НПК. Кореспондиращите на самопризнанието доказателства, въз основа на които се установява по несъмнен начин приетата от съдът фактическа обстановка са както следва: Протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие от 30.12.2009 г. и изготвения фотоалбум към него; показанията на свидетелите Г.Т.Г., М.Г. М., А.Е.Г. /протоколи за разпит на свидетели л.16-19 от ДП/, обясненията на подсъдимия, в които прави признания на вината си, заключението на Съдебномедицинска експертиза на труп № 224/2009 г.; заключението на Автотехническа експертиза;  справка за съдимост на Г.Т.Г. рег. № 317/26.01.2010 г.; протокол за ПТП № 1245814; протокол за проверка с Алкотест Дрегер; Справка за нарушител от региона на Сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора от 18.01.2010 г.; Справка за наследници изх. № 66-00-103//17.03.2010 г.; копия на свидетелство за регистрация на автомобил и свидетелство за управление на МПС и застрахователна полица от 04.11.2009 г.; показанията на свидетелите И.Е.Г., М.Д.М., Д.Е.Т., А.Е.Г., Д.Е.Т.; справка за съдимост на подсъдимия Г.Т.Г. рег. № 2602/21.06.2013 г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери за безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието си подсъдимият Г.Т.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343а, ал.1, буква „б”, вр. с чл.343, ал.1, буква „в”, вр. с чл. 342, ал.1 от НК, като на 30.12.2009 г. в гр. С., при управлението на моторно превозно средство – товарен автомобил, марка „Форд Транзит”, с рег. №  СТ 6927 СА е нарушил правилата за движение по пътищата : чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП – Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; чл. 40, ал.1 от ЗДвП – Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението; чл. 40, ал.2 от ЗДвП – По време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности; чл. 116, предл. последно от ЗДвП – Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към престарели хора и с деянието си е причинил по непредпазливост смъртта на К.Д.Т., ЕГН **********, като деецът след деянието си, е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата.

         От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият по непредпазливост, под формата на небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА

 

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

Съгласно първия принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимия Г.Т.Г. престъпление по чл. 343а, ал.1, буква „б” от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до четири години.

При определянето и индивидуализацията на наказанието съдът отчете направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и анализира обществено опасния характер на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Г. обстоятелства съдът отчете критичното отношение и искреното разкаяние за извършеното, добрите характеристични данни за личността му – същия е неосъждан, семеен и е лице в напреднала възраст. Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство дългия период от време, през който се е водило досъдебното производство срещу подсъдимия, не по негова вина / а по вина на наследниците на пострадалата, нейни деца, които за продължителен период са живеели в чужбина и са забавили хода на ДП/. С оглед правото на подсъдимия на справедлив процес, който предполага и бързина посоченото забавяне на делото следва да бъде отчетено в негова полза. Като отегчаващи отговорността обстоятелства отчете предишните нарушения на правилата за движение по пътищата и личността на пострадалата – престаряла жена.

Съдът отчете и по-ниската степен на обществена опасност на деянието от обичайната за този вид престъпление, с оглед начина му на извършване.

Съдът, с оглед на гореизложеното и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК индивидуализира наказанието лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, под средния размер /22 месеца и половина/, в размер на една година и шест месеца /осемнадесет месеца/, което намали с една трета /със шест месеца/ и присъди подсъдимият Г. да изтърпи лишаване от свобода за срок от една година /или дванадесет месеца/.

Съдът счете, че са налице предпоставките визирани в чл.66, ал.1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на конкретния извършител не се налага същото да бъде изтърпяно ефективно. От съществено значение за определяне на начина на изтърпяване на наказанието са всички обстоятелства, които имат отношение към личността на подсъдимия и очертават личната му обществена опасност. В случая личната обществена опасност на подсъдимия Г.Г. е изключително ниска. Той не е осъждан, с добра лична характеристика е, осъзнава вината си и изразява чистосърдечно съжаление за случилото се. Очевидно катастрофата е трагичен инцидент в живота му, чиито последици той напълно осъзнава, видно от цялостното му поведение по време на наказателното производство и искреното му разкаяние. Съдът, не намери пречки за отлагане изпълнението на наказанието, защото процесът на поправяне и превъзпитание на Г.Г. е започнал и не се налага той да бъде изолиран от обществото в затворнически условия.

Предвид изложеното съдът намери, че за поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпи наказанието, което следва да бъде отложено за минималния предвиден от закона срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. По този начин ще се реализира напълно предупредителният потенциал на условното осъждане, тъй като през целия този период е реална заплахата Г. да изтърпи отложеното наказание.

Съдът на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК наложи на подсъдимия Г. и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца, като отчете като отегчаващо отговорността му обстоятелство предишните нарушения на ЗДвП, с който срок прие, че ще се постигнат целите както на специалната, така и на генералната превенция.

 

На основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 212 лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: