МОТИВИ  към Присъда №58/22.10.2013 г., постановена  по нохд №451/2013 г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД - СТАРА ЗАГОРА

 

        Подсъдимият Т.С.Т. е предаден на съд за извършване на престъпление по чл.304а предл.III  вр.  чл.304, ал.1  от НК затова, че на 04.07.2013 г. в гр. Стара Загора на кръстовището на бул. „Руски” и ул. „Ген. Гурко” до сграда №56 е дал подкуп – сумата от 10 лева (десет лева) – 1 бр. банкнота, серия „ЮБ”, № 5155515, на длъжностни лица – полицейски орган – З.Р.М. – държавен служител на длъжност полицай категория „Е” – старши полицай, група „Охрана на обществения ред”, сектор „Охранителна полиция” при 01 РУП - Стара Загора и К.В.К. – държавен служител на длъжност полицай категория „Е” – старши полицай, група „Охрана на обществения ред”, сектор „Охранителна полиция” при 01 РУП - Стара Загора, за да не извършат действия по служба, в изпълнение на заповед №560/24.02.2012 г. на Директор ОД на МВР – Стара Загора, да не съставят акт за установяване на административно нарушение на Т. за констатирано нарушение по чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата затова, че Т. управлява лек автомобил по улица „Ген. Гурко” и на кръстовището с бул. „Руски” нарушава пътен знак „В2” – „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки”.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора поддържа така повдигнатото обвинение. Предлага, тъй като производството е проведено при условията на съкратено съдебно следствие, на основание чл.373 ал.2 от НПК да се определи наказание „лишаване от свобода” около девет месеца, което при условията на чл.58а ал.1 от НК  да бъде намалено с 1/3 и се наложи наказание в размер на шест месеца „лишаване от свобода”. Счита, че така наложеното наказание лишаване от свобода” следва да бъде отложено за срок от три години. Кумулативно предвиденото наказание „Глоба” предлага да бъде около 1000 лева.

Защитникът на подсъдимия Т.С.Т., адв. С.П., изразява становището си за налагане на наказание „лишаване от свобода” в размер на шест месеца, което след приложение разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК – да бъде три месеца „лишаване от свобода” при условията на чл.66 от НК. По отношение на кумулативно предвиденото наказание „Глоба” предлага да се приеме предложения от прокурора размер – 1000 лева.

По повдигнатото обвинение подсъдимият Т. заявява, че изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Подсъдимият в последната си дума заявява желанието си да  му бъде наложено условно наказание.

Съдът, като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК, които се подкрепят от самопризнанията на подсъдимия, становищата и доводите на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

         Подсъдимият Т.С.Т. - роден на *** г. в гр. Стара Загора, български гражданин, осъждан, с основно образование, неженен, работник в автомивка „Лъки” – гр. Стара Загора, живущ ***, ЕГН **********, е осъден по нохд №2617/2011 г. със Споразумение от 30.12.2011 г. на Районен съд Стара Загора, на основание чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК на пробация: „Задължителна регистрация” за срок от 8 месеца, 3 пъти седмично. „Задължителни периодични срещи” за срок от 8 месеца. Присъдата е в сила от 30.12.2011 г., като наказанието е изтърпяно на 10.09.2012 г.

        На 04.07.2013 г., около 18,30 часа подсъдимият Т.С.Т. *** лек автомобил марка „Фиат Купе” с рег. №****, като в автомобила  се возили и св. К.М.К. и М.А.А..

        По това време свидетелите по делото полицейските служители при 01 РУП – Стара Загора - З.Р.М. и К.В.К. били назначени в наряд и изпълнявали служебните си задължения, като се намирали с патрулен полицейски автомобил в централната част на гр. Стара Загора. Със Заповед рег. № 560/24.02.2012 г. на Директор на ОД на МВР – гр. Стара Загора на   посочените полицейски служители било вменено като задължение и  били управомощени да съставят АУАН и да извършват контролна дейност по Закона за движение по пътищата.

        Полицейските служители – свидетелят З.М. и свидетелят К.К., забелязали, че лекия автомобил марка „Фиат Купе”, управляван от подсъдимия Т. ***, неспазвайки  пътен знак „В2” – забранено влизането на ППС в двете посоки. След като използвали светлинен и звуков сигнал свидетелите М. и  К. спрели водача на лекия автомобил - подсъдимия Т.. Свидетелят М. отишъл до водача на автомобила, представил му се и поискал документите му за проверка.     Установил самоличността на водача на автомобила, а именно на подсъдимия Т.Т., както и на возещите се в автомобила свидетели - К.М.К. и М.А.А.. Служителят на полицията свидетелят М. обяснил на подсъдимия Т., че следва да му бъде съставен АУАН за извършеното административно нарушение, именно по чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал лекия автомобил по улица „Ген. Гурко” и на кръстовището с бул. „Руски”, нарушил пътен знак „В2” – забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки. След това свидетелят М. се качил на мястото на водача в патрулния полицейски автомобил и започнал съставянето на АУАН. През това време другия полицейски служител – свидетелят К. се намирал извън патрулния полицейски автомобил в близост до предна дясна врата, а подсъдимият Т. останал до управлявания от него автомобил. По време на съставянето на акта подсъдимият Т. отишъл до патрулния полицейски автомобил и след като минал от дясната му страна пуснал през отворения прозорец на предна дясна врата черен кожен калъф, предназначен за съхранение на документи, от който се виждало, че стърчи част от банкнота от 10 лева. В същото време подсъдимият Т. казал на полицейските служители, че даденото е да се почерпят и да забравят, че са се виждали, като по този начин искал да избегне съставянето на акт за извършеното от него административно нарушение по ЗДвП. При тази ситуация полицейският служител – свидетелят К. незабавно използвал помощни средства, като  поставил белезници на ръцете на подсъдимия Т. и е било докладвано на оперативната дежурна част при 01 РУП – Стара Загора за станалото. Полицейските служители са изчакали пристигането на дежурната оперативна група като са запазили местопроизшествието. След пристигането на оперативната група дежурния разследващ полицай извършил оглед на местопроизшествие, при който са били намерени и иззети от пода на патрулния полицейски автомобил, до предна дясна седалка черен кожен калъф, от който се виждала да стърчи на половина банкнота с номинал 10 лева и сериен № ЮБ5155515, заедно с намиращите се в посочения кожен калъф визитна картичка и карта за отстъпка от бензиностанция „Темпо”.

От приложената по досъдебното производство Заповед на Директор на ОД на МВР  Стара Загора, относно определяне на полицейски органи да съставят фишове и актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП е видно, че свидетелите К.В.К. и З.Р.М. заемали следните длъжности:

К.В.К. – полицейски служител с присъдена категория „Е” – полицай първа степен и заемащ длъжността старши полицай в сектор „Охранителна полиция” към Първо районно управление „Полиция” – Стара Загора.

З.  Р.М. - полицейски служител с присъдена категория „Е” – полицай трета степен и заемащ длъжността полицай в  сектор „Охранителна полиция” към Първо районно управление „Полиция” – Стара Загора.

С оглед изпълняваните от К.В.К. и З.Р.М. - служители на 01 РУ ”Полиция” Стара Загора, длъжности към момента на извършване на горното деяние същите  са били длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т.1, буква „а” от НК.

Видно от Ежедневна ведомост на личния състав на група “Охрана на обществения ред” за 04.07.2013 г., приложена към материалите по досъдебното производство, свидетелите К.В.К. и З.Р.М. са били включени в списъка за нарядите за обслужване на постове, маршрути, патрулни участъци и др. за времето от 08:00 до 20:00 часа на 04.07.2013 г.

Типовата длъжностна характеристика на длъжността  “Полицай – Старши полицай” в  група „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към Първо районно управление „Полиция” – Стара Загора /т.III/ установява основните длъжностни права и задължения: „работи по осигуряване на обществения ред, предотвратява и оказва съдействие за разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия”.

С оглед разпоредбата на чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР  - „Полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление”, поради което свидетелите К.В.К. и З.Р. М., съгласно длъжностните им характеристики, са имали право да задържат подсъдимия Т. до пристигане на дежурна оперативна група при Първо РУП-Стара Загора за оглед на местопроизшествието.

Гореизложените фактически обстоятелства съдът прие за безспорно установени въз основа на самопризнанието на подсъдимия Т.Т. по чл.371, т.2 от НПК, което съдът след проверка прецени, че се подкрепя от събраните в хода на наказателното производство доказателства, както следва:  протокол за оглед на местопроизшествие – л. 11-12, фотоалбум – л. 13-15, протоколи за разпит на свидетели – л.25-28, дактилоскопна експертиза – л.30-32, справка за съдимост – л.34, типови длъжностни характеристики – л.37-42, ежедневна ведомост – л.43-44, декларация за СМПИ – л.61, заповед на директор на ОД на МВР – Стара Загора – л.62-64, заверено копие на АУАН №2421/04.07.2013 г. – л. 67, приемо-предавателен протокол – л.68.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:

 

С деянието си на 04.07.2013 г. подсъдимият Т.С.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по  чл.304а, предл.ІІІ вр. чл.304 ал.1 от НК.

        От обективна страна подсъдимият Т.Т. *** на кръстовището на бул. „Руски” и ул. „Ген. Гурко” до сграда №56  дал подкуп – сумата от 10 лева (десет лева) – 1 бр. банкнота, серия „ЮБ”, № 5155515, на длъжностни лица – полицейски орган – З.Р.М. – държавен служител на длъжност полицай категория „Е” – старши полицай, група „Охрана на обществения ред”, сектор „Охранителна полиция” при 01 РУП - Стара Загора и К.В.К. – държавен служител на длъжност полицай категория „Е” – старши полицай, група „Охрана на обществения ред”, сектор „Охранителна полиция” при 01 РУП - Стара Загора, за да не извършат действия по служба, в изпълнение на Заповед №560/24.02.2012 г. на Директор ОД на МВР – Стара Загора, да не съставят акт за установяване на административно нарушение на Т. за констатирано нарушение по чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата затова, че Т. управлява лек автомобил по улица „Ген. Гурко” и на кръстовището с бул. „Руски” нарушава пътен знак „В2” – „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки”.

С оглед разпоредбата на чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР  - „Полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление”, поради което свидетелите З.Р.М. и К.В.К.,  съгласно длъжностните им характеристики, са имали право да задържат подсъдимия Т. до пристигане на дежурна оперативна група при Първо РУП Стара Загора.

Подсъдимият Т. Т. дал подкуп на полицейските служители М. и К., за да не извършват посочените по-горе действия по служба, които са били в кръга на правомощията им. Последното обстоятелство се установява от Заповед относно определяне на полицейски органи да съставят фишове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, Ежедневна ведомост за 04.07.2013 г., типова длъжностна характеристика Рег. № У-53247/17.05.2013 г., типова длъжностна характеристика Рег. № У-53249/17.05.2013 г.

        От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл. При даване на паричната сума подсъдимият е съзнавал, че предлага пари на полицейските органи, за да не съставят акт за установяване на административно нарушение на Т. за констатирано нарушение по чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата затова, че Т. управлява лек автомобил по улица „Ген. Гурко” и на кръстовището с бул. „Руски” нарушава пътен знак „В2” – „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки”, което е тяхно задължение. Т.е. подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици, предвиждал ги е и е искал тяхното настъпване.

 

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.

 

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.304а НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до десет години и „Глоба” до петнадесет хиляди лева.

С оглед на това, че настоящото производство се разви по глава ХХVІІ НПК и по–конкретно при хипотезата на чл.371, т.2 НПК,  разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК задължава съда да определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.58а НК, т.е. да приложи чл. 58а, ал.1 НК, като определи наказанието лишаване от свобода съгласно общите разпоредби на НК, което  редуцира с 1/3 или ако едновременно с това са налице условията на чл.55 НК, да приложи тази разпоредба, явяваща се по-благоприятна за дееца.

В случая съдът намери, че наказанието на подсъдимия Т. следва да се определи при условията на чл.54 НК, за което взе предвид следното:

-високата степен на обществена опасност на дееца, обусловена от предходното му осъждане за извършено престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 НК.

-средната степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние, сравнена с тази на престъпления от същия вид – действително този вид престъпления са с изключително висока степен на обществена опасност, както с оглед обществените отношения, които се засягат с тях, така и поради факта на нарастващия им брой и отношението на обществото към тях, но в случая ниската стойност на материалната облага мотивира съда да приеме, че деянието е със средна степен на обществена опасност;

-изразеното съжаление на подсъдимия за извършеното от него и трудовата му ангажираност, които съдът цени като смекчаващите отговорността обстоятелства.

Преценявайки горепосочените обстоятелства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че не са налице условия за приложение на чл.55 НК, тъй като същите не са нито многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла, влаган в разпоредбата. В тази връзка съдът отчете и поведението на подсъдимия Т. при даването на подкупа. 

        В заключение може да се обобщи, че изразеното съжаление и трудовата ангажираност на подсъдимия, както и ниската стойност на “подкупа” не са нито многобройни обстоятелства, нито някое от тях е изключително такова и на фона на предходното му осъждане не обуславят приложението на чл. 55 НК, а обосновават определяне на наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК.

        Предвид горното, съдът прие, че следва да определи на подсъдимия наказания при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, т.е. под средния размер на предвидените в чл.304а предл.3 вр. чл.304 ал.1 НК, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от девет месеца и „Глоба” в размер на 1000 лева. При определяне размера на глобата, съдът съобрази също имотното състояние и доходите на подсъдимия (декларация за семейно, материално и имотно състояние). Фактическите данни, свързани с личността на дееца, очертани в спецификата на престъплението - проекция на неговите обществени, психологически и индивидуални качества и съдържими се в приложения бюлетин за осъждането му, дават основание за извод, че подсъдимият е личност, по отношение на която поправителното и превъзпитателното въздействие по чл. 36 НК не би се постигнало с налагане на по-ниски по размер наказания. Наказания в по–нисък размер няма да допринесат също така за постигане на предупредителното и възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото, които биха се насочили към извършване на такива престъпления.

С оглед изискването на чл.58а, ал. 1 НК съдът намали така определените на подсъдимия наказания с 1/3 и го ОСЪДИ на „лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, и „Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Имайки предвид предходното осъждане на подсъдимия със споразумение от 30.12.2011 г. по нох дело №2617/2011 г. на РС - Стара Загора, с което му е наложено наказание „пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация” за срок от осем месеца – три пъти седмично” и „Задължителни периодични срещи” за срок от осем месеца, което наказание е изтърпяно на 10.09.2012 г, съдът постанови така наложеното наказание на подсъдимия „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което отложи на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години.

На основание чл. 53, ал. 1 б.”а” от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението, веществено доказателство - банкнота с номинал 10 /десет/ лева, серия „ЮБ” №5155515.

         На основание чл.53 ал.2 б”а” от НК съдът постановява веществените доказателства – 1 бр. черно кожено калъфче за документи с намиращи се в него 1бр. визитна картичка и 1бр. карта за отстъпка в бензиностанция “Темпо” – приложени към ДП да бъдат отнети в полза на държавата и след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени, като малоценни предмети.

 

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                   СЪДИЯ: