М О Т И В И:

 

Подсъдимият Г.В.С. е предаден на съд за престъпление по чл.343, ал.1, буква ”в” във връзка  с чл.342, ал.1 от НК за това, че на 05.04.2013 г., в землището на град Чирпан, област Стара Загора по АМ “Тракия”, на 179-ти км в  посока изток, при  управление на МПС - лек автомобил, марка “Ш.С.”, с ДК № СТ **** АК, нарушил правилата за движение, а именно -  чл.20, ал.1 от ЗДП, съгласно който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и чл.58, т.3 от ЗДП, съгласно който  при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи по лентата за принудително спиране, в резултат на което, по непредпазливост, причинил смъртта на  Д.Г. К., ЕГН ********** ***.

 

Подсъдимият Г.В.С. по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

 

Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено  следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият Г.В.С. е роден на *** ***. Живее в град ****

Подсъдимият Г.В.С. е правоспособен водач на МПС, категория В, С от 17.04.1974 г. През 2008 г., веднъж е наказван  по административен ред за  нарушение на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДП – превишаване на разрешената скорост извън населено място от 11 км/час до 20 км/час – с глоба от 50 лева и отнемане на три контролни точки.

 

Гореизложените обстоятелства се установяват от обясненията на подсъдимия, съпоставени с обстоятелствата по декларация за семейно, материално и имотно състояние – л.48 ДП, справка за съдимост – л.49 ДП, характеристична справка – л.51 ДП, справка от Сектор “ПП” на ОД на МВР – Стара Загора за нарушител от региона – л.52 ДП и представената в хода на съдебното следствие характеристика от изпълнителния директор на *** “***” ЕАД.

 

На 05.04.2013 г., около 15.30 часа, подсъдимият Г.В.С. потеглил сам със служебен автомобил марка “Ш.С.”, с ДК № СТ ** *** АК от град София за град Стара Загора по АМ  “Тракия”.

Около 17.30 часа, подсъдимият се движел с автомобила по АМ “Тракия”,  на км 179, в землището на град Чирпан, в посока запад – изток, по прав пътен участък, при сухо пътно платно, ясно време и нормална дневна видимост.  В посочения  участък от автомагистралата, южното еднопосочно платно – за движещите се в посока изток – е с широчина 7.8 м  и се състои от две основни ленти, разделени с прекъсната осова линия, като южно от тях има лента за аварийно спиране, широка 3 м и отделена от основните ленти с единична непрекъсната линия.  По същото време и на същото място от АМ “Тракия”, в  лентата за  принудително спиране, в  посока  запад – изток, бил спрян лек автомобил “Ш.А.” с ДК № А ** ** ВХ и водач - пострадалият Д.Г. К., който се намирал в автомобила. Подсъдимият Г.В.С., движейки се със скорост от 137 км/час, загубил контрол върху управлявания от него автомобил, поради което същият се отклонил в  дясно и навлязъл в същата лента за принудително спиране. Движейки се по този начин, без да употреби спирачки, управляваният от подсъдимия  лек автомобил блъснал с предната  си лява част задната дясна част на спрения л.а. “Ш.А.”, в който бил водачът му Д.Г. К.. След сблъсъка между двата автомобила, управляваният от подсъдимия Г.В.С. л.а. “Ш.С.” се завъртял на ляво, преминал последователно през южната и северната лента на движение и на около 130 м западно от мислено прекараната мерна линия, свързваща точка на асфалта от южния край на аварийната лента и метален билборд, находящ се на юг от платното за движение, по посока изток (виж протокол за оглед на местопроизшествие – л.14 ДП), настъпил вторичен удар между предната част на този автомобил и южната предпазна мантинела.  След вторичния удар лекият автомобил “Ш.С.” продължил ротацията си около вертикалната ос и се установил в северната лента за движение, с предна част насочена на запад.  Л.а. “Ш.А.” в следствие на ударния импулс ротирал на ляво, около вертикалната ос на масовия си център и движейки се  транслационно-ротационно, се установил на около 165 м западно от горепосочената мислена мерна линия, в северната лента на движение, с предна част насочена на запад.

Пострадалият Д.Г. К. починал на местопроизшествието.

За катастрофата бил подаден сигнал на тел.112 и на място пристигнал дежурен патрул по КАТ на РУ “Полиция” - Чирпан.

 

Горепосочените обстоятелства – на място,  време, условия   и участници в  пътнотранспортното  произшествие, както и  механизма на същото, се признават от подсъдимия, като на направеното от него самопризнание  по чл.371, т.2 от НПК съответстват  доказателствата по делото, събрани в хода на досъдебното производство, ценени по отделно и в съвкупността им:

-данните и обстоятелствата по изготвените протокол за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум -  л.14 ДП;

-протокол от химическа експертиза № 167/08.04.2013 г. -л.62 ДП - видно от която е, че в изследваната проба кръв,  иззета от   подсъдимия Г.В.С. (виж талон за медицинско изследване и протокол за медицинско изследване – л.63 и л.64 ДП) , не е установено наличие на алкохол или друго упойващо вещество;

-заключението на изготвената авто-техническа експертиза (л.72 ДП), от което се установява, че подсъдимият е управлявал л.а. “Ш.С.” със скорост от 137 км/час, която скорост на движение съвпада със скоростта на л.а. в момента на удара; че  опасната зона за спиране на л.а. “Ш.С.” при управление при конкретните пътни условия и скорост, е възлизала на 118 метра, както и че подсъдимият Г.В.С., като водач на посочения автомобил, е имал техническа възможност да възприеме своевременно наличието на спрения в лентата за аварийно спиране л.а. “Ш.А.”, респективно, че е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието –  чрез запазване на предварителната траектория на движение на управлявания от него л.а. в основните ленти за движение или чрез аварийно задействане на спирачната система при хипотеза за наличие на необходимост за навлизане в лентата за аварийно спиране. Вещите лица, изготвили посоченото заключение, излагат, че основната техническа причина за настъпването на пътно-транспортното произшествие – навлизане на л.а. “Ш.С.”  със скорост 137 км/час в лентата  за аварийно спиране – поради липса на обективни данни и гласни доказателства за аварийно задействане на спирачната система на л.а. “Ш.С.”, непосредствено преди сблъсъка в спрелия в лентата за аварийно спиране л.а. “Ш.А.”, както и поради липса на реакция на водача във времето от момента на промяната на траекторията на управлявания от него автомобил до момента на настъпване на удара, през което време автомобилът му е изминал около 102 метра,  с най-голяма степен на вероятност се дължи на отклоняване на вниманието на водача от конкретната пътна обстановка, на моментно заспиване или на здравословен проблем.

Подсъдимият Г.В.С. признава  като факт причинно – следствената връзка между пътнотранспортното произшествие и настъпилата смърт на пострадалия Д.Г. К..

Видно от   заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на труп № 73/06.04.2013 година  - л.58 ДП – е, че  при огледа и аутопсията на трупа на пострадалия  Д.Г. К. са установени:

-съчетана гръдно-коремна травма (счупване на гръдната кост и ребра двустранно, контузии на белите дробове, кръв в двете гръдни кухини, разкъсване на диафрагмата, разкъсване на черния дроб).

-прекъсване на гръбначния стълб на ниво втори/трети гръден и дванадесети гръден/първи поясен прешлен; счупване на десните странични израстъци на поясните прешлени;

-кръвонасядане на меките черепни покривки в теменната област, счупване на костите и хрущялите на носа, охлузвания на лицето, двете предмишници и ръце; специфични кръвонасядания на гръдния кош и корема; кръвонасядания на дясното бедро.

В кръвта на пострадалия не е установено наличие на алкохол.

Вещото лице, изготвило горепосочената експертиза – д-р Т.Г.Т.  -  е категорично, че смъртта на пострадалия се дължи на тежките и множествени травматични увреждания, несъвместими с живота, които  отговарят да са получени при горната пътно-транспортна злополука.

Събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят непротиворечиво и в достатъчна степен направеното от подсъдимия самопризнание по чл.371, т.2 от НПК на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответстващи на гореприетото от фактическа страна. Между доказателствата по делото липсват противоречия, които да налагат обсъждане защо и кои от тях се кредитират с доверие.

 

При така установените факти и обстоятелства по делото,  съдът прие следното  ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така установената  фактическа обстановка на  пътно-транспортното произшествие, съдът прие, че причина за настъпването му е виновното поведение  на  подсъдимия Г.В.С., който като водач на л.а. “Ш.С.” е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и чл.58, т.3 от ЗДП (макар и това нарушение на правилата за движение да е последица от нарушаване на първото от двете посочени), съгласно която разпоредба, при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи по лентата за принудително спиране.

Посочените  нарушения  на правилата за движение    основното от които е  нарушаването на чл.20, ал.1 от ЗДП    са  в  пряка причинна  връзка с настъпилото  пътно-транспортното произшествие, в резултат на което е настъпила  смъртта на Д.Г. К., ЕГН ********** ***.

Подсъдимият Г.В.С.  не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици,  резултат от поведението му при управлението на л.а. “Ш.С.”, но  е  бил длъжен  и е  могъл  да ги предвиди.

Поради гореизложеното съдът прие, че след като на  05.04.2013 г., в землището на град Чирпан, област Стара Загора по АМ ”Тракия”, на 179-ти км в  посока изток, при  управление на МПС - лек автомобил “Ш.С.”, с ДК № СТ ** ** АК, е нарушил правилата за движение, а  именно -  чл.20, ал.1 от ЗДП, съгласно който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и чл.58, т.3 от ЗДП, съгласно който при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи по лентата за принудително спиране, в резултат на което, по непредпазливост, е причинил смъртта на  Д.Г. К., ЕГН ********** ***, подсъдимият Г.В.С. както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на чл.343, ал.1, буква ”в” във връзка  с чл.342, ал.1 от НК, в извършването на което престъпление съдът го призна за виновен.

 

Относно наказанието:

За извършеното от подсъдимия Г.В.  С.  престъпление, законът предвижда наказание от две до шест години лишаване от свобода.

 

При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия  Г.В.С. престъпление, съдът взе предвид следните обстоятелства по чл.54 от НК: ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец предвид чистото му съдебно минало; невисока степен на обществена опасност на подсъдимия като водач на МПС предвид  обстоятелството, че  до  извършване на пътно-транспортното произшествие същият е бил изряден водач на МПС с оглед на данните от справката за нарушител от региона; невисоката степен на обществена опасност на престъпното деяние, сравнена с тази  на  престъпления от същия вид  с оглед конкретното съдържание на нарушенията на ЗДП, довели до настъпване на съставомерния резултат и условията, при които са допуснати;  изключително положителните характеристични данни за личността на подсъдимия – с висше образование, трудово ангажиран – при това на отговорна позиция, на която са високо ценени професионалните му качества предвид факта, че за 2008 г., 2012 г. и 2013 г.  подсъдимият е отличен с награди “****”,  баща на две вече пълнолетни деца, водещ  уседнал начин на живот, изпълнен с  грижи към   семейството, част от което  е  дете  на  съпругата му от друг брак; обстоятелството, че  още в хода на  досъдебното производство подсъдимият активно е съдействал за установяване на обективната истина.

Съгласно чл.373, ал.2 от НПК при постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК -  каквото бе това, проведено по настоящото дело, наказанието  се  определя при условията на чл.58а  от НК.

Според чл.58а, ал.1 НК,  при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК и намалява така определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл.55 НК, ако е по-благоприятен за дееца.

Преценявайки поотделно и в съвкупността им горепосочените обстоятелства, съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи отговорността такива,  при  наличието на  които  дори намаленото с една трета – по правилата на чл.58а, ал.1 от НК –  наказание  от две години лишаване от свобода би се явило несъразмерно тежко. Поради това, съдът счете, че  чл.55 от НК се явява по-благоприятен за подсъдимия.

С оглед на конкретните многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и  прилагайки само чл.55, ал.1, т.1 от НК по отношение на основното наказание лишаване от свобода, съдът  наложи на подсъдимия  Г.В.С. наказание от една година лишаване от свобода.

Отчитайки наличието на законовите предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на наложеното на подсъдимия Г.В.С.  наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Характеристиката на подсъдимия като водач на МПС,  конкретното съдържание на извършените  от него  нарушения  на правилата за движение,  както и  изключително позитивните данни за личността на подсъдимия, позволяват направата на извод, че установеното виновно поведение на подсъдимия като водач  може  да  бъде охарактеризирано като  нетипична, инцидентна  негова  проява като такъв. Поради това, на  основание чл.343г във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът постанови лишаване на подсъдимия Г.В.С.  от  право да управлява моторно превозно средство за срок от  една година, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът счете, че така определеното наказание е достатъчно, справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия деяние, като същото ще изиграе, както своята превъзпитателна и предупредителна роля по отношение на подсъдимия, за да коригира противоправното си поведение, така и за постигане на останалите цели на наказанието, визирани в чл.36 НК.

В хода на досъдебното производство са направени 905 лв.  разноски за експертиза, поради което на основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия Г.В.С.  да заплати  по бюджетната сметка  на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 905.00 лв.  (деветстотин и пет лева)  – разноски по делото.

 

Воден от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: