МОТИВИ към решение №180 от 15.10.2013г.,

постановено по ЧНД №463 за 2013 година

по описа на Старозагорски окръжен съд

 

 

Производството е образувано по реда на чл.44 ал.11 ЗЕЕЗА вр. чл.457 ал.2 – ал.5 НПК.

 

Внесено е за разглеждане Предложение от ОП Стара Загора за произнасяне по реда на чл.457 ал.2 – ал.5 НПК по въпросите, свързани с приемането за изпълнение на територията на Р България на присъда на Районен съд Гьотеборг, Кралство Швеция, с която българският гражданин Д.А.Т. е осъден на една година лишаване от свобода.

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора изразява становище, че са налице законовите предпоставки наложената на българския гражданин Д.А.Т. присъда от Районен съд Гьотеборг Кралство Швеция да бъде трансформирана на правно основание Конвенцията на Съвета на Европа, ратифицирана от Р България и влязла в сила от 01.12.2007г. при приемането на страната в Европейския съюз. Според прокурора, престъплението, за което Д.Т. е осъден от РС Гьотеборг, съответства на чл.155 ал.1 от НК, който предвижда аналогично наказание. Счита, че следва съдът да приспадне сроковете на задържане на осъдения Т. съответно от 19 до 23.04.2013г. и от 26.04. до 23.07.2013г.

 

Адв.З., защитник на осъденото лице Д.Т., заявява желанието на последния съдът да уважи искането на Окръжна прокуратура Стара Загора. Моли съдът да приспадне не само времето на задържането му под стража, но и изтърпяната част от наказанието в друга държава. Изразява съгласие, че аналогичният текст на деянието е чл.155 НК, който предвижда наказание до три години лишаване от свобода, докато наложеното на подзащитния му е в рамките на закона - една година лишаване от свобода. Счита, че изтърпяването на наказанието следва да е в Затвора Стара Загора и моли съдът да определи първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

Осъденото лице Д.А.Т. поддържа доводите на защитника си.

 

В последната си дума осъденото лице Д.А.Т. заявява, че желае да изтърпи наложеното му наказание.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

 

С присъда от 02.07.2013г., постановена от Отдел 1 на Районен съд Гьотеборг Кралство Швеция по Дело №В 6980-13 българският гражданин Д.А.Т. ЕГН ********** е осъден за сводничество – престъпление, съставомерно по Глава 12 параграф 1 на Наказателния кодекс на Кралство Швеция. С решение по ЧНД №253/2013г. по описа на Старозагорски окръжен съд лицето е предадено на шведските власти в изпълнение на Европейска заповед за арест от 28.03.2013г., издадена от Прокуратурата на Кралство Швеция – Гьотеборг. В това производство са били дадени гаранциите, изискуеми от разпоредбата на чл.41 ал.3 ЗЕЕЗА, за връщане на лицето на територията на Р България след изслушването му, което е сторено.

В изпратената присъда, респективно в нейния легализиран  превод, липсва конкретно описание на състава на деянието с неговите обективни и субективни елементи, като се назовава самото престъпление – сводничество. Ето защо, за да прецени по кой текст от НК на Р България е съставомерно деянието, съдът се основа на мотивите на изпратената присъда. При отразяване на приетата за установена фактическа обстановка съдът в Гьотеборг е посочил, че Т. е помагал на лицето М.Т., като се е погрижил същата да има подходящо жилище в Гьотеборг, самият той е бил неин шофьор или й е осигурявал такъв, който я отвеждал до нейните клиенти. Сочи се също, че по този начин той я е подкрепял, като е получавал част от приходите от  проституирането на Т.. Приетите за установени факти и изнесените обективни и субективни елементи на престъпното деяние мотивираха съда да приеме, че същото е съставомерно по текста на чл.155 ал.3 вр. ал.1 НК. Съдът намери, че деянието следва да се квалифицира не по основния, а по-по-тежко наказуемия състав на ал.3, доколкото категорично се установява, че е извършено от осъдения Т. с користна цел. Предвиденото за това престъпление наказание по българския наказателен закон е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева. Следователно, наложеното на Т. наказание от съда в Гьотеборг – една година лишаване от свобода съответства на минимума, визиран в българската наказателна норма, поради което не са налице основанията на чл.457 ал.4 НПК и не следва същото да бъде намалявано.

Съдът прецени, че следва наказанието да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим, изхождайки от съдържащата се по приложеното ЧНД №252/2013г. на Старозагорски окръжен съд актуална справка за съдимост на лицето. От същата се установява, че Т. е осъждан условно при определен изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 05.08.2005г. и този срок е изтекъл на 05.08.2008г. В същия лицето не е извършило друго престъпление, при което по силата на чл.86 ал.1 т.1 НК е настъпила реабилитация по право за това осъждане. Следва друго такова с влязъл в сила съдебен акт на 21.10.2008г., с който на осъдения е наложено наказание пробация. В справката е отразено и трето осъждане, но също с наложено наказание пробация. Ето защо съдът намери, че са налице условията на чл.59 ал.1 ЗИНЗС и определи първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

Съдът приспадна предварителното задържане на осъдения Д.Т., за което се съдържат данни в приложените ЧНД, считано от 19.04.2013г. до 23.04.2013г. и от 26.04.2013г. до 23.07.2013г., както и изтърпяната в Кралство Швеция част от наказанието лишаване от свобода, считано от 24.07.2013г., когато е влязъл в сила съдебният акт.

 

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови решението.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:             1.

 

                                                                                 

                                                                                             2.