Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

185                                      17.10.2013 г.                         град Стара Загора

 

        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 25 септември                                                                           Година 2013

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                            КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР: К.Ц.

ПРОКУРОР: РАДОСТИН РАХНЕВ

като разгледа докладваното от съдия К. ДОНЧЕВА

ВНОХД № 1190 по описа за 2013 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

   

С Присъда № 271 от 06.12.2012 г., постановена по НОХД № 1166/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора подсъдимият Д.Д.Р., ЕГН ********** e признат за невиновен в това, че на 28.12.2011 г., в гр. С., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 1 бр. преносим компютър марка “Dell”, модел “Inspirion 1564” на стойност 1084 лв. и пари – сумата от 85 лв., всичко на обща стойност 1169 лв. от владението на “***” ООД – С. с управител И.Т.Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена в условията на опасен рецидив, поради което е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “а” и б. “б” от НК.

 

В срока по чл.319 от НПК срещу присъдата е подаден протест от прокурор при Районна прокуратура – Стара Загора.

В протеста се правят оплаквания, че атакуваната присъда е неправилна. Постъпили са писмени допълнителни съображения към протеста, в които се навежда довод и за необоснованост на присъдата, като се развиват подробни съображения, че по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи извършеното престъпление и че негов автор е подсъдимия Р.. Прокурорът счита, че извода на съда за недоказаност на обвинението по несъмнен начин е неправилен и необоснован.

Искането до въззивният съд е да отмени присъдата и да постанови нова, с която да признае подсъдимия Д.Д.Р. за виновен в извършване на престъплението по повдигнатото му обвинение и да му наложи наказание, съответстващо по вид и размер на извършеното престъпление.

 

В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа протеста и направените в него искания.

 Защитникът на подсъдимия адв. С.Ч. оспорва протеста, като развива съображения за правилност и обоснованост на атакуваната присъда, поради което счита, че следва да бъде потвърдена от въззивния съд.

Подсъдимия Д.Р., редовно призован за съдебното заседание, не се явява.  

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите оплаквания в протеста, прие за установено следното:

 

В началото на м. декември 2011г., подсъдимият Р. постъпил на работа като сервитьор в ресторант „***", находящ се на ул. ***. Заведението се стопанисвало от „***" ООД с управител по пълномощие от И.Т. - свидетеля И.Т.. Отношенията работник - работодател не били установени по съответния ред, съобразно трудовото законодателство. Свидетелката Н.З. изпълнявала длъжността салонен управител, а по съвместителство, при нужда, извършвала дейност на барман и сервитьор. В задълженията на З. влизало и това да изработва график на смените на сервитьорите и барманите, както и в края на работния ден да приема и съхранява отчетените суми от реализирания оборот. Според установената практика, З. засичала с помощта на компютърна програма направения от всеки от сервитьорите оборот, а последните и предавали сумата на ръка. Не съставяли опис на банкнотите и монетите, нито разписка. Отчетените и парични средства З. обичайно поставяла в стъклена чаша. Последната свидетелката съхранявала в незаключващ се шкаф на бюро, намиращо се в обособено за офис служебно помещение.  В рамките на работния ден до същото имали свободен достъп всички работещи в заведението.

На 27.12.2011 г. подсъдимият Р. и негов колега на име Кl били на работа, като сервитьори. По същото време, длъжността барман заемал свидетеля М.В.. В заведението през целия ден пребивавала и управителката -свидетелката З.. Малко преди края на работното време сервитьорът К. отчел реализирания от него оборот на свидетелката З. и си тръгнал. Управителката поставила отчетената сума в стъклената чаша, предназначена за тази цел, и я оставила на бюрото. По - късно, след като последните клиенти напуснали заведението, подсъдимият Р. също отчел на св. Златева своя оборот. Последната оставила отчетената сума, възлизаща на между 400 и 500 лева на бюрото в офиса. След това, свидетелката З., подсъдимият Р. и свидетеля В. напуснали ресторанта. Преди това управителката заключила вратата на офиса и външната врата на заведението.

На следваща сутрин, свидетелката З. отключила ресторанта и констатирала, че вратата на служебния офис е разбита. Установила също, че от предназначената за съхранение на пари чаша, липсват банкноти и монети. Сигнализирала незабавно шефа си - свидетеля Т., както и органите на МВР. След проверката на място, управителят на „*** „ ООД споделил, че от офиса липсва един брой преносим компютър марка Dell”, модел “Inspirion 1564".

На местопроизшествието бил извършен оглед, вследствие на който се установило, че в служебното помещение е проникнато чрез счупване на стъклото и отваряне на дървената рамка на прозорец, находящ се в приземното помещение, след което преминавайки през стълбището и чрез счупване на матираното стъкло на задна врата, водеща към ресторанта, се е достигнало до вратата на служебния офис. Последната била изкъртена чрез натиск.

Свидетелката З. твърди, че работила в процесното заведение като салонен управител. Подсъдимият Р. бил сервитьор, а свидетелят В. барман, освен Р., като сервитьор работило и лице на име К.. Сочи още, че в служебните и функции влизало задължението да прави заявки за продукти, да изготвя необходимата документация, както и по време на първа смяна да изпълнява функциите на барман. Освен това, в края на работното време З. проверявала оборота и приемала от сервитьорите събраните суми. Свидетелката сочи още, че обичайно сервитьорите отчитали оборота в помещението, предназначено за офис. З. съхранявала отчетените средства в шестоъгълна стъклена чаша за алкохол. По отношение на инкриминираното деяние, свидетелката твърди, че сервитьорът К. си тръгнал по - рано, като преди това и отчел оборот в размер на 70 лева, който поставила във въпросната стъклена чаша на бюрото. Твърди, че в нея имало и други пари, като общата сума възлизала на около 80-90 лева. Първоначално сочи, че на следващия ден - когато констатирала кражбата, въпросната чаша, в която се съхранявали паричните средства, била празна. Впоследствие заявява, че в нея имало някакви банкноти и монети, но не може да конкретизира точния им размер. По отношение на оборота, отчетен от подсъдимия Р., свидетелката твърди, че същият възлизал на 500 лева, както и че е поставила въпросната сума върху бюрото, а не в чашата. Заявява  още,   че  по  време  на  огледа  на   местопроизшествие,   извършван  от компетентните органи, банкнотите - на обща стойност 500 лева, са се намирали на същото място, където по-рано ги оставила - върху бюрото.

Първоинстанционният съд е приел тази фактическа обстановка след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, като е извършил изключително задълбочена проверка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, като при оценъчната дейност не са допуснати процесуални нарушения.

Районният съд е констатирал съществените противоречия между показанията на свидетелката З., дадени в хода на ДП и тези по време на съдебното следствие, както и между тези дадени в хода на самото съдебно следствие относно съставомерни обстоятелства, мотивирано е посочил кои от тях кредитира, и защо, след което е достигнал до обоснования извод, че не е установено по безспорен начин по делото колко точно пари са се съхранявали в служебното помещение, както и каква точно част от тях са били обект на престъпно посегателство. За да стигне до този напълно обоснован извод, районният съд е извършил проверка на показанията на З., чрез съдържанието на огледния протокол и показанията на поемните лица, разпитани като свидетели в хода на съдебното следствие.

Въззивният съд намира, че правилно не са били кредитирани с доверие показанията на управителя Ивайло Тодоров, който твърди че е притежавал преносим компютър, марка Dell”, модел “Inspirion 1564", който съхранявал в шкафа на бюрото в офиса на ресторант „***". Не са кредитирани и показанията на Т., че бил закупил компютъра от „Мобилтел" АД на свое лично име и че тази вещ е била предмет на кражбата, извършена от стопанисваното заведение. Извършена е задълбочена проверка на показанията на свидетеля Т. и са изложени пространни съображения относно това, че същите са непоследователни, противоречиви и неподкрепени с надлежни доказателства.

 Настоящата инстанция намира, че в хода на проведеното първоинстанционно съдебното следствие, въпреки положените от съда усилия, не са събрани категорични доказателства на процесната дата в офиса на ресторант „***" да се е съхранявал преносим компютър собственост на „***" ООД или на неговия управител, в качеството му на физическо лице.

Обоснован и почиващ на прецизен доказателствен анализ е извода на районният съд, че в хода на проведеното съдебно следствие не са събрани убедителни доказателства, че описаното в обвинителния акт престъпление е извършено и негов автор е подсъдимият.

По делото не са събрани достатъчно доказателства за съществуването, собствеността, вида и стойността на вещите, предмет на престъплението. Както се посочи, в хода на съдебното следствие не са събраха убедителни доказателства, за наличието на преносим компютър, с индивидуализиращи белези, цена и собственик, посочени в обвинителния акт. Показанията на свидетеля Т., че такава вещ е била обект на посегателство, са изолирани и неподкрепени от останалите доказателства по делото. В хода на съдебното следствие е установено, че в счетоводната дейност в заведението, стопанисвано от „***" ООД към момента на извършване на деянието е липсвала добра документална обоснованост. Не е извършван опис на отчитаните средства, не са съставяни документи, удостоверяващи кой, на кого, колко пари предава. Противоречивите показания на свидетелката Златева и посочената  практика водят до невъзможност да се установят характера и размера на вредите, причинени с престъпното деяние.

Не са събрани достатъчно убедителни доказателства и относно авторството на деянието. Установеният по делото ред за съхраняване на паричните средства - в чаша, без опис, в незаключен шкаф, с безпрепятствен достъп до помещението, в значителна степен е създал предпоставки за престъпно посегателство. Преди извършване на деянието достъп до служебния офис са имали всички работници в ресторанта, в това число подсъдимият, другият сервитьор и барманът.  Въззивният съд изцяло споделя становището на първата инстанция, че в хода на досъдебното производство при събирането и проверката на веществените доказателства е допусната груба небрежност, довела до негодността им да послужат за установяване по безспорен и категоричен начин участието на Р. в престъпното деяние. Обстоятелството, върху което са сложили акцент разследващите органи, а именно - че Р. е осъждан за други престъпления против собствеността, никак не е достатъчно, за да обоснове еднозначен извод, че е извършител на престъплението по внесеното в съда обвинение. Освен констатираните от районния съд пропуски и нарушения при разследването, настоящата инстанция намира, че същото е проведено и едностранчиво – работило се е само по версията с извършител Р., с оглед на съдебното му минало. Не е изследвана и съответно не е изключена съпричастността към кражбата на други работещи в ресторанта. Така например, иззетите от чашата две дактилоскопни следи  от пръсти на свидетелката Златева са останали без коментар от разследващите органи, при условие, че друга такава е насочила разследването срещу Р..

В хода на досъдебното производство са допуснати констатираните от районният съд процесуални нарушения при изготвянето на картон № 1878 /лист 38 от ДП/ с три броя пръстови отпечатъци и при изготвяне на заключението на дактилоскопната експертиза. Върху предната част на картона е направена отметка от неясен автор, че отпечатъците „са от чаша, в която са били парите". На картона не е посочено лицето, което го е изготвило и качеството му.  Това процесуално нарушение, наред с непосочването в огледния протокол на материалния носител, върху който са поставени иззетите от стъклената чаша дактилоскопни следи изцяло опорочават процедурата по изземването и съхранението на пръстовите отпечатъци. Същите не могат да бъдат изпълнени повторно поради неприобщаването като веществено доказателство на стъклената чаша. Допуснато е съществено процесуално нарушение на чл.152 ал.1 от НПК при изготвяне на заключението на дактилоскопната експертиза по причината изложена от районния съд, което законосъобразно е дало основание да не бъде възприето, тьй като е  необосновано. Първоинстационният съд не е назначил повторна дактилоскопна експертиза поради това, че посочените пропуски в разследването са преклудирали възможността за това.

С оглед на изложеното, недоказано по безспорен и категоричен начин е, че въпросната следа, която според заключението на дактилоскопната експертиза, е идентична с тази на десния безимен пръст на подсъдимия, е намерена и иззета от стъклената чаша, в която са се намирали парите - предмет на кражба.

 

Изложените във въззивния протест факти и обстоятелства, отнасящи се до поведението на подсъдимия Р. много преди деянието, както и след извършването му, а именно - несключването на трудов договор в момента на постъпване на работа на 09.12.2011 г. и това, че закъснял за работа с два часа в деня на извършване на престъплението по обвинението, не могат да обосноват ангажирането на наказателната му отговорност с оглед на гореизложения дефицит на доказателства, установяващи по несъмнен начин съпричастността му към процесното деяние. Развитите съображения досежно начина, по който е извършена кражбата и съждението, че може да бъде извършена само от лице от персонала, също не могат да оборят изводите на съда за недоказаност на авторството, а напротив – сочат, че не само подсъдимия е възможен автор на деянието.

 

Въззивният съд намира, че тъй като не е доказано по несъмнен начин извършеното престъпление и че негов автор е подсъдимият Р. и тъй като присъдата не може да почива на предположения, районният съд обосновано и законосъобразно на основание чл.303, ал.1 и чл.304 от НК го е признал за невинен и го е оправдал изцяло по повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “а” и б. “б” от НК.  

 

Предвид гореизложените съображения, след като намери оплакванията във въззивния протест и допълнението към него за неоснователни и тъй като при извършената съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, не се установиха основания за отмяната или изменението му на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК Окръжен съд – Стара Загора прие, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

 

                                  Р     Е     Ш     И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 271 от 06.12.2012 г., постановена по НОХД № 1166/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

           

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

                                         2.