Р Е Ш Е Н И Е

 

  177                               11.10.2013 година                град Стара Загора

 

   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                       ІІ наказателен състав

На втори октомври                                                                   2013 година

В публично съдебно заседание в следния състав:                

               

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

           

                                                   ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

                                                              АСЕН ЦВЕТАНОВ

СЕКРЕТАР : М.Д.

ПРОКУРОР: ХРИСТО МИШОВ

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ВНОХД № 1195 по описа за 2013 година

За да се произнесе взе в предвид следното:

        

    Производството е по глава ХХІ на НПК.

 

    С Присъда № 81 от 07.05.2013г., постановена по НОХД № 789/2013г. по описа на Старозагорски районен съд, подсъдимият  К.Д.И., ЕГН **********, Е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на 05.12.2012г. по път ІІ 503 в с. *****, управлявал МПС – лек автомобил марка „БМВ”, модел 320, с рег. № К 8675 АТ, без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказанието му по административен ред за управление на  МПС без съответно свидетелство за управление с наказателно постановление № 1055/05.07.2012г. на  *****, връчено на 02.08.2012г. и влязло в сила на 10.08.2012г., поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а във вр. с чл. 54 от НК му Е НАЛОЖЕНО наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо заведение от ЗАКРИТ тип.

 

На основание  чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 Е ГРУПИРАНО така наложеното наказание на подсъдимия К.Д.И., с наказанията, наложени му по НОХД № 504/2012г. на Районен съд – ****, НОХД № 629/2012г. на Районен съд – ****** и НОХД № 212/2013г. на Районен съд – ****, като му е ОПРЕДЕЛЕНО и НАЛОЖЕНО едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо заведението от ЗАКРИТ тип.

 

    На основание чл. 25, ал. 2 от НК Е ПРИСПАДНАТА  изтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода” по НОХД № 504/2012г. на Районен съд – ****, НОХД № 629/2012г. на Районен съд – ***** и НОХД № 212/2013г. на Районен съд – *****.

 

    На основание чл. 59, ал. 1 Е ПРИСПАДНАТО времето, през което по отношение на подсъдимия К.Д.И. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по БП № 1737/2012г. по описа на Първо РУ „Полиция” – ******, преобразувано в НОХД № 212/2013г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

 

  В срока по чл.319, ал.1 от НПК, горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд - Стара Загора от подсъдимия К.Д.И. чрез служебния му защитник адв. С.Р. ***. В жалбата се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание.

  Искането в жалбата е присъдата да бъде изменена, като се намали размера на нейното наказание.

  Становището на Окръжна прокуратура - Стара Загора е, че  не са налице основания за изменение на обжалваната присъда в частта й относно размера на наложеното наказание и същата следва да бъде потвърдена.

  Въззивният съд след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда и взе предвид основанията, изтъкнати в жалбата на подсъдимия, прие за установено следното:

  Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК, като на основание чл. 371, т. 2 от НПК, подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

 За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка, съответстваща на тази, изложена в обвинителния акт.

 Подсъдимият К.Д.И., ЕГН **********, е роден на *****г. в гр. ******, българин, български гражданин,  неженен, осъждан, с начално образование, безработен, живущ ***, към настоящия момент е в ***** гр. *****.

С наказателно постановление № 1055/12 от 05.07.2012г., издадено от *****, на подсъдимия И. е  наложено административно наказание за извършено от него нарушение на чл. 150 ЗДвП и чл. 137а, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – на 28.06.2012г., около 18.30 часа, в гр. ******”, до кръстовището с ул. „*******”, е управлявал МПС – лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № Х 1884 ВН, собственост на А. А. Ю., ЕГН **********, като при проверката е установено, че водачът няма свидетелство за управление на МПС и не използва обезопасителен колан по време на движение на МПС.

На 02.08.2012г. наказателното постановление е връчено на И., а на 10.08.2012г. е влязло в сила, тъй като не е обжалвано.

Въпреки наложеното му административно наказание, на 05.12.2012г., около 22.00 часа подсъдимият И. отново управлявал МПС – лек автомобил, марка „БМВ”, модел 320, с рег. № К 86675 АТ.

По това време свидетелите И. Т. Х. и  И. Д. Д. – ******** изпълнявали служебните си задължения по контрол на  пътното движение по път ІІ 503 с. *******.

Около 22.10 часа забелязали лек автомобил марка „БМВ”, модел 320 с рег. № К 8675 АТ, движещ се в посока юг. Свидетелят Х. подал сигнал със стоп-палката, но подсъдимият И. не спрял, а увеличил скоростта и продължил движението си в посока юг.

Свидетелите се качили в служебния си автомобил и го последвали с включена светлинна сигнализация на специален режим на движение.

Подсъдимият И. спукал гума и спрял, слязъл от автомобила и хукнал да бяга. След минути се върнал до автомобила си, там вече бил и полицейският автомобил. Свидетелите Х. и Д. се легитимирали, след което установили самоличността на водача – К.Д.И., ЕГН **********, който не представил свидетелство за управление на МПС, тъй като не притежавал такова. При направената справка в ОДЧ на Първо РУП – ***** се установило, че същият не притежава свидетелство за управление на МПС.

 

За извършеното нарушение свидетелят И.Т.Х. съставил на подсъдимия И. акт за установяване на административно нарушение № 3989/05.12.2012г. Подсъдимият подписал акта без възражения.

Правилен и законосъобразен е извода на решаващия съд, че направените самопризнания от подсъдимия се подкрепят от валидно събраните на досъдебното производство доказателства – подробно посочени от районния съд. Внимателният прочит на същите говори за тяхната последователност и логичност и обуславя безспорния извод, че подсъдимия е автор на деянието.

При така установеното от фактическа страна, решаващият съд законосъобразно е приел, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Признанието на фактите по смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК означава признание на всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, както обективни, така и субективни.

         В случая, въззивният съд намира за неоснователни доводите на подсъдимия И. за явна несправедливост на наложеното с обжалваната присъда наказание „Лишаване от свобода” в размер на една година и два месеца. В мотивите си в частта относно размера на наложеното наказание, съдът е посочил, че е съобразил двата принципа, залегнали в нормата на чл.54 от НК за законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

Решаващият съд правилно е приел, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства и като такива е отчел обремененото съдебно минало на К.И., както и обстоятелството, че извършеното от него деяние не е със случаен характер. Подсъдимият И. е наказван многократно по административен ред, тъй като е управлявал МПС без да притежава СУМПС. Той е и многократно осъждан /14 пъти/ за извършването именно на престъпления по чл. 343в, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.. Освен това, И. е извършил настоящото деяния при условията на реална съвкупност с още едно престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

Съгласно тълк. решение № 1 от 06.04.2009г. на ВКС по тълк. дело № 1/2008г. НК, при определяне на наказанието, съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 от НПК, признанието по чл. 371, т. 2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. В процесния случай следва да се отбележи, че същото не съставлява елемент от цялостно обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. Съдът намира, че разкриването на процесното престъпление и извършителят е следствие от ефективната дейност на компетентните органи. В случая следва да се отбележи, че подсъдимият първоначално е направил опит да се укрие от полицейските служители, т.е. да прикрие обстоятелството, че той е автор на престъпното деяние.

Поради гореизложените съображения наложеното от първоинстанционния съд наказание на подсъдимия - при превес на отегчаващите вината обстоятелства, се явява явно справедливо. Законосъобразно решаващият съд е преценил, че при условията на чл. 54 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказани една година и девет месеца “Лишаване от свобода”. В изпълнение на разпоредбите на чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а от НК, съдът е намалил така определеното наказание с 1/3 и е наложил на подсъдимия наказание “Лишаване от свобода” за срок от една година и два месеца.

В съответствие с изискванията на закона са приложени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, от първоинстанционния съд и на подсъдимия е определено едно общо наказание по цитираните НОХ дела, а именно най-тежкото от тях две години “Лишаване от свобода” при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в затворническо заведение от ЗАКРИТ тип.

Водим от гореизложеното, Окръжен съд Стара Загора намира, че обжалваната присъда е правилна и обоснована, поради което същата следва на основание чл.334, т.6 от НПК, да бъде потвърдена.

Водим от горното, съдът

                                       Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 81/07.05.2013г., постановена по НОХД № 789/2013г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                       2.