Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 176                                   10.10. 2013г.          град СТАРА ЗАГОРА

 

                                              В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На  двадесет и пети септември                                         Година 2013                         

в публичното заседание в следния състав:                               

 

Председател: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА                              

       Членове: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                         КРАСИМИРА  ДОНЧЕВА

 

Секретар  Красимира Цонева

Прокурор Радостин Рахнев

като разгледа докладваното от съдията- докладчик  СП. ДРАГОТИНОВА               

ВНОХД № 1196 по описа за 2013 година на Старозагорски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е на основание чл. 313 и сл. от НПК.

                Постъпил е въззивен протест от РП - Стара Загора против присъда № 108/ 12.06.2013г., постановена по НОХД № 993/ 2013г. по описа на Ст.З.РС, с която същия е признат за невиновен в това, че на 30.10.2012 г. в гр. Стара Загора потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон /чл.160, ал.1 от ЗДвП/ се дава пред орган на власт- служител при сектор „ПП” при ОД на МВР- Стара Загора, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно липсата на документ за самоличност /свидетелство за управление на МПС № 258225539/, като декларирал, че същото е изгубено, а не отнето- престъпление по чл.313, ал.1 от НК, поради което го оправдал по повдигнатото обвинение. В същия са направени оплаквания за неправилност- незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна такава, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение като му бъде наложено справедливо наказание, а именно една година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим съобразно разпоредбите на ЗИНЗС. Нови искания по доказателствата не са направени. В съдебно заседание същия се поддържа заедно с представените към него допълнителни писмени съображения.

          Защитникът на подсъдимия адв. Ч. оспорва подадения протест като заявява, че в подадената декларация подзащитният му е визирал  издадения му първи документ за правоуправление, а не втория такъв/дубликат/. Счита, че постановената оправдателна присъда на Старозагорския районен съд е правилна, законосъобразна и обоснована и като такава следва да бъде потвърдена. Подсъдимият С.К.С. поддържа казаното от защитника си и заявява, че при подаването на декларацията наказанията му са били изтекли, поради което, ако в същата действително е имал предвид издадения дубликат на свидетелство за правоуправление, е нямало нужда изобщо да подава такава. В последната си дума моли за потвърждаване на присъдата, тъй като счита, че не е виновен.

             След като се запозна подробно и задълбочено с материалите по първоинстанционното НОХД № 993 /2013г. по описа на Старозагорския районен съд, както и с оплакванията в протеста, като обсъди обстойно доводите на страните и анализира мотивите на обжалваната присъда, въззивният съд в настоящия си съдебен състав намери за установено следното:            

             Обжалваната присъда е неправилна- незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати още на ДП, както и от съда, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия и неговия защитник.

              Обвинителният акт на РП- гр. Стара Загора не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и не е съобразен с основните положения в ТР № 2/ 2002г. на ОСНК на ВКС. С оглед визираните в горната разпоредба на закона изисквания към съдържанието на обвинителния акт в обстоятелствената му част прокурорът следва да изложи всички релевантни към ФС на инкриминираното деяние фактически обстоятелства, а именно време и място на извършване на деянието, както и механизъм на осъществяване с описание на всички съставомерни обстоятелства, с което да очертае ясно предмета на доказване и постави основните рамки на обвинението. Неспазването на тези изисквания  и липсата на достатъчна конкретизация на обвинението представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото препятства правото на обвиняемия да разбере в какво се обвинява и узнае всички онези обстоятелства, с които е свързана претендираната наказателна отговорност, като съставляват основание за връщане на делото в предходната му процесуална фаза. Непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт на фактите от тази категория, т.е. когато те се отнасят до съставомерни признаци на деянието и участието на обвиняемия в него, макар и в случая някои от тях да са установени в хода на съдебното следствие, представлява съществено процесуално нарушение, защото при всяко положение води до ограничаване правата на бъдещите страни в съдебното производство, а понякога би могло да създаде предпоставки за допускане и на абсолютно процесуално нарушение по чл. 348, ал.3 т.1 от НПК./ аргумент от ТР № 2/ 2002 г.по н.д. № 2/ 2002 г., ОСНК/.

             В случая, видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът се е ограничил да посочи оскъдни факти относно обстоятелствата, при които е извършено деянието без да посочи защо счита, че в подадената на 30.10.2012г. декларация /вх. № 58800/ по чл.160, ал.1 от ЗДвП/ обвиняемият е потвърдил неистина пред орган на властта - служител при сектор „ПП” при ОД на МВР- Стара Загора относно обстоятелството, че свидетелството му за правоуправление е изгубено, а не отнето. На л.1 от обвинителния акт, абзац 4, дословно е записано: „…Въпреки положените  усилия не е изяснено дали обвиняемия Стойнов е платил тази глоба /по НОХД № 917 /2004г. по описа на Ст.Р.С./, както и дали спрямо същия има образувано изпълнително производство и кога”. Сама по себе си тази декларация не представлява нито изложение на факт, нито пък от нея може да се направи някакъв извод. По- нататък на л.2 от обвинителния акт, абзац 1, изр.2, визирайки обстоятелството, че към датата на подаване на декларацията от 30.10.2012г. първото свидетелство за правоуправление на обвиняемия вече е било изгубено, и поради кражба му е издадено второ такова, а именно СУМПС № 258225539, изд. на 19.02.2002г. от ОД на МВР – гр.Стара Загора, прокурорът е посочил, че това свидетелство му е било отнето „поради  осъжданията му с влезли в сила присъди, видно от приложените в производството писмени доказателства”. Липсва изобщо каквото и да е уточнение на какво основание е било отнето това второ СУМПС: дали със съдебен акт, от коя дата и по кое дело е станало това, въпреки че по ДП са били събирани доказателства за това, а е имало и данни за наложено административно наказание, но за това не са изложени никакви факти. От справката за съдимост /на л.64 от ДП/ е видно, че лишаването от правоуправление на обвиняемия като наказание му е било наложено действително по НОХД № 917 /2004г. по описа на Старозагорския районен съд, приключило със споразумение от същата дата като срокът за това е три години, но тъй като съдебния акт в тази му част е приведен в изпълнение на 20.01.2006 г., срокът на лишаване от правоуправление е изтекъл на датата 20.01.2009г./ видно от приложеното писмо на сектор „КАТ- ПП” при ОД на МВР на л. 13 от ДП/. В тази връзка в ОА не са изложени никакви мотиви имало ли е наложени след тази дата други наказания, за които срокът за лишаване от правоуправление не е изтекъл, както и дали обвиняемият е подавал преди инкриминираната дата друга декларация за издаване на дубликат на отнетото при кражбата СУМПС; има ли заведена за това преписка в ОД на МВР, има ли по нея декларация от обвиняемия и  с какво съдържание. В тази връзка не е направен никакъв анализ на събраните по ДП доказателства. От изложеното в ОА дори не става ясно от коя дата обвиняемият е придобил право да поиска връщането  на отнетото СУМПС с оглед изтичане срока на наложените му наказания.

           Освен това на л.41 от ДП фигурира писмо до разследващия по ДП, от което е видно, че на обвиняемия действително е било издадено второ СУМПС № 258225539- на датата 19.02.2002г. от ОД на МВР – гр.Стара Загора/дубликат/, което е със статус отнет/иззет поради причина – лишаване от правоуправление със съдебен акт от дата – 25.04.2006г.. В същото обаче е посочено, че от 05.11.2012г. лицето е било лишено от правоуправление с административен акт.

              Тези факти, които са от значение за съставомерността на деянието,  не се съдържат в ОА, не са и обсъдени в него. Поради което обвинението, че на 30.10.2012г. обвиняемият в подадената декларация е вписал неверни обстоятелства, а именно че същото е изгубено, а не отнето, е лишено от всякаква конкретика както от обективна, така и от субективна страна.

                 Поради всичко гореизложено внесеният за разглеждане ОА не е очертал онази правна рамка, която е необходима, за да бъде внесено едно обвинение в съда и последният да има възможност да се произнесе по него.

Във връзка с гореизложените обстоятелства в обстоятелствената част на обвинителния акт няма изложени никакви конкретни факти, още повече липсва обсъждане на такива.

              Гореизложеното поставя в невъзможност както обвиняемия и неговия защитник, така и всяка съдебна инстанция от възможността да разбере в какво конкретно се състои обвинителната теза в нейната цялост и пълнота. По отношение на тези факти обвиняемият и неговият защитник не са могли да упражнят ефективно правото си на защита и да представят доказателства, тъй като същите не се съдържат в обстоятелствената част на обвинителния акт.

            РС също е допуснал съществено процесуално нарушение при разглеждането на делото като не е упражнил правомощията си по чл.249, ал.1 и 2, вр. с чл. 248, ал.2 т.3 от НПК и е внесъл за разглеждане в с.з. обвинителен акт, характеризиращ се с липса на всички фактически съображения, релевантни за съставомерността на деянието. Визираните недостатъци на обвинителния акт са довели до постановяване на една порочна присъда. Въпреки постановената оправдателна присъда, не са обсъдени и всички доказателства, обосноваващи извод както за виновност така и за невиновност на обвиняемия, поради което е налице не само съществено процесуално нарушение поради неизлагане на мотиви относно всички спорни обстоятелства и доводи на страните, но и нарушение на материалния  закон.

            С оглед на всичко това действително е било нарушено правото на защита на обвиняемия и неговия защитник, които поради липсата на изложение в обвинителния акт въз основа на какви правно релевантни факти/ доведени до знанието на дееца/ е обвинен, не е имал възможност ефективно да упражни правата си, както и да представи доказателства, оборващи тезата на обвинението. Последното се е отразило и върху правилността на присъдата.

            С оглед на гореизложеното въззивният съд счита, че е налице основание за отмяна на присъдата по чл.335, ал.1 т.1 във връзка с чл.334 т.1 от НПК, поради което обжалваната присъда като неправилна, незаконосъобразна, и постановена при допуснати съществени нарушения на закона, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник още на ДП, следва да бъде отменена, а делото- върнато на РП- гр. Стара Загора за ново разглеждане при спазване на горните задължителни указания на съда. При последното следва да се изготви нов обвинителен акт от прокурора, в който да се прецизира повдигнатото срещу подсъдимия обвинение след обстойно изложение и последваща обективна преценка на фактите, релевантни за инкриминираното деяние, както и на субективния елемент на деянието.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.335, ал.1 т.1 във връзка с чл.334 т.1 от НПК, съдът

 

Р     Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ обжалваната присъда № 108/ 12.06.2013г., постановена по НОХД № 993/ 2013г. по описа на Ст.З.РС, и

 

        ВРЪЩА  делото на РП- гр. Стара Загора за съставяне на нов обвинителен акт при спазване на горните задължителни указания.

         

        Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

 

                                                                 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

                                                                                               2.