Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 192                                        29.10.2013 г.                        град Стара Загора

 

        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД    ПЪРВИ  НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На осемнадесети септември                              две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                              

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМЕНОВА                                                                                                 ВАНЯ ТЕНЕВА

 

СЕКРЕТАР: И.Г.

ПРОКУРОР: ВАНЯ МЕРАНЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ТОНЕВ

ВНОХД № 1201 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

 

С присъда от 13.06.2013 г., постановена по НОХД № 221/2013 г. по описа на Районен съд – Чирпан, подсъдимият Т.Б.Г., ЕГН – ********** е признат за виновен в това, че на 23.12.2012 г. в землището на с. П., обл.Стара Загора, е унищожил противозаконно чужди движими вещи – 1 брой фургон на стойност 547,20 лв., 1 бр. диван на стойност 36,90 лв., 1 бр. русенско легло на стойност 13,50 лв., 1 бр. маса на стойност 17,80 лв., 4 броя столове на стойност 3,50 лв. и 2 броя табуретки на стойност 5,00 лв. или всички вещи на обща стойност 623,90 лв. собственост на П.Т.Т. - престъпление по чл.216, ал.1, предложение 1 от НК и при приложението на чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК е осъден на осем месеца „Лишаване от свобода”, като на основание чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 от ЗИНЗС е постановено изтърпяване на наказанието при първоначален „СТРОГ” режим в затворническо заведение от закрит тип. 

Подсъдимият е осъден и да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Чирпански районен съд, направените по делото разноски в размер на 55,57 лв. за възнаграждение за СОЕ и фотоалбум.

В срока по чл. 319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия Т.Г. чрез защитника му адвокат Н.. Според жалбата присъдата е неправилна, а наложеното наказание е явно несправедливо. Твърди се, че първата инстанция, провеждайки съкратено съдебно следствие по глава ХХVІІ на НПК, при определяне на наказанието не приложила правилно чл. 58а от НК и чл. 55, ал. 1 т. 2 б. “б” от НК. Освен това подсъдимият следва да се счита за неосъждан, поради приложението на чл. 88а от НК относно посочените в справката за съдимост предходни осъждания на Г.. Искането в жалбата е обжалваната присъда да бъде изменена и да бъде наложено наказание “пробация”.

 

В съдебно заседание подсъдимият Г. не се явява, а упълномощеният защитник адв. Н. заявява, че поддържа жалбата. Счита, че в мотивите на присъдата не са посочени отегчаващи вината обстоятелства при определяне на наказанието. Обществената опасност на деянието според защитника не е такова обстоятелство, защото е вече взета предвид от законодателя при определяне на наказанието за престъплението в съответната разпоредба. Също така изразява мнение, че ниската стойност на вещта не налага изтърпяване на определеното от първия съд наказание от осем месеца лишаване от свобода.

 

Становището на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като правилна. Въпреки, че първата инстанция е следвало да третира подсъдимия като реабилитиран, наложеното на подсъдимия наказание е справедливо и съобразено с всички обстоятелства по делото и по приложението на чл. 58 а от НК и чл. 55 от НК.

 

Окръжен съд – Стара Загора на основание чл. 314, ал.1 НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, в т.ч. и по наведените от жалбоподателя основания и прие за установено следното:

 

Производството пред Районен съд – Чирпан е протекло по реда на глава 27 НПК и е било образувано по внесен от РП – Чирпан обвинителен акт срещу Т.Б.Г. за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 предл. 1 от НК, затова че на 23.12.2012 г. в землището на с. П., обл. Стара Загора, е унищожил противозаконно чужди движими вещи на обща стойност 623, 90 лева, собственост на П.Т.Т..

 

Подсъдимият Т.Б.Г. е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях и тези факти са следните:

 

Подсъдимият Т.Б.Г. е роден на *** ***, обл. Стара Загора, ул. “***” № ***, българин, български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН: **********.

На 23.12.2012 год. сутринта подсъдимият тръгнал за с.П., общ.***, където ходел да търси работа, за да осигурява прехраната си. В дома, в който същия ден подсъдимият бил нает да помага, като изхвърля отпадъци, бил почерпен с алкохол - ракия и вино. В ранния следобед подсъдимият Г. си тръгнал от с.П. за с.***. Вървейки пеша, достигнал до местността „***”, намираща се в близост до с. П. В същата местност се намирал фургон, собственост на свидетеля П.Т. от с.П.. Подсъдимият Г. познавал свидетеля Т. от две-три години, когато между тях възникнало пререкание и знаел, че фургонът е негова собственост. Фургонът бил метален, вътре в него имало движими вещи - диван, русенско легло, маса, четири стола и две табуретки. Обвиняемият отишъл до фургона и установил, че е заключен. Подсъдимият Г. видял, че ламарина от фургона, намираща се от едната страна на вратата му, е отметната. Хванал с ръце ламарината, извил я, при което се образувал отвор. През отвора подсъдимият влезнал вътре във фургона, след което извадил от джоба си клечка кибрит, запалил я и я хвърлил върху дивана. Диванът веднага се запалил, а след това подсъдимият излезнал извън фургона. След като постоял навън известно време и се уверил, че фургонът вече гори си тръгнал за с.***. На 24.12.2012 год. свидетелят Т. установил, че фургонът му е опожарен и подал жалба в РУП Чирпан.

 

Видно от заключението на изготвената съдебно – икономическа експертиза, към инкриминирания момент стойността на унищожените от подсъдимия движими вещи, собственост на св. П.Т.Т., възлиза общо на 623, 90 лева, както следва: 1 бр. фургон е 547,20 лв., 1 диван е 36,90 лв., 1 бр. русенско легло е 13,50 лв., 1 бр. маса е 17,80 лв., 4 броя столове е 3,50 лв., 2 броя табуретки е 5,00 лв.

 

По делото е приложена справка за съдимост на подсъдимия, която показва, че:

-                           с Присъда от 14.11.1988 г. (в сила от 28.11.1988 г.) по НОХД № 853/1988 г. на Районен съд Пловдив Т.Г. е бил наказан с лишаване от свобода за срок от десет месеца, като изпълнението на наказанието е отложено за срок от две години;

-                           с Присъда от 06.03.2001 г. (в сила от 05.04.2001 г.) по НОХД № 24/2001 г. на Районен съд Чирпан му е наложена глоба в размер на 50 лева;

-                           със Споразумение от 20.05.2003 г. (в сила от същата дата) по НОХД № 124/2003 г. на Районен съд Чирпан е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, като е постановено отлагане изтърпяването на наказанието за срок от три години;

 

Въззивният съд, след самостоятелна проверка и преценка на доказателствата по делото намира, че депозираното от подсъдимия признание по чл. 371, т. 2 НПК кореспондира на събраните доказателствата, което означава, че процедурата на съкратеното съдебно следствие е проведена в съответствие с изискванията на процесуалния закон. В този смисъл несъстоятелни са възраженията на защитника на подсъдимия в съдебно заседание пред настоящата инстанция, че обвинението се крепи единствено на самопризнанията на Г.. В тази хипотеза, фактическата обстановка е такава, каквато е очертана в обстоятелствената част на обвинителния акт и каквато е възприета изцяло от първоинстанционния съд. Правилно гореописаните факти са били подведени под съответните приложими правни норми, в резултат на което законосъобразно районният съд е стигнал до извода, че извършеното от подсъдимия деяние осъществява от обективна и от субективна страна престъпление по чл. 216, ал. 1, предл. първо от НК.

С оглед така представената справка за съдимост и възраженията на защитата, настоящата инстанция намира, че подсъдимият не следва да се счита за осъждан, както е приела погрешно първата инстанция. Представителят на Окръжна прокуратура в съдебно заседание по въззивното дело също намира, че подсъдимият следва да се счита за реабилитиран. Аргументите за това са следните:

По отношение на присъдата от 14.11.1988 г., с която на подсъдимия като непълнолетен е наложено наказание лишаване от свобода при изпитателен срок от две години, намира приложение чл. 86, ал. 1 т. 1 от НК. В справката за съдимост относно второто деяние, по което има осъждане на глоба в размер на 50 лева, не е посочено изрично датата на извършването му. Дори да се приеме, че то е извършено в изпитателния срок по първото осъждане, то тази присъда от 14.11.1988 г. не е следвало и не е приведена в изпълнение от районния съд в Чирпан съгласно справката за съдимост. Разпоредбата на  чл. 86, ал. 1, т. 1 НК свързва настъпването на реабилитацията с условието, че отложеното наказание "следва" да бъде изтърпяно, следователно, ако осъденият извърши друго престъпление в изпитателния срок, за което не следва да изтърпява условното наказание, то за това условно осъждане може да настъпи реабилитация по право. Реабилитацията по право заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законът свързва с него.

По отношение на следващите две осъждания по НОХД № 24/2001 г.  и по НОХД № 124/2003 г. се прилага чл. 88а от НК. За тях трябва да се отбележи, че са в отношение на реална съвкупност, тъй като присъдата по НОХД № 24/2001 г. е в сила от 05.04.2001 г., а деянието по следващото осъждане е извършено на 13.01.2001 г. и въпреки че наказанията не са кумулирани, те следва да се считат за едно осъждане (Решение № 271/14.06.2012 г. по н.д. № 620/2012 г. I НО на ВКС). От изтичане на изпитателния срок на последното осъждане (20.05.2006 г.) спрямо настоящото деяние (23.12.2012 г.) е минал период от време по – дълъг от пет години, без да има извършено ново умишлено престъпление. Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 4 от НПК след като подсъдимият не е извършил друго деяние в този срок, настъпва абсолютна реабилитация. В случая по чл. 82, ал. 1 от НК сроковете се броят с оглед конкретното наложено наказание, а не съгласно предвиденото в разпоредбата за съответното престъпление. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за съдебното минало на подсъдимия Г. се явява неправилен.

Всъщност оплакването пред настоящата инстанция е за явна несправедливост на наложеното наказание и то се явява частично основателно. Не може да бъде споделен доводът на защитата, че при определяне на наказанието е следвало да намери приложение чл. 55, ал. 1 т. 2 б. “б” от НК. Не са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, които да наложат прилагането на замяна на наказанието предвидено в чл. 216, ал. 1 от НК с пробация. Първата инстанция правилно е преценила, че в случая се прилага чл. 58а от НК, макар и като се е мотивирала относно размера на наказанието да е пропуснала да напише наказанието, което намира за справедливо преди да извърши редукцията по реда на чл. 58а от НК. Определеното наказание е осем месеца лишаване от свобода, които да се изтърпят ефективно при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Настоящата инстанция намира, че размерът на така наложеното наказание и ефективното му изтърпяване е справедливо наложено, но поради обстоятелства, които не са посочени от районния съд. За да квалифицира деянието като унищожаване на чужда вещ, а не като палеж, прокуратурата се е позовала на съдебната практика относно това кога стойността на едно имущество е значителна т.е. приложила е правилно материалния закон. При индивидуализацията на наказанието следва да се вземе предвид като отегчаващи обстоятелства мотивът за извършването му – отмъщение, поради стари пререкания със собственика на изгорелия фургон и състоянието на алкохолно опиянение на подсъдимия. Също така предвид начина, по който е извършено деянието чрез умишлен палеж на вещ, която не е под постоянен надзор и в близост до населено място, определя по – високата обществена опасност на деянието. Характеристичната справка не съдържа данни, които да отегчават положението на подсъдимия, а както бе изяснено по – горе съдебното му минало следва да се счита за необременено предвид настъпилата реабилитация. Като смекчаващи обстоятелства първата инстанция е взела предвид самопризнанията, изразеното съжаление и тежкото му материално положение. Освен изразеното критично отношение към извършеното деяние другите две основания са неприложими в случая, доколкото веднъж самопризнанието на подсъдимия е довело до прилагането на съкратено съдебно следствие и прилагане на редукция на наказанието по чл. 58а от НК. Тежкото му битово и материално положение не е в основата на мотива за извършване на престъплението, поради което също не може да се обсъжда в този конкретен случай. По отношение на приложението на чл. 66 от НК настоящата инстанция намира, че за постигане на целите на наказанието следва да се изтърпи ефективно лишаването от свобода от осем месеца. Деецът не се е съобразил с евентуалните по – тежки последици, които е можело да настъпят от извършеното от него деяние. Воден единствено от лични мотиви за отмъщение е извършил деяние, което само поради ниската стойност на запаленото от него имущество не е квалифицирано като общоопасно пресъпление – палеж по чл. 330, ал. 1 от НК.

По отношение на определения режим за изтърпяване на наказанието от осем месеца лишаване от свобода въззивният съд намира, че предвид прилагането на реабилитация по право и абсолютна реабилитация по отношение на предходните осъждания на дееца, този режим следва да се определи като се приложи чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС във вр. с чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС.

 

Предвид гореизложеното, обжалваната присъда следва на основание чл. 334, т. 3 от НПК да бъде изменена, в частта относно режима на изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание.

 

В останалата част – тъй като при извършената служебна проверка и по повдигнатите в жалбата оплаквания  не се установиха други основания за изменение на присъдата, още по-малко пък такива за нейната отмяна – присъдата на Районен съд – Чирпан следва да бъде потвърдена.

 

Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ на основание чл. 334, т. 3 НПК присъда № 2 от 13.06.2013 г., постановена по НОХД № 221/ 2013 г. по описа на Районен съд – Чирпан, В ЧАСТТА относно определения режим за изтърпяване на наложеното наказание от осем месеца лишаване от свобода , като ОПРЕДЕЛЯ на осъдения Т.Б.Г. на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието от осем месеца лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип.

 

ПОТВЪРЖДАВА  присъдата  в  ОСТАНАЛАТА  й част.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                ЧЛЕНОВЕ:  1

 

 

                2.