Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

183                                         16.10.2013 г.                         град Стара Загора

 

        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На втори октомври                                                                                Година 2013

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                            КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР Д.Х.

ЗАМ. ОКРЪЖЕН ПРОКУРОР ДИЧО АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

ВНОХД № 1209 по описа за 2013 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

   

С присъда № 101 от 27.05.2013 г. по НОХД № 578/2013 г. по описа на Районен съд – К. подсъдимият А.К.А., с ЕГН ********** e признат за виновен в това, че на 09.11.2011 г. по ПП-І-6 км, 345+100, в района на гр. Н., обл. С., при управление на МПС – седлови влекач “Скания” с рег. № СН 9286 ВВ с прикачено полуремарке панеловоз рег. № СН 0188 ЕЕ и с натоварен на него багер О&К, е нарушил правилата за движение, визирани в чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП; чл.139, ал.3 от ЗДвП; чл. 172, ал.1 от ППЗДвП; чл.172, ал.2 от ППЗДвП; чл.26, ал.2, т.1, б. “а” от Закона за пътищата; чл.8, ал.2, чл.12 и чл.14, ал.2, т.4 от Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на Агенция “Пътна инфраструктура” със седалище и адрес на управление гр. София, с упълномощен представител – инж. П.К.Н., в качеството му на Директор на Областно Пътно Управление гр. С., като поделение на Агенция “Пътна инфраструктура”, на стойност 154 400 лева и на “***” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Г., представлявано от А.К.К., на стойност 3100 лева, като значителните имуществени вреди са на обща стойност 157 500 лева, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“а”, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК, съдът му е определил наказание от девет месеца лишаване от свобода, като на основание чл.58а, ал.1 от НК така определеното наказание е намалено с 1/3  и е осъден на шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено, като му е определен три годишен изпитателен срок.

С присъдата подсъдимият А.К.А. на основание чл.343г, вр. чл.343, ал.1, б. “а”, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.37, ал.1, т.7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от девет месеца.

С обжалваната присъда подсъдимият А. е осъден да заплати на Агенция “Пътна инфраструктура”, със седалище гр.София, пл.”Македония” №3, представлявана от Председателя на УС Лазар Асенов Лазаров, представляван от Директора на Областно пътно управление гр.С. инж. П.К.Н. сумата от 154 400 лева, представляваща равностойността на причинените имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.11.2011 г. до окончателното й изплащане, като гражданския иск до размера от 531 730,20 лева за причинени имуществени вреди от деянието е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият А. е осъден да заплати по сметка на РС – Казанлък направените по делото съдебни разноски в размер на 405 лева, както и сумата от 6176 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от адв. К.К. *** в качеството на защитник на  подсъдимия А.К.А..

 

Във въззивната жалба се правят оплаквания за необоснованост на присъдата и постановяването й в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Искането е да бъде изменена обжалваната присъда в частта й на наказанието лишаване от право да управлява МПС, като бъде намален срока на четири месеца.

В съдебно заседание подсъдимият и защитника му адв. К. – редовно призовани, не се явяват.

 Гражданският ищец по делото Агенция «Пътна инфраструктура» - София чрез повереника си – гл. юрисконсулт Т.  изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което моли обжалваната присъда да бъде потвърдена изцяло.

 Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите основания във въззивната жалба, прие следното:

 

Производството по НОХД № 145/2013 г. по описа на Районен съд – Казанлък, по което е постановена присъдата, предмет на настоящата въззивна проверка, е проведено за втори път пред първата инстанция, след като с Решение № 64/29.01.2013 г., постановено по н.д. № 2255/2012 г. на ВКС по реда на възобновяването е била отменена постановената Присъда № 67/03.05.2012 г. по НОХД № 343/2012 г. на Районен съд – Казанлък и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, в стадия подготвителни действия.

В мотивите на посоченото решение Върховният съд е приел, че при първото разглеждане на делото е допуснато съществено процесуално нарушение от районния съд, изразяващо се в това, че ощетените юридически лица не са били уведомени по реда на чл.255 и чл.257 от НПК, като им е отнета възможността да се конституират като страна по делото – в качеството на граждански ищци. Наред с това Върховният съд е констатирал, че при индивидуализацията на наказанията, наложени на подсъдимия А.К.А. районният съд е дерогирал правилата, които следва да се съблюдават, като не е отчел отегчаващите отговорността обстоятелства, високата степен на обществена опасност на деянието, както и данните за личността на извършителя.

 

При новото разглеждане на делото, пред районния съд подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

В хода на наказателното производството пред първоинстанционния съд пострадалото юридическо лице Агенция «Пътна инфраструктура» - София е конституирано като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане предявения от повереника - гл. юрисконсулт Танева граждански иск за сумата от 531 730,20 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

Първоинстанционният съд след като е извършил преценка за обоснованост на самопризнанието направено от подсъдимия правилно е приел, че същото се подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и производството по делото се е развило по диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие - по чл.372, ал.4, вр. с чл.371, т.2 от НПК.

Районният съд е приел фактическата обстановка, такава каквато е изложена в обвинителния акт, като я е приел за установена по несъмнен начин въз основа на самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК, съпоставено и кореспондиращо със събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства и от заключението на съдебно – автотехническата експертиза, заключението на оценъчната автотехническа експертиза и от заключението на строително – техническата експертиза.

При установената по безспорен начин фактическа обстановка, която въззивния съд изцяло споделя, районният съд обосновано и законосъобразно е приел, че подсъдимия А.К.А. с извършеното от него деяние, виновно - при форма на вина непредпазливост е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.“а”, вр. чл.342, ал.1 от НК , като на 09.11.2011 г. по ПП-1-6, км. 345+100, в района на гр. Н., обл. С., при управление на МПС - седлови влекач „Скания", с рег. № СН 9286 ВВ с прикачено полуремарке панеловоз, с рег. № СН 0188 ЕЕ и с натоварен на него багер О&К, е нарушил правилата за движение:

Чл.139, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата -„Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението;

Чл.139, ал. 3 от Закона за движението по пътищата - „Движението на пътни превозни средства с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал.1, т.2, както и движението на пътни превозни средства, превозващи опасни товари се извършват по ред, определен от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с Министъра на околната среда и водите и с Министъра на вътрешните работи;

Чл.172, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата: „Пътно превозно средство, което има широчина, по-голяма от 2.5 м, или височина по-голяма от 4 м, е извънгабаритно. То се обозначава с опознавателния знак „Извънгабаритно пътно превозно средство";

Чл.172, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата: „Условията и редът за движение на извънгабаритни пътни превозни средства, както и нормите за натоварване на ос се определят от Министъра на транспорта и от Министъра на вътрешните работи";

Чл.26, ал.2, т.16, б.„а" от Закона за пътищата: „За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия - движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства";

Чл.8, ал.2 от Наредба № 11 от З юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства: „Извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР";

Чл.12 от Наредба № 11 от З юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства: „Извънгабаритните ППС: 1. трябва да се движат със съобразена с пътните условия скорост, но не по-голяма от: б) 50 км/ч - извън населено място";

Чл.14, ал.2, т.4 от Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства: „Разрешителните за движение на извънгабаритните ППС се издават, както следва: т.4 - За движение по маршрут, състоящ се от републикански и местни пътища - от Агенция „Пътна инфраструктура", съгласувано със съответната служба за контрол при МВР; в този случай разрешителното се издава въз основа на протокол на комисия, назначена със заповед на Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура" или на оправомощено от председателя длъжностно лице от агенцията; в комисията се включват представители на администрацията, управляваща съответния път",

като по този начин по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на Агенция „Пътна инфраструктура" със седалище и адрес на управление гр. София, с упълномощен представител - инж. П.К.Н., в качеството му на Директор на Областно Пътно Управление – С., като поделение на Агенция „Пътна инфраструктура", на стойност 154 400 лева и на „***" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Г., представлявано от А.К.К., на стойност 3 100 лева, като значителните имуществени вреди са на обща стойност 157 500 лева.

 

При постановяване на осъдителната присъдата първоинстанционният съд в съответствие с императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК е определил и наложил на подсъдимия наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК и отчитайки превеса на отегчаващите отговорността му обстоятелства е индивидуализирал наказанието лишаване от свобода над средния размер предвиден за престъплението, а именно - девет месеца лишаване от свобода, което след като е редуцирал  с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК е наложил – шест месеца лишаване от свобода. Съдът законосъобразно и обосновано е приложил института на условното осъждане по отношение на подсъдимия А. и на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за три годишен изпитателен срок.

С присъдата подсъдимият А.К.А. на основание чл.343г, вр. чл.343, ал.1, б. “а”, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.37, ал.1, т.7 от НК е лишен от правото да управлява МПС за срок от девет месеца.

Въззивният съд намира, че в мотивите към обжалваната присъда съставът на първоинстанционния съд правилно е отчел смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия А. обстоятелства, като е индивидуализирал и двете наказания – лишаването от свобода и лишаването от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК, отчитайки всички обстоятелства по чл.54 от НК. Така индивидуализираните наказания са съответни на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, с оглед на което се явяват справедливи.

Жалбоподателя – подсъдим чрез защитника си се оплаква от несправедливост на наказанието лишаване от право да управлява МПС, като счита, че определения срок от девет месеца е завишен, тъй като съдът при определянето му не бил отчел обстоятелството, че понастоящем работи като професионален шофьор и издържа семейството си.

Въззивният съд намира това оплакване за неоснователно, тъй като видно от мотивите към присъдата всички тези обстоятелства са отчетени от първоинстанционния съд при определяне размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС като смекчаващи отговорността такива. Определяйки наказанието в този размер съдът е взел предвид отегчаващите вината обстоятелства, а именно данните от справката за нарушител от региона, видно от която е, че А. многократно е нарушавал правилата за движение по пътищата, за което е бил санкциониран по административен ред, както и високата степен на обществена опасност на деянието.

Въззивният съд намира, че при определяне размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС са отчетени всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на размера му и не се налага да бъде изменян чрез намаляването му. С така определеното наказание в размер на девет месеца ще се постигнат целите както на специалната, така и на генералната превенция.

Законосъобразна е присъдата и в гражданската й част, тъй като при всички елементи от състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, предявения от гражданския ищец Агенция “Пътна инфраструктура” София граждански иск за имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от противоправното деяние на подсъдимия, е уважен от районния съд до размер на 154 400 лв. – размера на причинената на ощетеното юридическо лице имуществена вреда, доказана от заключението на Строителнотехническата експертиза. Районният съд правилно е отхвърлил предявения граждански иск в останалата му част до размер от 531 730,20 лв. като недоказан.

Законосъобразно на основание чл.45 ЗЗД е уважена и претенцията за присъждане на законна лихва, считано от 09.11.2011 г. – от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата по обезщетението.

Районният съд с оглед на постановената срещу подсъдимия осъдителна присъда и на уважения граждански иск законосъобразно на основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК е възложил в негова тежест направените по делото разноски в размер на 405 лв., сума в размер на 6176 лв., представляваща дължима държавна такса върху уважения граждански иск.

 

Предвид гореизложените съображения, след като намери оплакванията във въззивната жалба за неоснователни и тъй като при извършената съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, не се установиха основания за отмяната или изменението му на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК Окръжен съд – Стара Загора прие, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

                                  Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 101 от 27.05.2013 г., постановена по НОХД № 578/2013 г.  по описа на Районен съд – Казанлък.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                    

                          2.