Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 174                                  09.10.2013 година                град Стара Загора

 

Старозагорски окръжен съд,    наказателно    отделение,   първи състав, в открито заседание на осемнадесети септември,  две хиляди и  тринадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ:  СОНЯ КАМЕНОВА

ВАНЯ ТЕНЕВА

СЕКРЕТАР: И.Г.

ПРОКУРОР: ВАНЯ МЕРАНЗОВА

                

като разгледа докладваното от съдия КАМЕНОВА   ВНОХД № 1220 по описа за 2013  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по глава ХХІ на НПК.

 

С Присъда № 102/22.05.2013 г., постановена по НОХД № 220/2013 г. по описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимият Ю.В.Й., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че в периода от 13.10.2012 г. до 24.10.2012 г., в с.Т., общ.Мъглиж, в района на жп гара Т., в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с И.А.А.,***, чрез използване на техническо средство – клещи, чук и гаечен ключ е отнел чужди движими вещи, а именно:

-на 13.10.2012 г. е отнел винтови спряг – 6 броя, на обща стойност 1944.00 лв., собственост на фирма “****” ЕООД – град Н.И., с МОЛ Т.С.Т., с ЕГН **********, от владението на Г.С.Г., ЕГН ********** – вагонен инструктор към Вагонно-ревизьорски пункт ж.п. гара Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;

-на 23.10.2012 г. е отнел 2 броя буксови капака на обща стойност 288.00 лв., собственост на фирма “****” ЕООД – град Н.И. с МОЛ Т.С.Т., ЕГН **********, от владението на Г.С.Г., ЕГН ********** – вагонен инструктор към Вагонно-ревизьорски пункт ж.п. гара Т., без негово съгласие, противозаконно да ги присвои;

-на 24.10.2012 г. е отнел 19 броя буксови капака на обща стойност 2736.00 лв., 21 броя Т-образни планки за буксов капак на обща стойност 1008.00 лв. и 80 броя болтове за буксов капак на обща стойност 110.20 лв. – или всички вещи на обща стойност 6086.20 лв., собственост на фирма “****” ЕООД – град Н.И. с МОЛ Т.С.Т., ЕГН **********, от владението на Г.С.Г., ЕГН ********** – вагонен инструктор към Вагонно-ревизьорски пункт ж.п. гара Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;

-на 24.10.2012 г. е отнел 8 броя буксови капака на обща стойност 1152.00 лв., собственост на “*** – ***” ЕООД – София, Бизнес център Стара Загора, Вагонно-ревизьорски пункт – Т., от владението на МОЛ Г.С.Г., ЕГН ********** – вагонен инструктор към Вагонно-ревизьорски пункт ж.п. гара Т.,  без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като стойността на всички отнети вещи е 7238.20 лв., деянието не представлява маловажен случай и е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4, предложение второ и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б. “б” във връзка с чл.26, ал.1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, при първоначален “строг” режим в затвор.

 

Със същата присъда подсъдимият И.А.А., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че в периода от 13.10.2012 г. до 24.10.2012 г., в с.Т., общ.Мъглиж, в района на ж.п. гара Т., в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с Ю.В.Й.,***, чрез използване на техническо средство – клещи, чук и гаечен ключ е отнел чужди движими вещи, а именно:

-на 13.10.2012 г. е отнел винтови спряг – 6 броя, на обща стойност 1944.00 лв., собственост на фирма “****” ЕООД – град Н.И., с МОЛ Т.С.Т., ЕГН **********, от владението на Г.С.Г., ЕГН ********** – вагонен инструктор към Вагонно-ревизьорски пункт ж.п. гара Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;

-на 23.10.2012 г. е отнел 2 броя буксови капака на обща  стойност 288.00 лв., собственост на фирма “****” ЕООД – град Н.И., с МОЛ Т.С.Т., ЕГН **********, от владението на Г.С.Г., ЕГН ********** – вагонен инструктор към Вагонно-ревизьорски пункт ж.п. гара Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;

-на 24.10.2012 г. е отнел 19 броя буксови капака на обща стойност 2736.00 лв., 21 броя Т-образни планки за буксов капак на обща стойност 1008.00 лв. и 80 броя болтове за буксов капак на обща стойност 110.20 лв. или всички вещи на обща стойност 6086.20 лв., собственост на фирма “****” ЕООД – град Н.И. с МОЛ Т.С.Т., ЕГН **********, от владението на Г.С.Г., ЕГН ********** – вагонен инструктор към Вагонно-ревизьорски пункт ж.п. гара Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;

-на 24.10.2012 г. е отнел 8 броя буксови капака на обща стойност 1152.00 лв., собственост на “*** – ***” ЕООД – София, Бизнес център – Стара Загора, Вагонно-ревизьорски пункт – Т., от владението на МОЛ Г.С.Г., ЕГН ********** – вагонен инструктор към Вагонно-ревизьорски пункт ж.п. гара Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като стойността на всички отнети вещи е 7238.20 лв. и деянието не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, предложение второ и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК  е отложено за срок от три години.

С присъдата е постановено веществените доказателства – 19 броя буксови капака, заедно с болтовете и планките към тях, да се върнат на собственика им – фирма “****” ЕООД – град Н.И. с МОЛ Т.С.Т., а веществените доказателства – 8 броя  буксови капака – да се върнат на собственика им “*** ***” ЕООД – град София, Бизнес център – Стара Загора, Вагонно-ревизорски пункт с.Т., с МОЛ Г.С.Г..

Постановено е на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК отнемане в полза на държавата на веществените доказателства – 1 брой чук и 1 брой клещи.

Подсъдимите Ю.В.Й. и И.А.А. са осъдени да заплатят съразмерно  на Районен съд – Казанлък направените по делото разноски в размер на 431.00 лв.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд – Стара Загора от подсъдимия  Ю.В.Й..

Присъдата е обжалвана в частта относно наложеното на подсъдимия наказание, като в жалбата са повдигнати оплаквания за явна несправедливост на същото.

ИСКАНЕТО е присъдата да бъде изменена, като на подсъдимия Ю.В.Й.  бъде наложено наказание чрез приложение на чл.55 от НК.

 

Подсъдимият И.А.А. не взема становище по въззивната жалба на подсъдимия Ю.В.Й..***  застъпва становището,че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.

 

Окръжен съд – Стара Загора, при извършена цялостна служебна проверка на обжалваната  присъда – съгласно чл.314 от НПК, установи следното:

 

Приетите  от първоинстанционния съд фактически обстоятелства се основават на събраните  и проверени в хода на съдебното следствие - при  спазване изискванията на процесуалния закон  - доказателства, преценени  поотделно и в тяхната взаимовръзка и съвкупност, и в съответствие с правилата на формалната логика. Единственото изключение от този извод е, че първоинстанционният съд е ползвал като доказателствен източник показанията на непълнолетния А.Ц.Й.. Посоченото лице в хода на досъдебното производство е имало качеството на обвиняем, като с постановление на Районна прокуратура – Казанлък наказателното производство срещу му е било прекратено, поради това, че същият не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си. В психолого-психиатричната  експертиза от досъдебното производство (л.36 ДП), на която се основават решаващите изводи в горепосоченото постановление на прокурора, е изложено и че освидетелстваният не е годен да участва при провеждане на действия по разследването, както и да дава адекватни обяснения по същото. Обстоятелството, че в нарушение на чл.118, ал.3 от НПК, съдът е ползвал като доказателствен източник показанията на посоченото лице, не е опорочило цялостния доказателствен анализ, тъй като останалите доказателства по делото – акцентът сред които е върху обясненията на  подсъдимите, без последните да са изолирани и противостоящи на другите доказателствени материали – налагат за установени именно фактите, приети от първоинстанционния съд. Тези факти не се оспорват от подсъдимите както в хода на първоинстанционното производство, така и пред въззивния съд. И тъй като въззивният съд възприема напълно фактическите положения, приети от районния съд, в настоящия съдебен акт не е необходимо да бъдат преповтаряни, както те, така и анализа на доказателствената съвкупност, въз основа на която са изведени.

В рамките на установените фактически обстоятелства правилно е приложен материалният закон. Необжалвалият подсъдим И.А.А. е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предложение второ и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, а жалбоподателят в настоящото производство Ю.В.Й.  - по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4, предложение второ и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”б” във връзка с чл.26, ал.1 от НК. Квалификацията на извършената от жалбоподателя кражба, като такава при условията на опасен рецидив, в хипотезата на чл.29, ал.1, б.”б” от НК е обусловена от осъжданията му (справка за съдимост – л.46 ДП) по НОХД № 410/2007 г. и НОХД № 774/2009 г. – на единадесет, съответно на три месеца лишаване от свобода, като с присъдата по второто дело, на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието по първото дело, изтърпяването на което първоначално е било отложено. 

За извършеното от подсъдимия И.А.А. престъпление първоинстанционният съд е наложил наказание две години лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е  отложено за срок от три години, а за престъплението, извършено от подсъдимия Ю.В.Й., първоинстанционният съд е осъдил същия на три години лишаване от свобода, при първоначален “строг” режим, в затвор.

Макар и наложеното на подсъдимия Ю.В.Й. наказание лишаване от свобода да съответства на минималния размер на същото, предвиден в закона – чл.196, ал.1, т.2 от НК – настоящият съд прие, че оплакването във въззивната жалба за явна несправедливост на наложеното на този подсъдим наказание, е основателно.

Основен принцип на наказателното право е справедливостта на наказанието. Справедливо е това наказание, което съответства на тежестта на престъплението (чл. 35, т. 3 НК). Този принцип законодателят е разширил и в разпоредбите на чл. 54 НК, както и в чл. 348, ал. 5 НПК, съгласно които наказанието следва да съответства на обществената опасност на деянието и тази на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Освен това, наказанието трябва да е съобразено и с целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК. Съгласно посочената разпоредба основна цел на наказанието е да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите.

При определяне на наказанието първинстанционният съд  не е взел предвид   всички   данни за личността на подсъдимия като  един от критериите за индивидуализацията на справедливото наказание, като не е отчел и всички специфични особености на съответното престъпно деяние.

Смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия Ю.В.Й. обстоятелства – от значение при определяне на наказанието – са следните:  Към време на извършване на деянието подсъдимият Ю.В.Й. е бил **** и в затруднено материално положение, тъй като е бил безработен и без какъвто и да е източник на доходи.  Същият има малолетен син (декларация за семейно, материално и имотно състояние – л.52 ДП). Подсъдимият Ю.В.Й.  няма други осъждания, освен тези, определящи правната квалификация на извършеното от него престъпление като такова при условията на опасен рецидив. Изразеното от подсъдимия в хода на съдебното следствие критично отношение към собственото му противоправно поведение не е декларативно, тъй като още  в хода на досъдебното производство активно е съдействал за установяване на обективната истина. Реална  проява на това съдействие е възстановяването на по-голямата част от щетите,  причинени в резултат на престъплението – общата стойност на отнетото имущество е 7238.21 лв., а възстановените откраднати части са на стойност 5006.21 лв. (27 бр. буксови капаци – 3888 лв. + 21 бр. Т-образни планки – 1008 лв. + 80 болта за буксови капаци – 110.21 лв.). Не без значение е и обстоятелството, че подсъдимият произхожда от социална среда, слабо укоряваща кражбата като средство за препитание  и в още по-малка степен  кражбата  на  вещи, изкупувани  в пунктовете за метали и железни отпадъци. Високата стойност на имуществото, предмет на престъплението, в случая е единственото отегчаващо отговорността на подсъдимия  обстоятелство, тъй  като останалите специфични особености на престъпното деяние са  намерили израз в правната му квалификация.

Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, Окръжен съд – Стара Загора прие, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия Ю.В.Й. обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание – три години лишаване от свобода, се явява несъразмерно тежко. Поради  това, въззивния съд прие, че при определяне  наказанието на подсъдимия  Ю.В.Й.  следва да бъде приложен чл.55, ал.1, т.1 от НК и  счете,  че  наказание лишаване от свобода за срок от  две  години напълно ще съответства на целите на чл.36 от НК.

На  основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК  обжалваната присъда следва да бъде изменена  в частта относно наложеното на подсъдимия Ю.В.Й. наказание,  като същото  от три години се намали на две години лишаване от свобода.  Съдебното минало на подсъдимия изключва обсъждането на въпроса за приложението на чл.66, ал.1 от НК и определя като правилна преценката на първоинстанционния съд на въпросите по чл.57, ал.1 от  ЗИНЗС -   относно режима и типа затворническо заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално за изтърпяване на наложеното му наказание.

Поради изложеното и тъй като не установи - при извършената цялостна служебна проверка и по оплакванията във въззивната  жалба  -  други основания за отмяна или изменение на  атакуваната присъда, освен в частта относно наказанието,  на основание  чл.334, т.3 във връзка с чл.337, ал.1, т.1 от НПК, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 102/22.05.2013 г., постановена по НОХД № 220/2013 г. по описа на Районен съд – Казанлък В ЧАСТТА относно наложеното на  подсъдимия Ю.В.Й., ЕГН ********** наказание – ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален “строг” режим, в затвор – като намалява същото на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.

 

Решението не подлежи на жалба и/или протест.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                            1.

 

                                                            2.