Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …                                       07.10.2013 година            град Стара Загора

 

Старозагорски окръжен съд,    наказателно    отделение,   първи състав, в  открито  заседание на осемнадесети септември,   две хиляди и  тринадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ  КАМЕНОВА

ВАНЯ ТЕНЕВА

 

СЕКРЕТАР: И.Г.

ПРОКУРОР: ВАНЯ МЕРАНЗОВА

                

като разгледа докладваното от съдия КАМЕНОВА   ВАНД № 1224 по описа за 2013  година,  въз основа на данните по делото и закона

 

Производството е по глава ХХІ на НПК.

 

С Решение № 397/22.04.2013 г., постановено по АНД № 591/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимата  Г.Т.Т., ЕГН ********** е призната за невинна в това, че на 29.09.2010 г., в град Стара Загора, е потвърдила неистина – че лекият автомобил марка “**”, модел “***”, с № на рамата *** e закупен  в Република Италия от СРЛ.Ф.ЛЛИ Б., собственик и продавач на автомобила – в писмена декларация – Декларация, съгласно приложение № 2 към чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6 от Наредба І – 45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи, която по силата на чл.140, ал.2 от ЗДП се  подава пред орган на властта за удостоверяване на някои обстоятелства, а именно – представила я пред сектор “Пътна полиция” – Стара Загора при подаване на документи за регистрация на лекия автомобил, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е протестирана пред Окръжен съд – Стара Загора от Районна прокуратура – Стара Загора.

В протеста е повдигнат довод за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, без да са развити съображения.

ИСКАНЕТО в протеста е решението да бъде отменено и постановено ново, с което обвиняемата Г.Т.Т. да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение.

 

Във възражение от подсъдимата Г.Т.Т. срещу протеста е развито становище за неоснователност на същия. Изложено е и разбиране, че дори и  извършеното  деяние да осъществява състава на  чл.313, ал.1 от НК,  поради  това, че с оглед на своята малозначителност  не е общественоопасно, същото не е престъпление предвид чл.9, ал.2 от НК.

 

Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа протеста. Излагат се съображения, че при правилно установени от първоинстанционния съд фактически обстоятелства, съответстващи на изложените в постановлението по чл.375 от НПК,  са изведени несъответстващи на същите и противоречащи на закона правни изводи.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите в жалбата оплаквания, прие следното:

 

Атакуваното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

Производството по АНД № 591/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е образувано въз основа на постановление на Районна прокуратура – Стара Загора по чл.375 от НПК, с което е направено предложение за освобождаване на подсъдимата Г.Т.Т. от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК с налагане на административно наказание.  В заключителната част на постановлението не са изложени фактическите обстоятелства на престъплението, за което се прави предложение по чл.78а от НК, макар и индивидуализацията на престъплението в заключителната част на постановлението по чл.375 от НПК да следва като изискване от съчетаното тълкуване  от една страна на разпоредбите на чл.375 от НПК и чл.199, ал.2 от НПК и  от друга – разпоредбата на чл.378, ал.3, предложение първо от НПК,  както още и  от правото на защита на подсъдимия, упражняването на което е несъвместимо с липсата на ясно очертани фактически и правни рамки на обвинението. Същевременно от обстоятелствената част на постановлението по чл.375 от НПК не става ясно кои са неверните обстоятелства  в   подписаната от подсъдимата Г.Т.Т. декларация от 29.09.2010 г., представляваща Приложение № 2 към чл.12а, ал.1,т.6 и чл.12б, ал.1, т.6 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,   издадена от Министъра на вътрешните работи  на основание чл.140, ал.2 от Закона за движението по пътищата, за декларирането на които е ангажирана отговорността на подсъдимата по чл.313 от НК. Според последния абзац от лист първи на постановлението по чл.375 от НПК, потвърдената от  подсъдимата неистина в обсъждания документ, се състои в декларираното от нея обстоятелство, че  лично  е  закупила  лек автомобил марка  “***”, модел “***”, с идентификационен номер на рама ***, в  Република Италия, от СРЛ.Ф.ЛЛИ Б., т.е. обвинението е, че не отговарят на обективната истина както  декларираното пряко участие на подсъдимата като купувач при извършване на сделката (лично),  така също и произходът на л.а. (от Р Италия).  При очертаване на съставомерните фактически обстоятелства, обемащи фактологичната рамка на обвинението, на лист втори от постановлението е посочено, че потвърдената от подсъдимата неистина  е в това, “че лекият автомобил марка “Опел”, модел “Корса”, с № на рамата **** е  закупен  в Република Италия от СРЛ.Ф.ЛЛИ Б., собственик и продавач на автомобила”, т.е. невярното обстоятелство е единствено произходът на лекия автомобил.

Първоинстанционният съд е приел, че личното участие на подсъдимата в сделката в Италия не е сред инкриминираните неверни обстоятелства  (по делото  няма спор, че подсъдимата не е пътувала до Италия, от където да е закупувала автомобил),  който му  извод не съответства на обвинителната теза  от последния абзац от лист първи  на постановлението по чл.375 от НПК.  И тъй като  на  база  на  доказателствата  по делото районният съд е  счел, че л.а. действително е закупен  от Република Италия, от СРЛ.Ф.ЛЛИ Б.,  е постановил атакувания, оправдателен съдебен акт, признавайки подсъдимата за невинна по обвинението за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, произнасяйки се  за съставомерността на  деянието единствено с оглед на декларирания  от  подсъдимата   произход на автомобила. 

В случая не може да се приеме, че  въпреки допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила чрез постановеното оправдателно решение е  охранено  в пълен обем правото на защита на подсъдимата,   тъй като  чрез неяснотата в обвинителната  теза, довела  като  последица до неяснота  относно това  произнесъл ли  се е съдът по всички  факти от обвинението -  са създадени предпоставки за нарушаване на правилото “non bis in idem”,  което е друг аспект от правото на защита.

Като не е констатирал, че внесеното постановление по чл.375 от НПК не отговаря на законовите изисквания към съдържанието му и е разгледал делото без яснота относно фактическите положения, очертаващи рамката на престъплението, за  което  е  направено предложение за приложение на чл.78а от НК, първоинстанционният съд  е постановил съдебния си акт  в нарушение на закона – чл.378, ал.3 от НПК,  поради което и решението му следва да бъде отменено, а  делото върнато на Районна прокуратура – Стара Загора.

 

Поради изложеното и на основание чл.378, ал.5 във връзка  с чл.335, ал.1, т.1  във връзка с чл.334, т.1 от НПК,  Окръжен съд – Стара Загора

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 397/22.04.2013 г., постановено по АНД № 591/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора и ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Стара Загора.

 

Решението не подлежи на жалба и/или протест.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                            1.

 

                                                            2.